Филмите на Антониони са документални филми за Моника Вити. Тялото на Моника. Краката й. Устните й. Русата й грива. Деколтето й. Късогледите й очи.

 

 

 

Заедно те се смеели много. Моника Вити и Микеланджело Антониони, избухващи в смях, не е точно първият образ, който идва в ума. Не си представяме как най-интелектуалният режисьор и олицетворението на модерната невроза се заливат от смях.  

 

Истинското й име е Мария Луиза Чечарели. Пробвала се е в театъра, телевизията, допълнителното синхронизиране. Антониони тъкмо търсел глас, за да дублира Дориан Грей (това не е шега: наистина има актриса с това име) във “Викът”. Тя била на запис. Той бил зад нея. Тя имала кок. Той се приближил, казал й, че има хубав врат, че може да опита в киното. “Винаги в гръб, значи?”, отговорила тя. Трябва да се е обърнала с усмивка. Станали неразделни. 

 

Тя го вдъхновява. Носи му щастие. Той не я пуска. Спортната му фигура издава патриций от Ферара, където дружал с Джорджо Басани, авторът на “Градината на Финци-Контини”. Искал да бъде художник, публикувал критики в специализирани списания, бил асистент на Карне. Той вече е заснел “Хроника на една любов” и “Приятелките”. Предлага й “Приключението”. Идеята дошла от един круиз, на който били. Скарали се и тя изчезнала за час и половина на един пустинен остров. Само Антониони може да заснеме филм, дълъг два часа и 20 минути, върху толкова крехки основи. 

 

 

Посоката е Панарея, най-малкият от Еолийските острови. На Леа Масари й е омръзнало от годеника й. По време на къпане до една скала в средата на нищото, тя се изпарява в природата. Всички остават без дъх от викане: “Анна! Анна!”. Къде е момичето? Въпросът ще остане без отговор, една от най-съблазнителите мистерии на седмото изкуство. “Криминален филм наопаки”, ще коментира Антониони.

 

Снимките през 1959 г. приличат на олимпийско постижение. Трябвало да траят три седмици, продължили девет. Островът, със своите 250 жители, е лишен от всякакви удобства. Очевидно няма топла вода. За електричество да не говорим. Единствената връзка с континента: предавател, захранван от бензинов двигател. Екипът от 50 души се настанява където намери. Леа Масари пристига с 15-те си куфара. Тя ще получи сърдечна криза, придружена от двудневна кома. Техниците са се натъпкали на лодка, дълга 12 метра. Летният сезон е свършил и прогнозата за времето не е много обещаваща. Има твърде много вятър. Трябва да завали, а слънцето отказва да се скрие. 

 

По-късно настава студ. Моника Вити изпада в ридания. Габриеле Ферцети заплашва да зареже всичко. Торнадо приближава острова. Местен рибар го отклонява, правейки знак с кръст. Продукцията е пред фалит. Персоналът обявява стачка. Спешно е намерен нов финансист. Плановете продължават в Сицилия, във влак, в хотел “Сан Доменико” в Таормина. Антониони снима в черно-бяло отсъствието, тревогата, меланхолията. Накрая Моника Вити плаче. Тя слага ръка върху косите на мъжа, който току-що я е измамил. Силуетите им се открояват в гръб. Джовани Фуско е автор на музиката. Филмът е шедьовър.

 

 

Устните й, русата й грива, деколтето й

 

Това мнение далеч не е единодушно. “Приключението” е прожектиран на фестивала в Кан на 15 май 1960 г. (в конкурсната програма е и “Долче Вита”, който печели Златната палма). Публиката се присмива. Освирквания и дюдюкания. На излизане Моника Вити е със сълзи на очи. Антониони я успокоява. На следващия ден в хотел “Карлтън” ги чака списък с подкрепа: “Видяхме най-хубавия филм на фестивала”. В долната част на писмото са петдесетина престижни имена, сред които Роселини, продуцентът Анатол Дауман, Ален Кюни, Морис Роне и дори Алис Саприч. Впоследствие филмът се превръща в класика. 

 

Антониони продължава да снима Моника Вити. “Аз имам нужда да живея и работя с човека, когото обичам”, ще каже актрисата. В “Затъмнението” тя се разделя с любовник писател и среща Ален Делон, борсов посредник с бял кабриолет “Алфа”. 

 

Ален Делон и Моника Вити

 

В “Червената пустиня”, омъжена за инженер, тя току-що е напуснала психиатрична болница. Мъкне тъгата си в декорите от фабрики и индустриален дим и наполовина изнасилена от Ричард Харис, се скита със сина си, не знаейки към кого да насочи любовта си. 

 

Филмите на Антониони са документални филми за Моника Вити. Тялото на Моника. Краката й. Устните й. Русата й грива. Деколтето й. Късогледите й очи. “Те са най-странното нещо в нея, казва той. Те не се спират върху някакъв предмет, а гледат втренчено далечни тайни”. На екрана тя прави гримаси пред огледалото, има жестове на императрица. 

 

 

За нас той ще остане режисьор на необщителността. Защото се интересува от емоционалния хаос, защото измисля във “Фотоувеличение” тенис мач без топки и ракети, защото героите му са безразлични, с елегантно отчаяние и скръб. 

 

След раздялата им Моника Вити работи отново с Антониони в “Мистерията Обервалд”. През 1985 г. удар лишава режисьора от говор и го оставя наполовина парализиран. Той умира през 2007 г., в същия ден, в който и Ингмар Бергман. Актрисата страда от болестта на Алцхаймер. С малко късмет, тя не знае, че Микеланджело си е отишъл.

 

Микеланджело Антониони и Моника Вити 

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

  

 

Още от категорията

Напиши коментар