“Няма да разберем абсолютно нищо за модерната цивилизация, ако най-напред не приемем, че тя е заговор срещу всеки вътрешен живот! Уви, свободата е само във вас, глупаци!”.

 

 

В навечерието на Мюнхенските споразумения, Жорж Бернанос се изселва в Бразилия. В чуждата земя със суров пейзаж той намира вътрешната си родина. Писателят Себастиан Лапак описва тази одисея в есето си “Под слънцето на изгнанието” (Sous le soleil de l’exil). За бразилското изгнание на Бернанос разказва "Фигаро".

 

На 10 хил. км от Франция, на високите плата на Минас Жерайс, в град Барбасена. Там, между 1940 и 1945 г., в разгара на Втората световна война, писателят се заселва в малка ферма. 

 

Импровизаторският дух е в сърцето на пътешествието на Бернанос до Бразилия. От Марсилия, откъдето писателят отпътува за Южна Америка през юли 1938 г., до “Круз дас Алмас”, където се установява през 1940 г., пътят му е пълен с изненади и криволичения. Два месеца преди Мюнхенските споразумения, срамът от предателството на духовниците на фона на надигането на фашизма и нацизма кара Бернанос да напусне Франция. От Гражданската война в Испания той предупреждава Европа за тоталитарната заплаха. 

 

Тройната нацистка, фашистка и марксистка поквара не е пощадила почти нищо от онова, което са ме научили да обичам, 

 

пише той. 

 

Бернанос възнамерява да остане свободен глас: “Мислете за мен като един вид пътешественик, авантюрист…”. Подобно на утопистите от ХIХ век, първоначално той възнамерява да основе колония в Парагвай. Но вдъхновен от Бразилия, той бързо се отказва от детската си мечта. 

 

Тези седем години на изгнание започват с две дълги години на скитане с цялото му семейство, жена му и шестте им деца. От къща на къща, от изток на запад, от град на град: Рио, Итайпа, Васурас, Жуиз де Фора. В Пирапора, на 800 км северно от Рио де Жанейро, отвъд последната железопътна гара, той мечтае да отглежда крави. Това начинание трае само седем месеца. Земята, която купува, е неплодородна и каймани разкъсват добитъка му. Неговият приятел, бившият министър на външните работи Вирхилио де Мело Франко, му предлага да проучи Барбасена, индустриален град с 40 хил. жители, разположен на 290 км от Рио. При първото си посещение той не е съблазнен от имота. Научавайки обаче името на фермата, той веднага решава да го купи. “Круз дас Алмас” е име, което може да плени поета мистик. Бернанос го превръща в заглавие на сборника си с военни статии: “Кръстният път на душите” (Le Chemin de la Croix-des-Âmes).

 

Високите плата на Минас Жерайс

 

Бернанос прекосява Бразилия пеша, на кон, с влак. Отвъд криволичещите пътища и зелените хълмове на Сера дос Оргаос, автобусът го отвежда в една Бразилия, която присъства само на пощенските картички: тази от вътрешността. Една Бразилия, в която земята е с цвят на охра, а дърветата са се изкривили от жажда. Католикът не е дошъл като турист. За разлика от Стефан Цвайг, Бернанос не търси луксозния рай, а 

 

страна, в която климатът е достатъчно суров, за да мислиш без да се разсейвш. 

 

Вътрешна родина, за да избягаш от лудостта на века и радикалния нихилизъм на зараждащата се модерна цивилизация. Тази родина Бернанос ще открие далеч от живописните цветове на Рио, в една сурова среда. И най-вече сред един народ, чиято простота и благородна душа възхвалява: Вашият народ израства като дърво, или се пише като поема, воден от вътрешна необходимост, от която модерният свят абсолютно нищо не разбира, именно защото няма вътрешна необходимост. Или пък: Не вашите интелектуалци ме накараха да разбера селяните ви, а вашите селяни ме накараха да разбера интелектуалците ви, това е истината. 

 

Жорж Бернанос в Бразилия, 1939 г. 

 

 

“Когато толкова много негови колеги искаха да открият Бразилия като мащаб, Бернанос се стремеше да я разбере в дълбочина”, обобщава Себастиан Лапак.

 

В хола на семейния дом има бронзов бюст на писателя, снимки на бразилските му правнуци. След края на неговото изгнание, дъщеря му Шантал и внучката му Мари-Мадлен остават в Южна Америка. Като реликва е запазено парче от маса от “Кафе Колониал”. Бернанос ходи всеки ден в това бистро в центъра на града. Връзва коня си Освалдо на халка, поставена на тротоара, преди да седне на същата маса, за да работи или да разговаря. Обграден е от малък кръг, който споделя неговия смях и глас. Както и неговите гневни изблици. Модерният свят побеждава “Кафе Колониал”, което днес е превърнато в банков клон.

 

Църквата "Света Богородица" в Барбасена 

 

Големите му синове влизат в Свободните френски сили: Ив през юни 1941 г., Мишел през октомври 1942 година. Привързан към своята независимост, Бернанос отказва да се присъедини към официалните организации на свободна Франция, но подкрепя Съпротивата и генерал Дьо Гол. 1940-1945 за него са години на “духовен бунт”. На 52-годишна възраст той се връща към журналистиката: пише за бразилската преса, за Би Би Си, за бюлетина в Рио на свободна Франция. 

 

В Бразилия Бернанос скъсва окончателно с младежкия си антисемитизъм. Знак за тази еволюция е братската му среща със Стефан Цвайг в Барбасена през февруари 1942 г., три или четири дни преди самоубийството на австрийския писател. Изпълнен с християнска надежда, Бернанос иска да вярва в едно по-добро бъдеще за Европа. Евреин атеист, авторът на “Светът от вчера” вече няма сили за това. 

 

В края на бразилското си изгнание през 1944 г., Бернанос създава едно от най-забележителните си и визионерски произведения: “Франция срещу роботите”. След шест дълги години, прекарани отвъд океана в смирението на земеделския живот, той гледа по различен начин на Стария континент. Преди всички свои сънародници, преди дори Джордж Оруел, чиято “1984” излиза две години по-късно, той предчувства дехуманизирането на човека и уеднаквяването на света от техниката и пазара: 

 

Свят, доминиран от Силата, е ужасен свят, но светът, доминиран от Числото, е отвратителен. Числото създава общество по свое подобие, общество от същества, които не са равни, а подобни, разпознаваеми само по пръстовите си отпечатъци. 

 

Сякаш “Франция срещу роботите” е писана днес. 

 

“Бернанос, вашето място е сред нас”: една телеграма на Дьо Гол го убеждава да се върне във Франция. Два дни по-късно, на 31 май 1945 г., Бернанос пристига с холандски кораб с жена си и четири от шестте си деца. С неохота. Защото писателят вече не е чужденец в Бразилия. Той е пуснал корени там. За мен Бразилия не е разкошен, почти анонимен хотел, където оставям куфара си, очаквайки отново да се върна в морето и да се прибера у дома: това е моят роден кът, моят дом, пише той. 

 

Бернанос се сбогува с Рио, изкачвайки за последен път Корковадо. Остават думите на писателя скитник във “Франция срещу роботите”: 

 

Няма да разберем абсолютно нищо за модерната цивилизация, ако най-напред не приемем, че тя е заговор срещу всеки вътрешен живот! Уви, свободата е само във вас, глупаци!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Свързани текстове: Драмата на Европа

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

хамалин на 01.08.2018 в 08:31
появътъ нъ личносттъ и неееяснотатъ нъ понятието свободъ (ЕФ):забелязъх бездъискъм чи тук нямъ "рееееегулярните" форумци нъ газетътъ (лакмус май)
веган на 01.08.2018 в 15:43
Мерси за текста! Май ми е сродна душа Бернанос. Тук редовно научавам нещо ново и смислено. Много сте готини, Дачкови!
талантът без личен живот на 01.08.2018 в 16:59
Умеете да напипвате най-доброто като автори и теми! Поздравления за което! Сайтът е едновременно широко публичен и високо интелектуален. Дано остане такъв, и все така добре да се справяте!
Ханибал Барка на 01.08.2018 в 19:30
Благодаря за този текст! Хареса ми и ме накара да мечтая.

Напиши коментар