25-ят квадрат на кухнята

Освен храната, вкусваме всичко. Толкова неща са подвластни на този гурмански глагол! Солено-стипчивото ухание на морето, порцелановата топлината на докосването, пивката гъста сладост на любим глас, шафранения залез поръсил извития гръб на пейзажа, вкусваме изкуството…

Вкусването е свързано с удоволствието, изпълването, удовлетворението, усещането за цялостност, нуждата за споделяне. Обвързва сетивността на тялото с небцето на душата. А какво се получава, когато се смесят двете усещания – това за храна и това за кино?

Съществуват толкова много филми, които едновременно ни насищат и ни оставят гладни. Ако сте от хората като Джордж Бърнард Шоу, които смятат че Няма по-искрена любов от любовта към храната провокацията е задействала всички кулинарни изкушения. След такъв тип кинотворби не ни остава нищо друго освен да готвим и ядем. Забелязали ли сте, че апетитните сюжети притежават особена характеристика: показват уханната кухня – очакваща и жарна - скрита във всеки гурман. Освободено е пространство за вид отворен финал, живеещ вън от филма и вътре в реалността. Happy end-а (дори и да не съществува) – сега е в нашите ръце, вика ни настойчиво с примамлив зов. Обичам тези режисьори, които ме оставят да „досготвя” в къщи края на филма. Превръщат ме в табиетлийски съ-автор, на който е предоставена задачата да поднесе най-последния кадър.

Извън разядките

Киното и храната флиртуват още от първата прожекция на братя Люмиер, състояла се през 1895 г. в Париж.  Много са значимите филми на тази тематика.  Сигурна съм, че всеки призван кулинар има собствени фаворити и изключения.

Обожавам Голямото плюскане на Марко Ферери (1973) с Марчело Мастрояни, Мишел Пиколи, Филип Ноаре, Уго Тоняци и Андреа Фереол, но никога не го слагам при отприщтването на креативното гурманство. Маята не Ферери е от съвсем други дрожди и няма за цел да набухне онзи съзидателен хляб, за който иде реч. Той е друга висока, много висока класа и друга философия! Затова ще го оставя в неговата фаворитна и несравнима позиция. 

Уго Тоняци и Мишел Пиколи в деструктивния и суисидален чар на кулинарията по Ферери  

Не бих добавила, колкото и странно да звучи, и мейнстрийм хит като Джули и Джулия (2009, Нора Ефрон). Беше ми адски скучен и невдъхновяващ във всяка една посока - и кулинарна, и кинаджийска. Добре, че бе Мерил Стрийп, иначе нямаше да има филм.

Ще учите  американците на френска кухня?! Добре. Те и без това нищо няма да разберат!- репликата от филма прекрасно илюстрира невтасалата атмосфера.

Защото храна се приготвя не с перфектно точни мерки и везни, не с тв шоу, не с депресарско нахъсан блог. А със сърце и доза неглиже-импровизация. Какво е една рецепта, ако не можеш да добавиш нещо от себе си? 

В "Джули и Джулия" храната и нейното приготвяне са метафора на Его-то, което търси своето място. Уви, магията и хаоса на готвеното тук ги няма и всичко е прекалено практично и технологично.

Разни майстори готвачи 

Угощението на Бабет (1987, Габриел Аксел по романа на Карен Бликсен)

В края на  ХІХ в. французойката Бабет (Стефан Одран) намира подслон в дълбоко пуританско датско село, сред обветрени чирузи и вездесъщата каша от вкаменен хляб, варен във вино и вода. Бабет печели от лотарията и похарчва всичко за изключителен банкет, с който взривява, умиротворява и поучава закостенелите селяни. Кулинарията е урок, показващ последиците от забраненото вкусване на живота. Супа от костенурка, гъши дроб, блини Демидоф с черен хайвер, сомелиерски изкушения, шампанско Veuve Clicquot... Върхът на насладата (визуална и не само) са уникалните пълнени пъдпъдъци в саркофаг от столистно тесто. Искам тази рецепта!  Гениален филм, наистина.

Като гореща вода за шоколад (1992, Алфонсо Арау по творбата на Лаура Ескивел.)

Историята за невъзможната любов на Тита, живееща в нещо като „Домът на Бернарда Алба”, и е  увод в мексиканската магическа кухня. Емоциите създават храната, и храната създава емоции. Мислите и чувствата по време на готвене влизат в блюдата и заразяват ядящите с любов, болка, сълзи, изгаряща сексуалност, очакване, смърт… Велика, силно афродизиачна рецепта от филма е пъдпъдъци (отново!) в сос от цветове на рози. Ако трябва да съм точна - на този филм се плаче така сякаш режеш тонове лук.... 

Кухнята на полиса (2003, Тасос Булметис по романа на Сула Бози)

Гръцко-турската продукция е търкаляне на бюрек по неравните Балкански съдби. Да, споделяме общ  вкус и маниер на готвене, но имаме и специфични различия. Филмът е великолепен носталгичен разказ за семейството на малкия Фанис - етнически гърци, живеещи през 50те години на ХХ в. в Истанбул, и  принудени да се върнат в Атина. Лозови сърмички, пълнени домати, имамбаялдъ, кюфтенца – домашно, с хумор, копнеж, меланхолия, надежда, леко лют политически привкус. Емблематичните реплики са много! Една от тях: Канелата кара хората да се гледат в очите.

Повелителката на подправките (2005, Пол Бъргъс по романа на Читра Банерджи Чадха)

....пък там се казва, че канелата привлича нови приятели и е топла и мека като вятър. Което е сходно, нали? Айшвария Рай прави силна роля, като езотерична съдържателка на кокетно магазинче за индийски подправки в Щатите. Проблемът настъпва, когато тя се влюбва и нарушава целомъдрието на миришките. Индийска магия за съхраняване страстта на влюбените: запечен патладжан, почистен и изпържен с 10 скилидки чесън, червен лук, домати, листа от кориандър и плодчета карамфил.

Средиземноморска диета (2009, Хоакин Ористрел)

Филмът ни среща със София, която обожава професията си на готвач, мъжа си и любовника си. С Тони и Франк тя споделя живота, леглото и кухнята. Необичайна, дръзка, секси и същевременно стилна испанска комедия за естеството на нещата, за таланта, който прощава всичко. И отново връзва Ероса с храната. Любим момент – пикът на майсторството ражда снобско парти с фригидно техно меню. София открива, че блюдата нямат вкус, изхвърля всичко и в последния момент впряга персонала си за горещи традиционни испански гозби.

 Всъщност… я продължете списъкът сами!

Солта накрая

Винаги се чудя на хора, за които храната е само фактор за оцеляване, а филмът – само зрелище за убиване на времето.

Готвенето и киното - кое е общото между тях?

Творчеството.

И насладата от това да умееш да (ги) вкусваш.