Можеше ли СССР да просъществува до 21 век?

Можеше ли СССР да просъществува до 21 век?
На 19 август 1991 г. консервативно настроени заговорници от висшето ръководство на КПСС, армията и КГБ предприемат неуспешен опит за отстраняването на Горчачов от поста президент на СССР. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието полага началото на разпада на съветската империя. "Гласове" публикува анализа на Самюъл Бенедет в "The National Interest" по повод събитията, променили облика на Русия и света преди четвърт век.

 

Разпадът на Съветския съюз през декември 1991 г. е може би едно от най важните и повратни събития на 20 век. Този неочакван край на Студената война доведе до зараждането на нов свят, с нови възможности и нови предизвикателства. Въпреки продължилия година и половина процес, предшествал краха на СССР през декември 1991 г., рухването на могъщата комунистическа свръхдържава свари мнозина неподготвени – както  в САЩ, така и в самия Съветски съюз. Неотдавна руският президент Владимир Путин определи разпада на Съветския съюз като „най-голямата геополитически катастрофа на 20 век“.

 

Но беше ли неизбежен този разпад? Днес се смята за общоприето, че към онзи момент – края на 1991 г., запазването на СССР в тогавашния му вид, е било невъзможно. Според преобладаващото схващане, политическите, икономически и обществено-културни процеси, започнали в страната през 1986 г. са довели в крайна сметка до нейното разпокъсване, а сравнително бързият край на най-голямата държава в света е бил за предпочитане пред отаналите варианти за изход. Независимо от това съветското правителство се опитва да удължи съществуването на своята страна, прилагайки нови подходи в управлението. В Русия и досега продължават да се обсъждат възможните алтернативи на случилото се, а руските политици, интелигенцията и националистите търсят да разберат било ли е възможно да се съхрани териториалната цялост на страната и трябвало ли е. Опитахме се да намерим отговор на този въпрос, изучавайки внимателно събитията, предшествали разпада на СССР.

 

 

 

Какво се случи?

 

Член 72 от Конституцията на СССР предвиждаше възможността републиките, които влизаха в състава му, да могат да го напуснат. Но така бе само на хартия. Ако подобна възможност съществуваше действително, то процесът на разпад щеше да започне много преди 1990 г. Съветските власти никога нямаше да позволят на републиките да напуснат доброволно страната в качеството си на независими образувания. Подобен акт щеше да отслаби съветската държава в „голямото блъфиране“, наречено Студена война.

 

Всичките 15 съветски републики бяха обвързани в сложна икономическа матрица, благодарение на която Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР) се оказа в центъра на всички значими промишлени, икономически и политически процеси в страната.

 

И досега се сблъскваме с остатъците от този строй в сложните отношения между Русия и Украйна. Дори навръх конфликта между тези страни, руската армия продължава да използва продукцията на украинската военна промишленост, а украинските заводи и промишлени предприятия печелят от продажбата на технологии на руснаците. Едва наскоро Москва обяви, че от 2018 г. преминава към пълно заместване на вноса от Украйна. Съветският съюз удържаше обширните си региони и републики обединени, благодарение на системата от държавни помощи и фиксирани икономически квоти, благодарение на която по-малко развитите региони получаваха съветски технологии и потребителски стоки срещу обмен на суровини и селскостопански продукти. В отделни случаи Москва предоставя както стоки, така и суровини с цел да подпомогне недостатъчно развитата промишлена база на някои региони.

 

Когато съветската икономика започва да проявава първите признаци на съществен спад през 1980-те, това предизвиква безпокойство сред населението на СССР и голяма част от законотворците. Предприетият по онова време курс към гласност и перестройка пробужда сили, които подлагат под съмнение легитимността на управляващата комунистическа партия и подронват устоите на самата държава. Така се стига до 8 декември 1991 г., когато разпадът е охициализиран с подписването в Беларус на така нареченото Беловежко споразумение. Държавните глави на трите съветски републики – Русия, Украйна и Беларус, подписват документ, с който формално се слага край на СССР. Те се позовават на вече упоменатия по-горе член 72 от конституцията, който позволява „мирното“ излизане от състава на федеративната държава. Трябва да отбележим, че това решение е прието без допитване до общественото мнение, което е държавно в неведение в месеците, предхождащи споразумението.

 

На 8 декември 1991 г. държавните ръководители на Русия, Украйна и Беларус – Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват Беловежкото споразумение, с което формално се слага край на СССР.

 

Докато светът още е в потресение от случилото се в Беловежката гора, на 21 декември се провежда нова среща, този път в столицата на Казахстан Алма Ата. Там държавните ръководители на 11 съветски републики (без Грузия и Прибалтика) окончателно слагат край на това, което е останало от Съветския съюз. Без съмнение тази втора среща става възможна, благодарение на предшестващото я Беловежко споразумение, което полага законовата основа и се превръща в прецедент за по-нататъшното и необратимо разпадане на СССР. На 25 декември 1991 г. тържественото сваляне на съветския флаг над Кремъл и заместването му с руския трикольор се превръща в своебразен коледен подарък за Съединените щати и техните съюзници и в символичен край на Студената война и появата на един нов и непредвидим свят.

 

Какво можеше да се случи?

 

Днес знаем, че повечето съветски граждани по онова време подкрепят съхраняването на СССР под една или друга форма. Само че за тази цел е била необходима друга управленска парадигма и по-решителен правителствен апарат, готов да отстрани конкуренцията от страна на алтернативните политически или етнонационални модели. Преди августовския пуч през 1991 г., който отслабва смъртоносно тогавашния съветски президент Михаил Горбачов и довежда на власт Борис Елцин, съветските власти обсъждат създаването на Съюз на суверенните държави (ССД). На 17 март 1991 г. в девет съветски републики – Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Киргизтан, Туркменистан и Таджикистан – се провежда народен референдум. Болшинството гласува за запазването на съветската федерална система. На 23 април 1991 г., след референдума, централните съветски власти подписват с деветте републики споразумение, по силата на което СССР трябва да се преобразува във федерация на независимите републики с общ президент, обща външна политика и армия. Трудно е да се предположи как би проработило подобно споразумение в действителност, предвид започналите в цялата страна мащабни политически и социални промени. Към август 1991 г. всичките девет републики, без Украйна, одобряват проекта на новия договор. За нещастие на Горбачов, организираният от съветските консерватори пуч през август 1991 г., окончателно го сваля от политическата сцена и слага край на по-нататъшните му опити за реформиране на страната.

 

Възможно ли е било?

 

Възможно е идеята за ССД да е била жизнеспособна, но тя е посечена още в зародиш от същите политически сили, които допринесоха за разпокъсването на СССР. През 1986 г. Горбачов полага началото на два процеса, които в крайна сметка водят до гибелта на страната под собственото му ръководство. Гласността предполагаше политическа прозрачност, докато перестройката означаваше политическа и икономическа реорганизация. Въпреки че целта и на двете е постепенна либерализация на отделните елементи на държавното управление и диалога с населението, на практика и едното, и другото отслабват способността на съветските власти за контрол и надзор, като водят до политически и икономически хаос, както и до нарастване на националистическите и сепаратистки настроения в много от републиките. Вероятно в светлината на тези събития участниците в Беловежкото споразумение са смятали действията си за неизбежни, поради което и оправдани. Но какво щеше да стане, ако Горбачов бе провел реформите по друг начин? Ако самата Комунистическа партия на Съветския съюз бе започнала либерализация на икономиката на СССР, запазвайки твърдия си контрол над политическата идеология?

 

Джордж Буш, Роналд Рейгън и Михаил Горбачов в Ню Йорк, 1988 г.

 

Подобни мерки не са прецедент. През 1921 г., след победата на съветската власт над царистите и антиболшевишките сили в гражданската война от 1918-1920 г., бе въведена т.нар. Нова икономическа политика (НЕП). Докато страната е още в руини, властта позволява на частните предприятия да съществуват съвместно със зараждащата се държавна промишленост. Макар и с променлив успех, НЕП все пак води до практически пълното възстановяване на националната икономика до нивото отпреди Първата световна война, докато Сталин не я отменя внезапно през 1928 г. Можем само да гадаем каква ли щеше да е съдбата на Съветския съюз, ако НЕП бе продължила. Цялата лека промишленост и селското стопанство щяха да са в частни ръце. Докато „темелите“ на икономиката като тежката промишленост и въгледобива, щяха да се управляват от държавата. Ако това ви напомня за днешен Китай, не бъркате – китайското икономическо чудо се извърши именно под строгия контрол на комунистическата партия, нетърпяща инакомислие.

 


Само че за да сработи подобен сценарий в края на 1980-те, Горбачов трябваше да убеди съратниците си в партията, че новата му политика не застрашава тяхното положение и репутация. На практика, обаче, в края на 80-те цинизмът и недоверието на съветското население към партийните лозунги  и управлението бяха достигнали своя връх. Загубата на доверие в способността на правителството да води страната в правилния път и да защити интересите на гражданите улесниха появата на алтернативни идеологии и движения и доведоха до подписването на Беловежкото и Алматинското споразумения. Но какво щеше да стане, ако Горбачов бе успял да убеди колегите си, че подобряването на икономическото положение в Съветския съюз би довело до възстановяване на общественото доверие в партията и държавата? Резултатите от проведеното през март 1991 г. гласуване показаха, че преобладаващата част от съветските граждани все пак подкрепят единството на държавата. Новият икономически план щеше да остави средните и големите предприятия в ръцете на държавата, позволявайки същевременно на населението да развива дребен бизнес, особено в областта на селското стопанство.

 

 

В подобен сценарий няма място за гласност, открита критика на властта, признаване на тъмното съветско минало и нарастване на етническия национализъм в отделните републики. Съветските власти щяха да насърчат достъпа на зараждащата се бизнес класа до малки търговски заеми като приемат най-успешните й представители в партията, което би улеснило взаимодействитео на правителството с най-предприемчивата част от населението. Подобен икономически подход щеше да пренасочи енергията на мнозинството от антидържавна дейност и протести към съзидателен труд, както впрочем се случи в Китай по-късно, макар и с някои съществени изключения. В средата на 80-те съветското общество беше узряло за подобни плавни икономически промени и за по-голяма икономическа свобода. Всичко това, разбира се, щеше да е възможно, само ако държавата бе успяла да проведе успешно въпросната икономическа трансформация. Изкушавам се да мисля, че въпреки многобройните слабости в съветската система, отсъствието на значима политическа конкуренция на Горбачов щеше да позволи на плавно реформиращия се Съветски съюз да преодолее вътрешните си проблеми и да преживее 1991 г. в обновен и оздравен вид.

 

Ако не се бяха появили сепаратистките движения в Прибалтика и Кавказ и не се беше случил августовският пуч, планът за икономическа либерализация на Съветския дъюз можеше и да успее.

 

Нов съюз?


Щеше ли една такава обновена страна да се конкурира успешно на световната сцена със САЩ, Западна Европа и набиращия скорост Китай? Възможно е, след десетилетия, самата съветска комунистическа партия да бе започнала да се либерализира, подобно на Китай, който настойчиво се опитва да преосмисли комунистическата идеология в такт с развиващото се общество. Щеше ли този нов съюз (да го наречем за краткост „НС“) да съхрани ресурсите и валутата си, ако се бе отказал от многобройните си международни ангажименти? Напълно е възможно, като се има предвид последвалото излизане на Източна Европа от Варшавския договор. Вероятно щеше да се стигне и до отказ на новия съюз от активно участие в африканската и латиноамериканската политика – макар че ако тази нова съветска страна беше успяла да проведе икономически реформи, подобни на тези от 1928 г., в крайна сметка Западът щеше да се сблъска с една мощна и единна съветска държава, стремяща се да запази своето място на конкуретноспособна свръхдържава.

 

 

Снимка: РИА "Новости"

 

Трудно би могло да се предвиди как НС щеше да взаимодейства с възраждащия се Китай, който се явява негов пряк конкурент в ролята на комунистически опекун над либерализиращата се икономика. Много е възможно да се бяха споразумели въз основа на сходствата в модела им на държавно управление. Като се имат предвид страните, приели или готови да приемат китайския модел на държавен капитализъм през 2017 г., лесно можем да си представим до каква конкуренция щеше да доведе появата на съветски модел на държавен капитализъм с американския, западноевропейския и китайския модел. Но оцеляването на НС след 1990 г. нямаше да е възможно без уверено и силно комунистическо правителство, готово да взема трудни решения в името на държавното благо. Самите китайци бяха изправени пред подобни избори през 1989 г., когато армията потуши демократичните протести на площад Тянанмън. Да не забравяме, обаче, че успехът на НЕП през 1920-те бе възможен, благодарение на предприемаческата класа, оцеляла след Октомврийската революция и Гражданската война. Докато през 1980-те нямаше подобни хора с бизнес опит и съветските власти не разполагаха с достатъчно експерти, които да осигурят успеха на свободния пазар.  

 

Днес преобладава схващането, че независимо от готовността на Горбачов да използва насилие за потушаване на протестите в Прибалтика, той нямаше да успее да удържи единството на страната само със сила. Беше се озовал на подходящото място в неподходящо време – ако беше дошъл на власт по-късно, когато НС вече се опитваше да извърши преход към държавен капитализъм, талантът и визията му сигурно щяха да го превърнат в добър управленец. Трябва да отбележим също така, че независимо от еуфорията в западния свят, предизвикана от събитията през 1991 г., разпадът на СССР не беше планиран предварително. Събитията от декември 1991 г. свариха неподготвени повечето експерти и анализатори. Следователно, ако НС бе оцелял, той неизбежно щеше да се сблъска с враждебната политика на Америка и на НАТО, създаден с цел сдържането на Москва. Въпреки плавния преход на страната към пазарна икономика, НС щеше да си остане комунистическа държава, за която реформите са само разумна стъпка по пътя към глобалното портивопоставяне със Запада.

 

Августовският пуч от 1991 г. предизвиква масови протести и прави необратим разпада на СССР.

 

Вероятно съхраняването на Съветския съюз нямаше да е възможно, предвид обстоятелствата в страната в края на 1980-те. Към онзи момент вътрешните механизми и политическите процеси в страната затрудняваха приемането дори на решения, ползващи се с подкрепата на обществото. Но идеята за обединение на разпадналия се някога Съветски съюз може да намери своето продължение в наши дни чрез сключването на редица икономически, военни и политически съюзи между Русия (която е официален правоприемник на СССР) и съседните й бивши съветски републики. Евразийският икономически съюз , в който влизат Русия, Беларус, Армения и Киргизстан, както и тесните връзки между руските и арменските въоръжени сили, напомнят за съветското наследство. Може би на СССР не му е съдено да запази целостта си, но въпросите и предположенията за възможната му съдба ще продължат да ни занимават и в следващите години.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    17 Авг 2017 9:42ч.

    Всички империи се разпадат. Вероятно е било възможно в унитарната Руска империя с повишаването на мобилността на населението постепенно да се превърне в нещо като Съединените щати - хора с различен етнически произход да живеят в смесени общности, но болшевиките слагат край на всичко това. Налудните идеи на Ленин и Троцки за световна революция и световна комунистическа държава управлявана от Москва, се прилагат на практика първо върху територията на Руската империя. Създават се отделни републики, някои напълно изкуствени, обособени с управление, икономика, език, азбука, култура и образователна система. И така белоруси и украинци постепенно се убеждават, че не са едни малко по-различни руснаци, а напълно отделни народи. Случаят с прибалтийците е по-различен, те така и не се убеждават, че лишени от независимост, са спечелили каквото и да е. А азиатците си остават азиатци и първата грижа на разните секретари на партията там след разпада, беше да демонстрират колко правоверни мюсулмани са всъщност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Класика

    17 Авг 2017 10:32ч.

    Пореден пример в историята, когато низините искат, а управниците не могат. Защо? Първо: това бе първият случай на установяването на т.н. власт на трудещите се, а не на клановете, с цел формирането на нов Човек.(В.И.Ленин в своята реч пред конгреса на Комсомола 1921г. казва "този нов Човек ще стане реалност минимум след СЕДЕМ поколения..."). Започва се грандиозна борба на всички направления: икономика, сел.стопанство, армия, култура, образование, здравеопазване и т.н., където бяха направени и не малко грешки. Но който не работи, той не греши. Целият елит в света е против това ново формирование като СССР и се прави всичко възможно да го ликвидира,икономическа блокада, след това разпалва и ВСВ 1939-1945г. Резултатите от ВОВ 1941-45г. красноречиво показаха, че въпреки трудностите при СССР, съветският народ знае и умее да защитава своята родина - СССР.Този народ тогава с кръвта си доказа на света какво може и защо го прави, възстанови своята огромна икономика, полетя в Космоса, даваше възможност всеки да се учи колкото може и да работи грамотно и т.н. и т.п.; започна настъпление и в световната икономика (съветско-значи сигурно!).... 1990 г при референдума за СССР, с бюлетини отново изрази своето народно желание-съхранение на СССР, народ който живее в тези условия, които съществуват в условията до-, по време - и след ВОВ 1945 г., в условията на гласност и перестройка! След този референдум елитът показа, че е политически импотентен, животински уплашен, абсолютно безотговорен към своето минало и настоящето на трудовите хора. Вместо водачи, се видя че са просто Партократи, които вместо да дават личен пример на всеотдайност в борбата за новия Човек с принципите станали държавна политика, просто като шушумиги се грижеха основно за своите ЛИЧНИ интереси в мъглата на господстващите лозунги. Цялата си същност показаха, когато най-активно се втурнаха да грабят създаденото и изстраданото от своите трудови хора и да попълват своите лични сметки в чуждите банки. Болшинството от хората не разбираха какво става. Тогава се чуваха и гласове - по-добре да се шетат по света с дипломат-куфарчета с долари, вместо с танкове! Така или иначе т.н. "сталински модел" на социализма показа, че се е изчерпал в 60-те години и така повече не бива, но инерцията е опасно нещо и особено в политиката. Китайците го разбраха, следвайки своите исторически традиции - възразиха и направиха нужния завой и днес са това, което са под ръководството на ККП! В Европа и света също разбраха, че трябва да се влага в Човека и тогава ще има прогрес . При своята иконом. база, също направиха завой и днес са това, което показват. Пак са нужни промени: арабските и други скакалци хукнаха към тях да ползват на готово достигнатото, в т.ч. без да работят. Темата е много дискусионна. Тук място не стига. "А може, по-иначе, може..." писа поетът в далечните 40-ти години на миналия век.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До сервера

    17 Авг 2017 10:57ч.

    Стига езуитщина и провокации! Или такова е заданието? Време е вместо да се натрапват стари догми, промиват мозъци и отрича смисълът на историческите факти при поставена крайна цел, колкото и да е далечна тя (целта). Например християнсвото повече от 20 века внушава човека да е съвършен, мюсулманството с 5 века по-младо - също и така всяка религия. На практика дяволът Люцифер или Фют постигат повече и все лъжа, коварство, невинна кръв даже в днешния информационен век. Каквото е било, то е било-днес база да се изучава. Кой днес публикува своите изследвания по разпада на СССР? Соросоидите! За да докажат, че властта на клановете е безгранична! Всичко друго се гори с горещо желязо. Главният въпрос днес си остава: къде вървим? За Велика България? За едно полюсен свят ? Усвояване на нови светове? Как, когато на Земята не можем и не искаме да се разберем???!!! Докога?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До observer

    17 Авг 2017 12:35ч.

    „Налудните идеи на Ленин и Троцки за световна революция“ всъщност не са точно на Ленин и Троцки, а на един много по широк кръг АРХИТЕКТИ на БЪДЕЩЕТО, които теглят към себе си чергата (персийския килим), който считат че е техен. Ленин е само един отмъстител за смъртта на брат си, а Троцки е един от мечтателите, които считат, че човечеството може да се организира за пълноценен живот само от една Световна Империя, която е ЕДНОПОЛЯРНА, т.е. не допуска съществуванео на КОНТРА-ИМПЕРИЯ. Въпросът за съществуването на УНИПОЛЯРНА ИМПЕРИЯ не е решен и до днес — винаги ще се намери някой Путин, който бързо да синтезира КОНТРА-ИМПЕРИЯ и мечтите на „титаните“ от сорта на Лео Троцки да изгаснат в изстиващата пепел на Историята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    17 Авг 2017 12:55ч.

    На СССР бе нанесен смъртоносен удар през 1962 година. Агонията продължи четирийсет години, но краят бе предизвестен. Както е казал Председателят Мао през същата тая 1962 година: "Въпрос на време е да захвърлят партийните си билети и да станат капиталисти с феодален оттенък."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • водач на МПС

    17 Авг 2017 13:58ч.

    Ами, ами... Крепостта бе превзета отвътре. Дадоха на Раиса - половинката на Михаил Сергеевич една платинена карта без лимит или ограничения и другарите вкупом заебаха комунизма ! Ето това е Истината ! От друга страна и Рони Рейгън - голям политик - каза само така : Ние и Вие носим по една кошница. Само където нашата кошница е пълна, а вашата - празна !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    17 Авг 2017 14:56ч.

    Естествено, че можеше - справка Китай и Виетнам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    17 Авг 2017 16:18ч.

    Можем да си представим, що за Нов човек щяха да създадат онези, които планомерно избиваха аристокрацията, свещениците, политическите си противници и съюзници, накрая и собствените си другари, и прогониха голяма част от интелигенцията, за да не им се пречка с гнилите си теории. Павликморозовци вероятно. Зомбирани роби на недосегаемия елит. Болшевизмът беше извращение на левите идеали, спекулативно използвани за прикритие от група дворяни и евреи интелектуалци, никаква власт на работниците и селяните никога не е имало, и СССР не се е провалил през 1962, а се опита да придобие човешко лице. А дали разпадането му е било резултат от желанието на комунистическия елит да осребри властта си или заради изначално сбърканата държавна структура с обособени републики, достатъчно е да си припомним, че до 1917 Императорска Русия не показва и най-малките признаци на държавен разпад. Това се случва първо с харизването на Украйна и Беларус като отплата на германския империализъм за помощта му за болшевишкия преврат и след това с Гражданската война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    17 Авг 2017 16:59ч.

    "и СССР не се е провалил през 1962, а се опита да придобие човешко лице." -не съм казвал, че се провалил; казах, че му беше нанесен смъртоносен удар. "Човешкото лице" се изрази в девалвация на рублата (за което Уолстрийт изказа дълбока благодарност на др. Хрушчов), конфискация на 20% от спестяванията, ликвидация на кооперацията като такава (артелите произвеждат една четвърт от стоките за широко потребление - дрехи, обувки, кухненски съдове, сечива, та даже грамофони. В тях намират препитание две трети от военните инвалиди. След затварянето на артелите инвалидите биват извозени от Москва и Ленинград "в периферията" - да просят и да мрат от глад.) На колхозниците се забранява да продават на пазара продуктите от личното си стопанство (една трета от хранителните продукти), облага се с данък всяко плодно дърво и всяка крава, а вместо трудодни (след отработването на които работиш за себе си) - заплата. В резултат през 1964 г. се налага внос на зърно и месо. Изброените идиотии не са плод на тъпоглавието на скъпия Никита Сергеич, а са внимателно пресметнати ходове с дългосрочен ефект - ликвидираните от него транспортни проекти в Далечния изток и Сибир сега се строят наново. Най-интересното е, че през 1918 г. Ленин и Троцки са искали да разделят РСФСР на осем независими една от друга области. След 1991 година същата идея имаха "реформаторите" Гайдар, Чубайс и иже с ними, името им е легион, и почти успяха. Тенденция, аднака.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    17 Авг 2017 18:01ч.

    СССР беше една мечта. Мечтата на обикновените хора да променят животът си към по-добро. До тук с мечтите, следват реалностите. СССР беше обречен още при създаването си, защо беше построен върху лъжи. Отдавна не е тайна кой, как и защо вдигна ВОСР. Целите на тази революция кардинално се различаваха от очакванията на хората. При такива драстични разлики между казано и направено въпрос на време беше разпадът на СССР. Хората днес си спомнят с носталгия за тази държава защото колкото и измамни да са били намеренията на Ленин и Троцки все пак трябваше нещо и да се направи за народа, нужна беше залъгалка. ВСВ удължи животът на СССР. Някои вярваха че след като ленинско-сталинската гвардия замина към небитието нещата можеха да се променят. Самозаблуда. За да се задържат на върха Ленин и Троцки се нуждаеха от себеподобни кръволоци които да ги поддържат на всички нива. Така се роди партокрацията. Същият процес днес наблюдаваме в България. Една шайка криминални престъпници с помощ от чужбина овладя всички лостове на властта. На всички нива. За да се задържи като управляваща сила, шайката назначи всякакъв вид калинки и всякакви мошеници на ниските нива на властта. По този начин ОПГ-ГЕРБ си гарантира бетонирането във властта но не и нейната градивна сила. Обяснението е просто, кръволоците са верни слуги докато господарят им разрешава да крадат и пият кръвта на народа. В първият момент когато те почувстват че ги откъсват от хранилката те вече са предали господарят си. За това той със зъби и нокти ги брани от съд или народен гняв. Кръволоците не градят, те са паразити. Както в СССР разрушителната сила на тези паразити изсмука жизнените сили на тази велика държава, така днес ние виждаме тоталният разпад на държавността в Родината ни. Няма как да бъде иначе. Нима СДС не излъга народа? Нима демокрацията не бе зачената в лъжа? Нима Костов, псевдовеличествато сега и Борисов не построиха властта си върху лъжи? Всичко построено върху лъжи рухва, рухна дори великият СССР. Но под руините винаги е народът а не разрушителят кръвопиец.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мдам

    17 Авг 2017 18:12ч.

    Диктатурите се самоизяждат и рухват под собствената си несъстоятелност. Без значение колко изкарват, краят на всяка диктатура е неизбежен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Редник

    17 Авг 2017 21:49ч.

    Следва САЩ !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пак сервер твърди

    18 Авг 2017 13:17ч.

    " ....до 1917 Императорска Русия не показва и най-малките признаци на държавен разпад." Кои са признаците на д.преврат според Вас? Войната е в пълен ход и главнокомандващия руската армия, просто се отказва от своите пълномощия, негово "величество" Николай 2 (Такова в човешката история не е фиксирано никъде!), Обявена е т.н. Февруарска революция начело с големите руски патриоти-аристократи, интелегенти и всички около тях. Е, и: доведоха страната си, Империята до пълен развал! Болшевиките от 07.11.1917 г. се заеха и не само спасиха Империята, но я разшириха и я направиха Свръх държава. То той върлият антикомунист У.Чърчил си признава: "Историята не познава такъв прогрес на една държава, за толкова кратко историческо време- поеха страната с рало, спечелиха най-жестоката война срещу тях и се сдобиха с атомна бомба.Поклон!" Всичко останало е в Човека и системата на движение и използване на този Човек. Оказва се, че колкото и да са всесилни парите, по-силни са идеите и хората, които умеят да ги защитават и се жертват за тях. Лозето не иска молитва, а мотика! А мотиката не прощава на плевелите, колкото и да са здравословни в ръцете на разни знахари! Клановото общесто е обречено и всичката невинна кръв се лее от него! Не ни баламосвайте с излишната си начетеност, която топли сомо собственото его!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    18 Авг 2017 19:16ч.

    За текста на "Айде, айде" поздравления. За разпада на Русия след Февруарската революция, не е единствената след Първата световна война, разпадат се и Австро-Унгария и Османската империя. Александър II не успява да реформира абсолютистката си монархия, предшествениците на Ленин го убиват. Синът му задълбочава проблемите, а нещастният му внук-светец на РПЦ е просто жалък некадърник. Никога не бих написал "поклон" за една античовешка власт, извратила идеалите на социалното движение до степен да върнат страната в периода на робовладелството. С атомна бомба. Близо 500 български комунисти са убити там. Двама мои роднини също. И трябва неистово да мразиш този народ, за да се възхищаваш на периода на най-големите му страдания.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    20 Авг 2017 12:00ч.

    До автора на коментара от 17.08.2017 в 12:35. Изразът „униполярна световна империя“ е оксиморон. Имперският и глобалисткият принцип взаимно се изключват. Имперският принцип предполага държавност, тоест РЕД наложен формално отгоре (от Бога) или отдолу (от народа). Традиционно имераторът явно оповестява и дори мотивира своята воля, за да е ясно на поданиците какъв е редът и каква попара ще сърбат, ако не се подчинят. В сблъсъците с други държавности империята утвърждава своята мощ и авторитет, върху които се гради разбирането за принадлежност на нейните граждани, а на тези от метрополията – включително чувството за гордост, дълг и вярност. Глобалисткият принцип предполага точно обратното. Архитектите на бъдещето (глобалистите) кодират своята воля и мотиви в тайни споразумения, скрити под перийския килим. Затова гражданите на държавите, подписали въпросните съмнителни документи, не подозират какво им се дроби. Тази потайност засега е наложителна, защото глобалистите отричат държавността заедно с присъщия й предвидим ред и „архаични“ понятия за дълг, вярност и т. н. Те въведоха в употреба израза „гражданин на света“ – тъпизъм, който на практика означава „ничий гражданин“. Архитектите на бъдещето ще се прикриват, докато успеят да претопят всички държави в общия казан на ГЛОБАЛНОТО БЕЗРЕДИЕ и тогава ще редуцират броя на ничиите граждани до минимума, необходим за прислуга. Тогава ще разполагат с абсолютна власт – няма да е необходимо да я легитимират като „дадена от Бога“ или от „народа“, нито пък ще се налага да се мотивират пред прислугата. Те просто ще правят с нас каквото си поискат, без да се церемонят. Глобалистите са могъщи, защото залагат на злото у човека – предимно алчността. Червената империя – напротив - залагаше на доброто, но не успя да опази гражданите си от ламтежа за материален лукс, умело и подмолно подклаждан отвън, и това я погуби. Не само Раиса Горбачова е получила платинена карта. Обаче радостта на глобалистите от гибелта на Съветския съюз се оказа малко преждевременна. Краят на историята още не е настъпил, а персийският килим изглежда прояден от молците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Така или иначе

    21 Авг 2017 8:21ч.

    Независимо от личните загуби на този или онзи, Съветският проект измени света! Той има повече перспектива от т.н. глобализация днес, т.е новата форма на колониално робство. Победата на контрите 1991 г., показа че техните усилия се увенчаха с успех, ловко манипулирайки с понятията свобода, собственост, стопанин. Какво получи България от отказването си от социалната държава - ликвидиране на соята икономика и сел.стопансво, образование, здравеопазване, емиграция над 2 милиона най-продуктивно работещите българи, с една дума пълна мизерия и никакъв суверенитет. Китай, показа, че са древна цивилизация и могат да отсеят зърното от плявата. Гьобелсовите соросоиди се напъват, и ще дойде време, когато приживе ще разберат какви заблуди сеят и че не всичко е пари.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До @Кривата краставица: Съгласен съм с вашата констатация, че изразът „униполярна световна империя“ е оксиморон.

    22 Авг 2017 13:39ч.

    Но той даже е и нещо много повече от оксиморон, като се има предвид, че самото понятие ИМПЕРИЯ, не бива да се отъждествява с понятието ДЪРЖАВА. Империята е по-скоро „грозд от държави“ — КЛЪСТЪР, както казват нашите нови настойници, англосаксите. Истинска държава в наше време може да има само по Християнски Модел. Това е ПИРАМИДАЛНА СТРУКТУРА, в която има многобройни «нива на отговорност» — всяко ниво се „отчита“ пред назначената му по-висшестояща точка на следващото по-високо ниво, пред която даденото ниво трябва да докладва. След което целесъобразното обобщение на докладваното трябва да върви нагоре по «пирамидалните стъпала». Досега никой не е изяснил смисъла на тези древни съоръжения, пръснати по цялата ни планета, които са известни с названието ПИРАМИДИ, като най-впечатляващи са пирамидите в Гиза. Но ми се струва, че пирамидалната конструкция навсякъде има един и същ смисъл — символизира принципа на най-съвършения доказан до сега структурен модел на междучовешки отношения: низходяща подчиненост и възходяща доминантност — по нива. В цивилизациите от предисторическите епохи, за които нищо не знаем (и затова приемаме, че не са съществували) е било точно така — ПИРАМИДАЛНО! Запазили са се само тежките каменни блокове, които формират пирамидите: тях времето не е успяло да заличи. Но все пак по някакъв начин споменът за всичко това се е запазил, за да бъде възкресен за нов живот от Свети Йоан (известен като Кръстителя), който се е оказал идеолог на едно ново Възраждане, чиято знакова фигура наистина е бил Христос, но Свети Йоан е бил онзи, който се е бил добрал до вековечните тайни на ПИРАМИДАЛНОСТТА, за да ги изтупа от хилядолетния прах. Днес истинска държавност, както отбелязах, се твори само на основата на ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРИНЦИПИ — за добро или за зло (нещата са тъй относителни!). В предхрсистиянската ера знаем, че е имало владетели и царства, имало е и империи (Рим е бил една такава империя). Но е липсвал ПИРАМИДАЛНИЯТ ПРИНЦИП. Римската империя е била клъстър (грозд) от множество владения, провинции, колонии и какво ли не още, координирано от Града Рим — Вечния, — но все пак това още не е било държава в смисъла, в който са били държави Свещенната Римска Империя (на Каролингите), или Византия (на базилевсите от Константинопол). Християнството от две хиляди години насам не е построило нито една пирамида, за да фокусира вниманието върху държавотворния си принцип, но затова пък си е избрало (именно по времето на Каролингите) един скандинавски езически символ, който върши същата работа — коледната елха, чийто силует, както знаем е с триъгълна проекция (коничен или пирамидален — според гъвкавостта на нашето възприятие). По принцип такива са и християнските свещодържатели по черквите — било то римо-католическите, било то източно православните: те са точно повторение на елхата, чиито разперени клонки завършват с по една чашка за поставяне в нея на свещ. Очевидно има и „държави“, които са ислямски — емирати, халифати, султанати. Но ПИРАМИДАЛНИ ли са те? Не, те са просто подобия на всичко от този род, което е било преди Християнството: напомнят Рим, напомняли са гръцките царства и републики, напомняли са Персия, която се е оказала „ролевия модел“ за такава организация — двухоризонтна структура: отгоре един тънък слой висшестоящи, а отдолу един много дебел слой низшестоящи. И толкоз! Напомня ли ни всичко това нещо, което май е взело да ни става до болка познато? ДА — това е същността на модерния днес неолиберален строй, който се налага и в България. Отгоре — сган олигарси и МУТРИ, а отдолу — тънещи в разкаяние нещастници, които проклинят човешката си съдба. А сега — ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА: всички ислямски държави, които не са направили опит да бъдат светски (т.е. да се равняват по прогресивност с европейския модел — уви, все повече и повече такива днес биват ВЗРИВЯВАНИ и АНИХИЛИРАНИ), е, та всички такива ислямски държави са очевадно ДВУХОРИЗОНТНИ: горният слой е на „шейховете“ — аристократичните мутри-олигарси, а долният слой е на пасмината, на която се гледа като на ХОРА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА. Комай Неолиберализмът се учи твърде много от Ислямския свят…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи