Орисията на лидера

Орисията на лидера
Съединените щати губят все повече потенциала си да направляват глобалното разитие. Като най-явния индикатор за подобен извод може да служи безпокойството, обхванало техните съюзници. Европейците вече не се чувстват така сигурни в евроатлантическата общност, Южна Корея е изправена пред тежкия термоядрен кошмар на Севера, Япония не знае как да реагира на усилващата се китайска военна мощ, а Близкият и Среден Изток трябва да свиква с нови правила на играта, писани в Москва, Техеран или Пекин, или да играе въобще без правила.

 

И всичко това се случва, при условие че Америка запазва лидерските си позиции в ключови области от човешкото развитие - икономика, отбрана, наука и дипломация. В определен смисъл самото ѝ интегрално превъзходство се превръща в проблем за самата нея. От една страна, тя е принудена да инвестира огромни средства, за да поддържа военнотехнологичното си лидерство, а от друга - губи бързо монопола върху постиженията си, част от които стават не просто притежание на нейните конкуренти, но и се обръщат срещу самата нея.

 

Всяко глобално лидерство се крепи на два основни елемента. Първият е да притежаваш определени преимущества пред всички останали държави. Както Рим е разполагал с легиони, Чингис хан с конница, а Англия с флот. От тази гледна точка Съединените щати изглеждат много по-внушителни от споменатите свои исторически предшественици. Те не просто разполагат с най-силната и най-добре въоръжена армия, но и с огромен брой съюзници и бази, което им позволява да се намесят във всяка конфликтана точка по света. Обратното, нито една страна не може и да си помисли да открие конвенционални бойни действия на американска територия.

 

Големият препъникамък пред пълната им военна доминация се оказва ядреното оръжие. То в определен смисъл занулява всички останали предимства във военната област. Което принуждава стратезите в Пентагона вече повече от половин век да търсят решение за изход от тази неприятна ситуация. Засега те са изработили две концепции, които като теория може да носят някакъв смисъл в себе си, но дано никога не се подлагат на практическа проверка.

 

Първата касае създаването на масирана противоракетна отбрана (ПРО). Тя трябва да е в състояние да гарантира унищожаването на всяка една ракета, изтреляна срещу тяхната територия. Спорно е доколко може да се игради напълно ефективна ПРО, но самата мисъл, че тя съществува, ще кара американските противници да се замислят дали си струва да предприемат ядрена атака. Просто защото срещу гарантирано собствено унищожаване те няма да са сигурни, че ще нанесат адекватни щети.

 

Втората концепция, макар да е логически продължение на първата, я предхожда като време. Тя предполага, че при сблъсък на ядрена сила (в началото се е имал предвид Съветският съюз) със САЩ конфликтът трябва да бъде локализиран в рамките на конвенционалните измерения или с ограничено нанасяне на тактически ядрени удари в района на бойните действия, без да се стига до цялостно унищожаване на противниковата територия.

 

В своята цялост подобен подход предполага разгръщането на невероятно мащабен военен потенциал. Той трябва от стратегическа гледна точка да има капацитета да унищожи във въздуха и космоса един значим ракетно-ядрен потенциал, като руския например, а след това да унищожи и самата Русия. В оперативен план Америка се стреми да може да открие фронт на всяко място на земното кълбо и да постигне успех. Независимо от противника.

 

Което предполага непрестанната модернизация на ракетно-ядрения потенциал, създаването на противоракетна система, прикриваща цялата Северна Америка, отделянето на огромни инвестиции за изграждането на системата за Незабавен глобален удар, поддържането на грамаден военноморски флот и сили за десант (Корпуса на морската пехота), както и съхраняването на мобилния характер на голяма част от сухопътните си войски. За да функционира целият този организъм, той се нуждае от огромен масив от разузнавателна информация и осигурено превъзходство в областта на радио-електронната борба и кибершпионажа. В момента в този сектор са ангажирани 17 държавни органа с персонал от над 100 000 човека. 

 

 Именно поради своя мащаб за американската военна машина става все по-трудно да запазва своите технологични и информационни постижения. Няма как да се учудваме, че в нея се появяват течове на информация, подобни на тези, публикувани в Уикилийкс. Но прави впечатление, че след като се анонсират определени американски разработки в областта на отбраната, не минава много време преди появата на техните руски и китайски аналози. Показателен е случаят с изтребителите Т-50 и J-20, които подозрително много приличат на F-22.

 

Слабото място на американската стратегия за поддържане на тотално превъзходство при евентуални бойни действия е именно нейната многоаспектност. Дори и в една област да има паритет или изоставане, това срива психологическата готовност на американските военни да влязат в определен конфликт. Обратното, техните противници поемат рискове, дори и да има минимални шансове за успех - едва ли Русия, Турция и Иран ще постигнат своите максимум цели в Сирия, но за тях е много важно дори само да маркират потенциала си за военна итервенция. Да се обозначат като страна в управлението и разрешаването на кризата и да демонстрират, че са разчупили рамките на стария световен ред. 

 

Тук стигаме до втория елемент на глобалното лидерство - готовността то да бъде поддържано със сила. Рим е унищожил Картаген, просто защото последният се е опитвал да се ситуира като алтернативен център на Средиземноморието. Англия потопява датския флот през 1807 г. и френския през 1940 г., за да не допусне и хипотетичната възможност те да се присъединят към нейните врагове (Наполеон и Хитлер) и да бъде накърнена военноморската ѝ мощ. Въпросът е има ли подобна „червена линия” за Америка, на чието пресичане тя ще даде военен отговор.

 

Вероятно има, но и във Вашингтон не знаят откъде точно минава тя. Те не успяха да намерят адекватна реакция, след като Путин им отне монопола върху употребата на военна сила в чужбина, гледат безпомощно как Китай налага със сила нови правила в областта на морското право, как Япония, изплашена от тези действия, се опитва да започне флирт с Русия, как се сриват дългогодишните съюзнически отношения с Турция, как Саудитска Арабия се опитва да диктува американската политика в Близкия изток, вместо да бъде обратното, и др. За да бъде всичко това гарнирано с пълно преобръщане на призмата на американската „мека сила”, която, след като успя да инициира множество изгодни за себе си политически промени, накрая се докара дотам, че голяма част от американците да вярват, че Кремъл е „избрал” новия им президент.

 

Засега геополитическото отстъпление не се е превърнало в срив, подобен на колапса на Съветския съюз. Америка демонстрира нелоши умения да води „ариергардни” сражения. Тя успя да консолидира практически всичките си потенциални съюзници по въпроса за санкциите срещу Русия и пое курс към разширяване на военното си присъствие в Пасифика и модернизация на армията на азиатските си съюзници. Големият въпрос обаче е дали избраните подходи носят стратегически преимущества за нея, или само ще способстват да се укрепи режимът на Путин в Русия и да се тласне Китай към една радикална милитаризация. За която той вече е готов.

 

Не бива да се пропуска фактът, че и самите американци сякаш започват да чувстват умора от собствените си външнополитически амбиции. Неясно е доколо става дума за трайни обществени нагласи, но ако те са такива, това рано или късно ще прелее във формирането на нов истаблишмънт. Който, ако не се върне към изолационизма, поне ще се опита да рационализира световните си интереси. И ако се задава на хоризонта „Европа на две скорости”, Америка може да изгради зони с различна степен на собствена анагжираност. В едни да се продуцира стабилност, други да се превърнат в полета на противопоставяне с геополитическите конкуренти, трети да бъдат изоставени, а за четвърти отговорността да се прехвърли върху съюзнически държави. Например Балканите на Германия, а Близкият изток на Саудитска Арабия.

 

Освен че не може да се каже с точност какво предстои, не е ясен и темпът на промяната. Америка има обективна причина да се стреми да го забавя, което донякъде е добре за целия свят. Рязката трансформация би се превърнала в катастрофа. Включително и за тези, които днес се стремят към нея.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/spektyr-na-civilizacionnite-borbi

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/strannata-vojna-v-ukrajna

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    16 Март 2017 16:01ч.

    А за да не е така, както пише авторът, на Америка и трябва лидер, готов да пожертва без угризения половината американски народ в една ядрена война, като Сталин и Мао навремето. Това е цената. Но дали сме готови да заживеем в света описан от Оруел?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    16 Март 2017 18:49ч.

    "Америка запазва лидерските си позиции в ключови области от човешкото развитие - икономика, отбрана, наука и дипломация." - ако това беше вярно, Америка нямаше да има никакви проблеми да налага волята си на целия свят. Само че не е вярно. Най-голямата икономика в света вече е китайската, като в нея отсъстват финансови врътки за правене на пари от нищото. За отбраната - унищожението от Русия е гарантирано, а на хоризонта се задава унищожение и от Китай. Строго погледнато, САЩ нямат интерес да чакат Китай да се изравни с тях и биха могли да нанесат обезоръжаващ удар, но не го правят. Не е от миролюбие - китайските гяволи са разположили стратегическите си ракети непосредствено до границата с Русия и американският удар неизбежно ще засегне руска територия. Междувременно на супер-хипер невидимите изтребители Ф-22 взело да им пада антирадарното покритие. Генералите от Пентагона се разврякали, на което от Локхийд-Мартин им рекли - ми кво искате, тва дъжд, прах, слънце... Нещо да ви напомня за Лилето и асфалта? Дипломацията на САЩ през последните осем години се свеждаше до: "Прави, каквото ти казвам, иначе пращам бомбардировачите!" Върши работа, ама не навсякъде. Докато Русия успя да убеди Турция и Иран да преговарят по Сирия и кюрдския въпрос, например. Затова сериозните чичковци в Америка, дето не дават интервюта и не се пънат по международни икономически форуми, рекоха на добрия чичко Сорос: "Поигра си, стига ти толкова!" Той още не може да повярва, ама ще му мине.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • стърчащ перископ

    16 Март 2017 18:56ч.

    Цитат: "Те не просто разполагат с най-силната и най-добре въоръжена армия, но и с огромен брой съюзници и бази, което им позволява да се намесят във всяка конфликтна точка по света." - Това как го умозаключихте, авторе? Много прилича на един друг мит - на мита за силата на американското висше образование, съобразно рейтиннгите, които самите американци и изобщо англосакси ежегодно си сътворяват. Сериозните експерти биха ви казали друго - че например не трябва да се отъждествяват полицейските функции в Третия свят на едни набедени въоръжени сили, каквито са американските, с действителна и боеспособна военна сила, основаваща се на продължителен военен опит и приносна военна школовка. Последните две - в качеството си на успешни - почти напълно липсват на американците. А без доказателства да се строят твърдения, това означава днес да бъдем връщани в епохата на митотворчеството. Поинтересувайте се от едни руски високотехнологичен военен разузнавателен кораб на име "Виктор Леонов". Тези дни пак се е настанил на 37 км източно от американската военно-морска база за подводници в Кингс-Бей и нагло прослушва всичко, до което се докопа. Американците, понеже са много силни и смели, само скърцат зъби, мълчат или просто омаловажават руските военни възможности, както почти винаги са правели (https://cont.ws/@t34/556642). Няма да питаме защо, а също и защо скоро на наречените от вас "лидери" няма да им плават подводниците и няма да им летят самолетите. Както казваше един народен трибун, "шубето е голям страх", а и не живеем във времената на митологията - разобличенията и според знание, и по информационни подбуди, са МиГновени и светкавични.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коментар

    16 Март 2017 19:07ч.

    Щом е руска или американска тема и тролове цъфват с опорни точки. Безаналогови оръжия, зелена шума и постоянно присъствие на злия жид Шорош, едно и също като Лили Иванова на концерт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • клаузевиц

    16 Март 2017 19:11ч.

    Не може да бъде наричана "първа военна сила" страна, която вместо военни паради организира гей-такива. Призив към редакцията: пускайте по-сериозни материали по тия теми, точно с американците ли намерихте да сравнявате воинската доблест и сила? Просто е нелепо и даже смешно, а и няма как да е вярно - нито преди 1991 г., а още по-малко днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Март 2017 20:09ч.

    Много интересни тези отдолу под статията. Човек може да си помисли, ако ги приеме за разумни, разбира се, че взаимното ядрено унищожение е изгодно на Русия и Китай. А дали авторите на подобни идеи са се замислили поне веднъж, че подобна хипотеза би означавала всъщност пълно отсъствие на разум, а и на човечност у ръководителите на двете държави? Или това е малко сложно за тях?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    16 Март 2017 22:11ч.

    observer, само ти можеш да си помислиш, че взаимното ядрено унищожение е изгодно на Русия и Китай. Гарантираното взаимно унищожение никому не е изгодно, затова и досега няма ядрена война. Само че в техните военни доктрини се разглежда единствено ответен ядрен удар, докато в доктрината на САЩ се разглежда превантивен, тоест първи удар. За пръв път мисълта за изгодно спечелване на ядрена война се пръква под боядисаната косица на Рейгън и САЩ едностранно прекратяват действието на Договора за ПРО - санким, ние ще си направим такава ПРО, че ще можем да ви изтрепем безнаказано и затова се предайте безусловно. В момента руската ПРО е по-добра от американската. После се пръкна друга идея за изгодно спечелване на ядрена война, тоя път под каубойската шапка на Джордж Даблю - нанасяне на обезоръжаващ удар с високоточни оръжия по Кремъл и командните центрове. Руснаците деликатно съобщиха за системата "Ръката на мъртвеца". Последната идея е за първи ядрен удар с едновременно поразяване на руските ракети в шахтите им посредством системата за "ПРО" в Полша и Румъния. Кажи нещо за отсъствието на разум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    17 Март 2017 12:49ч.

    Много интересен и дълбок коментар! Браво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хр.Ботев

    17 Март 2017 13:13ч.

    Гоче, Гочеее! Щом и ти започна да лаеш срещу САЩ, работата е ясна... Ха-ХА-ХА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • само-_свал

    18 Март 2017 14:09ч.

    ДА се уточни, че науката в Америка е на базата на чуждестранните студенти, които Америка краде от цял свят! И от България също! Говоря за висшето. До 12 клас е скръб, скръб, и добре че са амбициозните емигранти да натискат децата си, че да им държат нивото що годе!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • само_свал

    18 Март 2017 14:10ч.

    Иначе статията май изобщо не е вярна, не че съм за САЩ, но те държат долара, международната пара, там са СБ, МВФ, то това саим играчките!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    18 Март 2017 18:14ч.

    Муйо, очевидно изпитваш затруднения в разбирането на чужд текст, но пък те сърби да демонстрираш егото си. Освен това твърдиш неверни неща. Планове за изпреварващ удар винаги са имали и двете страни. Което не означава, че са смятали да ги приложат на практика (поради наличие на здрав разум). Което и твърдях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Terminator

    18 Март 2017 18:58ч.

    "Те не просто разполагат с най-силната и най-добре въоръжена армия, но и с огромен брой съюзници и бази, което им позволява да се намесят във всяка конфликтана точка по света. Обратното, нито една страна не може и да си помисли да открие конвенционални бойни действия на американска територия." По този въпрос може да се спори, след като "клаузевиц" е посочил само една причина за оспорване на горното твърдение! Кога американската армия е воювала срещу истинска армия например руската? Те виетнамците им разказаха играта по време на войната във Виетнам, а миналата година иранците като задържаха някакъв катер американски "доблесните командоси" реваха като малки деца!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • schwarze negger

    18 Март 2017 21:31ч.

    Че да бяхте си измислили някакво друго име, драги господине, не такова едно... американско.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тавана на сайгонското посолство

    19 Март 2017 13:28ч.

    Голям хленч у щатско - тия дни най-после направили констатацията, че съвременните противокорабни ракети на Русия и Китай щели за нула време да им унищожат надводните съдове. Тази истина бе в сила още по съветско време, ама те инвестирали много пари само да хвалят своята мнима непобедимост и да плюят по глупавите им врагове, та затуй чак сега се събудили, горките, за суровите реалности. А сред будалите, дето им повярвали на самовлюбените дитирамби за военна сила и непобедимост, се оказало и авторчето. Нема лошо, макар и късно да ти светне, че нищо около мнимия набеден лидер вече не е наред, им шо е да продължаваш да си верваш, че някога тия янки във военно отношение са били наред. Ето такава вяра вече издава невежество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай Подгорни

    22 Март 2017 16:08ч.

    Не е вярно,Китай вече ства ядрена суперсила.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи