Голямата опасност за европейската култура е, че тя възприе тази дума: “продукт”.

 

Тази година Вим Вендерс е патрон на 6-ото издание на фестивала “Цялата памет на света” във Френската филмотека. “Криле на желанието” откри фестивала в Париж.

 

- “Криле на желанието” е митичен филм. Какво място заема в творчеството ви?

 

- Централно място: това е филм на завръщането след дълго отсъствие и първият филм, който се осмели да покаже невидимото. Младият режисьор, който бях през 70-те г., се стараеше да покаже това, което вижда. Но постепенно разбрах, че е способен да разкрие невидимите принципи, истината, добротата, надежата, красотата, която не е във външното. “Криле на желанието” бележи този обрат в моята духовност.

 

- Снимали сте Берлин преди падането на Стената и казвате, че днес това има документална стойност. Важно ли е това измерение?

 

- За мен киното може да спаси физическото съществуване на местата, хората, нещата. А художественото кино още повече от документалното. Берлин от “Криле на желанието” вече не съществува, нито Лисабон от “Състоянието на нещата” или Хамбург от “Американският приятел”, където играеха важни за мен режисьори: Никълъс Рей, Самюъл Фулър, Жан Йосташ, Даниел Шмид… Остават следите от тяхното присъствие и формата на местата, която радикално се е променила.

 

- Тоест някаква историчност?

 

- Моите филми са на първо място среща между определено пространство и историята, измислена за това място. А героите трябва да имат съществена връзка, неслучайна, с този пейзаж. В “Толкова далеч, толкова близо” се обърнах към Михаил Горбачов, защото той е важна фигура от тази епоха. Той е съвременник на образите ми. 

 

- В този смисъл, възстановяването на филмите е не само художествен жест, но и предаване на реално минало?

 

- Да, и нашата връзка с паметта е в голяма опасност днес, защото зависи от новите технологии, които трябва да помнят вместо нас. На път сме да подценим паметта и това е обезпокоително. Все още пазя негативите от детските ми снимки и мога да ги отпечатам. Но хората, които трупат семейни снимки на телефона си, няма да могат да ги запазят. Те се изтриват. Трябва непрекъснато да ги прехвърлят на нов софтуер и той толкова бързо се променя, че всичко, което правим, ще бъде загубено. Знам го, защото аз самият, който съм много внимателен към образите, виждам какво губя. 

 

- Предполагаме, че сам контролирате  възстановяването и цифровизацията на Вашите филми?

 

- Живеем в епоха, в която всичко трябва да бъде цифровизирано. Опитахме се да свършим образцова работа, а не просто прехвърляне. Създадох фондация “Вим Вендерс” за това и за да подкрепям млади режисьори новатори, да им помогна да намерят стила си. В началото имах подкрепата на провинция Северен Рейн-Вестфалия и на моя роден град Дюселдорф, но сега фондацията има пълна финансова автономия: филмите изкарват прехраната си, ако мога така да кажа. Управлението на моя каталог позволя да отпускаме четири или пет стипендии годишно. 

 

"Криле на желанието" 

 

- Какво ви дава фестивалът “Цялата памет на света”?

 

- Много съм щастлив, че Френската филмотека създаде тази проява, която отдава почит на работата по възстановяването на филми. Това е една от големите съвременни задачи, защото киното е изкуство, което е напът да изчезне.

 

- Да изчезне или да се промени? Вие самият подкрепяте утрешните режисьори…

 

- Аз насърчавам личното творчество, но европейският културен контекст не е много окуражаващ. Киното е на път да изчезне като форма на изразяване. Възможно е да съществува като “продукт”. Това се отнася и за книгите. И за животинските видове - всеки ден губим стотина. Голямата опасност за европейската култура е, че тя възприе тази дума: “продукт”.

 

- Каква ще бъде следващата среща с Вас?

 

- Документален филм за папа Франциск, “Човек на думата”. Неговият “министър по комуникацията” се свърза с мен. Попита ме дали имам желания да направя филм за него. И аз имах желание. Защото смятам, че е много смел човек, който има много свободно слово. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Радо на 10.03.2018 в 23:25
Ами някой от нас го посещават редовно този фестивал в Париж, така, че можете да не преписвате от Фигаро а да ни питате....
Пунктуалната на 15.03.2018 в 10:06
На кой път се развива този процес на изчезване?...Аман! Ама, учете го този език - българския, бе, пишещи професионалисти! "На път" ли е, или е "напът" ?!?! Може ли пък такова елементарно незнаене, неразбиране и липса на усет към езика!!!! (Може и да има други неща за забележки, но не съм и няма да я чета тази статия, та, затова се ограничавам до тази постоянно допускана грешка.)

Напиши коментар