Често съм се опитвал да правя паралел между музиканта и актьора в отговорността им към изкуството и професията. Концертиращият пианист, цигулар, виолончелист, ежедневно прекарва дълги часове над инструмента и не може да бъде другояче. Така се усъвършенства технически, способността за концентрация се изостря, цялата психофизика се настройва за творчество. И ми се свива сърцето като гледам как голяма част от колегите ми актьори сутрин идват с гурели в очите или се събуждат чак към края на репетицията... Хората си мислят, че най-тежката част от професията на актьора е ученето на текст. А всъщност това е само началото на един тежък и сложен процес. Но да оставим театъра. Сега си говорим с Людмил Ангелов за музиката. Там компромиси няма.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

3 коментар/a

Мая на 23.09.2014 в 18:43
Гений! Благодаря за възможността да се срещнем с такива хора, макар и задочно. Празник! Каква светлина струи... Ако имаше повече хора от тази порода. Благодаря.
БКСС на 23.09.2014 в 18:55
\"В една зверилница, толерантност означава смърт.\" \"Изтървем ли България, изтървали сме всичко.\" „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„ - в интервю от 1993 г. Н.Хайтов
Друго мнение на 23.09.2014 в 19:16
Не е ли време да напуснем най-сетне този свят на зверилници и смърт. Да станем някак по-човеци и да спрем да с това \"истински българи\"! Пък и ако чуете по-внимателно интервюто на Людмил Ангелов, може би ще разберете какво иска да каже. Или четете само заглавието? :)!

Напиши коментар