16 храни са значително по-скъпи у нас отколкото в Австрия и Германия

16 храни са със значително по-високи цени у нас в сравнение с Австрия и Германия. Това каза на брифинг в Министерския съвет министърът на земеделието Румен Порожанов, цитиран от "Фокус". Както по-рано се разбра, проверката на храните у нас и в Западна Европа потвърди, че разлики в качеството има. Изводите се базират на сравнителен анализ на 31 вида продукти от пет групи (шоколадови изделия, безалкохолни напитки и сокове, колбаси, млечни продукти и детски храни), като бяха закупени продукти от Германия и Австрия и аналозите им в България. Марките се пазят в тайна.

„За един и същ продукт в определени съдържания се различава на пазарите в Европа и Централна и Източна Европа. В анализа на съдържанието има 7 продукта с различни съставки. При анализа на вкус, консистенция и др. параметри на 3 от продуктите се появи определена разлика. Физико-химичният анализ имаше за цел да определи дали това, което е изписано като съдържание в своите пропорции, отговаря на анализите, които се правят. Те бяха направени в 5 лаборатории. Има отклонения, но всички са в рамките на допустимите, съгласно регламента от 2011 г. за качеството на храните. Основното, което е - около 20% от храните имат различни съставки.
Ценовият анализ е доста първичен“, коментира Порожанов.

По думите на министъра от тези 30 продукта, 16 са със значително по-високи цени в България. „Най-фрапантни са 2 вида детски пюрета. На единия цената е с около 90% по-висока, а на другия – 107%. По високи цени в рамките на диапазон между 20% и 70% наблюдаваме и при млечните продукти, определени сирена и шоколадови продукти от различно естество. Колкото и да е на пръв поглед необяснимо, разликите в цените не са незначителни. Още утре ще поканя КЗП, заедно с федерациите, които са за защита на потребителите. Ще обсъдим темата с по-високите цени, за да видим по тяхна линия какво може да се предприеме от гледна точка на комуникация при предлагането на тези услуги“, обясни Порожанов.

Темата за двойствения стандарт на храните ще бъде представена на следващото заседание на Съвета на министрите, което ще бъде на 17-18 юли. „Информацията ще бъде внесена от словашкия колега и ще бъде подкрепена от Вишеградска четворка, плюс другите 4, които участваме в този процес на изследвания. Информацията съдържа именно това безпокойство, което е установено и в другите страни членки за различното съдържание на съставки в едни и същи храни“, добави той.
И още разминавания - безалкохолна напитка в Германия е със захар, а у нас - с фруктозо-глюкозен сироп. В сока, купен в Германия, има 100% съдържание на сок, а в българския продукт 3% са "пулпа". В българска детска храна има 1.3% олио от рапица, а в германското съответствие - 0,9%. Протеините са 1,5% на 100 грама в немския продукт, а в българския – 1% на 100 г.

При колбасите разминавания в етикетите за месното съдържание няма. Но се оказва, че българските продукти са по-водни. В българската шунка има 3,2% повече вода. Според БАБХ това не е измама, просто вероятно продуктът не бил престоял достатъчно дълго в сушилната машина. Имало обаче и случай, при който съдържанието на мазнини е с 0,2% по-малко при българския продукт спрямо европейския. В друг колбас солта в българския продукт е повече – 0,12%.