Пред „Труд“ той е обяснил, че подобна практика има в Русия, Гърция, Сърбия и Румъния. Имало я в България и до 1946 г. Архимандритът признал, че лично той като председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ лично е поискал разрешение от министъра на отбраната Николай Ненчев за участието на гвардейския духов оркестър в ритуала.
Дионисий има версия и за триминутното прекъсване на пасхалната литургия с Ботевия марш. „Това е, което имат гвардейците като репертоар за най-тържествената част на зарята, друго не е подготвяно“, казва той, цитиран от "Труд".
Според шефа на гвардейците ген. Боян Ставрев въобще не ставало дума за заря, а за тържествени илюминации.
„Зарята е нещо по-обширно. Там има строй, блокове и т.н.“, пояснил той. И допълнил, че илюминациите били изпълнени от частна фирма.
На свой ред Дионисий бе категоричен, че синодът няма да плати и стотинка за зарята. Собственикът на фирмата му бил приятел и дарил фойерверките за светлия празник.
Висшият клир обаче не е единен по темата за зарята. Оказа се, че тя е направена зад гърба на Синода.
„Светият синод няма нищо общо със зарята. Подобно нещо не е гласувано на последното заседание на висшия клир. Това е самостоятелно решение на патриаршията“,коментира главният секретар на Светия синод отец Герасим.
„Ако наистина Дионисий е поръчал зарята, това е трябвало да бъде съгласувано със Светия синод, а такова нещо не се е случвало на последното заседание на висшия клир. У нас няма такава традиция“, категоричен е митрополит Гавриил. Очаква се висшият клир да излезе с официално становище след заседанието си на 17 май.