Харви Мансфийлд: В американския феминизъм няма нито дами, нито господа

Видна фигура на американския консерватизъм, критик на деконструктивния феминизъм, който отрича различията между мъжете и жените, Харви Мансфийлд е ръководител на престижни катедри в Харвард и Станфорд, специалист по Макиавели и преводач на Токвил. През 2006 г. той публикува есе за мъжествеността, което днес за първи път е преведено на френски. По този повод Харви Мансфийлд даде интервю за “Фигаро”, в което излага възгледа си за мъжествеността и анализира феномена “Тръмп”, който отчасти дължи успеха си на факта, че се изправи срещу политическата коректност и особено на феминизма. Самият Мансфийлд е близък до републиканците и изследва бъдещето на партията в една разделена Америка.

- Как гледате на явлението “Тръмп”?

- За да се изрази бунт, е нужен лидер. Тръмп беше единственият, който се открояваше. Именно това характеризира демагозите, хора на момента, които невинаги имат личен план, но застъпват популярни за времето си теми и ги използват, за да атакуват установените авторитети. Демагогът на гръцки е този, който говори за народа. Демагогът не се припокрива с “-изъм”; той няма теория. Това описва Тръмп. Но трябва да погледнем и ситуацията, заради която спечели.

Начинът, по който се изправи срещу политическата коректност, според мен изигра значителна роля. Това е единственият политик, който се осмели да й се противопостави, докато всички останали бяха твърде учтиви и прекалено изплашени, за да го направят. Джентълмените от Републиканската партия бяха прекалено добре възпитани, за да атакуват левицата, но Доналд Тръмп ни напомни, че демокрацията е изкуство на вулгарното, в първоначалния смисъл на думата, изкуството да говориш на народа и да му кажеш това, което иска да чуе. Той използваше всички средства, за да спечели, за разлика от Джон Маккейн. Защото, според него, този, който печели, винаги е прав. Това не е нито изтънчен, нито морален подход, това е подходът на Макиавели: да използваш всички средства, за да постигнеш целите си. 

- Опасен ли е Тръмп, както твърдят демократите, или просто е лишен от комплекси и вербални граници нюйоркски бизнесмен, който залага на силовите отношения?

- Демагогът зависи от контекста. В случая с Тръмп, този контекст се свежда до Конституцията, която му е дала големи, но ограничени правомощия. Това ограничение се дължи на контра-властта на Конгреса, който днес частично е контролиран от демократите, които спечелиха Камарата на представителите на междинните избори. Освен това, въпреки че Тръмп похити Републиканската партия, тя също има възможност да му наложи своя избор. Един демагог, който по принцип не се чувства обвързан с определена идеология, може да стои на еднакво разстояние от двете партии и да маневрира между тях, в зависимост от собствените си интереси.

Но Тръмп бе принуден да стане по-голям републиканец, отколкото вероятно е искал, защото демократите не му дадоха възможност да си намери съюзници. Те биха могли да изтръгнат много повече отстъпки от президента. Но така и не приеха неговата победа. Фактът, че те влязоха в съпротива срещу Тръмп, го накара да застане по-решително от страната на републиканците. Тъй като аз самият съм републиканец, това не ме плаши. 

- Не е ли напът Доналд Тръмп да промени Републиканската партия, нападайки, например, неприкосновената свободна търговия?

- Тръмп наистина е напът да промени партията, но не непременно към по-лошо. Струва ми се преувеличена идеята, че той ще разруши свободната търговия. По-скоро ще се опита да сложи край на някои облаги за други страни. Донякъде той има право, когато казва, че ние благородно сме приели споразумения, които са частично неблагоприятни за нашите интереси. САЩ харчат много пари за флота си, за да гарантира свободното движение по море, което е толкова важно за търговията. Тръмп създава впечатлението, че иска да промени всичко, заради резкия си стил, но това, което той иска, е по-добра версия на вече съществуващото. Не може да се отрече все пак, че поема риска да предизвика неконтролируеми страсти. 

- Не е ли способността му да върви срещу установения ред в търговията или имиграцията, това, което му осигурява непоколебимата подкрепа на неговия електорат? 

- Професорите съществуват, за да създават доктрини, и те ще създадат такава за него, ако е необходимо. Но не съм сигурен, че Тръмп има дългосрочна стратегия, отвъд инстинкта си. Начинът, по който промени Републиканската партия, произтича от факта, че той не е привързан към консервативните ценности. Той не се интересува от отслабването на социалната държава, защото вижда, че мнозинството американци искат социална държава. Няма намерение да приеме принудите, които включва една дългосрочна стратегия. Той е лошо момче (puer robustus), както би казал Томас Хобс. 

- Много се говори, че Тръмп, въплъщение на белия мъж, е реакция срещу крайностите на радикалния феминизъм, който днес преобладава в американските университети. Какво създава според вас този ефект на бумеранга?

- Тръмп казва това, което мисли, с риск да обижда и шокира. Днешната тенденция в кампусите е да не се казва нищо, което би могло да обиди идентичностната чувствителност на събеседника, защото тази нова идеология смята, че думите са форма на действие и прегрешение. Университетите са институции, в които политическата коректност властва почти напълно от 70-те г. насам. Това се отнася най-вече за феминизмът, който до голяма степен е отговорен за вълната на политическата коректност, разляла се в университетите и обществото като цяло.  

Феминизмът заимства моралния дух от движението за граждански права, което справедливо идентифицира една специална категория жертви на обществото: чернокожите граждани, единствените имигранти, които са били подчинени роби. Искахме да създадем средство, позитивната дискриминация, което да им даде предимство, позволявайки да се каже, че те са равни, но временно са в неравностойно положение. 

После това лекарство срещу несправедливостта и щетите, нанесени от робството, беше разширено и за жените, група, която много по-малко се нуждаеше от него, на базата на една по-спорна доктрина, феминизма. Жените бяха добавени в списъка с жертви, като латиносите. Твърди се, че сексизмът и расизмът на населението оправдават продължаването на тази система, но днес има много малко причини да се мисли в тези термини. Имаше расизъм преди и по време на борбата за граждански права, но до голяма степен той беше преодолян и не е е останало кой знае какво от него. Когато бях млад, имаше много расисти и малко републиканци, особено в южните щати. Днес има малко расисти и много републиканци. 

По въпроса за сексизма, няма никаква проява на мъжка съпротива срещу равнопоставеността на условията. Всички мъже и съпрузи предават оръжието на жените си и това е чудесно! Но сега феминизмът мутира, за да построи доктрина, според която жените не само са равни на мъжете, но и са напълно еднакви с тях! Идеята е, че няма никаква съществена разлика между двата пола. Това е доктрина, насочена срещу женствеността, както показа Бети Фридан в книгата си “Женската мистика” (1963 г.). Фридан казва също, че трябва да приемем, че мъжът отваря вратата на една жена и я оставя да мине първа, вместо да се оплакваме, с две думи, да приемем галантността. Но в днешния американски феминизъм няма място нито за дами, нито за господа. Вместо учтивостта в отношенията между мъжете и жените, те предпочитат закон да регулира отношенията между половете. 

Смятат, че жените вече могат да живеят без помощта на господата. Но един джентълмен е мъж, който е на ваша страна, преди идването на полицията! Ако се опираме само на закона, трябва наистина да чакаме идването на полицай, когато е твърде късно и единственото нещо, което може да се направи, е наказанието. В днешните университети e въведена доктрина за борба срещу сексуалния тормоз, която е междинен начин да се управляват нещата, между викането на полиция и това нищо да не се прави. Това е целта на кодексите за сексуален тормоз, които трябва да внушат страх на мъжа, че репутацията му ще бъде съсипана или ще загуби работата си. Проблемът на този подход е, че вие не се задоволявате да изплашите хищниците, а плашите и отдалечавате мъжа, който повече от всичко искате да бъде до вас. Крайностите на феминизма създават днес ново пуританство, което заменя честта и добродетелта със страха. 

- Публикувахте пледоария за мъжествеността. Какво е вашето определение за нея?

- Накратко, моето определение за мъжествеността е способността да поемеш отговорност в рискови ситуации, когато другите се отдръпват или въздържат, и да действаш, когато другите се колебаят. Мисля, че това е трайна характерна черта на човешката природа при някои индивиди, предимно мъжки, но невинаги. Това исках да покажа в книгата си. Моето опасение не е, че мъжествеността ще изчезне, а че е недостатъчна при някои отговорни хора и е обречена да се появи неочаквано, причинявайки проблеми. Тръмп е отлична илюстрация на това. Неговата мъжественост е вулгарна, в тесния и отрицателен смисъл на тази дума, а успехът му доказва, че демокрацията е по-крехка, отколкото сме вярвали, и в действителност зависи много повече от добродетелта и учтивостта на един джентълмен, отколкото сме смятали.  

- Книгата ви бе силно критикувана. Обвиниха ви в сексизъм…

- След излизането на книгата ми за мъжествеността през 2006 г. всички вестници и списания я критикуваха, но повечето натовариха феминистките с тази работа. Те направиха всичко, което можаха, за да дискредитират кигата, без да дадат убедителни контрааргументи. Третираха ме като глупак и заплаха. Беше вълнуващ период за един професор. Бях поканен в “Късното шоу със Стивън Колбърт” и получих някаква известност. После се върнах към тъмнината на университетския живот, защото бях твърде стар, за да се кандидатирам за президент!

- Все още преподавате. Чувствате ли се изолиран, като консервативен интелектуалец в един либерален университет като Харвард?

- Аз съм последният консерватор, почти без преувеличение! Но всички са настроени много приятелски. Защото виждат в мен своята гаранция. Щом ме търпят, според тях това означава, че несправедливо ги обвинявам, че са сектанти. Аз им отговарям: въпреки всичките ви изказвания за приобщаването, вие изключвате мнението на половината американски народ. 

Превод от френски: Галя Дачкова