„Абсолютно единодушно всички членове на комисията стихнахме до извода, че за това дете е направено всичко, което би направил всеки един от нас. Разбирам мъката на родителите, през техните очи сигурно случаят изглежда по-различно. Но и лекарят е човек и ние преживяваме всеки такъв казус”, заяви проф. Литвиненко.
Според него става едно размиване по този случай и не се оценява в какво състояние детето е дошло и след това как болестта се е развила. Той бе категоричен, че не е имало дълго убеждаване детето да бъде хоспитализирано, а въпросът е бил къде да бъде настанено.
Проф. Литвиненко
„До настаняването му на легло то е имало вече проведени изследвания, които да ориентират лекарите къде да бъде настанено и какво да бъде предприето. Направена му е кръвна картина и рентгенография, за която се спекулира дали въобще съществува. Първата снимка не показва възпалителни изменения в белия дроб”, обясни проф. Литвиненко.
По думите му, болестта се е развила изключително бързо и това е причина за трагичния изход.
„Освен снимката, има и други показатели. Твърди се, че детето е било в тежко състояние и умиращо пред кабинета. Кръвно-газовият анализ показва 98 процента насищане с кислород на тъканите му. Това показва, че в този момент детето не е имало признаци на дихателна недостатъчност, няма тежка пневмония. Да, състоянието му се влошава и това никой не го оспорва. Но това става четири час след приемането му. Тогава тези показатели се променят. Прави се втора снимка и промените са масивни. Има такива пневмонии, които протичат злокачествено и за часове умират деца по цял свят”, каза още професорът.
Доц. Мангъров
„Въпросът тук е защо това дете не е хоспитализирано. В педиатричната болница се чака, защото това е най-голямата университетска болница. Само на 200 м се намира инфекциозната болница, а това е инфекциозно заболяване. Детето обаче не е заведено там, а в Правителствена болница. За да го заведат на другия край на София, значи не е било чак толкова спешно”, заяви доц. Мангъров.