Ибах телевизионния театър

Ибах телевизионния театър
Винаги ходя на български филми и почти винаги съжалявам, но смятам това за свой патриотичен дълг. Редно е човек да подкрепя родното кино. Откакто казармата отпадна, а доброволчеството няма отношение към изкуството, киното е инструмент за сплотяване на общността. Разбира се, аз категорично не искам да съм в общност с тези, които харесват последния филм за Левски, поръчковия "Дамасцена", "Бензин", "Войвода", "ХІ А"... Всеки от тези филми не харесвам по различни причини, но това, което ги обединява, за мен е едно общо, непреодолимо чувство на неудобство, срам и лека до тежка погнуса. Ако някой има голяма (финансова) нужда, да пише за тях, да го прави, аз не бих... Все още не съм наясно с отношението си към награждавания "Вездесъщия", а за прехвалената „Безкрайна Градина“ на Галин Стоев, съжалявам. Съжалявам за ненужно пришитата актуална линия и според мен това е пропилян шанс за красив разказ. Но ето, с охота ще участвам в спора за "Възвишение".

 

 

 

В една празнична привечер се оказах в уютното Г8 и вместо да си купувам обичайните два билета, за да се състои прожекцията, малката зала почти се напълни с интелигентни хора на средна възраст. Дотук добре. Още по-добро беше началото на Възвишение - дълъг епичен кадър, небе, птица, от птичи поглед се взираме в лицето на актьор с очи на хъски... ”возвисяваме се” в почти единственото за този филм „единство“ на звук и картина... но много бързо се приземяваме няколко кадъра по-късно, в първото обстоятелствено и фалшиво изречение.

 

Очевидно режисьорът, в името на това да стане ясно накъде и защо някой си е побегнал за нещо си, се остави на вербалните пояснения – ясен знак, че така нареченият киноезик е чужд и непонятен нему. По-късно това подозрение, уви, се затвърди. В американските бози никога не се оставят да зависят от казани фалшиви реплики, неудачен кастинг или случайни хрумвания - Индустрията бълва калъп, след калъп на гледни точки, интонации, монтаж на кадри, филм след филм, с все по-прости, навярно адекватни за масовата култура послания, но в редките случаи, когато се прави добро авторско кино, то наистина е авторско. И често е добро.

 

Това не може да се каже за "Възвишение", разкрачено между ентусиазъм, тук-таме професионализъм, напълно ненужен поклон към популярни тв звезди, в името на евентуален зрителски успех, тоест нито е авторско, нито е чак пък толкова комерсиално. Филмът навярно е сниман дълго и навярно е работен саможертвено и  себеотрицателно. Но това не може да бъде мотив да се оставят такова необяснимо количество дължини, които със сигурност имат стойност единствено за екипа, може би сантиментална. Навярно режисьорът, подобно на повечето си колеги, се препитава с телевизия и това, уви, е непоправимо. Всяко препитание е достойно за уважение, но жанрът си е жанр, все едно някоя шведска порно актриса да реши да играе роля на Лив Улман – няма как да не срещне известни затруднения... Та въпросният кино език едва ли някой знае какво точно представлява, но липсата му веднага се забелязва, отчита и регистрира, дори да си скромен кинопотребител с умерено IQ.

 

В този филм просто няма живот извън написаните сцени и вербалните послания, няма ритъм на кадрите, монтажът е зле, а чувството, че гледаш 3D картичка със звук и музика те съпътства във времето, когато не си задрямал. За липсата на единство, сериозно допринася музиката, плоска, фрагментарна - отново в същото колебание между авторство и масова култура, уж комична с цитат от „семена в браздите”, или още по-комична класика, като илюстративен коментар, например, на кражбата на костюма на французина. Музиката е зле, но  композиторът макар и драматургично немощен, поне е образован и не черпи ненаказуемо от Ютюб - обичайна практитика, ширеща се масово по сцените и екраните напоследък.

 

Операторът снима красиво и... нямам какво друго да кажа, учудващо звукът е ок, думите се чуват и разбират. Художникът е горе-долу, но как пък в един български исторически филм не се постараха жълтиците, камите и ножовете да изглеждат по-истински!? Имаше поне един по-достоен реквизит - пистолет, важен за действието.  Драги ми кинопроизводителю, може да ти се струва, че издребняваме прекалено, но като си ме поканил в друга епоха, постарай се малко по-детайлно!

 

От времето на българското кино, когато американските злодеи са се напивали с Кока Кола, имало нарицателно за некомпетентен реквизитор: Борко-Бутафорко. В този филм Борко се прояви най-вече в изброените тенекии. Художникът на костюмите беше добър при главните герои, много добър за Димитър Общи като гарибалдиец, без евтините му пръстени... и напълно катастрофира с полуградските костюми, които сякаш бяха заети от телевизионния театър от Хачово време -  бялото на ризите вади очите, навярно също навик от рекламите за перилни препарати. Няма начин да харесаме перуката на Бахаров, както и оперетното присъствие на Вергов! Очевидно режисьорът им е благодарен за участието, но ние не изпитваме подобни чувства. Най-органично на това тяхно звездно присъствие би било да изпълнят нещо от "Криворазбраната цивилизация".

 

Би трябвало режисьорът да внимава за стила и вкуса на разказа, а продуцентът да обезпечава производството и успешното разпространение. Тоест ако режисьорът кани някого, само за да ме привлече като зрител, той за какво се грижи!? Световна практика е звезди да подкрепят филм, или творец, но обикновено е в стила на произведението, тук това участие се е отразило негативно на крайния резултат... а и на нас. Защото всичко виждаме и не искаме да ни подценяват, поне за два часа не!  

 

Все пак филм има и филмът има зрителски успех. Постижение е, че ни домъчнява за едни момчета, избрали да се возвисят. Разказът е без много патетика и героизъм, но... Как така става да е безкрайно бавен, а същевременно  да препуска в мотивите на героите: от разказ за две момчета, тръгнали да търсят Левски, какво и как стана, вътре в една сцена Гичо, изведнъж се превърна в осъзнат философ с прозрения за българското битие в частност  и мира Божий като цяло. Постижение на филма е, че създава пространство за размисли като: „абе ревулуция, ревулуция, ама по-добре да няма кръв", или защо взимат на човека воловете, защо точно на този чиляк, или за трогателните първи думи на пребития син към майката, че не им оставя дълг.

 

Запомняща се е сцената с преминаването на каруцата с осъдения, през нехаещия в ежедневието си град. Добро е безвремието на едно постоянно чакане, неясно на какво, или кого, когато едва ли не от скука се предприемат ревулуционни действия. Тоест възможности за размисъл има, но ясен стил на филма няма. В стилистиката на филма можеше например задкадровият глас да върви, а сцените били те комични, парадоксални, или битово-фекални, да нямат нищо общо с вътрешния живот на героя, или нещо друго можеше да е, но да е ясен и четлив почеркът, методът, начинът  на разказ... докато сега са ясни само мотивите на производство – хем малко литература с тук-таме философия, хем зрителски успех.

 

Разбира се, посланието е базирано на неизменното: колко са заспали, нечитави и нефели българите и като правило, предателят и мошеникът са най-симпатичните герои, някак мили и родни. Срамна е и смъртта на героя  на Геро - то не бе взиране, пулене и блещене в една оперна стилистика, подобна на стилистиката на няколкото финала, от които на най-най-последния последен финал, когато потерята, иначе организирана и по английски стегната, услужливо изчаква всеки да изпълни финалната си ария, за да възобнови стрелбата отново и отново.

 

Всъщност преди време гледах представлението по книгата в Пловдивския театър и благодарение на него ми беше по-ясно кой кой е и какво всъщност става. В книгата псувните и отвлечените наивни монолози придават ритъм и компактност и в театъра това някак е запазено. Затова препоръчвам да се види това представление на Пловдивския театър, то е по-успешната реализация на "Възвишение". Едва ли Милен Русков е новият Вазов, но след този филм замечтах за една талантлива реализация на "Под игото", като ще се возвисяваме, да е още по! Актьори поне има - Александър Алексиев, абсолютно приложим във всяка световна продукция, освен лекото преиграване с почернените си зъби и добре, че му омръзва тази нелепа хрумка. Чудесен е Асенчо - благ, простодушен, но малко неубедително воден в кражбите и предателството, Жълъда – много добър,  с живописна муцуна и обещаващо кинобъдеще... също Коня е много добър, дано да има дълъг живот.

 

Нелоша е общо взето четата, но с много лош навик да гледат съпричастно в темето на говорещия на преден план актьор и да се смеят задружно на неясно какво. Обезпокоително по „воеводски” беше водена четата, та се зачудих дали някои от актьорите не са притичвали за снимки от единия в другия филм. Режисьорът е почтителен към Васил Михайлов, който напомня за Постол Войвода в Мерата. Параскева Джукелова е натоварена с прекалено сложни чувства – укор ли, гняв ли или болка, твърде много за толкова кратко появяване.   

 

Ако гледате само филма, може би ще отдадете някои несъвършенства на литературния материал. Но дългите опашки за автограф от Милен Русков на Панаира на книгата, ще ви опровергаят - възможно е да е добро, както и да е масово. Жалко е, че не се е намерило начин и Георги Господинов да отвори дюкян редом, за да се види, че и за него ще се редят почти същите хора. Защото е възможно да харесаш и Русков, и Господинов, и че работата в културата не е или-или, а само И! Както и в политиката би трябвало да е, ама не е...                                                                                                   

 

Абеее... Добре че го има този филм, защото:

Държаво, моя родино, давай пари да се правят филми, като има повече, има шанс да се появи и някой добър!

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мунчо

    22 Дек 2017 18:51ч.

    Относно посланието на статията - аз лично смятам, че ВИАС и ВИТИЗ трябва да бъдат закрити. Омръзна ми цял живот някакви хора да се мъчат да правят кино и сгради, а ние да сме длъжни да ги подкрепяме. Ей така, от чист патриотизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лия

    22 Дек 2017 20:16ч.

    Смях се от сърце и дори четох откъси на глас - художествено, с чувство и с кискане. Чудесно написано, авторе! Особено онази реплика за предизвикването на чувство за срам. Гледам, гледам и си мисля, че се сбръчвам в някаква посока - така ми се е изкривило лицето от киселяк. И не, няма да гледам филма. Няма нужда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Дек 2017 21:01ч.

    За анериканското кино. Някога, преди 3D и IMAX, преди Marvel, по времето на късния комунизъм, когато цензурата прецеждаше, но либерализмът все пак допускаше, изгледахме маса стойностни американски филми, някои големи, някои дори велики. Днес ни прожектират филми за тълпата от комерсиални съображения, който е дете или с детски акъл, да си ги гледа. Съветското кино. Задължително с филми за войната и на “производствена тематика”. И покрай тях Тарковски. Климов, Шепитко. Кончаловски. Отпреди холивудските боклуци. Руско кино днес все едно не съществува, трябва да го търсите в интернет. Има един български филм с награда от Кан. Сценаристът е Вагенщайн, режисьорът Конрад Волф - “Звезди”. Интересна съдба е имал, щото темата е малко неудобна, та го пуснаха по телевизията след 10 ноември. Българи изпращат гръцки евреи в лагерите на смъртта, а немски офицер се влюбва нещастно в еврейско момиче. Просто са го спрели тогава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • скучаещ

    22 Дек 2017 23:27ч.

    След тази чудесна и чудесно написана статия - няма да гледам филма, не искам да изживея поредното разочарование от български филм. Още повече че прочетох романа. Най-забележителното в този роман е езикът, а от това трудно се прави кино. Интересно ми е какъв ще бъде резултатът от напъните за драматизация и вероятно екранизация на последния роман на Милен Русков "Чамкория". Надявам се по-успешен, като имам предвид безспорните качества на романа, не само като език, но и като живост на персонажите, интересния сюжет, атмосферата, всичко това по-близко до съвременния човек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Страти

    23 Дек 2017 0:26ч.

    За мен филмът си струваше, дори и само заради онази сцена, в която Асенчо риторично се обръща към Гичо: - Бат Гичо, ти искаш да возвисиш народа, ама народът си е заврял главата в кучи гъз и се чуди защо му е тъмно. А пък Гичо му отговаря: - Народ? Няма такова нещо, бе. Таз дума я измисли Раковски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    23 Дек 2017 9:22ч.

    На мен филмът ми хареса. Особено на фона на голямото множество нехаресани български филми в последните години. Сигурно си казва думата носталгията ми по телевизионния театър, както е предположил авторът на рецензията. Вярно, личи си, че режисьорът е сериален режисьор, това придава своеобразен прочит на литературната основа, но въпреки това мисля, че е добре предадена идеята на книгата - поривът за възвисяване на народния дух, както с героичните, така и с комичните му аспекти. Харесах и актьорската игра (с малки изключения), и операторската работа. Не ме дразнеха някои "дължини", нито внезапни "философски" прозрения - намирам ги адекватни на епохата. Разбира се дължа да подчертая, че това е мнение на скромен кинопотребител с умерено IQ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дано никой не се напъне да окепази...

    23 Дек 2017 13:56ч.

    ...с екранизация Бежанци на Весела Ляхова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    26 Дек 2017 12:48ч.

    Снощи ме закараха, почти на сила, да гледам този филм. А книгата вече се чете у нас, но още не съм се вредил. На късо - отидох с предубеждение и нежелание да гледам личностни и народни трагедии - настоящата на България ми е достатъчна. Съгласен съм с професионалният анализ, но и той е като онези белосани до синкавост бели ризи във филма. Нещата не са така контрастни, както тук написаното - не, че не са верни. Основното е, че и във филма рефлектираt характерни черти за всичко в тези координати и то, винаги започващи с "МНОГО". Безнадеждността за в бъдещето тогава (няколко години преди Освобождението) и царуващата сега, може би няколко години преди да изчезне България (отново и завинаги), са както свързващата нишка по която е изграден филма и (вероятно) книгата, с настоящето светоусещане на загубеност, фаталност, с очакванията на грандиозен, окончателен финал. Без холивудски хепиенд и вероятно, без носене на новите дрехи преди това... Очаквам и книгата да ми хареса, вероятно моята непретенциозност си казва думата - това за извинение към не споделянето на филмовата критика тъдява. Въпреки, че тя е правилна...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д Димитров

    27 Дек 2017 12:59ч.

    Доста крайни и превзети оценки! Филмът е хубав и си заслужава да се гледа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гичо Асенчов

    31 Дек 2017 12:07ч.

    Нямаше нужда "авторът" да се крие зад измислено име! :) Такива псевдо критики са абсолютно манипулативни и зле аргументирани. Правото на лично мнение е неотменимо, но да говориш от името на "истината" и да се опияняваш от собсвената си претенция е скандално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Емилия Димитрова

    31 Дек 2017 13:42ч.

    Бих чела още рецензии от вас. Респект за директния и интелигентен изказ, отдавна не бях чела не- поръчкова, не- славословеща и добре аргументирана статия. Особено когато става дума за продукт на такава масирана кампания плюс досадилите с комерсиалната си поява " звезди". Такива обещаващи да се харесат масово продукции винаги са съмнителни откъм художествена стойност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Перо

    07 Яну 2018 15:21ч.

    Не си губете времето нито с филма, нито с книгата. За който е чел "Записките...", "Биографии" и "Четите в България" книгата е нескопосна компилация, "украсена" с по 2-3 псувни на страница. Русков се е опитал да преведе съвременния си изказ на някакъв измислен хъшовски. Пак казвам, да не бях чел Захари Стоянов, да му повярвам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • висок

    08 Яну 2018 12:02ч.

    Това заглавие- ИБАХ... как да го разбираме, като ебах, чуках, или избрах...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sulio

    10 Яну 2018 0:48ч.

    Filmyt e bokluchav,romanyt e bokluchav,rejisioryt e bokluchav,a analiza po gore e poveche ot perfekten. Akomentaryt na PERO e tochno v desiatkata. Uvi, ochakvat ni vse poveche kompilirani bylvochi zashtoto smislenite avtori umriaha, a novi niama shans da se rodiat.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георгиева

    10 Яну 2018 12:07ч.

    Та, какво е общото между заглавието "Ибах телевизионния театър " и съдържанието на статията ? Бих се радвала някой, или авторът и да се включи даде отговор !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • rego

    12 Яну 2018 1:52ч.

    Аз не можах да приема заглавието - първо от семантична гледна точка, с после и от лексическа. Имам пред вид първата буква - по нашия край използват "Е" вместо "И"....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    12 Яну 2018 14:47ч.

    Ами да направя опит. За тези, които не са чели книгата - тя самата е написана на един измислен диалект, базиран на източните говори, където Е-то става И (главните герои са от Котел) и това нещо донякъде е запазено и във филма. Ето го и в трейлъра: https://www.youtube.com/watch?v=bEA_JUxW2ak. А от "семантична" гледна точка заглавието е подигравка на автора на рецензията към авторите на филма, който той смята за масова култура за "скромни кинопотребители с умерено IQ". Подиграва се, че "Навярно режисьорът, подобно на повечето си колеги, се препитава с телевизия и това, уви, е непоправимо" и подхвърля, че актьорите биха могли да изпълнят нещо от "Криворазбраната цивилизация" (за по-младите - има се предвид постановката на комедията на телевизионния тетър от седемдесетте години на миналия век).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧИТАТЕЛ

    10 Март 2018 16:33ч.

    МИЛЕН РУСКОВ Е ПРОСТО ЕДНО ПРЕХВАЛЕНО ЯВЛЕНИЕ. СЛАБА РАКИЯ. А И ФИЛМЪТ НЕ СТРУВА. НО РЕКЛАМАТА Е ВЕЛИКА РАБОТА! ТАКЪВ Е И ПРЕХВАЛЕНИЯТ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, ПРОСТО ЕДНО НИЩО, ЕДИН ЗАКЪСНЯЛ И СКУЧЕН ПОСТМОДЕРНИСТ, КОЙТО НЕ НИ КАЗВА НИЩО НОВО И ИНТЕРЕСНО. ПРЕХВАЛЕН АВТОР Е И ВЛАДИМИР ЗАРЕВ. РОМАНЪТ МУ "СВЕТОВЕТЕ" Е ПРОСТО ЕДНА БОЗА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читателю,

    01 Апр 2018 14:53ч.

    Препоръчайте нещо стойностно, може да е и от Вас самия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи