Анет Маринова: Ядоса ни мнението на Янка Такева, че психолозите не се справят

Анет Маринова: Ядоса ни мнението на Янка Такева, че психолозите не се справят
"Всъщност, това което ни ядоса в интервюто на Янка Такева, е разбирането, че „не се справят“. След това дойде още едно послание, което се разчете от колегията като "ненужни", казва в интервю за "Гласове" училищният психолог Анет Маринова от 23-то СУ „Фредерик Жолио-Кюри” по повод писмото, което училищни психолози изпратиха до медиите заради изказване на Янка Такева - председател на Синдиката на българските учители, пред агенция "Фокус". "Психолозите в училище приемат децата като пациенти. Те затова в учебните заведения не са приети достатъчно добре. Психологът не може да осъзнае, че проблемите на децата са социално-педагогически. Психологическите, менталните проблеми и физическите си личат с просто око“, заяви Такева. Според нея психолозите не са могли да се справят с проблема, свързан с агресията в училищата. „Затова смятам, че в учебните заведения трябва да има педагогически съветници, защото проблемът е социално-педагогически. Трябва да има социални работници“, коментира още Янка Такева.

 

- Защо реагирахте така на интервюто на Янка Такева, в крайна сметка това е поредното интервю по тази тема. Според мен, писмото ви до нея означава, че е имало подобни настроения преди него и интервюто само е отключило процеса, така ли е?

 

- Към психолозите има очакване, че трябва да имат много овладени емоции и така следва да бъде. Но овладени емоции не означава да нямаш емоции или да не ги изразяваш.

 

Вашият въпрос ми помага да обясня, че реакцията ни е в резултат на един процес, който в средите на училищните психолози и педагогически съветници започна много бурно да се разгръща още в началото на тази учебна година, във връзка с новите регламенти, които касаят работата ни. Те излизат като отделни части в отделни наредби и от нас се очаква много бързо да ги приведем в практиката.

 

- Какво не разбира Янка Такева от вашата работа, а може би и голяма част от обществото?

 

- Всъщност, това което ни ядоса в интервюто на Янка Такева, е разбирането, че „не се справят“. След това дойде още едно послание, което се разчете от колегията като "ненужни". Бих искала да кажа малко повече защо се появи това послание.

 

В училище, ако не се справяш с нещо, големият страх е да не се случи следното – да отпадаш постепенно, било като те преместят на последния чин или, ако не можеш да изразиш с думи проблема, да го направиш чрез поведението си, а тогава пак ще бъдеш наказван. Така че несправянето в училище не е повод някой да се погрижи за теб или да те попита какво се случва, за да може да се породи някакво решене. Има един автоматичен рефлекс несправящият се да отпада. Както каза една майка - ако детето ти не е с поведенчески проблеми, дори да е дете със специални образователни потребности, то не попада в полезрението на психолозите.

 

Има и друг проблем - когато ученикът е изпратен при психолога късно, от гледна точка на възможностите той да бъде консултиран. Тогава е необходимо повече време, за да се създаде индивидуална връзка на психолога с ученика и чувство на доверие. Чувството на доверие не е само към психолога, но то вече е и към цялата система, защото целият цикъл, който се завърта, води до загуба на доверие в системата и ученикът се отчуждява от училището, но и намразва ученето изобщо.

 

Също така се оказва, че правенето на нещо различно, свързано с помагане, някак си противопоставя, създава разделителна линия между учители и психолози, между психолози и педагогически съветници, между екипи от специалисти вътре в едно училище. Мястото за подкрепа на детето в училище не е ясно, извън определянето на това дали то има или няма специални образователни потребности и това проличава именно, когато се срещнем с поведение на ученик, което създава трудности на учителите.

 

Ние сме вътре в системата и знаем какво е някой „да не се справя”. И не само, че знаем, но и посрещаме деца, които са отписани.

 

- Какво представлява идеята на Янка Такева в училищата освен психолог да има и социален работник. Тези две позиции препокриват ли се, едно и също нещо ли са?

 

- Социалната работа е професията, която се занимава с това да се насочва към хора в уязвимо положение, които отпадат в периферията на обществото. Нейната задача е да ги връща и да ги включва, да им помага те да намират решения за себе си с необходимата подкрепа.

 

Социалната работа в училище се развива през последните 25 години и съществува вече в  56 държави, като социалните работници в различните държави посрещат сходни проблеми - с отсъствията от училище, трудности с поведението, много от тях работят с емоционални проблеми, мотивацията на учениците, нужди на деца с увреждания и материални нужди. Те правят оценка на проблемите и ги формулират, имат групова работа и индивидуална работа по случай, превантивни дейности, домашни посещения, консултират учители.

 

- Има ли място в училище и за социален работник, освен психолога, или по-скоро ще си пречите?

 

- Не само че има, но от позицията на моята практика убедено мога да кажа, че без социалната работа да влезе в училището и да се свърже с образованието чрез процесите на учене, научаване, поведение и социализация, няма как да се изпълнят всичките тези намерения, които се залагат като механизми за координация от МОН. Говоря и за мерките за децата, които са отпаднали от училище, наред с подкрепата за деца със специални образователни потребности и децата в риск.

 

Училището, в което аз работя е 23-то СУ „Фредерик Жолио-Кюри” и мога да кажа, че сме изградили психологическа служба (2 логопеди, 8 ресурсни учители, 3 психолози, образователни асистенти, които са включени чрез различни програми, ангажирани са родители и студенти по психология ) – не е само един психолог.

 

Идеята, че правим нещо различно, свързано с помагане, някак си противопоставя, създава разделителна линия между това, което се приема за задача на училището и нашата дейност, свързана с помагане.

 

- Има ли натиск от страна на Янка Такева към вашата гилдия, усещаш ли страх след като писмото постави синдикалния ви лидер в светлината на прожекторите в не много благоприятна светлина?

 

- Нека да кажа, че писмото беше качено да се разпространява като петиция в социалните мрежи. Под неговия текст останаха някои имена на колеги, включително и моето. Има ефект, който подобно на кръговете на водата, се разпространява и влияе. Същото е в усещането, че ако си подкрепил писмото с името си, може да си заплашен за работното си място, защото все едно, че ти си казал нещо лошо или си се конфронтирал с Янка Такева или просто "тя не ви харесва", както имаше един коментар.

 

- Остарял ли е социално-педагогическият подход?

 

- Доколкото се започва от наказание, за да се даде подкрепа, е остарял. Така е разписана частта в наредбата за приобщаващо образование. Това създава една от големите главоблъсканици. Първата реакция е наказанието, а после предоставяш подкрепа. Такъв модел не работи при децата. Той е много объркващ. Той разделя и повече вреди на детето. Детето чувства, че му е отнета възможността да поправи или промени нещо в своето отношение и поведение.

 

Такъв модел няма как да работи, защото отнема от възможността на детето да поеме отговорност за поведението и за себе си.

 

- Това ли е представата на Янка Такева за работа с деца? Тя потърси ли ви, извини ли ви се след писмото?

 

- Не ни е потърсила. Радвам се, че е готова за някакъв диалог. Ние не сме представени чрез формална общност и единствения начин е тя да направи някакво публично съобщение.

 

Намирам за положителна стъпка, че е готова за някакъв диалог, когато се ангажира да покани наши представители на следващия отраслов съвет, за да се чуят всички участници в този процес. Такава среща не само би била полезна, за да се чуят нашите искания, но е важно да се случи, защото ние настояваме да участваме в нормативните промени и други решения за нашата работа, които се правят от МОН.

 

- Значи вие не й искате оставката?

 

- Ние казваме в писмото, че „дори имаме готовност“ да поискаме оставката й. Ние, психолозите, не работим със заплахи и наказания, нашата функция е да включваме.

 

Мога да кажа, че лично за мен това с искането на оставка на госпожа Такева ме кара да се чувствам малко като в приказката на Елин Пелин за умник Гюро и умници юнаци, които тръгнали да хващат мечката, но накрая се чудели имал ли е Гюро глава или е нямал. Въпреки, че не малка част от колегите са категорични и не могат повече да търпят това положение, както и липсата на каквато и да било чуваемост от страна на синдиката, в който членуват.

 

Изразът препраща към нашето второ писмо до МОН, в което имахме много ясно структурирани искания с какво и защо да участваме в подготовката на наредбите. Още там написахме, че имаме готовност за стачка. Тогава обаче политическата конюнктура повлия на процеса, защото стана смяна на правителствата.

 

Всъщност нашите искания са насочени към министъра на образованието и науката. Надявам се след изказванията на госпожа Такева, отговорите на колеги, сблъсъците в медиите и нашите реакции, това да стане възможно чрез нейното ангажиране като председател на Синдиката на българските учители с въпросите, които поставяме.

 

- Как вие, училищните психолози, регулирате агресията в училище? Вероятно много родители мислят като Янка Такева, че не се справяте с агресията в училище.

 

- Обратно на очакванията на системата, че ние владеем някакви хватки и тайни техники, с които много бързо можем да кажем нещо на детето, за да „оправим нещата“, всъщност имаме нужда от пространство, за да разговаряме с децата. Много често, като ни пращат някое дете, казват „оправи го“. Помагат човешките срещи, в които детето може да изрече и да разбере проблемите. Само когато изричаш, можеш да си доближиш до нечия гледна точка. Мисията на училището е детето да намери своето желание. Нашата работа е, като чуем, да можем да преценим и да насочим. Но първо трябва да изградим връзка на доверие.

 

Има едно очакване в обществото, че ние, психолозите, трябва да тичаме по класните стаи да предлагаме помощта си. Няма как да стане по този начин. Представете си ситуация, в която някой ви звъни на вратата и ви предлага помощ. Това не е нещо, което се харесва. Но включването ни в различни дейности на училището или на класа помага на децата да ни търсят. Детето си знае кой ще му помогне.

 

- Насилието има толкова здрави корени в обществото ни, че едва ли вие, училищните психолози, ще ги извадите. Удобния виновник ли сте?

 

- Първо трябва да застанем на позиция, че ние не можем да изкореним агресията, защото науките за човека и психологията описват агресията като една сила, която може да стане градивна. Тя е нещо, което може да ти дава психична енергия, за да създаваш. Агресията е част от нас като човешки същества. Ние не можем да съществуваме, ако няма нещо, срещу което да се бунтуваме, за да определим себе си, нуждите си, да се отделим от възрастните. Затова е нужен възрастният - за да има срещу кого да се бунтуваш. Бунтът на юношеството е именно това. Ако възрастният не е там, ти нараняваш себе си. Ако го няма на мястото му, може да се стигне до крайни прояви.

 

Когато казваме в писмото си „да се отмести в страни“, нямаме предвид само един лидер да се отмести, а всички ние да се отместим в страни и да погледнем на проблемите от дистанция. Агресията е нещо, което може да бъде овладяно, а не изкоренено. И тук се намесваме ние психолозите. Как да се управлява процеса в класа, каква компетентност трябва да има учителя, за да управлява отношенията между децата. Голямото неразорано поле в училище са отношенията между децата и това има пряка връзка с агресията и регулиране на чувствата.

 

Физическата среда в училище също има нужда от промяна, ако искаме да променяме подхода си в общуването с децата – в класните стаи ние все още заставаме един срещу друг. Има различни модели по света, но трябва да кажа различна класна стая помага за различни отношения. Не можем да имаме различни отношения, ако сме в същата класна стая. Трябва да има и други пространства, за да влизаш в друг вид комуникации. При скандинавския и други модели ни прави впечатления, че има съвсем различен тип класна стая и различни отношения.

 

- Кой е инициатор на тези нови наредби, които бързо трябва да влязат в практиката, приложени от вас и вашите колеги?

 

- Управляващите, които правят промените, произтичащи от новия Закон за образованието. Тъй като наредбите се развиваха впоследствие, всяко ново решение, което касае психолози и педагогически съветници, се спуска за изпълнение.

Проблемът, от една страна, е в липсата на цялостна картина за промените в работата на психолозите и съветниците, така че всеки един на работното си място да може да се подреди спрямо новите изисквания .

От друга страна, има очаквания от страна на директорите на училищата, които разчитат на тези специалисти да дават бързи решения на текущи проблеми. Така, че към нас има натиск отвътре, което е разбираемо и неизбежно.

От трета страна е натискът от самата система, която управлява този процес чрез проверки от експерти от регионалните управления на образованието, които наблягат на контрола, не толкова да оказват методическа подкрепа и координират участниците.  Искат се готови решения без да се отчитат многото неизяснени въпроси, които поставяме.

В резултат на всички тези процеси, ние започнахме да се обединяваме около общата позиция да искаме да участваме в синхронизирането на наредбите. Изразихме я чрез няколко писма, изпратени до Министерство на образованието и до Комисията по образование и науката - за участие в създаването на тези регулативни норми. Считаме, че само по този начин могат да се реализират промените, които пряко ни касаят, както и промените свързани с подкрепата за личностно развитие в новия закон.

 

 

Коментари

  • Не се ядосвайте...

    22 Авг 2017 11:32ч.

    ...важното е, че щерка й се справя превъзходно!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи