“Когато отивам в музей, не взимам гид. Когато отивам на почивка, не знам къде отивам. Винаги съм възнаграден. Господарят на моя живот, главният ми агент, е случайността. Тя ме отвежда там, където моята интелигентност не би имала дързостта да ме отведе. Моята интелигентност изпитва страх, има силен усет за бизнес. Тя е прекалено прагматична.”.

 

 

Френският режисьор Клод Льолуш бе председател на журито на Фестивала на британския филм в Динар, който се проведе от 28 септември до 2 октомври, и работи над следващия си филм. На 78 г. той издаде и книга - “Речникът на моя живот” (Le Dictionnaire de ma vie), а митичният му филм “Един мъж и една жена”, носител на "Златната палма в Кан през 1966 г., излезе по кината във Франция във възстановена версия. Поводът бе 50-ата годишнина от създаването на филма. 

 

 

- Защо обичате да сте председател на жури?

 

- Това се превърна във втората ми професия! Любимото ми развлечение все още е да гледам филми. Имам нужда да се захраня с филмите на другите, за да създам моите. Не разбирам режисьорите, които се страхуват да отидат да гледат филмите на другите. Киното е изкуство на новите технологии, важно е да видим как се използват. Ние всички си влияем, всички добри режисьори оставят следи. Затова създадох ателиета за кино във френския град Бон. Произведенията на изкуството са създадени, за да ни преобразят. Зад тях винаги се крие една божествена част, която ме интересува и благодарение на която с един замах божественото ни говори.  

 

- И в лошите филми ли?

 

- В Бон показвам на учениците си както слаби филми, така и шедьоври. В един слаб филм виждаш кое не става, в един шедьовър всичко е добро! Научаваме повече чрез недостатъците, отколкото с онова, което е успешно. Какво искате да кажете с “Гражданинът Кейн”? Научих повече от провалите, отколкото от успехите си. Те те карат да продължиш напред. Показах на учениците си Le 84 prend des vacances на Лео Жоанон. Този филм имаше голям успех, но беше много слаб. 

 

- Цените ли британското кино?

 

- Обожавам го! То е чудесен синтез между американското и европейското кино. Има шанса да говори на английски, което му отваря колосален пазар. Целият свят е на негово разположение. То е стъпило също на забележителна линия, от Хичкок до Дейвид Лийн, трудно е да се направи по-добро. Дейвид Лийн стои над най-големите, той направи популярно кино с голямо качество. Постигна тази смесица, която аз се опитвам да правя от време на време. Вижте “Лорънс Арабски”, “Кратка среща”, “Мостът на река Куай”… Френското кино си остава любимото ми, харесвам много и италианското кино.

 

- Какъв председател на жури сте?

 

- Отворен. Най-вече не съм диктатор. Ако съществува Бог, той е арбитър. Да, аз съм арбитър. Добре е, когато един филм намери своята публика. Аз съм добър зрител, когато филмът е лош, ставам професионалист, гледам звука, светлината… В замяна на това, ако филмът e добър и ми разказва история, аз забравям за техниката. Това, което ми харесва на фестивалите, е, че влизаш в залите без да знаеш какво ще гледаш. Лудост е колко бързо се оставяме да бъдем заразени от критик, от актьор… Когато отивам в музей, не взимам гид. Когато отивам на почивка, не знам къде отивам. Винаги съм възнаграден. Господарят на моя живот, главният ми агент, е случайността. Тя ме отвежда там, където моята интелигентност не би имала дързостта да ме отведе. Моята интелигентност изпитва страх, има силен усет за бизнес. Тя е прекалено прагматична.

 

- Прекалено песимистично ли е днес киното?

 

- Не харесвам филмите, които завършват добре, нито тези, които завършват зле. Обожавам филмите, в които има надежда. Всичко, което ни се случва днес, е положително. Имах шанса или малшанса да позная войната, знам, че ако няма война, това е раят. Има пожари и пожарникари навсякъде, но няма световна война.

 

- Мислите ли за атентатите?

 

- Това е неизбежно, създадохме един свят… Всички религии имат един и същ сценарий, само режисьорът се променя. Знаем, че той може да обезобразява или да създаде параклис. Този сценарий се основава на любовта. Заинтригувах се от Амма (индийска духовна фигура, превърнала се в символ на любовта - б.а.). Любовта е и моята религия. Защо съм разказал толкова любовни истории? Защото това е най-красивата история на света, затова един мъж и една жена имат желание да отидат в леглото, а след това вече нямат желание. Това интересува човечеството, но това е и политическа история. Направих три вида филми - някои, които разказват любовна история, други, основани върху тази невидима нишка, която свързва едните с другите, и накрая оставих отворена вратата за глупаците. Филмите, които вървят най-добре, са почит към глупостта: “Вечеря за глупаци”, “Глупакът”, “Голямата разходка”… Опитах се да вложа всичко това в следващия си филм, Chacun sa vie et son intime conviction (Всеки има свой живот и лично убеждение - бел. пр.).

 

 

- Режисирали сте Жан Дюжарден, Джони Холидей, Беатрис Дал, Матилд Сение… Нужни ли са днес звездите, за да се направи един филм?

 

- Помагат! В следващия ми филм има трийсетина звезди и трийсетина непознати, винаги съм смесвал двете. В този филм имам желание да направя портрет на Франция, която обичам с всичките й недостатъци. Всички искат да командват, никой не иска да се подчинява, донякъде в духа на “Приключението си е приключение” и “Едните и другите”. Надявам се да предизвикам смях с нашите недостатъци.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

1 коментар/a

ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ (това е новият ми ник; а девизът ми е:„Всяко нещо след известно време се превръща в своята противоположност!“) на 09.10.2016 в 03:07
Клод Льолуш казва: «Господарят на моя живот е случайността. Тя ме отвежда там, където моята интелигентност не би имала дързостта да ме отведе. Моята интелигентност изпитва страх (и затова не е особено ефективна…)». Да! Интелигетността е неумела модификация на инстинкта за (само)съхранение. Измислена е, за да подхранва самочувствието, защото инстинктът за съхранение е животинско свойство, което не се интересува от емоциите и гордостта на «животното», за което се грижи, а само от неговото оцеляване. Но пък и само с интелигентност трудно се оцелява… ПРОТИВОПОЛОЖНОТО на интелигентността се нарича „безцеремонност“. Човек се запасява с безцеремонност, когато види, че интелигентността не му е от полза.

Напиши коментар