Послушайте, мои мили гъ­лъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Кой­то от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехра­ни жената си и децата си и кой­то от вас има намерение да ста­не „благороден" просяк и да жи­вее по-лесно от „неблагородни­те" просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, и честни, и си­ти. А нашата публика? Не гри­жете се за тая публика. За тая публика между ахтопода и шоп­ските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие. И така, купете си пера и масти­ло и захванете своите занятия колкото се може по-скоро, защо­то днешнйото развитие на бъл­гарския народ е най-благоприят­но за врабците.

 

Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте без­дарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсу­вайте с хамалски виражения, на­речете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е про­дал совестта си и перото си на японците, на абисинците - това е се едно, - и помолете публика­та да го не слуша и да не принимава думите му за факти. (...)

 

Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от об­стоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад.

 

Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търго­вец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не оби­чат оние писатели, които ту­рят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се.

 

Слушайте още и това. Ако ня­кой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите „несъществующи" благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разва­ля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. „Кроткото агне от две майки суче" - говори българската пословица, а в пословиците се зак­лючават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ. Вашата стока ще се продава без акциз и без поли­цейски надзор, следователно вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни.

 

Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акурат­но за годишното течение на вес­тника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премъл­чите, то няма кой да ви каже „аферим". Секи човек има свои грехове и сяка душа се бои от ад­ските духове, следователно мъл­чанието е една от ония доброде­тели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щас­тливо миропомазание. „Ох, агне мое, мълчанието е голяма добро­детел" - говорят калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъ­дат техни ублажители. „Ах, чедо мое, мълчанието е Христова доб­родетел" - говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да живеят „о господе". „Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели" - говори пъповъзвишеното величество на сво­ите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с ушите си.

 

После мълчанието върви смире­нието. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благо­детели, които ви хранят само с мазни обещания. Пословицата, която казва, че „по-добре днес попарник, нежели до неделя тутма­ник", няма никакво значение за журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец? С една дума, вие сте длъжни в това от­ношение да бъдете много по-чис­ти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. „Ако някой (богат човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата"; а ако някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво бръщо­левите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен съвет за това или за онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете уверени, че след няколко недели вашето име ще да се прослави по сичкия град и вие ще да бъдете наречени благона­дежден и разумен човек. (...)

 

Ние не живеем вече в оние темни времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна храна по гръцките купища и по турските кавенета. Днес царува XIX век. В нашия деветнайсети век бъл­гарската литература се е обо­гатила даже и с такива съчинения, които ще да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова да плете чорапи.

 

И така, падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери, на бача си Добря Войникова, който се е постарал да ви напише „Теория на словесността" и който се е завзел да ви направи хора. Нам отдавна вече е нужен такъв човек и такава книга. Съ­щото говори и остроумният кри­тик във в. „Напредок". Досега хо­рата са се учили в различни учили­ща и изучавали са всевъзможни книги и науки, а отсега работите ще да се опростят и улеснят. Земете книгата на Войникова, прек­ръстете се, прочетете я и стане­те разумен човек и остроумен пи­сател. Боже мой, кой дявол се е надеял, че из главата на г-на Вой­никова ще да се роди такава нрав­ствена сила, която ще да захлупи под калпака си даже и г-на Оджакова и неговата „Наука за песнотворството"! Както щете, а на г- на Войникова тряба да се окачи голямото петало.

 

Из последния брой на „Хитър Петър" се види, че влиянието на г-на Войникова се разпространя­ва необикновено бързо. Боже мой, и г. Паничков е захванал вече да блее, а ние сме имали слабост да мислиме, че това словесно живо­тинче е способно само за клисарин или за „червочист" по касапниците. Идете после това и не радвайте се г-ну Войникову! (...)

 

Но както и да е, българската журналистика напредва. Токвил говори, че сяко едно правител­ство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската жур­налистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлата­ните се открива широко поле. Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове!

 

Фейлетонът на Христо Ботев е отпечатан във в. „Независи­мост", г. IV, брой 52 от 12 ок­томври 1874 г. Публикуваме го с известни съкращения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Мунчо на 01.03.2012 в 01:13
Големо лапацало,ама и днешните не се дават!
Xavier на 03.01.2014 в 15:57
All of these articles have saved me a lot of hecsaahed.
Miler на 04.01.2014 в 01:51
Your article was exnellect and erudite.
Cristal на 11.02.2014 в 14:30
There\'s a secret about ICTYBTIHTKY your generic levitra heliomeds.com cost levitra lowest discount health insurance plans maryland comparehealthinsur.com good cheap health insurance in florida life insurance online quotes bestlifeinsurpolicy.com with life insurance critical illness post.
Jean на 07.03.2014 в 20:46
Many states require by law that a minimum level of lia�bility insurance be carried by each QuotesChimp insuring a vehicle, in the absence of other proof of financial re�sponsibility. The amounts required vary from state to state (see chart on page 115). However, if you have prop�erty of any significance or you earn wages that could be subject to attachment, you should carry more than the minimum to be sure you are adequately protected against liability. In such matters, to underinsure is being penny-wise and pound-foolish.
Хулиган на 08.09.2017 в 10:12
Вече става все по-ясно защо соросоидите настояват да го махнат от българските учебници.

Напиши коментар