Датската държава е в готовност да остави без работа общо 750 хил. държавни служители чрез локаут като контра отговор на стачка, организирана от синдикатите, които не могат да постигнат споразумение за повишаване на заплатите във всички държавни сектори. Това е водеща тема в датските медии за последните седмици.

 

 

Отпуските на всички датски държавни служители трябва да бъдат спрени с началото на историческата стачка, резултат от която може да е най-големият локаут в историята на страната. Проесът ще се отрази на болници, училища, църкви, жп транспорт (градският обаче е частен), обществени услуги и всички дейности, чиито служители по договор работят към държавна структура.

 

Единствено полицаите на терен няма да са засегнати от протеста на държавата срещу синдикалното несъгласие, тъй като те са назначени по отделен закон, но работещите в администрацията на полицията също ще се окажат без заплати. Предвидена е законова възможност медиците да се отзовават на спешните и неотложни случаи, но всички планови лечения се спират. 

 

Локаут идва от английски – lock out – заключване отвън – и в трудовите правоотношения е контраудар на работодателя по отношение на стачкуващи служители. Когато стачката е в сектор, където не се изисква изключително специфично умение като пилотиране на самолет, работа със специализирани инструменти, медицина, работодателят може да остави служителите да стачкуват и на тяхно място да назначи временно (или за постоянно – зависи от законодателството) нови хора, които в този момент нямат работа и са склонни да изпълняват функциите на стачкуващите. 

 

Иначе казано: ако стачкуват пилотите в авиокомпания, относително малко са свободните от работа пилоти, които да ги заместят. Ако обаче стачкува наземният персонал, които работят в сградата на летището, например, там подмяната може да стане много по-лесно. 

 

Публичният сектор в Дания е разделен на три: държавен, регионален и общински. Общият брой на заетите и в трите сектора е 750 хил. служители, като сред тях са и работещите в църквите. Когато държавата обяви локаут, членовете на синдикатите започват да получават възнаграждението си от своя синдикат, но само ако той предлага подобен вид осигуровка и докато разполага с пари. 

 

Синдикатите в страната са около 200 и средната месечна вноска за членовете, които получават финансова помощ и при безработица, възлиза на около 200 евро. Когато човек остане безработен, синдикатът му изплаща 1200 евро месечна помощ, 200 от които обаче продължава да си взима. Помощта може да се изплаща за период от две години. През това време обаче безработният е длъжен да посещава възможно най-много квалификационни курсове, за да е сигурно, че ще си намери работа. Дори студентите получават синдикална защита, като тяхната вноска е около 15 евро и ако не намерят работа в първата година след завършването си, също получават минимална сума като помощ. 

 

Справка за цените: 

Единичен билет за градски транспорт: 6 лв, карта за целия месец – 92 лв. Такси́ на километър – 4 лв., 1 кг. портокали – 5 лв. Месечни разходи за жилище – около 300 лв., наем за едностайно жилище от 40 кв.м. на хубаво място – 1200 лв, с по-неудобна локация – 1000 лв. Наемът за тристайно жилище струва съответно 3 хил.лв. за център и около 2200 лв. далеч от централната част. 

 

В Дания всяка трудова дейност, включително и тази на работещите в църквите,  минава през съвместната регулация между държавата и синдикатите. По време на национални трудови протести в публичния сектор обаче, разрешените и незапочнали отпуски на всички държавни служители се прекратяват автоматично. 

 

Преговорите между синдикатите, които настояват за ръст в заплащането за всички позиции и държавата, вече са достигнали етапа в който никой не желае да отстъпи. Казусът е отнесен към Орган за медиация при разрешаване на трудово-правни конфликти (Forligsinstitutionen), но синдикатите предупреждават, че поне 80 хиляди служители са в готовност да започнат стачка. В отговор държавните дружества предупреждават, че са в готовност за локаут на 440 хил. служители, което може да спре отведнъж всички осигурявани от държавата услуги, включително и медицинските. 

 

Дания е обявена за държавата с най-щастливо население, а през 2011 г. – за най-добър баланс между трудова заетост и качество на живот, според Организацията за икономическо сътрудничество. През 2013 г. обаче, учителският локаут оставя 550 хиляди ученици извън класните стаи. Тогава преподавателите отказват да подпишат колективния трудов договор, която дава на директорите правото да правят работните графици, а учителите нямат думата в организирането на часовете им. В резултат, правителството освобождава от работа всички учители, а засегнати са и 20 хиляди чужденци, които изучават датски език. Конфликтът продължава цял месец, докато правителството не прокарва закон, който задължава всички преподаватели да приемат новите условия за работа. 

 

Учителската стачка обаче предшества най-мащабната реформа на училищната система в модерната датска история от 2014 г, която засяга 875 хиляди ученици, 550 хиляди от които са в държавни училища. Родителите, все още бесни на преживения и пряко от тях учителски локаут, не одобряват извършените промени. 

 

През 2018 г. правителството е в готовност да започне процеса по локаут още от 10 април и единствено органът за медиация може да отлага началото, като изтъква основания, че преговорите не са спрели напълно. 

 

На 17 април вечерта е обявено, че разговорите продължават за още две седмици. 

 

През този период обаче работодателите няма да подписват искания за нови отпуски, а хората, които почиват според предварително направени заявки, ще могат да продължат ваканцията си. Ваканциите, започнали преди официалното обявяване на локаут няма да бъдат прекъснати. Няма гаранция обаче, че когато служителите трябва да се върнат на работа, те няма да се окажат без работа. В същото време, туристическите застраховките, направени за възстановяване на средствата, когато поради основателна причина човек не може да изпълни пътуването, няма да са валидни, тъй като стачката и ефектите от нея се водят форсмажорно обстоятелство и застрахователят не носи отговорност.  

 

След две седмици ще е ясно дали Дания ще осъмне с блокиран публичен сектор, а стотици хиляди да се чудят какво предстои да се случи. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар