Пред очите ни загива блестящият стил на класическия Холивуд. Главната причина за редовните провали на Оскарите се крие в кризата, в която американският шоубизнес сам се вкара. Затънал във вътрешни, непонятни за страничния наблюдател кавги и скандали, в безсмислена борба за правата на безброй малцинства, в инквизиторски процеси за политкоректност и страсти за харизматичност, той успя да се затвори в себе си, загуби глобалния си размах и влиянието върху въображението на хората.

 

Били Портър се появи на церемонията с тоалет, комбинация между смокинг и рокля. "Модата винаги ме е вдъхновявала", каза актьорът. Той отбеляза, че до момента е чувствал възможността да се изразява чрез облеклото си "ограничена". "Когато си чернокож и си гей, твоята мъжественост постоянно бива поставяна под въпрос. Сблъсквал съм се често с хомофобия заради избора си на облекло", отбеляза той. 

 

Рано тази сутрин по българско време в Лос Анджелис в театър "Долби" се състоя 91-та церемония по връчването на наградите „Оскар“ на Американската филмова академия. И тази церемония продължи по пътя на деградацията и забравата. Легендарното шоу направи всичко възможно, за да се самоубие. Идеологическият упадък на Холивуд доведе до загуба на „меката сила“ на САЩ, която оказваше въздействие на сто милиона граждани по света. 

 

Носителката на „Оскар“ Джулия Робъртс в яркорозова рокля обяви за най-добър филм „Зелената книга“, който преди това бе номиниран в общо пет категории. За получаване на наградата на сцената заедно с режисьора, продуцентите и целия екип се качи и българинът Димитър Маринов. Телевизионните камери уловиха малкото българско знаме, което се подаваше от вътрешния джоб на сакото му. Филмът получи и наградата за най-добър и оригинален сценарий на Ник Валонга, Брайън Къри и Пит Фарели. А за най-добра подържаща роля също в „Зелената книга“, статуетката грабна носителят на „Оскар“ Махершала Али.

 

Наградата за режисура взе Алфонсо Куарон. За него това е четвъртата статуетка в кариерата му след предишните две, които получи за филма „Гравитация“. Куарон получи и втори „Оскар“ за филма си „Рома“ в категорията за най-добър чуждоезичен филм, а така също и статуетката за операторско майсторство в същия филм.

 

Сам Ракуел и Франсис Макдорманд връчиха в категорията за най-добра женска роля статуетката на Оливия Колман за ролята й в британския филм „Фаворитката“. Това е първата статуетка в биографията на актрисата.

 

За най-добър актьор в главна роля бе обявен Рами Малек за участието му във филма „Бохемска рапсодия“, в ролята му на Фреди Меркюри. Малек сподели пред публиката, че филмът е за имигрант, гей, който се бори да бъде чут гласът му и да докаже себе си.

 

Бяха раздадени наградите и в другите категории, но както се очакваше, изненади нямаше. Още в споровете, предшествали церемонията, стана ясно кои са

 

"правилните" филми, които заслужават награда.

 

До голяма степен номинациите бяха предопределени още по време на подготовката на церемонията, която говореше много повече за качеството на наградените филми и упадъка на Холивуд, отколкото бляскавата церемония и художествената стойност на наградените политкоректни филми.

 

Като цяло подготовката за шоуто на Оскарите протичаше в крайно нервна и депресираща атмосфера. От самото начало през лятото, организаторите търсеха водещ за тържествената церемония. Но всички звезди отказваха тази съмнителна чест. Опра Уинфри, Джъстин Тимбърлейк и Джери Сайнфелд бяха само малка част от онези, с които се водеха неуспешни преговори.

 

Само до неотдавна да бъдеш водещ на шоуто за Оскарите беше непостижима мечта за всеки артист. Днес това означава няколко седмици тежка работа, скромен по холивудските критерии хонорар от няколкостотин хиляди долара и девет бала ненавист в социалните мрежи. Дори един от известните артисти реагира гневно на поканата за водещ, което вероятно ще му струва кариерата, тъй като той заяви: „Не желая да бъда водещ на такава перверзия. Нямам нищо против ЛГБТ и останалите екзотични сексуалности, но не виждам причина да навират постоянно мръсните си задници и други полови атрибути в лицето ми“.

 

Едва през декември миналата година най-накрая бе намерен водещ за церемонията. Тогава по всичко личеше, че комикът Кевин Харт отговаря на всички параметри за тази роля. Той беше чернокож, което е много важно на фона на

 

кампанията „прекалено бял Оскар“ (#OscarsSoWhite), която кипеше в интернет.

 

Неговите шеги според критиците, бяха „смешни, но не бяха предизвикателни“. И накрая, той бе само на 51 години, което го правеше в очите на геронтократичните филмови академици „младо дарование“.

 

Само няколко часа обаче, след като филмовата академия обяви Харт за водещ на церемонията, репутацията му беше разрушена завинаги. В социалните мрежи бяха публикувани неполиткоректни цитати от негови изказвания, а журналист от "Гардиън" приведе обширен цитат от шеговит монолог на Харт през 2010 г., в който той казва: „Един от моите големи страхове е, че синът ми може да израсне като гей… Не си мислете, че съм хомофоб. Правете, каквото искате. Но аз, като хетеросексуален мъж, ако мога да попреча на сина ми да стане гей, ще го направя!". Веднага след това академиците прекратиха договора си с него, Харт беше принуден унизително да се извинява пред представителите на ЛГБТ, а  Оскари 2019 останаха окончателно без водещ.

 

Паралелно с това се правеха опити церемонията да бъде лишена от интрига. Критици, общественици, политици „лидери на мнения“, ежедневно в прав текст настояваха пред филмовата академия да бъде даден „Оскар“ за най-добър филм на „Черната пантера“, който беше една

 

безсмислена фантастика от Marvel за чернокожи представители на могъща древна цивилизация.

 

Тези, които се осмеляваха да възразят, бяха заклеймявани като „расисти“ или „тръмписти“ и бяха отстранени от дискурса. Уплашени от нажежаването на страстите членовете на академията приеха Соломоновото решение, да създадат нова номинация в категорията за „Най-добър популярен филм“, в която група „Черната пантера“ нямаше силни конкуренти. Защитниците на афроамериканската идентичност обаче видяха в това опит да се създаде „гето“ за чернокож супергерой и бракуваха идеята.

 

Проблемът беше в това, че скъпите блокбастери от типа на пантерите много рядко получаваха награда в главните номинации, където водеха по точки класическите драми и арт-хаузите. А в този случай, ако „Черната пантера“ получеше само „утешителен“ „Оскар“ във второстепенните номинации, вълната на обществената ненавист щеше да бъде такава, че можеше да отнесе цялата академия.

 

На никого не му пукаше за художествените достойнства на номинираните филми.

 

Критиците по инерция преценяваха шансовете да получи „Оскар“ черно-белият, ретро-стилизираният филм „Рома“ на Алфонсо Куарон или комедията на Спайк Ли (най-заслужилият чернокож режисьор в Холивуд) „Черен в клана“. Но обществеността водеше война само за победа на „Черната пантера“. Логично беше всички тези скандали да увеличат интереса към състезанието за Оскарите. Но, за съжаление, стана точно обратното. От година на година, церемонията по връчване на наградите губеше зрителите си и увеличаваше омразата на хората. Сега може би е трудно да се повярва, но в периода 1980-1990 г. се считаше, че Оскарите са най-популярното телевизионно шоу, което се гледа от милиард зрители. Вярно, че тази цифра беше измислена от телевизионния канал АВС, който излъчваше Оскарите и никой не я беше проверявал, но това нямаше значение. Тогава даже и в Русия помнеха прякото излъчване късно през нощта от Лос Анджелис и определяха церемонията като главното културно събитие в света, а руската кинокритика анализираше всеки момент от церемонията.

 

Преди три години журналистът от "Холивуд рипортър" анкетира ръководствата на телевизионни канали в различни страни по света, за да провери каква е популярността на наградите „Оскар“. Цифрите се оказаха доста скромни. Около 5 млн. души гледаха шоуто в Канада, малко по-малко в Индия, 365 хиляди в Китай… По най-завишени оценки излизаше, че общата международна аудитория не надхвърля 27 млн. души. Оттогава насам, телевизионният рейтинг на Оскарите падна почти 1.5 пъти. През миналата година, аудиторията в САЩ достигна до историческия минимум от 26 млн. гледания. А по брой на зрителите в целия свят великото шоу отстъпваше по аудитория на популярните влогъри, като Пюдипая.

 

Причините за това са много. Например, престарелите членове на Академията трудно догонват времето и не могат да се ориентират в съвременния свят. Преди две години се разрази скандал, който нагледно демонстрира, че на ветераните в кинематографията им е време да се оттеглят на заслужена почивка. Тогава, в чест на 50-годишнината от култовия филм „Бони и Клайд“, бяха поканени за връчването на главния приз 79-годишната Фей Дънауей и 78-годишния Уорън Бийти. Асистентът, който трябваше да им подаде плика с името на филма победител беше зает да снима звездите зад кулисите и да поства фотографиите им в Инстаграм.

 

По погрешка той беше дал на Уорън Бийти плик с името на Ема Стоун,

 

която вече беше обявена за победителка в номинацията за „най-добра актриса“. След отварянето на плика Бийти прочете „Ема Стоун, „Ла-Ла Ленд“. Полуслепият актьор не вярваше на очите си и предаде плика на Фей Дънауей. Тя пък въобще не беше забелязала името на Стоун, защото то бе отпечатано с много дребен шрифт и тържествено обяви, че „Оскар“ за най-добър филм получава филмът „Ла-Ла-Ленд. Снимачният екип на мюзикъла излезе на сцената, продуцентът получи заветната статуетка и започна да произнася благодарствената си реч. След няколко минути на микрофона беше обявено, че е станала грешка, а в действителност наградата се присъжда на филма за подрастващ чернокож гей „Лунна светлина“. Пликът с името на истинския победител го бяха забутали някъде и дълго не можеха да го намерят. Продуцентът на „Ла-Ла-Ленд“ едва не загуби съзнание. Целият този позор се предаваше пряко в ефир по целия свят и трудно може да се каже, че допринесе за престижа на церемонията.

 

Следващата година на Оскарите беше направен

 

опит да вдигнат рейтинга на церемонията, като оплюят Доналд Тръмп.

 

Водещият Джим Кимел вулгарно се шегуваше с „потока от туити, изпращани от президентската тоалетна“. Резултатът беше допълнителен срив на зрителския интерес. В този случай Тръмп също не им остана длъжен и злорадо туитна, че това е „най-ниският рейтинг за „Оскар“ в цялата история на наградите и това е така, защото у нас вече няма звезди, с изключение на вашия президент (шегувам се, разбира се)“. Но главната причина за редовните провали на Оскарите се крие в

 

кризата, в която американският шоубизнес сам се вкара.

 

Затънал във вътрешни, непонятни за страничния наблюдател кавги и скандали, в безсмислена борба за правата на безброй малцинства, в инквизиторски процеси за политкоректност и страсти за харизматичност, той успя да се затвори в себе си, загуби глобалния си размах и влиянието върху въображението на хората. Страстите, които сега кипят около Оскарите са интересни само за малка част от американците, изповядващи култ към анти-тръмпизма и политкоректността. За обикновените любители на киното в целия свят, това са дълбоко провинциални, местни кавги, в които пред очите ни загива блестящият стил на класическия Холивуд.

 

Защо сега, след обявяването на наградите нямаше изненади? Защото още по време на подготовката за церемонията бяха номинирани за наградата „Оскар“ три филма: „Черната пантера“, „Черният клан“ и „Зелената книга“, посветени на борбата на чернокожите. А още три филма: „Бохемска рапсодия“, „Фаворитката“ и пак „Зелената книга“, бяха

 

посветени на сложния живот на гейовете и лесбийките.

 

Всички тези филми бяха красиво заснети, перфектно озвучени и изиграни професионално. Но в света няма толкова гейове, лесбийки и афроамериканци, за да направят тези филми не само популярни, но и любими на публиката за години напред. Политически "правилните" филми губеха масовата си аудитория. А след упадъка на Холивуд, губеха и „меката“ си сила, която въздействаше върху умовете на милиарди хора в целия свят.

 

Крахът на тази идеологическа империя не настъпи за една секунда с взривове и специални ефекти. Той ставаше бавно, без звук, като в забавен кадър. Цифрите на анализаторите сочеха, че броят на зрителите на тазгодишната церемония ще бъде в пъти по-малък от обявения. Художествените достойнства на филмите отстъпваха на втори, трети план под натиска на политкоректността. Високият стил се принизи до истерични кавги. Тъжната истина е, че на 24 февруари 2019 г. церемонията по връчването на наградата „Оскар“ продължи по пътя към деградацията и забравата.

 

По материали на чуждия печат    

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

23 коментар/a

Чудесна статия, благодаря! на 25.02.2019 в 10:23
Най-печалното е, че изчезна киното като ИЗКУСТВО, цели поколения израснаха и израстват не с кинофилми, а с долнопробни пропагандни брейнуошинг бози. И с още по-долнопробни телевизионни сериали. Ако ги накараш да гледат примерно Фелини, Антониони, Методи Андонов..., ще загубят интерес на третата минута.
Да, така е на 25.02.2019 в 10:31
Факт!
Sic transit gloria mundi на 25.02.2019 в 11:22
Доживяхме славния Холивуд да се превърне в трудово производителна кооперация /ТПК/ за хора с увреждания.
Totenkopf на 25.02.2019 в 12:12
"статуетката грабна носителят на „Оскар“ Махершала Али." Написалият тази статия е пълен малоумник. Селтак, тъп овчар. Грабна, а? Овчарски език, значи е ограбил, откраднал статуетката? Не награден, не спечелил, а грабнал? Тъп нагъл селянин си, интелектуален стерилитет.
CMEXXX на 25.02.2019 в 12:21
Оскарите отдавна тръгнаха по стълбата надолу. Те винаги са били комерсиални. По-лошото е друго - същото се случва с наградите "Златен глобус". А наградите "Златен глобус" винаги са били най-авторитетни сред професионалистите и почитателите на седмото изкуство. Тази тотална комерсиализация и обслужване на нечии интереси, убива всичко стойностно!
Няма значение на 25.02.2019 в 12:53
Самата идея ИЗКУСТВО да се подложи на класация е изначално погрешна. Това не е нито бягане да го мериш с хронометър, нито да броиш отбелязани голове. Това са послания, стигащи до дълбините на индивидуалната човешка чувственост и душевност и тука няма обективен критерии и измерител, както в спорта например. Но така е при капитализма - от всичко да се правят пари. Едва наскоро разбрах, че Uriah Heep в нито една британска и щатска класация не са били №1 ?!? Хайде бе, вие ще ми кажете!
Ханибал Барка на 25.02.2019 в 12:56
Много добре написан и сглобен коментар. Авторът да не обръща внимание на "тиквеника по овчарски" от предния коментар. Който не е сядал да пише бързо и под напрежение, а в тези времена в медиите се пише точно така, само той може да обръща внимание на такива дреболии. И вместо да благодари, че някой е седнал и е работил без пари за него, тъпакът се чувства достатъчно нагъл и компетентен, че да прави забележки. Като искаш изящен текст, купи си вестник или списание, тикво тарикатска! Няма вече филми от типа на "Изкуплението Шоушенк" или "Форест Гъмп". Преди години излезе някакъв "Планината Броудбенк" - уведомиха ме, че е за гейове-каубои. Чудех се дали да не го гледам като комедия, но се отказах. Преди две години излезе друга тъпотия - някакви световнонеизвестни афроамерикански инженерки измислили такова уравнение, че благодарение на него белите американци стъпили на Луната! Как да гредам такава глупост, която освен, че е абсолютно невеярна, е и нелогична. В НАСА има хиляди топинженери - как опряха до случайни афроамериканки? Ако бяха направили филм за Вернер фон Браун - история, която намирам за много по-интересна, защото в нея може да се открие и онова християнското - способността на човек за промяна, щях да го гледам с удоволствие. Едва ли е имало филм последните години, който да съм гледал с по-голяма досада от "Черната пантера". Да оставим настрана тази бездна от малоумие, че някъде в Африка може да има свръхразвита цивилизация от африканци! Такава тъпотия се измисля трудно дори с дълги и упорити тренировки и активни консултации с още по големи глупендъри! Филмът е тъп, дори сега не помня какво стана в него - спомням си само, че имаше готина архитектура. Нищо друго!
Sin на 25.02.2019 в 13:47
"Главната причина за редовните провали на Оскарите се крие в кризата, в която американският шоубизнес сам се вкара." - вече гние дори. И мирише, точно като Капитализъма едно време, но някак много приятно. Най-вече за властта в България. ПС: Т.нар. опозиция БСП/ДПС е основен стълб на властта в България. "Опозиционен" такъв. Хитро, нали !
observer на 25.02.2019 в 14:41
Киното отдавна е развлечение, а не изкустео. В редките случаи когато не е развлечение, е досаден експеримент, засягащ единствено авторите си. А Оскарите не са за голямото кино, те са за големия търговски продукт. Апокалипсис сега, определян от много класации като едно от върховите постижения в киното получава Оскар за звук и толкова. В такава среда шансовете на една битка между елфи, джуджета, орки и хора има несравними шансове пред неудобната реалност .
Traven на 25.02.2019 в 17:00
В упадък!? И къде се правят по добри филми, докажете с примери и веднага се съгласпвам!
Плевенски на 25.02.2019 в 19:03
В Холивуд отдавна не се прави киноизкуство, а само политкоректна и блудкава киноиндустрия.
Защо ли не ми е мъка на 25.02.2019 в 21:03
Ама никак!
от снимката горе на 25.02.2019 в 22:48
ми иде да повърна
Политкоректният гей с рокля на 25.02.2019 в 23:26
на снимката би могъл да стане модел на новата статуетка "Оскар" - притежава всички качества.
anonimen robot на 26.02.2019 в 00:41
Pravi mi vpechatlenie, che filmi v koito niama nito edin bql aktior ne bivat obiaviavani za rasisitki!

Напиши коментар