Забраната на “Отнесени от вихъра”: Докъде ще стигне културната война в САЩ?

Забраната на “Отнесени от вихъра”: Докъде ще стигне културната война в САЩ?
“Вместо да демонтираме статуя или да забраним книга, трябва да заведем децата, учениците пред тази статуя, да им дадем да прочетат тази книга, като им обясним какво се е случило, предоставяйки им всички елементи, които ще им позволят да си съставят мнение, изхождайки от знанието”, разсъждава Лоран Буве, професор по политически науки, в интервю за "Фигаро". То бе публикувано в края на август 2017 г., след като в САЩ започна "лов на статуи" и бе забранена прожекцията на филма "Отнесени от вихъра" в Тенеси. Смятан за расистки, тези дни филмът бе изтеглен от платформата на HBO Max. По този повод публикуваме отново интервюто с френския политолог.

 

 

"Отнесени от вихъра", 1939 г., с Вивиан Лий и Хати Макданиел

 

След лова на статуи, разразилата се в САЩ културна война след Шарлотсвил, неотдавна засегна и киното, със забраната в Тенеси на прожекция на “Отнесени от вихъра”. Лоран Буве, професор по политически науки в Университета Версай-Сен Кентен-ан-Ивлин, анализира тази тенденция в Съединените щати.  

 

- Кино в Тенеси отмени прожекцията на митичния филм “Отнесени от вихъра” от 1939 г., заради потенциално расисткото му съдържание спрямо чернокожите. Какво мислите за това? 

 

- Дори и да не е нещо ново, особено в САЩ, през последните месеци има тенденция подобен тип поведение и реакции да зачестяват. Преди всичко те са отразявани много повече в медиите, отколкото преди. Превърнаха са в “събития”. Тази видимост се дължи до голяма степен на организацията в социалните мрежи на асоциации и групи за натиск, които се борят за ревизия на историята, за да надделее тяхната визия. В случая с Мемфис - една специфична визия за идентичността: тази, която се отнася до цвета на кожата, “расова”, в термините на американския дебат.

 

В това е сърцевината на въпроса. Институции, като киното, от което е било поискано да изтегли филма от програмата си, като местните власти, които са били приканени да преименуват улица или да демонтират статуя, като университетите или библиотеките, призовани да се откажат от преподаването на даден автор или заемането на дадена творба… всички те все повече са подчинени на подобен род искания, които идват от мобилизацията на групи, създадени около критериите на индивидуалната идентичност (“етно-расова”, пол, религия, сексуална ориентация…) на техните членове. Мобилизации, които вече се случват предимно онлайн. 

 

Проблемът, който повдига този пример, препраща пряко към употребите на историята, към начина, по който я разглеждаме и препрочитаме, в светлината на съвременните възприятия и концепции. Това е повсеместен проблем, постоянен източник на питане. Тук навлизаме в съображения, които могат да станат политически проблем, когато това питане надхвърля рамката на чисто историографските дискусии, за да се превърне в обществен залог, и най-вече, когато тази или онази група иска да наложи своя възглед за историята на другите, изисквайки последствията от нея да се проявяват пряко в публичното пространство или колективния живот: да не се позволява прожектирането на този филм или да се забрани гледането на статуята на дадена историческа личност. 

 

- Това се случи след оттеглянето на някои статуи на личности от Конфедерацията и събитията в Шарлотсвил. В плен ли са САЩ на истинска културна война? Докъде може да стигне тя?

 

- Съединените щати се превърнаха, поне от 70-те г. на ХХ век, в нещо като лаборатория за отклоненията на идентичността от всякакъв вид, заради идентичностния обрат както на политическите и социалните борби на левицата (черното движение, феминизма, гей движението…) в края на 60-те г. и началото на 70-те г., така и заради радикализацията на част от бялото население около “ценности”, особено религиозни. Оттогава има форма на културна война (т.е. около залози, свързани с идентичността), в различни форми според епохите. След възхода на движенията на идентичността, произлезли от мобилизирането на културните “малцинства” през 70-те г., рейгъновата “реакция” (backlash) през 80-те г. доведе до втвърдяване на позициите на двата лагера. 

 

Още в края на 80-те г. Алън Блум предупреждаваше за това отклонение в книгата си “Затварянето на американския ум” (The Closing of the American Mind), показвайки до каква степен университетските кампуси са се превърнали в място на новата “политическа коректност”, която цели да свали западните доспехи на американската култура - християнски, бели, мъжки, хетеросексуални… и да установи там мултикултурната различност, която присъства в обществото. 

 

Този преход от дългогодишното наблюдение в САЩ от автори като Хорас Калън или Уолт Уитман, например, на един фундаментален и основополагащ културен плурализъм на американското общество, към форма на нормативно изискване, възнамеряващо да превърне този културен плурализъм в организация на политическия, юридическия и социалния живот, този преход от де факто мултикултурализъм към нормативен културализъм, е много важен за разбирането на случващото се днес.

 

Президентската кампания през 2016 г. и идването на власт на Доналд Тръмп отвориха нова глава в историята на този идентичностен антагонизъм, нажежен до крайност вече от самия президент. Тръмп наистина реши да поведе американската културна война, като бъде избран от единия лагер срещу другия, позволявайки по този начин много широка мобилизация на противниците си, много извън класическите групи от активисти. Сякаш избирането на Тръмп освободи от комплекси расизма на някои хора.

 

Лоран Буве

 

- Какви са идеологическите корени на този тип претенции? Как се стигна дотук?

 

- “Идентичностният обрат”, който споменах по-горе, се дължи на комбинация от фактори, някои чисто американски (спецификата на черния въпрос, контекста на 60-те г…), други по-широки (преход към постиндустриално общество и от социален прочит, изхождайки от класата, към един по-културен прочит, основан на особеностите на индивида, превръщане на политическата антиколониална война от 50-60-те г. в борба за признаване на идентичността…). Във всеки случай, от този конкретен момент преди почти 50 г. можем да наблюдаваме отклоненията, чиито последици виждаме днес. 

 

От идеологическа гледна точка, едновременно става дума за отслабване или изоставяне на големите идеологически разкази, които структурираха ХХ век, особено марксизма, който омаловажаваше културната идентичност за сметка на класовата принадлежност, социалните детерминанти; и промените на модерния индивидуализъм, който след една градивна фаза около идеята за универсализъм на правата, задълбочена демократизация на обществата и еманципация на личността от всяко господство… доведе до изостряне на критерия за нашата индивидуална идентичност, съставена от множество елементи, чиято характеристика е, че е била отричана, непризнавана, недооценявана и т.н. Срещата на този нов индивидуализъм с идеята за “малцинство” бе в сърцевината на съвременния мултикултуралистки подход (нормативния мултикултурализъм).

 

Тази промяна особено се наблюдава в част от левицата. Там, където господстваше марксизмът и неговите разклонения, днес се e настанила истинска мултикултуралистка идеология. Поразителното, е, че дори и същността на анализа на обществото и целта за неговата революционна промяна да бяха напълно изоставени и забравени, все още действат същите идеологически процеси. Част от левицата дори се опитва да представи борбата си за културна идентичност за социална борба. Постоянната и много неправилна употреба на термини като “доминирани” или “междусекторност”, се опитва да прикрие тази архитектонична еволюция от 50 г. насам. Сякаш на всяка цена трябваше да накара хората да повярват, че се бори срещу капитализма и за пролетариата, за да може все още да се нарича “лява”.

 

Поразителното е, че въпреки опитите да остане в класическата лява линия, това отклонение на идентичността преоткрива акцентите на расистките теории от ХIХ век, най-лошите комунитаристки възгледи, описани от германската социология, от Фердинанд Тьонис или Макс Вебер, или пък оправдава фундаментални, естествени неравенства между мъжете и жените! Един от най-удивителните примери е връщането към фундаменталистки, креационистки и наистина мракобеснически прочити на религиозните текстове. Учудването прераства в изумление, когато чуваме интелектуалци или изследователи да претендират на висок глас, че са най-автентичната левица, да оправдават тези регресии в името на индивидуалната свобода, равенството или еманципацията.

 

- Представителният съвет на черните асоциации (Cran) призова за замяна на “статуите на срама”, като тази на Жан-Батист Колбер, автор на Черния кодекс, в парламента, с фигурите на личности, които са се борили срещу робството и расизма. “Вашите герои са нашите палачи”, пише председателят на Cran, Луи-Жорж Тен. Какво мислите за това?

 

- Първо, преди да копират идеите на САЩ, някои хора би трябвало не само да ги огледат два пъти (и да разберат, че не може да избираш този или онзи елемент от американското общество, тъй като всичко е свързано и има своя собствена история и т.н.), а да помислят за разликите между американското и на френското общество! Особено от гледна точка на историята на робството в двете страни.

 

После този вид приказки, претенции, ни кара да сложим пръст в един доста опасен механизъм. Къде спираме, когато веднъж сме решили да пренапишем историята? И кой решава? Днес статуите, а утре какво? Книгите? Няма ли да даде публичното изгаряне на книги визия за историята, която съответства на исканията на тази или онази идентичност? Това очевидно не събужда хубави спомени и ми се струва много опасно. Виждам в него едновременно безразсъдство, безотговорност и очевидно форма на цинизъм.

 

В крайна сметка, историята трябва да бъде педагогически, а не терапевтичен обект. Вместо да демонтираме статуя или да забраним книга, точно обратното, трябва да заведем децата, учениците пред тази статуя, да им дадем да прочетат тази книга, като им обясним какво се е случило, предоставяйки им всички елементи, които ще им позволят да си съставят мнение, изхождайки от знанието. Така по въпроса за робството е важно да покажем неговите движещи сили, пътища, опит, страданията, които е породило… За щастие, от години насам множество исторически трудове, но също творби, особено в киното, позволиха да се опознае по-добре тази историческа реалност. 

 

- Изоставя ли Франция своя републикански модел в полза на един американски мултикултуралистки и политически коректен модел?

 

- Да кажем, че сме в момент на борба между тези две визии. Има страхотен натиск от нормативния мултикултурализъм, подкрепен от редица чуждестранни примери, на които не се колебаят да се опрат неговите защитници, в противоречие впрочем с културния си релативизъм и скрупульозната си воля за зачитане на местните култури. Но също така трябва да отбележим, че в чужбина нещата не се приемат за даденост. Последният труд на Марк Лила (The Once and Future Liberal) свидетелства за това.

 

Във Франция битката е трудна за привържениците на републиканската визия (така я наричат във Франция, но всъщност от философска гледна точка става дума за смесица от привързаност към свободата на мисълта, идеята за универсалния хуманизъм, плурализма и интелектуалното отваряне, използването на разума срещу догмите…). От една страна, защото наследените методи от предишния идеологически период (от опити за политическа и академична дисквалификация до клеветнически обвинения) се използват широко, особено вляво, за да бъдат накарани тези интелектуалци да замълчат. Бързо започват да те смятат за расист или “ислямофоб”, когато се дискутират мултикултуралистките догми, например. От друга страна, както в медиите, така и в академичните среди, рефлексите на подчинение на тази полиция на мисълта все още са много актуални. Не толкова поради съгласие с тях, тъй като тази идентичностна идеология остава много ограничена,  а от страх да не гледат с лошо око на теб и да те “изобличат” публично, особено в социалните мрежи, от конформизъм също, за да нямаш “неприятности”.

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • observer

    06 Sep 2017 14:28ч.

    Не е забрана, а отменена прожекция. Което не е същото. Преди време по Първи канал на руската телевизия пуснаха "Някои го предпочитат горещо" в нецензуриран вариант, с маркирани изрязаните преди части. И какво са рязали от безобидната комедия някога, там където героите казват, че ще им платят цели 100(!) долара заплата. Някога у нас пуснаха великия "Апокалипсис сега" само сутрешна прожекция за една седмица. Сигурно някой глупак не беше разбрал, че е антивоенен. Тази времената се менят. Има безспорни произведения на изкуството, има и други, които се възприемат нееднозначно. Лично на мен лилавата сага за Юга никога не ми е допадала, особено заради Кларк Гейбъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Sep 2017 14:30ч.

    И моля за извинение, таблетът ми е цензурирал текста. Не лилава, а лигава сага.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    07 Sep 2017 2:26ч.

    то и за да цензурира човек се иска акъл. Примерно миналия месец по случай годишнината от пакта Рибентроп-Молотов за ненападанение с таен протокол за преразпределение на Европа в лента .ру пускат тази статия с англ. карикатура от 1939 г https://lenta.ru/articles/2017/08/23/packt/ А това е оригиналната англ. карикатура от 1939г: http://www.apstudent.com/ushistory/docs1901/hitlstal.jpg Разликата е в двете свастики, които са премахнати от оригиналната карикатура-дали защото свастиките в Русия се цензурират или защото щом вече Сталин не е толкова кофти пич, защо да подчертаваме, че се прегръща влюбено с нацист( Хитлер като младоженец). В южните щати, ако говорите с някой, имате чувството, че те още са във война със севера, и това съм го видял много години преди Тръмп да се появи като президент. Той самият раздели още повече Америка, в предизборната му кампания той обяви война на: пресата, имигрантите и най-вече тези имигранти от Мексико, жените, ЛГТ, демократите, републиканците, Мексико,Китай, Европа, Иран, НАФТА, Трансатлат.договор, НАТО и т.н. Сега събираме плодовете от диващините му. От 22 години сме тук, и всяка година на Деня на Колумб индианците се събират тук близо в Плимът(първата успешна колония в Сев,Америка) и протестират с насилие, полицията набива няколко, арестуват няколко и така до следващата година, когато това се повтаря.Тази година с новата мода да се свалят паметнижи току виж индианците решат да махнат статуята на Уилиам Брадфорд, губернатор на Плимътската колкония и известен с това, че през десетината години на тази длъжност не е нарушил договора си с индианците.Иначе наистина някои паметници са за сваляне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мн.добре.

    07 Sep 2017 10:02ч.

    Заглавието,извадено като част от интервюто на Лоран Буве е много силно и вярно съждение.То трябва да се набие в болните мозъци на тукашни демагози като: Иво Инджев,Асен Агов,Методиев,Ал.Йорданов и др.техни последователи,които си повярваха,че историята ни започва и свършва с тях и все им се бутат паметници и символи от изминали времена,ЗАБРАВЯЙКИ /сигурно нарочно/ че плурализма предполага нещо дсруго от техните гьобелсови крясъци и напъни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    07 Sep 2017 12:48ч.

    observer пак се прави на нещипана госпожица. "Хъкълбери Фин" също ли е лигава сага, та го пренаписаха? Само че това мина почти незабелязано, тогава нямаше съборени статуи на конфедератски генерали. Впрочем, защо не събарят статуите на робовладелеца Линкълн? А на робовладелеца Томас Джеферсън? Както и да е. Налице е тенденция, и то не само в Америка. Пренаписва се историята, точно както е предсказано в "1984". Победният край ще се достигне, когато се забрани (трудничък е за пренаписване) "Венецианския търговец" от Шекспир.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    08 Sep 2017 5:01ч.

    Муйо, Линкълн никога не е имал роби.Нито е наследил роби от родителите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    08 Sep 2017 20:53ч.

    Муйо, на фашистите не им е работа да споменават "1984".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    13 Sep 2017 17:38ч.

    observer, понеже няма какво да възразиш, лепиш етикети, а? Нормално, така би постъпил всеки правоверен глобалист. А за Българин от Б - “Colonization After Emancipation” от Philip Magness и Sebastian Page да не е написана по поръчение на Путин, а? Впрочем, Джордж Уошингтън бил ли е робовладелец и защо не му бутат статуите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    15 Sep 2017 1:25ч.

    Муйо, ти май 5 дни си търсил да ми докажеш, че Линкълн се е занимавал с робовладелство, сигурно и светлия празник 9.септември ти се е развалил от кошмара, че не си прав:-) По стар савецки обичай колонии и колониализъм си го свързал само с колониите с тежък режим като Гулаг или империалистическия колониализъм, и като си намерил (след 5 дни ровене в нета:), че Линкълн има нещо общо с колонизация след еманципацията(освобождаването) на чернокожите, си решил как си доказал нещо:-) Доказал си само, че не си разбрал за какво точно е книгата. http://press.umsystem.edu/catalog/productinfo.aspx?id=1852&AspxAutoDetectCookieSupport=1 Обясняват ти в съдържанието, че иде реч за създаване на колонии в които да се заселват ОСВОБОДЕНИ негри, тези колонии са извън щатите и това започва от 1820 г по инициатива на организацията American Colonization Society с пари на Конгреса, например Либерия е такава държава, създадена за освободени 15000 американски негри.И се е смятало, че дейността на Линкълн в тази насока е спряла след приемане на Еманципацията по време на Гражданската война. Оказва се, че Линкълн е участвал в планове за разселването им в южна Америка, и това продължава и след освобождаването им през Гражданската война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    15 Sep 2017 1:36ч.

    Вашингтон е имал роби и със завещанието си ги е освободил, това става през 1799г. Само за обща култура, над 30 г по-късно Пушкин е имал любовна афера с крепостна на приятеля му Ханибал, и когато тя забременяла от Пушкин, той решава проблема като просто помолил приятеля си да я изпрати в друго негово имение, по-далече от него. 19 век е доста тъмен, дори и за таланти и просветлени умове. Нормалният въпрос е защо в Конституцията на щатите от 18 век робите не са освободени-защото южните щати нямало да подпишат такава Конституция и това е означавало разпадане на новообразуваната държава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    18 Sep 2017 22:31ч.

    Българин от Б, в посоченото от мен книжле се цитира дукимента за собственост, след което пише: "Вашингтон освободи своите роби със завещанието си. Линкълн не успя да го направи." Само за обща култура, крепостното право в Русия е отменено преди робството в САЩ. Впрочем, "Маса Том" Джеферсън дали е освободил робите си? Защо не му бутат статуите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    19 Sep 2017 4:42ч.

    Муйо, и аз като Линкълн не успях да освободя робите си-защото никога не съм имал такива. А това, че руските жужета са най-големите жужета, и че руските болни са най-здравите болни, го зная.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    19 Sep 2017 16:27ч.

    Фактите са упорито нещо, а? "Когато не можете да оборите фактите, пускайте тъпи шегички" - из Наставлението за интернет-демагози, издателство "Отворено общество".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • history

    19 Sep 2017 23:05ч.

    http://www.history.com/news/ask-history/how-many-u-s-presidents-owned-slaves How Many U.S. Presidents Owned Slaves? http://www.history.com/news/5-things-you-may-not-know-about-lincoln-slavery-and-emancipation Lincoln didn’t believe blacks should have the same rights as whites.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    22 Sep 2017 1:33ч.

    а бре Муйо, намери един линк с нещо, което уличава Линкълн, че е робовладелец...щото в нета има милион линка, твърдещи обратното. А ако считаш за факт какво ЕЖК за нЕкакъв дукимент, който нито ми го показваш, нито ми даваш линк, само ми губиш времето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    30 Sep 2017 17:06ч.

    Мую е един фашист, когото са наели да русофилства. Трудовите му умения се изчерпват с ровене в Гугъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «Не лилава, а лигава сага…»

    09 Окт 2017 14:41ч.

    Обзъзвъре, нищо лошо няма в това сагата да е и лилава. Лилавият цвят е цвят на ПОКВАРАТА, а ние нали заради едната ПОКВАРА сме на този свят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, СВОБÒДА

    09 Окт 2017 15:13ч.

    Мултикултурализмът е борбата, която днес води срещу капитализма хомосексуалният и цветнокож пролетариат (защото друг пролетариат, освен хомомосексуален и цветнокож днес НЯМА!). Поради тази причина идеологията на хомосексуалистите и цветнокожите (т.е. на цветнокожите хомосексуалисти и на хомосексуалните цветнокожи) е една ЛЯВА идеология — достоен заместител на МАРКСИЗМА. Нека погледна от позицията на цветнокожия българин. (Ето, аз например съм един ЦВЕТНОКОЖ БЪЛГАРИН!) Аз смятам, че трябва наистина да се разрушават паметници и да се горят книги. Защо ли? Ами, помислете си: има ли на света изграден паметник на Великия Цветнокож, или паметник на Великия Хомосексуалист? Няма! При книгите — също: повечето от публикуваните книги са на хора, които дори и да не са изказали в прав текст неприязънта си към цветнокожите и към хомосексуалистите, неизбежно техните мисли са бивали оцветени, къде мълчаливо, къде — не, от нюансите на подобна неприязън. От друга страна всички книги, които сме писали НИЕ, ЦВЕТНОКОЖИТЕ и ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ, срамежливо са се старали да прикрият неприязънта към „НОРМАЛНИТЕ БЛЕДОЛИКИ“, която може би питаем пък ние. От което изводът е, че ВСЕ ПАК ТЕ ДОМИНИРАТ НАД НАС. А дали трябва да продължава това положение? Не е ли време вече да започнем НИЕ да доминираме НАД ТЯХ — по цветнокожему и по ПЕДЕРАСТИЧНОМУ?…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Днешните хуйвебини са в Хамерика

    11 Юни 2020 10:40ч.

    Голям присмех падаше върху китайската “Културна революция” на Мао Дзе Дун и хунвейбините.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    11 Юни 2020 11:54ч.

    Диктатура на негри и цигани. Свалиха статуя и разжалваха и Гладстон. В България има много обекти: улици, училища и други с имато на Гладстон. Ще трябва да ги прекръстите на цар Киро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Историята

    11 Юни 2020 11:57ч.

    на американците е на една възраст с дворния кенеф на Гоце. Техните номера няма как да минат в Европа и в останалия свят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    11 Юни 2020 11:58ч.

    Българите се оплакват от "турско робство". Били са "роби 500 години. Негрите в САЩ са били роби максимум 150 години. Трябва в България да забраните всички български филми, книги, песни и останалото описващи "робството". Започнете с Под Игото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    11 Юни 2020 12:25ч.

    До всички българи притежаващи долари. Проверете какви банкноти имате, защото може да обявят невалидни банкнотите с облика на президенти робовладелци. Навярно затова не са искали да приемат 20-те долара на убитият негър. С образа на Андрю Джаксън е, а той е притежавал роби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 1978

    11 Юни 2020 12:46ч.

    Не знам точно какво им бърка в задните части на "модерните" "либерали" филм на почти 100 години, но и HBO max са го свалили от списъка си с филми: http://mpmacting.com/blog/2020/6/10/thanks-to-the-courage-of-hbo-max-racism-is-now-gone-with-the-windand-frankly-i-do-give-a-damn След като бая народ плаче по въпроса, можели уж да го върнат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лабиринт на дълбоката заблуда

    11 Юни 2020 12:51ч.

    Хайде, има доста филми и сериали, където черните са представени като роби или слуги! Трябва незаабавно да бъдат унищожени!!! А после не бъди расист... Липите сега миришат чудесно, но бъдещето на Запада и най-вече на САЩ направо усещам вонята заради абсурдите, които ще докарат политкоректните идиоти

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    11 Юни 2020 13:26ч.

    Чудесен текст! Благодаря! Напоследък гледам в YouTube коментарите на Такър Карлсън и Лаура Инграхам. Обожавам Ан Колтър. Преди два дни открих канала на един артистичен симпатяга, дори за момент помислих че е моряк-веселяк - д-р Стив Търли. Изгледах всички интервюта със Стив Банън и е странно, че още не е взел отношения по вълната варваризъм в Америка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mмм

    11 Юни 2020 20:21ч.

    До Ханибал: хората които слушате са от FOX news а Колтър е обявена за крайно дясна (което се смята фашист). Това са хора които ако в Северна Америка (щатите и Канада) споменеш че слушаш те гледат като престъпник. Радвайте се на свободата да споделите кой слушате, защото аз не мога да кажа дори кой чета--крия се от моя 22 годишен син че чета Джордан Петерсон, и той обявен за десен. Това което съм слушала от Трифон Силяновски за 50-60г в БГ сега го виждам в Америка. Предавам в университет и си цензурирам всяка дума, не споделям с никой.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    12 Юни 2020 19:31ч.

    Не може да се цензурира миналото, то вече се е случило и се е случило за поука. За да можем да видим какви ценности са имали хората и какво общество са произвели те. Ценностите са семена, хубаво е да знаем, когато ги посеем, какво ще пожънем. За да можем като си видим реколтата днес, да преценим, някои неща може да ги оплевим, други да ги възстановим. Ако изтрием паметта, какво получаваме, ами представете си зрял човек без памет, дементен. Представете си себе си без памет за нищо преди днес. Това би се случило с човечеството, то би се държало точно както един умствено болен, ако не може да се опре на истината от миналото и съответните поуки. Едно е да се мъчиш да даваш оценка на миналото, съвсем друго е да пренаписваш и забраняваш определено познание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мики Рурк

    15 Юни 2020 14:11ч.

    Интересно е как капацитети в историята забравят следните факти. До 1812 год /приблизително да не ровя/ повече от 1/3 от днешните щати без Аляска / от Ню Орлеан до Квебек са френска колония. Флорида и южните щати са части от Мексико. Тоест за огромната част от робите отговорност носи Франция Испания и Мексико доколкото мексиканските закони са го допущали. САЩ носят отговорност за робството в Двете Виржинии и още няколко щата на юг от тях. Количественно става дума за около 50 години. За стотици можем да говорим в Руската империя. Сега се сещам и за автора на Дон Кихот не беше ли въпросният откупен от робство от африканските мюсюлмани? А защо не си спомним че търговията с роби предполага две страни,продавач и купувач. Продавача пък има доставчици. И се оказва че доставчиците монополизирали пазара са все черни! Първата работа на освободените американски роби за които САЩ закупуват земя и финансират изграждането на нова държава в Африка/Либерия/ е да поробят местното население. Друг пример са освободилите се тонтонмакутовци на папа Дюк в Хаити. Забележителна е и историята на Шака Зулу,олицетворение на ранния и незрял геноцид. А до какви висини стигаха в Руанда с мотиките. И накрая като се говори и пише за колониализъм някак прескачат последователите на Мохамед. Вярва ли някой че в Египет Ливан Сирия цяла Северна Африка Ирак Сомалия и на юг от нея са живяли етнически араби. И дали арабско мюсюлманския колониализъм е някаква еманация на хуманизма? И накрая да го сравним с европейския като години. Едно е 1200 год за арабите и техните наследници от Анадола и друго е не повече от триста за португалците сто за французите и около петдесет год.за американците от САЩ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • rego

    18 Юни 2020 19:42ч.

    Една от главните героини в "Отнесени от вихъра" и истинска легенда в киното, Оливия де Хавиланд. е все още жива и на 1-ви юли ще навърши 104 години. За съжаление и Вивиан Лий, и Кларк Гейбъл, си отидоха твърде рано - съответно на 53 год. и 59 год.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи