Адриан Йекес: Българският модернизъм - една добре пазена тайна

Адриан Йекес: Българският модернизъм - една добре пазена тайна
Модернистичната архитектура на Париж, Прага, Виена и Ротердам е добре позната, за разлика от градовете в Източна Европа, които едва сега започват да намират признание за своя принос към жанра. Букурещ и Каунас са добри примери за това, но вероятно българският модернизъм е най-добре пазената тайна на континента и една сега започва да привлича вниманието. Това става благодарение на чудесната фейсбук група „Българска модернистична архитектура“. Тя съдържа много примери в този стил, както и подробности за датите на строителство и отговорните архитекти. Няма да бъде преувеличено, ако кажа, че тази фейсбук група беше причината да посетя България отново след 31-годишно прекъсване. Страницата е създадена от Васил Макаринов и Теодор Караколев. При последното ми посещение в България Васил беше така любезен да организира тур из София с най-забележителните примери в този стил.

 София, бул. „Витоша“ №48, 1937-38 г., Радослав Радославов и Константин Джангозов

 

Важно е да отбележа, че българските модернистични сгради не са само в София. Примери могат да бъдат видени в много градове, включително Пловдив и Варна, които също успях да посетя. Както навсякъде, значимостта на архитектурата от този период не винаги е била призната и редица сгради вече са изгубени. Но както обясни Васил, най-голямата заплаха за опазването им идва от „обновяването“, което в много случаи означава премахване на важни, оригинални характеристики и необмислени допълнения, а така сградата губи оригиналния си характер и става неузнаваема. За съжаление, това е глобален проблем и примери за почти вандализъм има не само в България, но и в много други градове и държави.

 

Много от сградите страдат от значителните промени, претърпени по време на комунистическия период. Частната собственост е премахната, собствениците са изгонени или принудени да живеят в малка част от имотите си, а грижата за сградите става много трудна работа или почти невъзможна. След падането на този режим някои сгради са върнати на истинските им собственици, но това е комплексен и труден процес и докато той продължава състоянието на сградите се влошава още повече.

 

 София, ул. „Московска“ №3, сграда „Караджата“, 1930 г., Кръстан Гечев и Петър Карасимеонов

 

Корените на българския модернизъм са малко по-различни. Освобождението идва едва през 1878 г., след 500 г. турско робство, през което българската култура е силно подтисната. Скоро след това идват Балканската война през 1912-13 г. и Първата световна война през 1914-18 г., които въобще не са лесни за България. Може би затова едва от 1920-те до 1940-те години на миналия век настъпват най-големите промени от икономическа, социална и културна гледна точка.

 

По време на индустриализацията много хора се местят в градовете, особено в София, Пловдив, Варна и Бургас, което налага нуждата от жилища. Това е добра възможност за архитектите, но първият български университет за архитектура и градоустройство е основан през 1942 г. До тогава архитектите, които работят са чужденци или българи, образовани в Париж, Виена, Берлин или Прага. Това донася модернистичното влияние от другите части на Европа в България, включително използването на бетон, стомана и стъкло, каквито са школите на Баухаус, Льо Корбюзие и други, които обръщат внимание на хигиената, отделянето на спалните помещения от жилищните части, достъпът до чист въздух и др. Публикациите на английски език за отговорните архитекти на сградите от този период са малко, но Васил беше така любезен да ми предостави някои детайли, с което потвърди моите собствени констатации.

 

Виктория Ангелова-Винарова е родена във Велико Търново през 1902 г. Нейният баща е английски възпитаник, който я кръщава на името на кралица Виктория. Българската Виктория учи в Техническия университет във Виена и в Дрезденската политехника преди да се върне в София на 24-годишна възраст, за да започне като стажант в Министерството на благоустройството. Тя се омъжва за архитект Борис Винаров през 1933 г. и решават да започнат практиката си заедно. Домът им е разрушен по време на бомбардировките в София през 1944 г. Местят се във Велико Търново, където Виктория се разболява от пневмония, от която и умира през 1947 г., когато болестта се връща отново.

 

 

София, ул. „Московска“ №37, 1937 г. , Виктория Ангелова-Винарова

 

Освен че работи в неокласически стил, тя е отговорна и за редица модернистични сгради, включително кооперацията на ул. „Московска“ №37. Сградата на „Московска“ е само на крачки от катедралата „Свети Александър Невски“. Строгата сива фасада е изключителна поради серията от балкони на петте етажа. Завършена е през 1937 г. Всеки от етажите има по три балкона – полукръгъл централен и още два фланкирани в стил „Баухаус“. Достъп до всеки от тях има чрез прозорци, които са от пода до тавана. Само някои от тях са запазени в оригинал, докато други са „модернизирани“.

 

Ангелова печели конкурса „Морско казино“ в Бургас и проектира напълно модернистична сграда, повлияна от Арт деко в елементите на прозорците, и тераса на покрива с изглед към морето. Казиното е открито с фанфари през 1938 г., но през 1990-те години сградата е изоставена. По-късно е възстановена и през 2011 г. се превръща в културен център за театър, кино, конференции, артистични класове и други дейности. Работата по реставрацията й беше наградена през същата година с титлата „Сграда на годината“. Не успях да посетя Бургас този път, но е в списъка ми за следващия път!

 

 София, бул.“Витоша“ №63, 1946 г., Васко Василев

 

Васко Василев е роден през 20-те година на ХХ век в семейството на архитекти, баща му е главен инженер на София. Васко следва архитектура в Линц, Австрия и започва практиката си през 1930-те години. Приятел е с водещи художници от този период и има колекция от картини, получени като подаръци от някои от тях. Василев е проектант на няколко жилищни сгради, в които демонстрира ангажимента си да усъвършенства дизайна и проявява много съвременен усет за това. За съжаление кариерата му е прекратена през 1948 г., когато комунистическата власт забранява частното предприемачество и неговото архитектурно бюро е принудено да затвори.

 

Една от неговите сгради е на търговската улица на София „Витоша“ №63. Късен пример за модернистичния стил, тя е завършена през 1948 г. като кооперация с апартаменти. Разположена на ъглов парцел, сградата има превъзходни извити прозорци, тесни тераси по дължината на фасадата и тераса на покрива, която предлага фантастична гледка към планината, която обгражда града.

 

София, бул. „Витоша“ №48, 1937-38 г., Радослав Радославов и Константин Джангозов

 

София, бул. "Витоша" №59, 1938-39 г., Радослав Радославов и Константин Джангозов

 

Офис сграда в центъра на София, 1937 г., Константин Джангозов,

 

Булевард „Витоша“ е дом на още две модернистични сгради, които са изправени една срещу друга от двете страни на пешеходна пътека. И двете са проектирани от екипа на чичо и племенник - Радослав Радославов и Константин Джангозов, които подобно на други архитекти са следвали в чужбина – този път в Париж под ръководството на Аугуст Пере.

 

Самият Пере е отговорен за няколко модернистични и арт деко сгради, построени през 1920-те и 1930-те години. Радослав е слушал лекциите и на Льо Корбюзие. Известно е, че продължават да си пишат след като българинът се завръща в София. Да се върнем на булевард „Витоша“. Апартаментите на Недков на номер 48 са построени през 1937-38 година. Удивителни с червено-бялата си фасада и остъкленията, които минават по дължината на всеки етаж. Но за мен отличните характеристики са тези изящни бели ъглови балкони, които излизат от ръба на фасадата, привличат погледа нагоре и придават на сградата средиземноморско усещане.

 

Сградата на Урумов на номер 59 има същата червено-бяла фасада с квадратни балкони и градина на покрива. Тя е завършена през 1938-39 г. Представете си колко желани са били тези апартаменти в края на 30-те години ... и колко са сега. Особено харесвам офис сградата на Джангозов в центъра на София. Заемаща ъглов парцел, тя е поддържана от колони, има тераса на покрива и остъклена търговска част на партера, простираща се по дължината на фасадата, която завършва с превъзходна крива.

 

 

Бившата сграда на "Асикурацони Дженерали", ул. „Московска“ № 5, 1938-40 г., Асен Михайловски

 

София, бул. „Васил Левски“№38, около 1929 г., неизвестен архитект

 

В допълнение на това, което прави с групата във Facebook, Васил работи със свои приятели по подготовката на изложба, посветена на 25 ключови български модернистични сгради, с информация на български и английски. Това ще позволи изложбата да се гледа и в чужбина. Също така е окуражително да се отбележи, че някои от ключовите модернистични сгради на Пловдив се популяризират чрез проекта за "Алтернативен Пловдив". Може би градът е по-известен с Римския театър и стадиона, както и с възрожденските си сгради в Стария град, но Пловдив има и някои превъзходни модернистични сгради.

 

„Бялата къща“ на „Архимандрит Дамаскин“ №9 е построена през 1937 г. за Драгомир Цанков – индустриалец и председател на Търговската камара от 1938 до 1943 г. Проектирана от Светослав Грозев, тази сграда не би изглеждала неуместно и в Тел Авив. Независимо от олющената боя, обраслата градина и тежката охрана около нея, тя остава изключително елегантна с терасата на покрива, остъклената стълбищна клетка и страничния балкон, от който някога са гледали към девствена градина. Днес е заобиколена от натоварен двоен път, но по времето на построяването си, тя е била в близост до кафенетата и магазините на улица „Отец Паисий“.

 

Пловдив, ул. „Архимандрит Дамаскин“ №9, 1937 г., Светослав Грозев

 

Пловдив, ул. „Архимандрит Дамаскин“ №9, 1937 г., Светослав Грозев

 

Пловдив, ул. „Цар Александър“ №18, 1930-те, Стефан Тодоров

 

Пловдив, ул. „Цар Александър“ №18, 1930-те, Стефан Тодоров

 

Пловдив, Промишленото училище, 1930-те г., Светослав Грозев и Димитър Попов

 

Кооперацията на улица „Цар Алексъндър“ №18 е построена през 1930-те години по проект на Стефан Тодоров. Има приятна вдлъбнатина в задната част с пътечка, балкони на всяко от горните нива, както и лоджия в предната част на фасадата. В допълнение има остъклена стълбищна част с извито стълбище, което привлича посетителите към входната врата.

 

Въпреки, че има нужда от малко любов и поддръжка, изглежда впечатляващо. Щом пресечете на „Гладстон“ №70, ще видите модернистичната сграда на Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване, която е по-известна като Промишленото училище. Построена също през 1930-те години по проект на Светослав Грозев (автор и на къщата на Цанков) и Димитър Попов. Червената тухлена конструкция има красиво остъклено стълбище, малка тераса на ъгъла на фасадата, която отразява формата на козирката (не и по големина).

 

Накрая сме във Варна, третият български град, който се намира на Черно море. Харесвам много Варна. Той има оживената атмосфера на популярен морски град, прекрасна Морска градина и редица архитектурни стилове, включително древни римски руини, арт нуво, барок и разбира се, модернизъм. Има много модернистични жилищни блокове в целия град, но може би най-удивителния и моя любим е на бул. „Приморски“ №59. Известен като „Плажът“ и построен през 1933 г. от архитект Стефан Бенедикт-Попов. Той има външния вид на океански лайнер с дълги балкони на всяко ниво, красиви и оригинални прозорци (на някои нива), както и квадратна кула, която продължава морската тема. Горните нива имат страхотна гледка към Черно море и Морската градина.

 

 

Варна, бул. „Приморски“ №59, 1933 г. , Стефан Бенедикт-Попов

 

 

Трябва да благодаря на Васил още веднъж за отделеното време и помощта в София, както и за многото отговори на въпросите ми за дати и архитекти на сградите, представени в тази публикация. Беше страхотно да срещна някой, зареден с толкова ентусиазъм и упоритост. Да се надяваме, че през следващите няколко години българския модернизъм ще стане толкова широко известен като този на другите европейски страни.

 

Предстоящата изложба със сигурност ще помогне. Сега трябва да напише и книга…

 

И за финал – малко арт деко. Драматичното стълбище към зимната градина в софийския хотел и концертен комплекс „България“, построен през 1937 г. по проект на Станчо Белковски и Иван Данчов. Приказно.

 

 

 

Източник: adrianyekkes.blogspot.bg

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Sulyo Pulev

    22 Ное 2017 17:07ч.

    Hubavo e da izdirvame i tzenim sgradite ot tozi period, che da se opitvame i da gi opazvame dori (thezi klimatitzi po fasadite napravo im e*vat maikata)-No ne tryabva da se gubi i perspektivata che na fona na evropeiskite primeri, tova si e posredstvena i provinzialna produktziya, to samo sus zaobleno balkonche ne stava :-))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    23 Ное 2017 13:41ч.

    Тези сгради дълго време бяха недооценени, в сянката на археологическите паметници и сградите от Възраждането. дори архитектурата от началото на века, по-близка до масовото съзнание и лишената от познания оценка на управниците беше оставена без защита. Много от сградите от епохата на модернизма бяха подложени на реконструкции, пристроявания, надстроявания, а днес тенденцията е да се облепят със стиропор и дори им се добавят класически орнаменти, пак от този материал. С жилищното строителство от периода след сталинистката архитектура нещата са още по-зле. Законът разрешава всякакви намеси по фасадите, остъклявания и зазиждане на лоджии и балкони, дозиждане на проските покриви, частично топлоизолиране на отделни апартаменти. Създадената от някогашните архитекти красота се погубва. А това, че нашият модернизъм е плах, частичен и истински шедьоври почти липсват, е вярно. Както е вярно и това, че в съвременната ни архитектура за модерно обикновено минава онова, което напомня примерите от 60-те години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Инж. Алекс Неделчев

    11 Дек 2017 18:54ч.

    За зградата на Московска 3 сте в грешка. Никога не се е казвала Караджата и е проектирана от арх. Марков и построена от инж. Александър Стефанов Неделчев. Завършена е през 1933 година.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи