Гео Милев - българският народ днес, 1921 г.

Гео Милев - българският народ днес, 1921 г.
"Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България."
 
 
 
Текста чете:
Явор Дачков
 
Източник: Сп.Везни №3, 30.10.1921
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Коментари

  • Не съм робот

    11 Дек 2016 21:57ч.

    Да, мрънкането и оплакването в БГ не е от вчера и не зависи от това кой управлява..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Божурка

    17 Май 2017 6:01ч.

    Вие българският народ го подготвяте за първо място в Гинес по глупост ли?? Нахалници. Че нали от 44та се НАЛОЖИ такава една партия " голяма колкото целия народ", "която сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии". И какво направи тази партия? Стъпка по стъпка окраде народа, убиваше цвета му, а сега кара през просото. Та казвате НАНОВО да се създаде такава партийка. Има още за крадене ли? Или от опита, който имат, това е най-сигурният начин да лъжеш и да крадеш целият народ. Опитът не успял и сега искате да го повторите с "нови честни хора". Колко трогателно. Новите и честни хора вие ги прокудихте извън пределите на България. Тези които останаха, са на всекидневно изпитание, как въпреки това че са честни и умни да могат да оживяват те и семействата им. Допир до властта и парите те нямат и вие никога няма да им го дадете. Това, което ви трябва е тези хора да работят за вас под егидата на коварна лъжа за добро и заплата малко над средната а полезен и качествен труд за десет такива, компенсиран с "революционни"идеи. БСПто дори вече си има едно таков идеологическо "професоре"... което се чуди как да мъти акъля на честните зовящ ги към нови върхове "революции". Иначе, с едно изричение, съборихте насилствено и подло царска България. Защо, за да обърнете държавата с главата надолу и вместо царство, една партия.. омръзна ви да се правите на много партии, много "да, България", не България... Ако това беше решението до сега доста държави да бяха се сетили. А това, че многото партии са опасно нещо, никой не го отрича. БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ едната ви партия..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    17 Май 2017 11:56ч.

    Божурке,много си заблудена,спри да гледаш телевизор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Terminator

    15 Яну 2018 18:49ч.

    Абсолютно прав е бил Гео Милев! А днес мислите му звучат още по актуално!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вели

    28 Фев 2018 9:58ч.

    Абсолютно подкрепям написаното от Божурка. Това е самата истина, а другите са просто едни национални предатели! Да живее България и Бог да я пази! А какво ще кажете за това бе, да се надявам, че можете да четете - https://clubz.bg/62713-slavqnstvoto_i_pravoslavieto_ovchi_koji_vyrhu_gyrba_na_hityr_vylk - Православието и славянството са две овчи кожи, с които отдавна се прикрива хитрият руски вълк” П. К. Яворов ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Stakogeo

    16 Май 2018 14:06ч.

    Гео Милев е преди всичко голям български интелектуалец. Един от най-добрите преводачи на Гьоте. Затова сме горди такава личност да може да има ярко и изстрадано в живота мнение по национални и общочовешки проблеми. Четящите само субтитрите от новините на днешните медии не могат да се доближат, камо ли да разберат общовалидното, чийто изразител е Гео Милев. България е станала душевно и морално по-богата благодарение на него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    26 Юли 2020 22:32ч.

    До почитаемия Софийски окръжен съд ПИСМЕНА ЗАЩИТА от Гео Милев, София, подсъдим по угл. д. 249/925, III угл. отд. Господа съдии, Моля ви да бъда оправдан по следните съображения: 1. Поемата ми ,,Септември“ се инкриминира и се иска наказанието ми по чл. 5 от Закона за защита на държавата, и то текста на тоя член по закона от 25.I.1924 г. След тая дата обаче с §5 от Закона за изменение и допълнение Закона за защита на държавата (Държавен вестник, бр. 278 от 16.III.1925) въпросният чл. 5 бе отменен, следователно по него не мога да бъда наказан по сила на чл. 1 от Наказателния закон. С отменяването на един закон, който е предвиждал и наказвал известно деяние, премахва се наказателноправната норма, която прави престъпно и наказуемо това деяние, и последното става ненаказуемо, макар и да бъде извършено при режима на отменения закон, защото следва да се приложи по-новият, който, като прави да отпада престъпността на деянието, се явява по-мек от стария (отменения) — Справка фон Лист, Учебник по наказателно право, Обща част, стр. 56. В конкретния случай без значение е обстоятелството дали законът от 16.III.1925, общо взето, е по-строг или по-мек от стария. Той е безспорно по-мек по отношение състава, под който се подвежда моето деяние, защото тоя състав се премахва (отменява). Действително с чл. 19 на същия закон от 16.III.1925 се създава нов престъпен състав, подобен на оня, предвиден в отменения чл. 5, обаче новият чл. 19 е неприложим по сила на чл. 2, алинея I от Наказателния закон, защото няма обратна сила. А при това дори и по новия чл. 19 се наказва деянието, ако е извършено по предвидения в новия чл. 6 начин — т.е. устно, писмено или чрез печатно произведение, но не и чрез художествено произведение, каквато е инкриминираната моя поема и както предвиждаше отмененият чл. 5. Много естествено е, че с новия закон законодателят е искал да ограничи отговорността на писателите — автори на художествен и произведения — и затова отделя тия произведения от категорията на другите печатни такива, в които ги бе поставил по стария чл. 5, и затова създал текста на новия чл. 7, в който се определят други елементи за инкриминиране художествени произведения, при което текстът на чл. 7 значително по-малко стеснява свободата на писателя. А законодателят бе длъжен да скъпи тая свобода, защото за развитието на родното изкуство тя е първото необходимо условие. 2. Независимо от гореизложеното поемата ми не съдържа елементи на престъпление нито по стария чл. 5, нито по новите 7 и 19 (неприложими като нови) от Закона за защита на държавата. Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон — събития печални и трагични, които не могат да останат скрити от погледа на писателя художник и да не привлекат перото му. А как се описва известно събитие, това зависи от художествения похват и способности на автора и не влиза в оценката на съдилищата и властите. Не може от автора, колкото и обективен да е, да се иска да скрие съвсем своите чувства при рисуването на картината. Един вижда нещата, които изобразява, в една светлина, друг в малко по-друг колорит или нюанс. Събитията като описаните не могат да не извикат чувство у писателя. Но в моята поема аз все пак съм се старал и съм успял да не влагам мои чувства, нито мои идеи, а да опиша, да изобразя стихията на стълкновението, кървавата жестокост на развилите се борби, без да си поставям някаква друга цел — да давам преценка на събитията. Най-много може да бъде вменено в „грях“ перото ми, че е описало картина, която може да буди у читателя състрадание към пострадалите в тая кървава стихия и възмущение от жестоките средства на борбата. Във време на озлобление, на настървеност аз описах станалите събития, без да преследвам цели. Но нарисуваната картина трябва да засегне само струната на човешките чувства у читателя; да възбуди отвращение от кървите (стр. 221: ,,Смърт, убийство, кръв! Докога, докога?“); да събуди надежда, че ще настане край на кръвопролитията и ще настъпи човещина и благоденствие (краят на поемата). Но обстоятелството, че картината буди подобни чувства, не може да ми се вмени във вина, нито е моя голяма заслуга — у всеки човек тая поема и нарисуваната в нея картина не ще събуди еднакви чувства. Зависи от психиката, културата и характера на читателя. Следователно ,,целта“, която е движила перото ми, е обикновена ,,цел“ на всяко художествено произведение — да изобрази събития, действия, чувства, мисли (които не са мисли и чувства на автора, а на героите), без да се грижи за начина, по който това изображение ще се възприеме от разните читатели. Оценката пък на отделните думи, термини, изрази подлежи да се разглежда не от углавния съд, а само от литературната критика. Законът не бива и сигурно не иска да се вмесва в тая ,,святая светих“ на писателското творчество и ще бъде печален куриоз в историята на родното изкуство, ако се инкриминират изрази като тия, които съм употребил в поемата си. При това подборът на думите до голяма степен става несъзнателно, в процеса на творчеството, под влияние на подсъзнателните внушения на писателя в момента на вдъхновението. Може ли тогава да се говори за умисъл в юридически смисъл и да се вмени в углавна в и н а подборът на думите, изразите, средствата, формите на описанието? В случая имаме една поема, която дори не е лирическа и не изразява чувства на автора, а колко по-малко мисли, идеи, преценки, одобрения или възхваления. Господа съдии, За честта на българското правосъдие не произнасяйте осъдителна присъда, защото с нея бихте нанесли удар, рана, петно върху родното изкуство и неговото развитие. Изкуството цъфти само на почвата на свободата. Не стеснявайте писателя, за да не убивате изкуството! С почит: София, 14.V.1925

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи