Онова, което бюрократите в Европарламента произвеждат, вече е черен хумор, защото общият извод на професионалистите от АБТТА е, че ограниченията и регламентите пред легалния бизнес стават толкова много, че дори от досада, хората ще избират да се оправят сами с предстоящите си ваканции и пътувания.

 

 

ТУПСТУ е новото наименование на нов субект (или играч) в сферата на туризма, което навлиза в Закона за туризъм в отговор на европейските промени в бранша. Това стана ясно на 18-тата годишна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), която се проведе в Златни пясъци. 

 

Чудото „ТУПСТУ“, чиято роля детайлно разясниха експертите от Министерство на туризма, в превод означава „Търговец улесняващ предлагането на свързани туристически услуги“. Така от всеки туроператор се очаква да обясни на всеки свой потенциален клиент каква е разликата между „туристически пакет“, „допълнителна услуга“ и „свързаната услуга“ и какво означава да ползва само едното от трите и как може да се възползва от второто, а после и от третото.

 

Трябва да предположи пред клиента кога се появява ТУПСТУ-тадижията и кой може да бъде такъв. Абсурдът е, че всеки туроператор, който предлага услугата, която му е присъща като професионална дейност – да продава едновременно транспорт и настаняване, влиза и в ролята на ТУПСТУ, защото именно това е „свързана услуга“. 

 

Онова, което бюрократите в Европарламента произвеждат, вече е черен хумор, защото общият извод на професионалистите от АБТТА е, че ограниченията и регламентите пред легалния бизнес стават толкова много, че дори от досада, хората ще избират да се оправят сами с предстоящите си ваканции и пътувания.

 

А това е вече напълно възможно. Туроператорите от АБТТА нееднократно напомниха, че туризмът е най-развитата индустрия в света. Именно от туризма тръгват първите онлайн разплащания, именно туризмът е двигател на въвеждането на покупките на услуги от разстояние. Днес всеки човек може да се допита до туроператор за съдържанието на всяко пътуване, да получи детайлна оферта, а после да влезе в мрежата и да си купи сам всеки етап от пътуването, като благодарение на туроператора вече е направил избор за предстоящото преживяване. 

 

Обикновените туристи – онези, които не знаят как да изтърсят офертите в мрежата като чувала на Дядо Коледа и да открият най-удачните за тях предложения, а просто искат да посетят някое ново място – вече трябва да бъдат подложени на образователен курс в мига, когато пристъпят в офиса на туроператор и попитат как да отскочат за седмица до остров Санторини, например. 

 

Туристите ще подписват декларация след декларация, ще се информират за всевъзможни подробности и наместо да чуват какви красиви емоции ги очакват, ще трябва да мятат лист след лист и да парафират, че са разбрали всичко. Колкото по-богата и разнообразна е офертата на туроператора, толкова по-трудно става тя да бъде защитена в предварително разписани документи, които да подпише туристът. Ще се окаже, че най-продуктивно е да се предлага най-простата оферта, за да са най-малко капаните за онзи, който я подготвя. 

 

Кой печели от това? Всеки, който играе в сивия сектор. 

 

Докато законните компании си играят на подписване на декларации, информираност, съгласия и разрешения, изпълнение на GDPR, от сивия сектор продават „изгодно“ и най-вече „просто и бързо“. И това вече се случва във Фейсбук. Българи отварят страница за организиране на събитие: „Преживейте Африка с нас! Води ви Филанкишията със страхотен опит в Африка! За да научите цената за това уникално 14-дневно пътуване ни пишете на този имейл…“


И да, хора са се записали за пътуването и въпросите, които задават в тази хвърчаща страница е дали се нуждаят от ваксина, дали ще се радват на палатки лукс, с какви джипове ще пътуват, но никой не пита какво става, ако бъдат изоставени насред африканската савана. 

 

На практика този ФОФ (Фантом от Фейсбук) е ТУПСТУ, защото чрез неизвестен полски туроператор и по договор за групово пътуване според полското законодателство, ФОФ предлага услуга по водачество в държава на друг континент и транспорт на място, но само в личен контакт се оповестява цената за услугата.

 

Според българското законодателство туроператорът е обвързан с два вида лицензи, каквито не съществуват в другите европейски държави. Туроператорът продава туристически пакет, който в същината си съдържа свързани туристически услуги, които иначе би предлагал и ТУПСТУ и допълнителни услуги, каквито например са екскурзии на място, осигуряване на билети за концерт, за мач и прочее. Туроператорът, според промените в закона, работи и като едното, и другото. 

 

Така от „джендър образувание“ по европейски модел в многоликата си роля на всичко, описано по закон и нещо, което е извън закона, туроператорът плавно преминава към квантовата физика на туризма. 

 

Какви бяха въпросите на играчите от бранша по време на годишната среща?


Вече всяка платформа за пътувания (Expedia, Travelocity, Tripadvisor и други) може да предложи на страницата си комбинация от полет със самолет, настаняване в хотел, наемане на кола и докато първата част е както туроператорска, така и ТУПСТУ, в бутоните на цялостната оферта се предлагат и „допълнителни туристически услуги“.

 

Тогава дали частното лице, което купува през тази платформа си е сам ТУПСТУ, което взаимодейства с друго онлайн ТУПСТУ и ако нещо по трасето се провали, кой всъщност носи отговорност? Какво ще се случи, ако в целия пакет, който човек си е изготвил сам, изведнъж се окаже, че превозвачът фалира, хотелът е пометен от лава (напоследък се случва!) или организаторът на допълнителните преживявания просто не се яви? 

 

Въпросителните продължават: расте броят на авиопревозвачите, които предлагат и настаняване на хотел на преференциални цени или отстъпка в цените, ако с техен код бъде направена хотелска резервация през онлайн платформа за настаняване. Тогава авиокомпаниите туроператори ли са или ТУПСТУ и ако основната функция на компанията е транспортна, но възникне проблем с настаняването, с наетата кола или с друга предплатена услуга, кой носи отговорността? Освен това всеки туроператор освен лиценз, е задължен да притежава застраховка „Професионална отговорност“ и тя гарантира, че дори при настъпване на фалит, всички нейни туристи без проблеми ще могат да се върнат у дома, независимо от коя точка на света. А какво става ако фалира превозвачът, който няма такава застраховка? 

 

С промените в закона, които следват европейската директива, всеки ТУПСТУ трябва да предлага и застраховка, наречена „Професионална отговорност на ТУПСТУ“. Но ако човек си закупи пакет от свързани услуги чрез сайта на авиопревозвач, който е част от световен алианс, но е например от Перу, няма сила, която да задължи перуанския превозвач да изпълнява каквито и да било европейски регламенти. А ако превозът се изпълни от европейски превозвач от алианса, но под полетен номер перуанците, отговорността (или липсата й) отново са в перуански ръце. 

 

Какъв е резултатът от тази изкуствена свръхрегулация на всеки субект, който извършва услуга по трасето на туризма? Ако някой наистина не получава защита, това е клиентът. 

 

Кой е същинският въпрос в този хаос от продавачи на туристически и транспортни услуги? За разлика от туроператорите и турагентите, ТУПСТУ-то не се регистрира, не се лицензира, не се… нищо. На практика това е субект (може да е човек, може да е фирма, която е по трасето на туристическата услуга), който предлага още нещо да се добави към етап от туристическо преживяване.  

 

Ако продължим да разплитаме гатанката, това е нещо като консиерж (човек в униформа, който стои във фоайето на хотела и евентуално резервира нещо според интересите на госта) в по-глобален мащаб. 

 

Е, нормалният въпрос е: какво правим тогава с турагентите? Това са хората, които навиват потенциални клиенти да се запишат на някакво пътуване в ролята на посредници между кандидатите и туроператора. Сега и турагентите си остават каквито са и също в почуда къде и как ще се препънат в ТУПСТУ-тата. Всъщност, почти всички училищни директори, а и част от самите преподаватели, са турагенти, защото те избират фирмата с която да се осъществят организираните пътувания на децата. Но нищо чудно вече и те да са ТУПСТУ.

 

Защо на срещата на туроператорите и турагентите на АБТТА никой не повдигна въпроса за логото, слогана и за рекламния бюджет на България? Защото срещата се случва в един от големите центрове на летния туризъм – Златни пясъци. Там все още морето остава все така невидимо за всички пешеходци, тъй като всички алеи са блокирани на три реда от будки, които преливат от китайска продукция и български сапуни с аромат на роза. На Златните пешеходците могат да избират дали да се бутат на улицата с туристически автобуси, които с огромни усилия правят завоите по тесните улички или да газят през плажната продукция и закачалките с дрехи на уличните търговци. Храни се продават на открито, както е било и преди десет, и преди 15 години. Цената за два шезлонга с шалтета и чадър е 36 лева на ден. 

 

Никой от професионалните туроператори не се вълнува от обещания за справяне с високите цени по плажовете или за преборване на битпазара, който представлява крайбрежието. Туроператорите обикалят из района, срещат се с представители на бизнеса, сами участват в атракциите, дегустират, обикалят, друсат се в джипове, катерят се по баирите и планират с организаторите какво, къде и как може да бъде направено. Все още туроператорите са хората, които законно и с нужното ниво на сигурност осъществяват всичко за което бюрократите говорят по принцип. 

 

На практика именно ТУПСТУ удави българите в трагичното плаване в Охридското езеро. 

 

Изводът на играчите в туризма е, че с всички нови законови промени – като се започне от GDPR и се мине през задължението пътуващият да знае точно какво да очаква практически във всеки час от своето преживяване - на всеки бъдещ пътешественик ще се пада горе-долу по едно отсечено дърво, превърнато в хартия, която той да подпише. Подписи до припадък. 

 

Най-тъжният извод на професионалистите бе, че въпреки максимално утежнената бумащина, клиентът не получава по-голяма защита, а сивият сектор по никакъв начин не е ограничен. Остават смешките, посветени на „явлението“ ТУПСТУ, светкавично наречено „джендър израстък на туризма“. 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Rattrack на 21.06.2018 в 10:36
Добър коментар на Панделиева, но далеч по-интересна би била темата за свръхрегулацията, набутана от родното ни министерство на туризма в абсурдния ни закон, която няма нищо общо с европейските директиви.
Капитан Кук на 22.06.2018 в 09:54
Е, каква стана тя? Нали свръхрегулация имаше само при тираничния, деспотичен и страшен комунизъм? При демокрацията не трябваше да има такива работа. А то, като се започна от кривите краставици, детските балончета и "мощните" прахосмукачки - и така си продължава, и няма изгледи да се нормализира....
Родните туроператори са ударени от европейска свръх регулация на 24.06.2018 в 11:40
Аааааа, така - не. Няма нищо по-хубаво от либералния капитализъм и неговата невидима ръка, управляваща пазара! Родните ни туроператори да се радват още година-две на съществуването си, след което кротко ще полегнат в краката на големите западни фирми от бранша, а за туземното ни население ще остане ролята на слугински персонал!
MrBean на 25.06.2018 в 11:12
Браво Лили! Обзалагам се ,че при започналия вече сезон 90% от заетите в бранша не са и подозирали за ТУ.....У . А аз лекичко да запитам,за Златните, защо като си плащам курортна такса от 1лев на ден ,няма ни транспорт,ни тротоари, смърди на боклук и БИОотпадъци, ШШШШуммм,джетове,и всичко което ми гарантира истинска почивка??? А кмета на Варна не ходи на море там....

Напиши коментар