“Отсега нататък искам да открия света от друг ъгъл”, уверява трикратният носител на “Оскар”.

 

 

 

“Даниъл Дей-Луис повече няма да работи като актьор”. Тази новина дойде изненадващо на 20 юни 2017 година. След приключването на снимките на филма Phantom Thread на Пол Томас Андерсън, същият, който го режисираше през 2007 г. в “Ще се лее кръв”, за който получи втория си “Оскар”, актьорът иска да завърши кариерата си. Но английско-ирландският джентълмен, получил благородническа титла от принц Уилям, не е от хората, които претупват работата. Той пристигна в Париж, за да присъства на премиерата на този прекрасен филм, в който играе Рейнолдс Уудкок, известен моден дизайнер в Лондон през 50-те г., омагьосан от една сервитьорка, която ще стане негова муза и любовница. 

В коридора на четвъртия етаж на хотел “Бристол” се появява небрежният силует на звездата. Твърде широк панталон, който едва прикрива мършавостта му. Бръснатата му глава, татуираните му ръце и обецата му придават вид на уморено лошо момче. До него партньорката му във филма, люксембургската актриса Вики Крипс, блести в бяло кашмирено палто. Сянката и светлината внезапно заиграват пред очите ни. Чрез нейната героиня, Алма, нещата се случват в този филм, припомня актьорът. Но ние следваме твореца. А за да влезе в кожата на този тайнствен мъж, Даниел Дей-Луис отново се е раздал напълно.

Привърженик на физическата и емоционална метаморфоза в актьорската игра, той си наложил да изработи една дреха висша мода. Роклята “Баленсиага” (която искал да копира) беше много проста. Или поне така изглеждаше, докато не се наложи аз самият да се науча как се прави и да си дам сметка, Боже мой, че това е невероятно сложно. Няма нищо по-хубаво във всички изкуства от нещо, което изглежда много просто. И ако сте изработили каквото и да е в живота си, знаете до каква степен е невъзможно да се постигне тази привидна простота.

 

 

За човека, който в един момент прекрати актьорската си кариера, за да усвои дърводелската професия и тази на обущар при един флорентински занаятчия, шивашкото предизвикателство може би все пак изглежда по-лесно, в сравнение с предишните… Нека да припомним, че за “Левият ми крак” (филмът на Джим Шеридън, който му донесе първия “Оскар” през 1990 г.), актьорът прекарал месеци наред в инвалидна количка и дори карал да го хранят с малка лъжичка. За “В името на Отца”, на същия Шеридън, отслабнал изключително много и поискал да го затворят за няколко дни в килия, преди да бъде подложен на истински силов разпит.

И ако много режисьори са получили отказите му, то е защото синът на британския поет Сесил Дей-Луис се чувства “толкова отдаден” на ролите си, че може да приема само филми, в които вярва напълно. С Пол Томас Андерсън актьорът знаел накъде отива. Този режисьор е анархист. Той ви кара да се загубите във вселена, лишена от всякаква сигурност. Но това ми отива, защото за един актьор е типично да се загубва: това позволява да изгради образа. Така че пред камерата на своя приятел режисьор той ще застане за последен път. През целия си живот казвах, че искам да спра с актьорството и не знам защо, но този път е различно. Явно съм много тъжен. И това е справедливо чувство. Играя от 12-годишен и всичко друго за мен беше второстепенно, но отсега нататък искам да открия света от друг ъгъл.

Какво ще прави? Продуценство с жена си, сценаристката и режисьор Ребека Милър? Ще отглежда животни във фермата им, близо до Дъблин? Мебели? Обувки? Само едно е сигурно: ако спечели за тази роля четвърти “Оскар” (изравнявайки рекорда на Катрин Хепбърн), ще може да си направи от тях краката на една неповторима малка масичка.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

голям прас на 15.02.2018 в 08:58
Айде стига ни занимавахте половин година с тоя дето щял да си прекрати кариерата, много важно! Има един хубав филм от неговите които съм гледал - Последният мохикан! Бандите на Ню Йорк беше егати тъпия филм! Изкарахте го най-великия актьор на всички времена! Айде стига, не е толкова голяма работа!
Изключително ГОЛЯМА РАБОТА е на 16.02.2018 в 09:18
Дей-Луис,талант отвсякаде + това не е негролюб като Де Ниро или СОРОСоиден тип като оная бозолява Мерил Стр.!
almistmu на 27.02.2018 в 18:50
Благодаря на Галя Дачкова за прекрасните преводи. И за този включително. Даниел Дей-Люис е невероятен актьор. Жалко, ако наистина удържи на обещанието си. Списъкът с филмите, в които е играл е много дълъг, но най-любимият ми филм с него е "Невинни години". Режисьор е Мартин Скорсезе.

Напиши коментар