“Западът учи на морал Централна Европа, дава й уроци за добър живот, предлага й за модел Германия, която широко отваря вратите си. Но урокът се възприема наопаки: за централноевропейските общества, мултикултурализмът не е морален принцип, а точно обратното, вредно себеотричане. И Западна Европа, и Централна Европа говорят за ценностите на Европа, към които са привързани. Но това са различни ценности. Западна Европа мисли за мултикултурализма, универсализма и глобализма, за пазарното общество. Централна Европа мисли за културната идентичност, за духовността, за героизма. Те изобщо не могат да се разберат”, пише френският професор по политическа философия Шантал Делсол.

 

 

Виктор Орбан и Бойко Борисов Снимка: Стоян Ненов, "Ройтерс"

 

Почти повсеместното разпространение на нелиберални демокрации в центъра на Европа има с какво да ни разтревожи. Повечето от тези страни са засегнати (Полша, Унгария, Чешката република, Словакия), но същите тези страни изобилстват от крайни партии извън онези, които са на власт. В Словакия има няколко националистически партии, някои от които много радикални. В Унгария партията “Йобик” представя Орбан за умерен. Явлението е широко и дълбоко. Несъгласията между Западна Европа и Централна Европа нарастват още повече. Неразбирането идва отдалеч и ние не му обърнахме внимание.

След падането на Берлинската стена обществата в Централна Европа, останали задълго встрани от всичко в един определен период, откриха на Запад съвсем нов мисловен и духовен пейзаж: този на постмодерността. 

 

Процесът на глобализация обезцени любовта към родината,

 

превърнала се в зиморничав егоизъм - трябва да бъдеш гражданин на света. На глобализацията съответства  универсалистка перспектива, която смята идентичностите за остарели, за затваряне в себе си или фолклор. Култът към героите и към героизма изобщо принадлежи към миналото. Християнският свят, като общество, вдъхновено от християнските принципи, е мъртво. Така че обществените нрави трябва само да се подчинят на исканията за лична свобода и техническа реализуемост: оттук и т.нар. социетални реформи. Тази нова увереност, както и други, се роди на терена на отказа от каквато и да било бъдеща война, на пазарното общество, на идеологическите разочарования и на космополитизма, в резултат на глобализацията. След Втората световна война мисловният пейзаж в Западна Европа напълно се промени. 

Но обществата в Централна Европа са ревниви към застрашените си идентичности. Излезли от комунистическия тоталитаризъм, те имат нужда да извлекат поуки от историята и да увековечат паметта за героите в сянка, за които преди им е било забранено да говорят. Те вече не понасят  глобализацията да поставя в опасност културите ми, които са били единствената им защита в периоди на потисничество.

 

Те са по-привързани от нас към основополагащата религия,

 

от която познават повече мъченичеството, отколкото упадъка. С други думи, когато в началото на века се оказват изправени пред постмодерния манталитет на западноевропейците, те го оспорват с отхвърляне.

Трябва да се има предвид и друго явление. Докато Западна Европа създава общите институции и с удивление наблюдава “изостаналия” манталитет на тези хора, които се завръщат след дълго отсъствие, тя изобщо не се опитва да ги разбере и още по-малко да се запита дали няма на какво да я научат. Оказала се начело на прогреса, тя идва да предложи помощта си, за да премахнат всички тези вехтории. И когато срещне откази, които не липсват, се разгневява. Така че типичното поведение на Западна Европа спрямо Централна Европа означава: “С всичко, което правим, за да ви изправим на крака, и всички пари, които ви даваме, вие сте доста неблагодарни да отказвате нашите директиви”.

 

От 20 г. поведението на Запада е презрение и отвращение. Свидетелство за това е кризата с бежанците. 

 

Западът учи на морал Централна Европа, дава й уроци за добър живот, предлага й за модел Германия, която широко отваря вратите си. Но урокът се възприема наопаки: за централноевропейските общества, мултикултурализмът не е морален принцип, а точно обратното, вредно себеотричане. И Западна Европа, и Централна Европа говорят за ценностите на Европа, към които са привързани. Но това са различни ценности. Западна Европа мисли за мултикултурализма, универсализма и глобализма, за пазарното общество. Централна Европа мисли за културната идентичност, за духовността, за героизма. Те изобщо не могат да се разберат.

Смятам, че този шок от срещата с един постомодерен манталитет, станал задължителен (във всеки случай поставен като условие за завръщане в общия дом), беше причината за споменатите популизми. Заради всички тези откраднати от комунизма десетилетия, те и ние не сме съвременници. Западните хора гледат на Изток и казват: “Тези хора са изостанали”; централноевропейските общества гледат на Запад и казват: “Тези хора са самоубийци”.

С други думи, тези страни изпитват ужасното усещане, след като най-сетне са се завърнали у дома след трагични десетилетия, че домът им е обезобразен и противоречи на най-важното. 

 

Това вече не е похитеният Запад (Кундера), а неверният и разочароващ Запад.

 

Народите от Централна Европа са привързани към своята култура, както никой друг, защото само тя е позволила на обществото да оцелее без държава. Затова няма по-големи противници на мултикултурализма от тези общества. По повод на популизма в Централна Европа се говореше за “културна несигурност” (Лоран Буве, Кристоф Гилюи) и това е точно така. Според тях мултикултурализмът предполага края на обществото в краткоскрочен или дългосрочен план. Не бива да смятаме, че западните общества не се интересуват от собствената си култура: но те я смятат за естествено неразрушима, от незнание за загубата. Трагичната идея за нацията, “която може да умре и го знае” (Бибо, Кундера) поражда органично, етнокултурно понятие за нацията, докато ние на Запад имаме една договорна и либерална концепция за нацията. Оттук и форма на национализъм при тях, която на западняците звучи едновременно остаряло и опасно; искането за “Европа на нациите”; дискурс за икономически патриотизъм и критика на нашествието на чужди капитали; отхвърляне на културния разказ на Западна Европа, “исторически разказ за срама”, основан на чувството за вина за грешките и ужасите, както и искане за реабилитиране на героите. Оттук и недоразуменията: 

 

“когато ви говорим за историческа справедливост, вие ни говорите за европейски фондове” (Квашневски).

 

Разбираме защо масовото приемане на мигранти от западните страни им се струва в най-добрия случай това, което християните наричат ясно “неуместна благотворителност”, в най-лошия - “ритуално самоубийство”, по израза на словашкия президент Роберт Фицо. Германската реторика, която смята за нормално да замени липсващата работна ръка в заводите с ръцете на имигрантите, им се струва скандална: един човек не се свежда до ръцете си, той е носител на култура, която защитава.

 

Критика на либерализма

 

Чистки в медиите и неутрализиране на противопоставянето, желание да се преразгледат конституциите: нелибералните правителства обясняват, че дори в режим на свобода, свободата има граници - те мислят, че тези граници са пресечени и превишени в западните демокрации и в Европейския съюз. За тях свободата има граници в икономиката: затова е необходимо да се насърчава икономическия патриотизъм срещу глобализацията. Еманципацията на индивида има граници: затова е необходимо да се укротят т.нар. социетални реформи. Тази критика на либерализма на няколко равнища се противопоставя челно на доминиращото мнение в Западна Европа, едновременно либерално и либертинско (Е. Макрон във Франция, А. Меркел в Германия), което се представя за хиперцентър.

Този глобализиран, либерален и европейски център се описва от нелибералните демокраци като основата на една идеология, която не казва името си. TINA (there is no alternative - няма алтернатива) причини големи щети в умовете в Централна Европа. Твърдението, че след половин век на тоталитаризъм вече нямат избор на общество, тъй като са длъжни да одобрят господстващото течение, ги потапя в гневен ступор. Нелибералните демокрации обявяват: има алтернатива на неизбежната имиграция, на социеталните реформи, налагани от прогреса, на финансовата глобализация. Редки са прищевките за излизане от Европейския съюз, но запазването на Вишеградската група бе определено от Квашневски като “специален механизъм за съгласувани действия срещу Брюксел”. Тези движения не искат да напуснат Евросъюза, а да го реформират дълбоко, по-специално чрез връщане на правомощията на националните парламенти.

Не е честно да се посочва като единствена причина за тези режими икономическото изоставане или недостатъчното образование - голяма част от градските и образовани слоеве в Унгария или в Полша се присъедини към тях. Погрешно е също да се твърди, както правят някои, че става дума за язвителност на поколенията, пожертвани от бившия комунизъм, и че новите поколения ще премахнат всичко това: младите хора в тези страни масово гласуват за популистките партии и крайната десница.

Като цяло, тези течения носят крайни  и екстремистки намерения, силно раздразнени от света, който искаме да им наложим. Непродуктивно е обаче да ги третираме просто като идиоти. Отвъд бруталността на циклопа, има визия за света зад т.нар. популистки течения. Вероятно има искане за консервативна революция, която се бори с материализма, упадъка на нравите, прекаления универсализъм, за да се защити вкореняването, етичната духовност и идентичността. Обществата в Централна Европа се бунтуват срещу определена модерност, която иска да им наложи Европейският съюз.

Названието “нелиберална демокрация” обозначава демократично избрано правителство, което ограничава свободите. Така наречените нелиберални демокрации се наблюдават по целия свят, от Русия при Путин до някои страни в Близкия изток или Африка. Това са общества, които исторически не са се ползвали с култура на свободата, и са обхванати от демократичната система било поради миметизъм, било под натиска на Запада (едното и другото са трудни за разграничение). Те имат избрани управляващи, но култура на подчинение и на потисничество. В страните от Централна Европа това са избрани правителства, които отхвърлят постмодерния “либерализъм”, във всеки смисъл на този термин. Трябва ли да виждаме в това знак за обрат в историята на нашия манталитет? Или пък язва, която местната опозиция - понастоящем в процес на гражданско неподчинение - ще успее да изкорени?

 

 

Създател на Института “Хана Аренд”, Шантал Делсол е философ и историк на идеите. Тя ръководи, заедно с Джоана Новики, подготвянето на Dictionnaire encyclopédique des auteurs d'Europe centrale et orientale depuis 1945 (Енциклопедичен речник на авторите от Централна и Източна Европа след 1945 г.), който ще бъде публикуван от издателство “Робер Лафон” през 2019 година.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

24 коментар/a

Helleborus на 24.02.2018 в 13:17
Проблемът с така наречения Запад не е с термините, които употребяват, а с лицемерието, с което тези термини се използват, като зад тях се крият съвсем други неща. Така например мултикултурализъм противоречи на "европейски ценности" . Т.е., не може цялото това многообразие от различни култури, да е равно на 1 европейска идеология. В математиката такова чудо няма. И това 1 да бъде унитарно поставено над всички, това е диктатура, а не мултикултурализъм. Да не говорим, че изобщо не са и либерали. Аз имах уникалното преживяване да публикувам коментари в "либерални" сайтове, където ядох най-много бой, профилите ми са били изтривани напълно, все едно не са съществували, заедно с всичките ми коментари, банван ми е айпи адрес, хакван ми е компютъра. Така че тук имаме злоупотреба с думи и етикети, под всички тези термини за либерализъм, демокрация и мултикултурализъм, се крият точно обратни по посока течения, на фанатични, нелиберални и нетолерантни хищници. Фактически либерализиране е нужно, но тази точно секта пречи на това, на плурализма и на истинските човешки права, свобода на мисълта и практикуване на тази свобода. Освобождаването става единствено и само в икономиката и бизнеса, където никакви прегради няма за това един човек какво може да купи, може да си купи и земи и народи и да ги превърне в роби. Но в интелектуален план, никакво либерализиране няма, което най-добре се вижда в монополните взаимоотношения държава-личност, в образователната система, медиите и науката. Може един бизнесмен да си купи всички учени или БАН, да им плати да му работят, но е ЗАБРАНЕНО един учен от БАН, да публикува учебник за първи клас, без одобрението на МОН, дори за да го пусне на свободния пазар. Т.е., духовният продукт е овладян, науката е овладяна, поколенията са институционализирани, а бизнесът е пуснат да вършее. В едно свободно общество, трябва първо горният етаж на човека да е свободен, за да може на така наречения конкурентен принцип да се съревновава и бизнеса, т.е., обществото трябва да може да създаде своите школи за създаване на силни, свободни и независими хора, които да озаптяват и да противодействат на нискокултурните хищници. Светът продуцира роби, на които позволява да се разкрепостяват само по полов път, свободата е само по джендърни въпроси.
observer на 24.02.2018 в 13:32
Глобализацията е инструмент на силните. Мултикултурализмът също, но само донякъде. Защото той съдържа и срама от миналото на колониални престъпления и фашизъм. Но заплахата за идентичността на малките и слаби централно и източноевропейски държави, излезнали от комунизма също е само една от причините за ценностното разминаване. Изтокът е опериран от страха от възраждане на фашизма. Сякаш комунистическото минало и дългите години пропаганда, представяли комунизма като антипод на фашизма са ни дали някакъв имунитет. И така докато крайнодесни популистки партии във Франция, Холандия, Австрия пробуждат страха от бъдещо фашизиране на тези страни и съответните реакции на отпор, същите и дори по-радикални партии в Прибалтика, Унгария, Полша, Украйна, а и у нас се възприемат като патриотични и толкова. Пресният пример със заспалите реакции срещу Луковмарш. В Русия е същото, победата над нацистка Германия сякаш е защитила руското общество от появата на каквито и да било крайни политически движения. Същата победа отдавна вече се възприема единствено като военен успех, без онова морално съдържание, и наивното народно творчество го е изразило в лозунги като “Спасибо деду за победу” или “Можем повторить”. Срещу кого, срещу днешна демократична Германия? Срещу шпертплатовия Райхстаг? Но да оставим Русия на руснаците, към случващото се в другите страни от бившия лагер Западът гледа без притеснения, загрижен единствено да не попаднат в орбитата на Москва. Процесите не са предизвикани от мигрантския натиск, в Прибалтика и Полша няма такъв, в Украйна също. Дори нашият марш няма нищо общо с него.
Българин от Б на 24.02.2018 в 14:04
обзървър е абсолютно прав. Само да го допълня, че за по-лесно отхвърляне на моралните уроци на Запада се използва необявената финансова помощ от Изтока(Русия) за медии/политолози/тролове.
Има само две възможности на 24.02.2018 в 14:04
Или управлението в ЕС се взема от "популистите", или процесът на гниене ще продължи, докато западните общества изчезнат. Европа не може да бъде мултикултурна! Как си представяте вихрещите се джендъристи, феминистки и псевдолиберали да живеят заедно с ислямските фундаменталисти, при това в мир и разбирателство? Европа няма как да бъде мултикултурна и поради още една причина - раждаемостта! Докато западняците се чудят от кой джендър са и каква им е сексуалнаостта, мюсюлманите се плодят като зайци - без сурогатни майки, без инвитро процедури. ЕС е като залязващата Римска империя. Същото се отнася и за САЩ, Канада, включително и Русия. Разврат, нравстрена деградация, бездетност, културен упадък.
Helleborus на 24.02.2018 в 14:37
Законите за миграцията не са направени за това, за което се ползват и отдавна трябваше да бъдат коригирани. Тези закони са направени, за да защитят от репресии противници на някоя власт, които са винаги единици, такива като Левски, като Ботев. Хора популярни с дейността си, които официално се издирват. Такива хора всяка държава би приела и това не би нарушило баланса. Относно войните, бежанците винаги са бягали в държави със сродна култура, които уважават и биха се вписали в тази култура. Но в повечето случаи са мигрирали временно, до освобождението на държавите си, в много случаи са предпочитали дори да живеят под окупация, но никога земя не е била обезлюдявана от местното си население. Тези закони не са писани за масови преселения, още по-малко ставащи неконтролирано и дори насърчавани. Ако някога народ е приютявал по-голяма група хора, ставало е на основа сходство в културата, доброволно, а когато е имало несходство и е ставало с насилие, местните народи са се освобождавали от чуждата култура, рано или късно. У нас има нежелана култура, от която местните ще искат да се отърват, която винаги ще е трън в плътта им. Да се налага тя въпреки желанието им, не е почтено спрямо тях. Колкото и да се говори за толерантност, толерантността е лично чувство, ако хората в крайна сметка не желаят и въпреки това бъдат принудени, те ще свалят тези правителства, които ги изнудват, повече от закономерно. И в един момент ще променят законодателствата си. И ако се реши проблема с миграцията, Европа ще трябва да бъде мултикултурна. Но не като се забранява християнството, а като се забранява насилието и натиска, а политиката се отдръпне от тези процеси, вместо да става и тя насилник с нейни си ценности.
В. Николова на 24.02.2018 в 15:15
Къде сме ние между мишките и хората ? Българския премиер ББ днес се е навел на ЕС и е приел квотното разпределение на мигранти ..опитал се е да се хареса на Меркел . Но в същото това време тази страна е най корумпираната и със помоща на гранични полицаи трафика си върви ..и се правим на две и половина като им взимаме парите и ги пращаме в Германия . Бай Ганьо, сър ,,,далавера да има . Вишеградската 4 са ясни, Русия е ясна ...Германия ми става все по симпатична опитваща се да балансира между това да не е расистка и да поема навлеците от бай ви ганьо . Вече и върлите и крайни националисти не ми харесват ..всички от тях са някакви тъпи парчета печелещи от омразата . Истината е някъде по средата между либерална Германия и тъпите парчета
Васил Здравков на 24.02.2018 в 15:38
Когато някой повтаря и повтаря думи, облечени в розови комбинезончета /по Хайтов/ като "постмодернизъм" или "постистина", бих желал да имам пистолет и да го насоча към слепоочието му.
Муйо на 24.02.2018 в 16:35
Авторката повтаря тезите на Куденхов-Калерги за Паневропа, ама оня поне е откровен, а тая лицемерно лъже. Две от лъжите: "Не бива да смятаме, че западните общества не се интересуват от собствената си култура" - шведското правителство назначи за председател на Съвета по националното наследство на Швеция пакистанеца Кайсар Махмуд, който чистосърдечно си признава, че нищо не е чел за шведското културно наследство, но ще се стреми да "създаде наратив", който да превърне мюсюлманските имигранти в "част от нещо". Следващата лъжа: Меркел искала "да замени липсващата работна ръка в заводите с ръцете на имигрантите" - и като как ша стане тая, като 99% от имигрантите са неграмотни и не изявяват никакво желание да се учат, камо ли да работят? Типичен пример е 32-годишният сириец Ахмед А., който е настанен в голяма отделна къща в с ДВЕТЕ СИ ЖЕНИ (германската прокуратура мига на парцали), една от които е 13-годишна (германската прокуратура продължава да мига на парцали) и шестте си деца. Сириецът не плаща нито наем, нито ток, нито вода - нищо. Получава шест хиляди евро месечно като помощни и щастливо заявява, че няма зор да ходи на курсове по немски език, камо ли да работи. Има и претенции - местните хора не били достатъчно радушни. За великата и неописуема западна демокрация - холандският парламент прие закон, забраняващ референдумите. Е, холандското правителство така и така не се съобрази с последния, но малко неловко се получи. Те това е.
Срещу кого, срещу днешна демократична Германия? на 24.02.2018 в 16:55
Тц. Срещу Третия Евросъюз. Първият Евросъюз тръгва от Париж, във Великата армия на Наполеон участват всички "цивилизовани" европейски народи; влизат Москва, после руските войски влизат в Париж. Вторият Евросъюз тръгва от Берлин, във Вермахта на Хитлер участват всички "цивилизовани" европейски народи; стигат до Москва, после руските войски влизат в Берлин. Да видим откъде ще тръгне Третия Евросъюз. Ако му стиска, де.
true story на 24.02.2018 в 17:06
Преди време Обама беше предложил някаква овца с пари за посланик в Унгария - искала да си купи пост жената. На прослушването Макейн я питал "Какви са нашите стратегически интереси в Унгария?" и онази не могла да отговори. Обаче някои в САЩ може би знаят.
легисти на 24.02.2018 в 18:52
Първо, не съществува такова нещо като "постмодерен либерализъм". Преди всичко защото постмодерните процедури се основават на критика и "критика на критиката", включително спрямо идеологиите и фантазмите, а очевидно днешният либерализъм не иска да приеме алтернатива или едва сега се замисля, че такава е възможна. Ако днешният либерализъм претендира за философска подкладка, тъкмо постмодерната философия му я отказа още през 69-те години на миналия век. И второ, лъжа е това, че Западът предоставял "култура на свободата". Културата на неограничената консумация, която западните идеолози си въобразяват, че е равна на свобода, няма как да бъде свобода, защото не създава механизмите на персонални задръжки и самоконтрол, които да спасят отделния индивид и обществото от потребителско и антиекологично саморазрушение.
Защо са толкова надменни? на 24.02.2018 в 19:22
От статията струи надменност, покровителствана загриженост и опит за "разбиране" , все неуместни неща спрямо централна и източна Европа. Няма на какво отгоре да се правят по-умни, по-добри и по-морални, защото не са. Просто опита с комунизма беше на наш гръб и се провали, но не трябва да допускаме да си правят следващия опит отново с нас. Нека си го правят сами, и да си платят са и цената. А ние им трябваме, чисто географски, военно и демографски, а и като суровинна база, затова тези "фондове" не са подарък, а подкуп за управляващите дегенерати, но ние нямаме полза от това и не сме им задължени с нищо. Все повече младите се светват и моралната привлекателност на тези идеи умира. Мулти мулти идеята и пред колапс, а с нея и цялата им "философия", от които позиции ни поучава тази лелка...
?.?. на 24.02.2018 в 22:25
Защото народите на източна европа в мнозинството си се състоят от примитивни еснафи, които във всеки омент са готови да заменят свобода за някоя лъскава материална придобивка.
КАКАВА Е ИСТИНАТА на 24.02.2018 в 22:32
ЗДРАВЕЙ МЛАДИ ЧОВЕЧЕ, ВАЖНО Е ДА ОСЪЗНАЕШ В КАКЪВ ЕТАП НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ЖИВЕЕШ. НАРИЧА СЕ НЕОЛИБЕРАЛЕН ТОТАЛИТАРИЗЪМ, Т.Е. 1% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО РАЗПОЛАГА С 80% ОТ ФИНАНСОВИТЕ И МАТЕРИАЛНИ КАПИТАЛИ НА СВЕТА И НА ВСЯКА ДЪРЖАВА ПООТДЕЛНО. В СОФИЯ ТОЗИ 1% ЖИВЕЕ В СВОЙ СОБСТВЕН СВЯТ В БОЯНА, БАНКЯ, ДРАГАЛЕВЦИ, СИМЕОНОВО И В ЗАТВОРЕНИТЕ ЖИЛИЩНИ КОМПЛЕКСИ (ПАЗЯТ СЕ ОТ НАРОДНАТА ЛЮБОВ). ТЕ КРАДАТ, ТЕ УПРАВЛЯВАТ, ТЕ ПЛАЩАТ НА ПОЛИЦИЯ И СЪД ДА ПОТИСКАТ 99% БЕДНЯЦИ, ЗА ТЯХ НЯМА ЗАТВОР И ГЛОБИ. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИМ ПАРВЕНЮТА ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР НИ ВТЪЛПЯВАТ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА СТАВА ВСЕ ПО-БОГАТА ЯВНО СЪДЕЙКИ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЖОБОВЕ. А И ТИ ВНУШАВАТ, ЧЕ ВЕЧЕ НЯМАЛО КОРУПЦИЯ И БЕДНОСТ. ТОГАВА АЗ ПИТАМ: ЗАЩО ЕС НИ ПОСТАВЯ ПАК НА ПЪРВО МЯСТО ПО КОРУПЦИЯ И НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ПО СТАНДАРТ НА ЖИВОТ? НА КОГО ДА ВЯРВАМ? НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ИЛИ НА ДУМИТЕ НА НАШИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ (БОКО-ТИКВАТА) И НА НЕГОВАТА СЯНКА (ЦЕЦО-ПЪПЕША)? НА КОГО? КАТО МЛАД ЧОВЕК Е НОРМАЛНО ДА МЕЧТАЕШ И ТЕОРЕТИЗИРАШ, НО СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА Е ПОКАЗАЛА, ЧЕ ПРОМЕНИТЕ СТАВАТ САМО ЧРЕЗ ВОЙНА, РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ВОЕНЕН ПРЕВРАТ. НИКАКВИ БЮЛЕТИНИ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА. ЦЕЛИ 30 ГОДИНИ ПУСКАХМЕ БЮЛЕТИНИ И КАКВО? ИЗБИРАМЕ ЕДНИ И СЪЩИ КРАДЦИ, КАТО СИКАДЖИЯТА-ПРЕМИЕР. САМО ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ НАРЕЧЕНА ВСЕ ОЩЕ БЪЛГАРИЯ СИ ИМА ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МАФИЯТА. ТА ДЕМОКРАЦИЯТА, АКО БЕШЕ ХУМАННА И ХАРЕСВАНА, ЧОВЕКЪТ НЕ БИ ДРЪЗВАЛ, ПРЕЗ ХИЛЯДОЛЕТНОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ КАТО ЧЛЕН НА ОРГАНИЗИРАНО ОБЩЕСТВО (ДЪРЖАВА ДЕМЕК), ПЕРИОДИЧНО, ЧРЕЗ ВОЙНА, РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ПРЕВРАТ ДА ПРЕКЪСВА ЛЪЖЛИВАТА ПРИКАЗКА НАРЕЧЕНА ДЕМОКРАЦИЯ И ДА ТЪРСИ НОВ ЖИВОТ. МЕЖДУ ВПРОЧЕМ ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ДВИЖЕНИЕ, КОЕТО СЕ МОТИВИРА ОТ СТРЕМЕЖА (ЖЕЛАНИЕТО И ТЪРСЕНЕТО) И ТАКА ЩЕ БЪДЕ. САМО, ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ „ГОРИВО“, А „ГОРИВОТО“ НА ЧОВЕШКОТО ДВИЖЕНИЕ ВИНАГИ СА БИЛИ И ЗАСЕГА СА ПАРИТЕ. ТАКА, ЧЕ КОЙТО ИМА „ГОРИВО“ ( ТЕ СА САМО 1%) СЕ ДВИЖИ НАПРЕД, А ОСТАНАЛИТЕ С ПРАЗНИТЕ РЕЗЕРВОАРИ (99%), КОЙ ДОКЪДЕТО МУ СТИГНЕ ЖИВОТА. ПОМИСЛИ И ВЪРХУ НЕЩО ДРУГО. ВЕРЕН Е ПОСТУЛАТА, ЧЕ ТЪПАКЪТ НЕ Е ВИНОВЕН, ЧЕ СЕ Е РОДИЛ ТЪПАК. ЕТО ЗА ПРИМЕР ДА ВЗЕМЕМ НАШИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ (ТОЙ РАЗБИРА СЕ НЕ ОСЪЗНАВА, ЧЕ Е). САМО ТАЗИ ЛЪЖЛИВА ПРИКАЗКА НАРЕЧЕНА ДЕМОКРАЦИЯ ПОЗВОЛЯВА НА ТЪПАКА ДА ВЛАСТВА. И КАКВО МУ ОСТАВА НА НЕГО ГОРКИЯ ДА ПРАВИ? ОСТАВА МУ ЕДИНСТВЕНО ДА ЛЪЖЕ. ТАКА, ЧЕ ПОД ФОРМАТА НА ДЕМОКРАЦИЯ, КОЯТО НА СВОЙ РЕД СЕ ОПИТВА С ХИМЕРНИТЕ СИ ПРАВИЛА, КАТО: „ПРАВА НА ЧОВЕКА“, „ПРАВА НА ДЖЕНДЪРИТЕ“, „СВОБОДА НА СЛОВО“, „СВОБОДА НА ПРЕДВИЖВАНЕ“ И Т.Н. И Т.Н. ДА ВЪЗДЕЙСТВА НА ОБЩЕСТВОТО НА СЪЗНАТЕЛНО НИВО И ДА ГО УБЕЖДАВА, ЧЕ ТОВА Е МЕЧТАНИЯ ЖИВОТ. ВСЛЕДСТВИЕ НА ТОВА ПАК НА СЪЗНАТЕЛНО НИВО ОБЩЕСТВОТО ИЗБИРА ТЪПАКА ДА ГО РЪКОВОДИ. И КАКВО? СЛЕД ВРЕМЕ ОБАЧЕ НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО, КЪДЕТО ЩЕШ НЕ ЩЕШ УСЕЩАШ, ЧЕ СИ ГЛАДЕН, БОЛЕН, ОГРАБЕН, ЗАПЛАШЕН И НАЙ-ВЕЧЕ ИЗЛЪГАН, РАЗБИРАШ И ВЕЧЕ ЗАПОЧВАШ ДА СЕ СЪМНЯВАШ В ДЕМОКРАЦИЯТА. И ТАКА 30 ПО-БЕДНИ ГОДИНИ. И КАКВО СТАВА С ПРАВИЛАТА НА ПРИКАЗКАТА? „СВОБОДА НА СЛОВОТО“ (МОЖЕШ ДА ГОВОРИШ КАКВОТО СИ ИСКАШ, АМА СИ ГЛАДЕН), „СВОБОДА НА ПРЕДВИЖВАНЕ“ (МОЖЕШ ДА СЕ ДВИЖИШ ИЗ СВЕТА, АМА НЯМАШ ПАРИ), „ПРАВА НА ЧОВЕКА“ (НА КОЙ ЧОВЕК, ЗА ПРИСВОЕНИ МИЛИОНИ НЯМА ЗАКОНИ, ЗА ОТКРАДНАТА КОКОШКА НЯМА ПРОШКА), „ПРАВА НА ДЖЕНДЪРИТЕ“ (КОГАТО СИ ГЛАДЕН, БОЛЕН И НЕЩАСТЕН ВСЕ ТИ Е ТАЯ КОЙ ПОЛ СИ). ТЕ ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ И НАЙ-СВИРЕП СТАДИЙ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И СЕ НАРИЧА „НЕОЛИБЕРАЛЕН ТОТАЛИТАРИЗЪМ“. С ЕДНА ДУМА 1% ОТ ОБЩЕСТВОТО (ТОВА С 80% ОТ СВЕТОВНИТЕ КАПИТАЛИ) ЕКСПЛОАТИРА, НАКАЗВА, ОГРАБВА, ПРЕСЛЕДВА И УНИЩОЖАВА 99% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА. И ТО ПОД БЛАГОВИДНИЯ ВОАЛ НАРЕЧЕН ДЕМОКРАЦИЯ. ТОВА Е ПРИЯТЕЛЮ И ДАНО НЕ СИ ЛЕГНЕШ ПАК ГЛАДЕН! И БОГ ДА Е С ТЕБ!
Аман от философски паразити на 24.02.2018 в 23:08
Истината е много проста и звучи скучно, също като в приказката за голия цар. Всяко общество, в което материализмът и животинското консуматорство надделее над разума, морала и основните принципи з продължаване на човешкия род, е обречено на изчезване. И прави впечатление, че обществената лудост начело с управляващи, които се държат налудничаво е белег за приближаващия край. Примери в историята бол - два от най-известните са Римската империя преди разпадането на източна и западна (някои от последните императори днес биха били въдворени в лудницата без никакво съменение!) и фашистка Германия. Европейският съюз днес е империя на глинени крака, защото й липсват основните принципи, кито гарантират живота. И голяма част от водещите управляващи нямат деца, което е страшно! Т.е. те дори не са осиновили деца! А подобна неангажираност е още по-страшна! И те претендират да определят бъдещето на децата в Европа - ето това е най-страшното!

Напиши коментар