Парламентът отхвърли президентското вето срещу тайните арести

Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември 2018 г. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.

"Ще подкрепим ветото, защото то е правилно. ГЕРБ няма да натрият носа на президента, а на българските граждани и на тези, които боравят с Наказателния кодекс", каза секретарят на ПГ на „БСП за България“ Филип Попов. По думите на Попов чрез измененията в Наказателния кодекс хората ще усетят репресивния апарат на държавата върху себе си.

„Всички вие, включително управляващото мнозинство, имате право на поправителен изпит. Този изпит е по държавност и правов ред", обърна се Филип Попов към управляващите в началото на дебатите по ветото. По думите му европейската директива не изисква такива текстове.

Данаил Кирилов /ГЕРБ/ коментира, че крайната редакция на текстовете, постигната в правната комисия, отговаря на всички изисквания на директивата. Текстовете са съобразени и с българската правна практика и с европейския стандарт за защита на задържаните лица, посочи той. Кирилов отбеляза, че адвокатите са задължително изключени от категорията за неуведомяване. "Ако терорист извършва посредствено извършителство, чрез вербуването и привличането на непълнолетно лице, опасано с взривно устройство, и го заловите - какво? Ще пазим правото на уведомяваме да уведоми този, в който е спусъкът да активира взрива ли", попита Кирилов. Колегата му Димитър Лазаров добави, че не става въпрос за тайни арести, както се внушава.

Това е 12-ото президентско вето. До момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.