Забранява ли ислямът изображения на пророка Мохамед?

<p>Министерството на външните работи обяви в сряда, 19 септември, че френските посолства, консулства и училища в двайсетина мюсюлмански страни ще бъдат затворени в петък, като предпазна мярка след публикуването на нови карикатури на Мохамед в сатиричния седмичник &bdquo;Шарли Ебдо&rdquo;. Миналия ноември редакцията на вестника вече беше нападната с коктейли &bdquo;Молотов&rdquo; в навечерието на публикуването на специален брой, наречен &bdquo;Шария Ебдо&rdquo;, чиято корица беше рисунка, представяща Мохамед.</p> <p>Извън въпроса дали рисунката има или не обиден характер, този инцидент изведе на преден план един въпрос, който се наби в очите на световното обществено мнение през 2006 г. около историята с карикатурите на Мохамед, публикувани в датски вестник, а именно за изобразяването на мюсюлманския пророк. Забранява ли ислямът създаването на образи на Мохамед?</p> <p>Общ пункт в трите големи монотеистични религии, които са ислямът, юдаизмът и християнството, е приемането на един Бог (Аллах в мюсюлманската религия) и забраната да бъде изобразяван. Така изображението на Бог е останало тема табу в цялата история на исляма.</p> <p><strong>Не и в Корана</strong></p> <p>Ако забраната да се създават образи на Бог не се оспорва в исляма, това не се отнася до изображенията на Мохамед, пророкът в мюсюлманската религия, който е просто човек, а не въплъщение на Бог, какъвто е Иисус. Това е голямата разлика с Библията, която забранява изрично създаването на образи във втората заповед:</p> <p><em>Не си прави кумири и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята</em> (Изх. 20:4).</p> <p>Забрана, която по-скоро е спазвана от евреите, но бързо е пренебрегната от християните, които са смятали, че идването на земята на Иисус, въплъщението на Бог, позволява той да бъде представян по изобразителен начин и да го превърнат в брадат старец.</p> <p><strong>Хадисите</strong></p> <p>В хадисите, сборници, които обединяват преданията за делата и думита на пророка, се откриват по-ясни намеци за създаването на образи. Няколко текста се отнасят до създаването на образи на хора или на животни, и следователно на самия Мохамед. Наистина теологичният проблем не засяга пророка в частност, а всички живи същества (растенията не се смятат за такива).</p> <p>В Ал Бухари, LXXVII, 87. <em>Al-Sah&icirc;h (Истинският)</em>, един от най-големите и важни сборници с хадиси, компилиран през IX в., четем:</p> <p><em>Ангелите няма да влязат в къща, в която има куче, нито в тази, в която има образи</em>.</p> <p>Образът е уподобен на нечистотия, като тази да имаш куче, нечистото животно в най-висша степен, именно заради риска от идолопоклонничество, което е един от най-лошите грехове в исляма, както и в християнството и юдаизма.</p> <p>Образите били забранени също, защото хората, които създават човешки или животински изображения се възприемат сякаш искат да имитират Бог. Няколко хадиса твърдят, че в Деня на страшния съд тези, които са рисували хора или животни, ще бъдат призовани да им вдъхнат душа, да им дадат живот. Художникът, който рисува живи същества се явява конкурент на Създателя.</p> <p>От интерпретацията на тези хадиси произтича несъгласието между тези, които смятат, че мюсюлманската традиция забранява и винаги е забранявала изображенията на Мохамед, и тези, според които нищо не позволява да се твърди подобно нещо. Въпросът никога не е бил такова табу, както днес. Всичко зависи от атмосферата, повече или по-малко сурова, но също и от региона.</p> <p><strong>Образите на Мохамед през ХIII в.</strong></p> <p>Историята на изкуството дава доказателства за миналото, в което Мохамед е можел да бъде изобразяван. От ХIII в. в ислямските миниатюри има изображения на пророка, турско-персийски в началото, след това и арабски. Френската Национална библиотека представи през лятото на 2011 г. изложба, наречена &bdquo;Миниатюрите в исляма&rdquo;, част от която беше посветена на ислямското изобразително изкуство, и която се интересуваше от контекста, в който се появяват образите на пророка.</p> <p>През ХIV и XV в. изображенията на Мохамед със скрито лице не са били проблематични и не са водели до порицание от страна на религиозните власти. Ако изображенията на пророка винаги са отсъствали от местата за молитва и от джамиите, някои религиозни трудове използват образите на Мохамед като илюстрации, за да разпространяват познанието за исляма, и дори за да превърнат хадисите в образ. През XVI в. се появяват образите на Мохамед с отсъстващо или скрито с воал или пламъци лице, а първите фатви срещу образите на пророка трябваше да почакат до края на ХХ в.</p> <p>Чак до 2000 г. откриваме примери на религиозни икони и на рисунки, изобразяващи Мохамед,&nbsp; подобно на това изображение от иранска педагогическа книга:</p> <p><img src="/uploads/editor/MOHAMED-1.jpg" alt="" width="555" height="272" /></p> <p>Днес идеята, според която поророкът не би трябвало да бъде изобразяван, е много разпространена сред мюсюлманите, дори и да има нюанси: арабските мюсюлмани са склонни да бъдат по-стриктни по отношение на религиозното изобразяване, а шиитите като цяло са по-отстъпчиви по въпроса, отколкото сунитите. От няколко десетилетия сме свидетели обаче на закоравялост и опростяване по въпроса, тенденция, която се засили след историята с карикатурите на Мохамед през 2006 г. Иранската пощенска картичка по-долу, която представлява един &bdquo;млад Мохамед&rdquo;, от 2008 г. вече не е в обръщение в Ислямската република.</p> <p><img src="/uploads/editor/MOHAMED-2.jpg" alt="" width="397" height="577" /></p> <p>Тази непреклонност по въпрос, който почти не е бил обсъждан преди колониалната епоха, се интерпретира от някои експерти като идентичностна реакция срещу приемането на изобразителните изкуства в западните и християнски общества.</p> <p>Забелязва се обаче разпространението на всякакви видове фигуративни образи в модерните форми, каквито са фотографията, телевизията, интернет и социалните мрежи, в мюсюлманския свят. Трябва само да погледнем образите и гигантските потрети на държавни лидери по улиците във всички мюсюлмански страни, дори в най-суровите в морално отношение, или образите, нарисувани и размахвани по време на революциите в Тунис, Либия или площад &bdquo;Тахрир&rdquo; в Египет.</p> <p><em>Статията е публикувана в Slate.fr през ноември 2011 г. след нападението срещу редакцията на в. &bdquo;Шарли Ебдо&rdquo;, и е пусната отново в сайта в сряда, 19 септември, след новите карикатури на Мохамед.</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>