Идолите на джендъра и лукавството на постантропологията

Идолите на джендъра и лукавството на постантропологията
Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът около конвенцията показа до каква степен тази подмяна вече е факт. Езикът не само отразява действителността. Той я конструира! И в случая подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може сам да конструира своята полова идентичност, своята телесност. Много се изписа за различните смисли и контексти на употребата на понятието за социален пол (джендър). Лукавостта се състои именно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безкрайно много смисли и контексти, в безброй много роли и идентичности. А джендър-образованието е само „грижа” на джендър-активистите да формират такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира поне две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!). В действителност „джендърният” език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са опасни и следователно трябва да се деконструират. Идеологията се налага чрез агресивна прозелитистка пропаганда, която трябва да ни наложи по нов тоталитарен начин новите идеологически „идоли” на трансхуманизма.

 

 

 

Дебатът за и против Истанбулската конвенция отвори наистина сериозна тема – тази за нашата идентичност. Обсъждането на юридическите аспекти в текстовете на конвенцията съвсем не изчерпва голямата тема, а само ни въвежда в по-общия контекст на една нова идеология.

 

Не знам зали Конвенцията ще доведе до преодоляването на някакви „стереотипи”, но дебатът около нея вече пропука нашенските стереотипи за ляво и дясно, за консервативно и либерално. Пропукаха се под натиска на особената чувствителност по темата за тайната на пола, за пола като най-интимната структура на нашата телесност. И може би не е важно, че тази чувствителност беше артикулирана неубедително, с голяма неграмотност, и дори подплътена с идеологически страхове.

 

По-важното е, че тази чувствителност започна да разпознава симптомите на новата диктатура – диктатурата на релативизма, която се опитва да размие границите на пола, на семейството, на интимността в любовта между мъжа и жената. Някои дори успяха да уловят дълбокия антропологичен смисъл на подмяната, която идеологията на джендъра и на трансхуманизма се опитва да наложи като провъзгласи пола единствено за „социална конвенция”, „конструкт”, „роля”, „идентичност”. В случая тоталитарният натиск се прикрива с лукавството на постмодерния дискурс с неговите безкрайни „деконструирания” на половата идентичност или „семантика на другостите”.

 

Това е лукавството на едно постантропологично мислене и говорене, което по радикален начин откъсва всяка „семантика” на човешкото от реалността на човека. Това е постантропологично мислене и говорене, което е отвъд истината за човека и иска да конструира един „нов човек” – човек, изяло „свободен” от самия себе си, от своята природа, телесност, пол. Така теорията за джендъра издигна идеологическия лозунг на трансхуманизма за създаването на нов човек, без дори за това да е нужна някаква технология.

 

Лично мен не ме вълнува особено дали това постантропологично мислене и говорене е „най-добрият плод” на някакъв либерализъм (най-често квази-), нито пък дали неговото неприемане ще бъде стилизирано като някаква „-филия” или „-фобия”. За мен е важна свободата отвъд всякакви идеологически проекти, включително и на джендър мейнстрийм проекта за конструирането на полово неутрален човек, който може сам да изгради своята полова идентичност.

 

За мен е важна единствено християнската идентичност в нейната евангелска автентичност, която може да ни направи свободни от лукавството на всяко идеологическо мислене и говорене за човека, от всякакви идоли на трансхуманизма. И няма нищо чудно, че свидетелството за тази християнска идентичност неизбежно влиза в конфликт с постмодерната лукавост, която на всяка цена иска да останем на равнището на безбройните „смисли” и „интерпретации”, за да забравим за реалността (или поне да гарантираме правото на всеки да си я конструира по свой избор). Дори не е нужно да търсим отговор на въпроса, защо правото на такъв избор винаги търси вдъхновение от хомоеротиката…

 

Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът около конвенцията показа до каква степен тази подмяна вече е факт. Езикът не само отразява действителността. Той я конструира! И в случая подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може сам да конструира своята полова идентичност, своята телесност.

 

Много се изписа за различните смисли и контексти на употребата на понятието за социален пол(джендър). Лукавостта се състои именно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безкрайно много смисли и контексти, в безброй много роли и идентичности. А джендър-образованието е само „грижа” на джендър-активистите да формират такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира поне две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!).

 

В действителност „джендърният” език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са опасни и следователно трябва да се деконструират. Относителността на дефинициите е полето, където всеки сам може и трябва да конструира своята полова идентичност, задължително сам и от своето субективно и моментно усещане. И доколкото езикът не само отразява, но и вече конструира действителността, тази негова релативизация обслужва един идеологически проект.

 

Идеологията се налага чрез агресивна прозелитистка пропаганда, която трябва да ни наложи по нов тоталитарен начин новите идеологически „идоли” на трансхуманизма. Оказахме се в ситуация, в която езикът е раз-логосен, за да можем и ние да се раз-въплътим в избора си на полова идентичност, в отхвърлянето на телесността и природата в процеса на трансхуманизация. Това е особена власт на дискурса, която действа с прикрита принуда, тоталитарно. Дори опитите за отстояване на християнската идентичност често пъти стават жертва на тази власт на дискурса и където постистината изяжда всеки смисъл. А „постистина“ е просто популярна метафора на лукавството, в което обраства нашата християнска идентичност. Днес свободата да говорим за човека от позициите на тази християнска идентичност е истински подвиг, аскетично отхвърляне на тоталитарната претенция на постистината да бъде общоприета догма. Това е подвиг на отхвърляне на идеологическото лукавство и на радикално говорене за човека, за неговата природа, телесност, пол.

 

Основният принцип, върху който се изгражда теорията на джендъра е дихотомията между природа и култура, в постулирането на пълната независимост на културата от природата. Според тази теория човекът се ражда „полово неутрален” и само „въплъщаването“ му в определено тяло, в определена обществена и културна среда детерминира неговата полова идентичност. Той обаче трябва да бъде свободен от всички тези природни и телесни „детерминанти” и има правото сам да конструира своята полова идентичност, има правото сам да изгради всички свои джендърни функции и характеристики, роли и идентичности.

 

Така мистичното понятие за “джендър” – за разлика от природния пол, който Джудит Бътлър нарича „фантазма”, е израз на постмодерното криптоплатоническо вдъхновение за създаването на освободен от природата и телесността човек. Идеята за независимата от природата джендърна идентичност води до пълното преформатиране на човека, до пълното му премоделиране. Този нов социален конструктивизъм придава на джендърните матрици статута на платонически „идеи” отвъд материалния природен свят. От богословска гледна точка всяко отхвърляне на промислителното даруване на природата, телесността и пола ни въвежда в сферата на гностическото мислене за човека.

 

За християнската идентичност теорията на джендъра ще си остане постмодерна версия на неогностицизъм, който се гнуси от природното, телесното, от пола и по свой си начин се опитва да ги подмени с някакъв „виртуален” човек. Така мистичното понятие за джендър става въплъщение на мистичната „фантазма” на развъплътения човек, на безприродната човешка „квазиипостасност” (все пак да си припомним и богословска терминология). С други думи джендър-теорията е своеобразен постмодерен „ангелизъм”, който превръща човека в чист безполов „дух” – фиксация, идол на хомоеротиката.

 

Очевидно дихотомията между природата и културата създава лоша антропология. Християнската идентичност обаче свидетелства, че тази дихотомия е фалшива. Телесността и полът са природна даденост или зададеност, на богословски език – дар, който човекът е призван да проявява и осъществява в своето формиране като личност. Полът има своето основание в богодаруваната природа на човека и не може да бъде сведен до джендърната матрица, до джендърните функции и характеристики. На човека му е дарувана природа, и всичко, което тази природа притежава – включително и телесността, и пола – е предложено на човека като възможности за живот.

 

Човекът трябва да осъществи тези възможности самовластно (=свободно), а пространството за това е брачният завет и семейната общност. В това осъществяване на пола нищо природно не се отхвърля, а се преобразява в автентична възможност за живот чрез взаимността на брачното съ-живеене. В брачния завет и общност човекът осъществява дара на пола, без да го отчуждава от природата и телесността, а като го култивира. В брачния завет полът се осъществява чрез съпружеството, чрез раждането на деца, чрез майчинството и бащинството… и в същността си това осъществяване е приемане с благодарност на всеки природен дар, включително и този на пола. Затова и еросът в брачните отношения е метафора на любовта към Бога.

 

Истинското осъществяване на пола има смисъл на благодарение; то е благодарение за даруваните ни природа, тяло, пол, и благодарение към Твореца, Който ни ги е дарувал. И това благодарение се корени в евхаристийното отношение, което предшества и природата, и културата. Обратното, хомоеротиката, от която извира трансджендърната самоидентификация, е проява на неблагодарност към тялото; тя е неблагодарно отношение към даруваните ни от Бога природни и телесни възможности за живот.

 

Тъкмо от тази неблагодарност се ражда постмодерният мит за джендъра. От нея се ражда претенцията на автономията и доведената докрай свобода „от” всичко, включително от собствената природа, телесност и пол. Това е претенцията за деконструирането на самия себе си, което проправя пътя на човека да стане „като бог”. В теорията за джендъра лукавството на това постмодерно мислене докосва най-интимната структура на човешката природа и предлага на човека да изгради свой „профил” със същата лекота, с която създава профила си в социалните мрежи. И след това да превърне този свой профил в идол на самия себе си. Достатъчно е само да се откаже от онази изначална благодарност към даруваните му пол, телесност, природа.

 

Противоотровата срещу лукавството на трансхуманизма и постантропологията остава радикалната истина за човека, която извира от Откровението на въплътения Бог и ежедневно се потвърждава от нашата християнска идентичност. Тази истина се подхранва от благодарението към Бога за всеки дар, който ни е предложен като възможност за живот. Това благодарение предхожда всяко наше мислене и действие; то формира истинската ни идентичност и освобождава от всеки „нов” идол, от всяко „ново“ идеологизиране на живота. Затова и днес с нова сила звучи призива на св. апостол Йоан Богослов: „Чада, пазете се от идолите”! Още повече от постмодерните идоли на джендър-идеологията… Дано ни оставят правото на такъв подвиг!

 

-----------

Доц. д-р Свилен Тутеков е преподавател по християнска етика и антропология в Православния богословски факултет на Великотърновския университет

Изночник: pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • бай Петко

    21 Яну 2018 10:42ч.

    Много добър коментар. Накратко казано, глобалистите-либералтоталитаристи искат (и успяват) да разрушат вече и човешката личност, след като разрушиха и семейството и нацията. Затова се разрушава половата идентичност, затова по линия на еволюционизма и разните "екологични", "зелени", "защитници на животните" ни се внушава, че кучето и котката стоят далеч над човека, а за маймуната... няма и думи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • висок

    21 Яну 2018 11:08ч.

    Ако допуснем сега джендърството... след няколко години ще ни натискат за узаконяване и на содомията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    21 Яну 2018 12:34ч.

    Джендъризмът не е постмодернизъм, поне не в аспекта му на трансцендеднтален критицизъм, постфеноменология или екзистенциализъм. При джендър-идеологията само се парадира с някои от постмодернистките философски термини, без да се взема предвид перманентността на деконструктивната процедура, която по същество си е еже-моментна десубстанциализация на "смислите в себе си", вкл. и на самата общественост като самоцелна онтологична структура. Никакъв джендъризъм не е интегрална част от постмодерната философия и нейния дух на процедурна самодеконструкция на собствените й претенции за тотална или общочовешка валидност. Това най-после трябва да се разбере, а не да се повтарят едни и същи клишета. Приветствам статията, защото и тя има своето достойно място в дискусията, оформила се на страниците на сайта; но не приветствам догматичния реализъм на нейната онтологична позиция, както и философски съм склонен да оспоря имплицитно деонтологичните презумпции на етическата позиция на автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • релативизмът е не по-опасен от догматичната абсолютизация

    21 Яну 2018 12:52ч.

    Пост-модернизъм не значи само и единствено нещо, което във времето следва модернизма. Пост значи не само "след", но преди всичко знак, както и пост в буквалния, християнски смисъл на личностна обхода - въздържане от храна, от греховни действия, от умножение на смисли/същности, от вкаменяващи саморефлексии и т.п. И дори и да игнорираме дихотомията между натура и култура, едва ли бихме могли да игнорираме една къде-къде по-дълбока конструктивистка дихотомия - между символ и знак, семантика и семиотика. (Припомняме, че самият автор на статията признава конструктивната функция на езика.) Едното е несводимо към другото, въпреки историческите претенции на всеки възможен реализъм да отдава предпочитание на дисциплиниращата семантична символика. В духа на постмодернизма е да не ни примирява с визирания вид редукции към уравниловъчния реализъм, изискващ редукция към строго семантични дълженствания, а да приеме парадоксалния характер на всяко едно конфигуриране на фактите в границите на интерпретация, която само по случайната и обстоятелствена воля на интерпретатора бива положена в претенциите й на абстрактна тоталност. Защото последната не е значеща, преди да бъде и знакова, следователно всеки неин "пост-" е неин извечен коректив, както постът преди някои големите християнски празници ни изчиства от натрупаните нечистотии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • passer-by

    21 Яну 2018 13:13ч.

    или с други думи : човекът навлезе в епоха, когато вече се чувствува повелител /господар/ на Живота на планетата, натрупал е някакви знания и умения за генно манипулиране на съществуващата тук понастоящем биомаса и не желае да се съобразява със законите на Еволюцията / и на изградените на тяхна база обществени стереотипи / ... е, оттук започва и самоунищожението на Човечеството, което ни е познато във вида до момента... "Open mind for a different view and nothing else matters."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зооджендемист

    21 Яну 2018 14:13ч.

    А защо принцесата да не може да се ожени за любимия си Датски Дог??

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    21 Яну 2018 15:05ч.

    Успяха да отворят още прозореца на Овертон, но взе че влезе ИСТИНАТА. Може би помогнаха/стигнаха и "ония" 45 години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • йордан Бояджиев

    21 Яну 2018 17:34ч.

    Джендърите използват жените и децата в конвенцията както пиратите са ги използвали-подкарани пред тях като жив щит за да превземат крепостта и защитниците да не могат да стрелят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    21 Яну 2018 17:40ч.

    Манджата съвсем я пресолихте. Не може само с джендъри да ни занимавате, това беше сайт за политика, култура и анализи, интелигентен, елитарен, вече ви чета само заглавията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    21 Яну 2018 18:07ч.

    Най-добре ще е принцесата да се омъжи за баща си, пък ако той междувременно се самоопредели като жена, сичко ша е фръст! Не се мръщете, драги ми врабци и цанцугери, в "конструктите" (още една дума-проститутка) на Джудит Бътлър никъде не се казва, че кръвосмешението, педофилията, геронтофилията, зоофилията или некрофилията са недопустими. Щом се е почнало с оправдаване на хомосексуализма, въпрос на време е да се оправдаят и другите полови извращения - вече има "научни изследвания", които пробутват идеята, че педофилията не е чак толкова лошо нещо - https://cs6.pikabu.ru/post_img/big/2015/02/15/11/1424025945_2060988424.png. Авторът добре се е сетил да цитира св. апостол Йоан Богослов, само че и св. Йоан Златоуст е казал доста неща по въпроса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вижте какво

    21 Яну 2018 18:20ч.

    Никой не чете, а още по-малко разбира подобни анализи. Майната им на джендърите. Ние ги игнорираме тотално и ако много надигнат глава, много бой ще има. Аз пишката си я харесвам и не си я давам. Който е на друго мнение по този въпрос, нека да си я отреже, няма да му пречим. Но много ще съм ядосан, когато тръгне по медиите да си обяснява проблема. За мен дали е с пишка или не, той си е най-обикновен педерас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    21 Яну 2018 18:21ч.

    Напълно съм съгласен с observer. Всичко по въпроса вече е казано от Хилари Клинтън: "Геите са елита на обществото!" Кво има да се разсъждава оттук нататък?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • порги и бес

    21 Яну 2018 18:43ч.

    Някои хора без смирение нравоучителстват така, сякаш са присъствали на Сътворението. Медиаторните фактори, въобразили си че някакъв си техен Бог ги е поставил да посредничат "между човека и Бога" така и няма да схванат, че Бог не е това, което искаш да бъде. Бог е преди всичко Себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за ___observer на 21.01.2018 в 17:40 Манджата съвсем я пресолихте

    21 Яну 2018 21:00ч.

    Та тази тема е точно за политика, култура. Утре, ако се приеме тази конвенция, какво става със законодателството ни, какво става с културата ни, която и без това вече е в процес на загиване, пак благодарение подражание на чужди, съмнителни идеи. ………………………. Тази конвенция е политиката на държавата утре! Утре Минчев се кандидатира за министър на културата и всяка дума, която не се хареса на Лорда, ще е повод да те вкара в съда! Ей така, за да покаже силата на "закона" който Ти днес ковеш!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Статията е много добра

    21 Яну 2018 21:12ч.

    С тази конвенция ще вкарат в училищата предмет не за вероучение, а за тая психо идея, която ще поквари децата ни. Гледам, Цачева казала, че няма да има трети пол, щото Конституцията не позволявала! Няма трети пол, защото Конституцията не позволява или наистина няма трети пол?? …………..……………………….. Тогава, след като нашият основен закон не позволява, защо я налагате тази конвенция? Как изобщо ще я приемете, след като е в разрез с Конституцията? Или, да дадем път на списания, телевизии, да си говорят, страшно няма, да променим съзнанието на децата си и ще дойде ден "естествено" да сменим и Конституцията!!?? ………………………… Да ви на европейските ценности еврогъзовци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…приказката, в която принцесата може да се *** или с принц, или с друга принцеса!»

    21 Яну 2018 23:06ч.

    А на мен много ми харсва приказката в която Принцът от Кремълския Дворец хванал една по-дебела тояга и подбрал цялата тази содомическа сган!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Задачата на модерния човек днес е: «създаване на освободен от природата и телесността индивид».

    21 Яну 2018 23:30ч.

    Но това е албигойство. Според манихеите, патарените, богомилите, катарите и албигойците ПРИРОДАТА и ТЕЛЕСНОСТТА са дело на Сатаната. Следователно ние ще се пробщим към Бога, когато презрем телата си, погнусим се от пола си и станем „отново“ безполови и джендър-неутрални ангели, каквито сме били преди своето ПАДЕНИЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В крайна сметка при богомилите се оказва, че нещата са обърнати с главата надолу:

    21 Яну 2018 23:45ч.

    За тях Бог е сатана, а Сатаната е бог.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това, на което сме свидетели днес е

    21 Яну 2018 23:46ч.

    НЕОБОГОМИЛСТВО…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Целта е постигната

    22 Яну 2018 0:46ч.

    Да се говори. Оттук нататък няма да има спиране. Между другото в Америка тихомълком вкарват тези неща. Записваш детето си в университета и виждаш, че те питат от кой пол си, като графите са повече от две. В тая огромна страна, където съседите не се познават и поздравяват може да има протест? Не може и няма. Ей това е ! Съвременен фашизъм!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Как пък и на богомилите посегнахте, гнусна стволоч!

    22 Яну 2018 0:48ч.

    Да се …………………………….. !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пост- и постове

    22 Яну 2018 7:37ч.

    Лъжата е постистина. Доброволното робство е постсвобода. Невежеството, особено привидното, е постсила /и хранилка/. Демокрацията е посттоталитаризъм. /не/случайните лелки и сваковци от ЕК, ЕП и прилежащи, хеле пък оттатъкокеанските им гуверньори, са Постарбитри на Постединственото. I.S.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Крайната цел още не е постигната

    22 Яну 2018 9:08ч.

    “Целта е постигната”, не си справедлив към фашизма, точно фашистите са едни от най-големите защитници на традиционните морални ценности, те гейовете дори са ги пращали в концлагерите, заедно с комунисти, социалдемократи, евреи и цигани. Подкрепяли са семейството, а също така и раждането на голям брой деца, бъдещи многодетни майки и храбри воини. В култ са били издигнати здравословния живот, спорта, маршировките и маршовите песни. Голямо внимание са обръщали на пропагандата и агитацията. Като теб, впрочем, с лъжите ти за Америка и американците, едно нещо вярно няма, но така и трябва. Гьобелс е бил един от световно признатите майстори в това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • деми моор

    22 Яну 2018 9:38ч.

    До В крайна сметка при богомилите се оказва, че нещата са обърнати с главата надолу: на 21.01.2018 в 23:45 : Според вас БОГ от Първа глава на книга Битие, който създаде човека по свой образ и подобие и ГОСПОД-Бог, който създаде Адам и го пусна приспан в градината Е-дем (демек материалистичната епоха на разюздания демос) заедно с неговото реброво производно Ева, един и същ теологичен персонаж ли са?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • основателен въпрос

    22 Яну 2018 9:43ч.

    Задачата на модерния човек днес е: «създаване на освободен от природата и телесността индивид». на 21.01.2018 в 23:30 ---- Бихте ли обяснил/а/и, в какво виждате богохулното в това човек да става по-свободен и по-независим от необходимостите на природата? И защо задължително трябва да свързваме този негов стремеж с джендърните извращения и алтернативната сексуалност на шепа гинекократи, които си имат представа от гносис, богомилство и албигойство толкова, колкото свинята от кладенчова вода?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    22 Яну 2018 12:25ч.

    Не знам дали е богохулно, това човек да става по-свободен и по-независим от необходимостите на природата, но си мисля, че човек колкото повече се отдалечава от природата, толкова повече става технологичен продукт, което според мен го роботизира. Да си независим от природата според мен не следва да зависиш от въздуха, водата и слънчевата светлина. А да ядеш плодове, зеленчуци или недай си Боже месо си е чиста проба зависимост от природата. Не разбирам защо искат от ранна възраст децата сами да избират сексуалната си идентичност, а да не избират президент и парламент, както и да бъдат избирани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Иванов, наблюдател

    26 Яну 2018 12:12ч.

    Интелигентно и най-важното - професионално написано. На базата на така поднесен текст може да се води смислен дебат, а не махленско-кръчмарска свада, в каквато се изроди дискусията "за" или "против" Истанбулската конвенция в публичното пространство. Вижда се, че авторът мисли за проблемите от позицията на дълбоко вярващ в Христа, за което има най-искреното ми уважение. Застъпва, обаче, някои тези, с които не съм съгласен, които според мен са поднесени тенденциозно и усилват неразбирането на тези така одумвани нови философски парадигми. Например, от текста човек остава с впечатлението, че пост-модерната философия, социал-конструкционистките и релативистки идеи са едва ли не продукт на ЛГБТ-обществата и джендър-идеолозите. Че са създадени, за да обслужват само и единствено техните политически и социално-активистки интереси и цели. Да, съгласен съм, че тези общности виждат в социалния конструкционизъм удобна концептуална основа, на базата на която да отстояват своите разбирания за пол, сексуална ориентация, социална роля и т.н. Съгласен съм, че употребявана в една тясно-политическа конюнктура, пост-модерната философия (ако трябва да сме съвсем точни: някои нейни радикално-екстремистки версии) се превръща в "партийна" идеология; а оттам крачката до нейното налагане като доминантна, политически коректна мисловна система, т.е., до превръщането й в диктатура, е много малка. Нима не можем да открием такива примери така и в миналото на християнските Църкви, обаче? Когато монополът върху една-единствена Истина водеше до тотално, поголовно отричане на всяка друга гледна точка, вкл. и научната? Заради което обикновени учени бяха горени на клади и откритията им заклеймявани като плод на сатанински внушения? Нека го кажем ясно: социалният конструкционизъм е една сравнително нова философска мисловна система, една определена парадигма измежду много други такива. Тя има своето място в съвременното научно познание, в редица клонове на хуманитарните науки. И като всяка философска система има, разбира се, и своите ограничения и недостатъци. Да, социалният конструкционизъм отрича монопола на някаква "абсолютна" истина, включително и в рамките на научното познание, отхвърля претенциите за "пълна обективност" на изследователските подходи и методологии. Да, социалният конструкционизъм се интересува от плурализма на гледните точки, от "перспективата на наблюдателя" в процеса на изучаване на феномените в света и отвъд него. Но целият този интерес към деконструкцията на смисъла, който авторът разглежда едва ли не като атака срещу Божествения ред е продиктуван от една много проста причина: да се оспорят именно диктаторско-мракобесните уклони на определени мисловни системи и идеологии, опитите им да се позиционират като инстанции, които „съдят живи и мъртви“. Т.е., да оспори арогантно-надменната (разбирай - сатанинска) претенция за непогрешимост, за абсолютна власт и контрол над истината. Именно това лежи в основата на социалния конструкционизъм: не някаква възгордяла се претенция за богоравенство, а смирението, че светът е твърде сложен, за да можем да го поместим в една мисловна рамка. Така че, намирам за некоректно пост-модерната философия да се приравнява с определени идеологически течения, които се опитват да говорят от позицията на владеещи „абсолютна“ истина. Нека не забравяме, че и истинността на религиозните идеи в крайна сметка опира до едно-единствено нещо - вярата, която е далеч от всякакви емпирични актове. Ако авторът е приел за себе си Христовата истина, тогава вероятно е възприел и примера, който Господ Иисус Христос ни дава при срещата му юдеите, искащи да убият прелюбодейката с камъни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    27 Яну 2018 16:58ч.

    Напълно се солидаризирам с горното мнение и поздравявам г-н Иванов за написаното. И в контекста на казаното, искам да допълня, че заклеймяването на гносиса е едновременно недалновиден и неблагодатен акт от гледна точка на нелинейностите и сложностите, с които се сблъскват особено екзистенциалните боготърсачи, за които вярата е необходимо, но не и достатъчно условие за проникване в тайните на Бога и Мирозданието. Разбираме, че сложната и индивидуационно редуцираща гносисна обхода от догматична гледна точка смущава и даже насилва властта на медиатора (институционалната църква), но нека не забравяме думите на Спасителя за мнозината звани, ала малцината Избрани, както и откровението Господне за само насилственото отваряне на благоветствената врата към Царството Божие. А едно такова насилване не е само канонично-дисциплиниращо, т.е. само законно или изкупително, то е творческо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Иванов, наблюдател

    30 Яну 2018 17:26ч.

    На този сайт открих едно страхотно видео, в което свещеник-монах (вероятно от Кипър, ако се съди по духовното му име) говори за свои по-възрастни братя, за начина, по който проявяват вярата и битието си в Христа в реалния живот, в реалните си взаимоотношения с другите. Мисля, че това, за което разказва отецът кореспондира напълно с позицията на истинския, автентичен пост-модернистки мислител. Особено ме впечатли начина, по който един от тези възрастни духовници се отнасял към дявола и говорел за него. Ето за това става въпрос! Отправната мисловна и етична позиция на "незнаене", типична за пост-модерното мислене и етика, е своего рода въздържане от осъждане и деструктивност спрямо онова, което не ни е присъщо, т.е., чуждо, с което сме избрали да не се идентифицираме. Мисля, че позицията на неприемане на една-единствена перспектива към реалността като статична и доминантна, ако може някак си да бъде "преведена" на езика на християнската етика, вероятно би звучала като: "Грешен съм, Господи, затова не съдя!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи