По това време районът е преминавал от общество на ловци-събирачи към земеделско общество. Малко е известно за това как е живяла и умряла Авги, но археолозите успяват да възстановят изпъкналите скули, грубите черти и трапчинка на брадичката й.
Атинският Университет представи реконструкцията на лицето на Авги в музея на Акрополиса на 19 януари.
Възстановяването на лицето е била трудна задача, като в процеса са участвали ендокринолог, ортопед, невролог, патолог и рентгенолог. Ръководител на екипа е бил ортодонтът Манолис Папагригоракис, който отбеляза, че макар вероятно костите да са на 15 годишно момиче, зъбите сочат, че е по-скоро на около 18. По възстанвоката работи и Оскар Нилсон – шведски археолог и скулптор, участвал в много реконструкции.
Не за първи път Папагригоракис, Нилсон и Атинският Университет съживяват древно лице. През 2010 г. те възстановили лицето на 11 годишна атинянка – Миртис, която живяла около 430 г. пр. н.е.
"Черепът и чертите на Авги не са особено женствени, но тези на Миртис, не се различават особено от чертите на лицето, които срещаме днес“, каза Нилсон.
"Реконструирал съм много мъжки и женски лица от каменната ера, и виждам как някои черти са изчезнали или са се смекчили с времето. Като цяло днес и мъжете и жените не са с толков груб облик“, допълни той.
Неясни са обстоятелствата при които е загинала Авги, но някои учени спекулират, че тя може да е починала от тиф по време на епидемията, опустошила Атина през V век.
Археолозите все по-често използват новите технологии в 3D моделирането за възстановяването на древни лица. През декември учени възстановиха лицето на древна Перуанска царица а миналия януари светът успя да види лицето зад черепа от Йерихон, който е на 9500 години.