Тази година музикалният свят чества един от най-брилянтните пианисти на ХХ век – румънеца Дину Липати, чиято фантастична кариера продължава едва 15 години – от 1935 до 1950, когато умира едва на 33 години. Установих, че в нета на български няма и една дума за него, и затова ще ви дам кратка негова биография, преди да ви представя част от звукозаписите му.

 

 

 

Липати е роден в Букурещ в музикално семейство. Баща му е бил цигулар, учил при такива титани като Сарасате и Карл Флеш, а кръстник на малкия Дину е бил самият Енеску. Липати учи в родния си град Букурещ, като още от юноша впечатлява с ярък и самобитен стил на звукоизвличане. През 1933 г. на пиано конкурса във Виена той остава втори и в знак на протест великият Алфред Корто напуска журито (аналогичен случай има години по-късно с Погорелич и Аргерич).

 

Впоследствие Дину Липати отива в Париж и учи при Корто и Надя Буланже, занимава се с композиция при Пол Дюка и с дирижиране при Шарл Мюнш (забележете при какви личности е учил!). В хода на войната Липати свири серия от концерти в окупираните от нацистите територии, като през 1943 решава да се установи в Женева, където става професор по пиано в Консерваторията. Още тогава започват първите признаци на болестта на Ходжкин, от която впоследствие умира. След войната идва и професионалният му шанс – запознава се с продуцента на EMI Classics Валтер Лег, който му предлага серия от записи в компанията. Интерпретациите му на Шопен, Лист, Шуман, Григ, Бах, Моцарт, Равел и Енеску остават легендарни до ден днешен.

 

 

За съжаление няма останали видеозаписи от Липати, но пък, за щастие, през 2008 г. EMI Classics издаде 7 аудиодиска, събрани в един box, една гореща препоръка към всеки почитател на гениалния румънец, ето линк от британския Амазон:

https://www.amazon.co.uk/Icon-Dinu-Lipatti/dp/B00166QKJW 

 

Предлагам ви да чуете 3 негови интерпретации,които в пълнота ще разкрият неговото неподражаемо туше. Започвам с Моцарт – соната ла мажор, запис от последния му рецитал през септември 1950 г:

 

 

 

Шопен е бил любим автор на Липати,като той е свирил почти всичко от него. Чуйте валсовете:

 

 

 

За щастие е съхранен последният му рецитал в Безансон от 16 септември 1950 г.,като журналисти свидетелстват за влошеното му здраве и дългите паузи между произведенията, чуйте го:

 

 

 

За горещите почитатели на Дину Липати, препоръчвам единствената му биография, писана от двама румънски музиковеди, която проследява в пълнота краткия му живот, изпълнен с прекрасни концерти ( за щастие, преведена на английски), отново давам линк от Амазон:

 

 

https://www.amazon.co.uk/Lipatti-Dragos-Tanasescu-x/dp/1871082587 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар