- 10 Sep 2020
- 236
- 3
Берлинската филхармония “се обзаведе” с дигитална концертна зала. Всъщност първият концерт в тази зала се е състоял през януари 2009. Оттогава почти всеки концерт на прочутия оркестър вече се предава директно в интернет. Това е първата виртуална зала в света, което означава, че практически само филхармониците на Берлин могат да си позволят лукса да “канят” на концерт всеки жител на планетата, който обича класическата музика. Срещу платен билет (или абонамент), разбира се, който е много по-евтин от билета в залата на филхармонията.
<p> </p>
<p>Преди да се срещна с Тобиас Мьолер, директора на отдела “Маркетинг и комуникация” на “Берлин Фил Медиа”, чух какво разказва сър Саймън Ратъл за този проект: “Днес всички са пред своите компютри и най-логичното, най-естествено продължение на разпространението на аудио и видеозаписите е достъпът до мрежата. Освен комуникация, този проект развива и особен вид изкуство. Защото по този начин се усеща още по-силно какъв мощен организъм е оркестърът, как физически музикантите в него, свирейки, се съотнасят един към друг, каква енергия излъчват....Разбира се, това бе огромна работа и една скъпа инвестиция. Но ние имаме няколко ангели в Дойче банк, които имат способността да гледат в бъдещето, да имат визия за него и които финансираха нашите образователни програми, а сега – и този гигантски проект. Откровено казано, без Дойче банк той би бил немислим... Така че, дами и господа, където и да сте по света, вие имате възможност да бъдете във филхармонията в Берлин”<br />И така, всеки, който има желание и средства, би могъл да “влезе” в дигиталната концертна зала на Берлинската филхармония. Бъдещият слушател трябва да се заяви, той получава парола, след като плати съответната цена за един или повече концерти. Цената всъщност не е невъзможна: за 24 часа е 10 евро, за 30 дни – 29 евро, а за 12 месеца – 149 евро. Страницата е www.digitalconcerthall.com.</p>
<p>Преживяването в дигиталната концертна зала на филхармонията е рядко, стойностно и с високо техническо качество, ако имате добра интернет връзка. Цялото излъчване е с висока резолюция, звукът е много добър – особено ако имате качествена звукова карта в компютъра.</p>
<p> <strong>Как се печели публика?</strong></p>
<p>Екатерина Дочева разговаря с Тобиас Мьолер</p>
<p> Дружеството “Берлин Фил Медиа” се разполага в луксозна сграда на “Лайпцигер плац”, съвсем близо до сградата на филхармонията. Господин Мьолер не отказва никаква среща, търпеливо и с удоволствие отговаря на всякакви въпроси.</p>
<p><strong> – Как се роди идеята за дигиталната зала?</strong></p>
<p><strong></strong>– Тя е вече на пет-шест години. Отначало дойде като хрумване, че когато Берлинската филхармония е на турне, много хора биха искали да чуят концертите им – извън Берлин. Но пътуванията са все пак по-редки, а и оркестрантите не могат да са на път непрекъснато, когато тук, в Берлин, имат около 90 концерта в сезона и още 40 – в чужбина. И затова целта беше да не седи оркестърът само в звукозаписното студио, а да се направи така, че публиката да има усещането, че е в залата. Всъщност, идеята беше дадена от първия челист на оркестъра, Олаф Манингер, който отговаря за партньорството с медиите – около нея се събра екип, за да я превърне в определен проект с визия. Разбира се, че имаше много трудности, най-вече технически, беше създадено и обзаведено едно студио, в което се инсталира всичко необходимо, цялото оборудване за целта.</p>
<p><strong>– До този момент нямахте ли студио във филхармонията?</strong></p>
<p><strong></strong>– Имахме 6 студия, но това бяха звукозаписни студия, не за видеопродукции...Още Херберт фон Караян е имал визията за обзавеждане на подобно студио, но не се е реализирала. Сега го правим за първи път. Най-напред стигнахме до извода, че не бива да работим с оператори, защото това ще пречи и на оркестъра, и на публиката по време на концерта. Така че под покрива на филхармонията бяха монтирани джойстикове. Но също така трябваше да намерим камери, които могат да снимат добре, да предават добре и с нормално осветление, защото допълнителното осветление също би пречило и на оркестъра, и на публиката. А такива камери са много малко. Което пък означаваше да се намерят и пари за огромна инвестиция – и най-накрая да се открие пътят към публиката на дигиталния концерт. Публика за едно съвсем ново предложение. Получихме най-вече подкрепа от Дойче Банк, която от 20 години е основен спонсор на филхармонията, също имаме подкрепата на наши колеги от други оркестри, които се абонират. Може би в бъдеще това ще бъде добра сделка, добър бизнес, но все още не е.</p>
<p><strong>– Прочетох някъде, че и “Сони” спонсорира дигиталната зала.</strong></p>
<p><strong></strong>– Не са спонсори, а това е една идея на “Сони”. Те инсталират в своите телевизори техника за препредаване от компютъра на екрана на телевизора с необходимия стереозвук. И по този начин развиват нещата.</p>
<p><strong>– Преди години работих с главния оператор на Караян, Ернст Вилд, който засне студийно повечето от неговите концертни програми, които сега се продават в серия.</strong></p>
<p><strong></strong>– Да, познавам го!</p>
<p><strong>– Тогава цялото заснемане на една симфония бе на нормалния принцип с партитурата и разкадровката на тази партитура - разбира се, това ставаше според естетиката, вкуса и музикалността на режисьора. Доколкото съм проследила откъси от няколко гратисни концерта във вашата дигитална зала, тук има също подобен подход, но малко по-обобщен, не във възможните за нормалното заснемане детайли. Ще търсите ли и гледната точка на зрителя, седнал на определено място в залата.</strong></p>
<p><strong></strong>– Целта ни е, разбира се, да постигнем същото качество, каквото се постига по телевизията...</p>
<p><strong>– Но аз не говоря за качество, а за гледна точка – например аз съм на 10 ред, на определеното място и гледам концерта и го слушам оттам.</strong></p>
<p><strong></strong>– Не, няма да е този принцип. Ние имаме режисьор и 6 камери в залата, те се командват с джойстикове и така сменят различните планове и нямат нужда, както ви казах, от допълнително осветление. Сега ще ви демонстрирам един откъс (пуска на огромен стенен монитор откъс от Бетовен, Шеста симфония).</p>
<p><strong>– Виждам, че и това е заснето по същия начин – с близки планове, със смяна на гледните точки. А както се разбира, вие искате веднага да имате готов продукт, който може да се продава и по магазините, а и по интернет. Чий ще бъде този продукт?</strong></p>
<p><strong></strong>– Той е на фондацията “Берлински филхармоници”, фирмата е „Берлин Фил Медиа” – в нея участва целият оркестър... За тях това също е напрежение, предизвикателство, което засега не им носи пари или носи съвсем символични суми.</p>
<p><strong>– Само концертите на сър Саймън Ратъл ли заснемате, или и на останалите диригенти...</strong></p>
<p>– Не, заснемаме всички концерти на Берлинските филхармоници - и с техните гост-диригенти.</p>
<p><strong>– Как музикантите от оркестъра приемат тази идея, защото музикантът е малко консервативен и гледа да му е удобно, когато свири, когато е на концерт. Или може би за тях това означава повече пари.</strong></p>
<p><strong></strong>– В момента никой не печели много. Но Берлинските филхармоници са свикнали с това да са в центъра на медиите. Свикнали са и на лайв-транслации по телевизията – това е отдавна, така че те не се притесняват. Разбира се, тук постъпленията към тях все още са малко, но в днешно време всеки оркестър се бори за своята публика и затова те проявяват разбиране. В момента никой не печели от това, нито гост-диригентите, нито солистите – плащат им се символични добавки. Но всички съдействат, защото имат разбирането, че това е един нов път, който трябва да се разработи. Защото класическата музика трябва постоянно да създава публика. Разбира се, би било много по-добре, ако бяха заплатени повече за тази своя дейност, но в момента не е така. Още пробиваме.</p>
<p><strong>– Как се влиза в дигиталната зала на Берлинската филхармония?</strong></p>
<p><strong></strong>– С билет, който се купува с кредитна карта, получава се парола и така си вече в залата. Някои късметлии получават бонуси – безплатен вход, но това става рядко.</p>
<p><strong>– Аз нямам кредитна карта и се намирам в България, не в Германия. Какво трябва да направя, за да се абонирам за вашата дигитална зала.</strong></p>
<p><strong></strong>– Засега това е пътят, но може и с дебитна карта. Предстои и разширение на възможностите.</p>
<p><strong>– Откъде намерихте оператори. Питам, защото снимането на музика е специфично, трудно изкуство.</strong></p>
<p><strong></strong>– Наемаме режисьори за определен концерт, които имат опит в това отношение, които работят за Arte, за други телевизии, те си посочват операторите. Разбира се, режисьорите трябва да са музикално образовани, да четат партитурите.</p>
<p><strong>Продължаваме да гледаме и аз коментирам начина, по който е направен един фарт... Тук Мьолер продължава:</strong></p>
<p><strong></strong> – Внимателни сме с тези прийоми, защото гледаме да не се изтърве основното в прякото предаване по интернет. Все пак, камерите не се движат от хора и капацитетът е различен. Затова, когато се прави движение, някакво обръщане, се внимава много. Това е съвсем нова медия – интернет, не е телевизия, не е кино...</p>
<p><strong> – Още веднъж ми се иска да ви попитам имате ли или ще имате ли възможност тези филми (защото това са пак филми) да ги продавате като дивиди на пазара. Това ли ще е следващата стъпка?</strong></p>
<p><strong></strong>– За момента мислим предимно и единствено за интернет. Това си има добрата страна, че ще привикнем хората да си плащат. Защото в интернет мнозина са свикнали да не плащат нищо. Може би по-късно ще продаваме на телевизията, ще правим продукти за нормалния пазар. В момента, обаче, сме се съсредоточили в мрежата. А и разширяването предполага и по-различни преговори с изпълнителите. Но направихме и следното – някои концерти, излъчени по интернет, ги транслирахме и в киносалони – досега в 30 – и имаше много добър отзвук, добър ефект.</p>
<p><strong>– Вие знаете колко често концертите на сър Саймън Ратъл се излъчват по Мezzo, колко често по 3 Sat. За това много хора в Европа, включително и аз, плащаме. Ако от някоя от тези телевизии ви поискат някой концерт, който сте излъчили по интернет, какво става тогава? Като концерта на 31 декември всяка година, например.</strong></p>
<p>– Това е въпрос на дългогодишни договори, традиционни неща, които си остават в сила, защото има продуценти, които от десетилетия работят с оркестъра – по три концерта на сезон, например. Като Новогодишния концерт на 31 декември. Но повечето концерти са обект само на излъчване в Интернет.</p>
<p><strong>– А вашите образователни програми ще ги разпространявате ли по интернет – за младите зрители?</strong></p>
<p><strong></strong>– Направихме един проект за ученици и мисля, че се получи. Поканихме и съвременни композитори, които взеха участие. Но редовни образователни проекти още не реализираме. Всичко все пак е все още ново.</p>
<p><strong>– Можем ли да кажем, че „Берлин Фил Медиа” е нещо като наследник на Телемондиал?</strong></p>
<p><strong></strong>– Не мисля. Телемондиал беше основана от Караян, от неговата фондация – там не участваха берлинските филхармоници. А тук в основата е оркестърът и Саймън Ратъл като сегашен ръководител на оркестъра.</p>
<p><strong>– Правите ли репетиции за предаванията по мрежата и защо предавате в повечето случаи повторение на концерта – за да са по-спокойни музикантите ли, или за да не се намали интересът на публиката към живия концерт, който носи и повече приходи?</strong></p>
<p><strong></strong>– Причината е в желанието на екипа, който прави видеопредаването, да репетира повече, за да е всичко както трябва. Това е преди всичко предпочитание на режисьора и операторите.</p>
<p><strong>– Нека да погледнем и от другата страна на нещата – как публиката приема и коментира дигиталните концерти?</strong></p>
<p><strong></strong>– С радост установяваме, че все повече хора се интересуват от тази възможност. Да не забравяме, че мрежата е достъпна на целия свят. И светът се възползва от възможността да слуша концертите на Берлинската филхармония. Публиката става все повече. Разбира се, още не е това количество, което бихме искали да бъде, но броят на желаещите расте. Обикновено най-заинтересовани са по местата, където няма концертна дейност. Но се забелязва интерес и от жители на големи градове, на музикални центрове. Така че, според нас, всичко е въпрос на време. Получаваме и критики – най-вече за звука и картината. Имаше и възражения срещу т. нар. умаление на картината, което се постарахме да доведем до минимум.</p>
<p><strong>– Кой преценява качеството на звука при излъчване – само техническият екип ли или и музиканти?</strong></p>
<p><strong></strong>– И от двете страни има преценка и мнения. Вие знаете, че саундът е въпрос на личната естетика и вкус на тонрежисьора. Разбира се, че търсим оптималното, работим заедно.</p>
<p><strong>– Идва ли Саймън Ратъл да слуша всичко и да го преценява, да си дава мнението – за звук, за образ, за това какви планове да преобладават и т.н.</strong></p>
<p><strong></strong>– Не, в началото дойде да се информира, да види как изглежда всичко, но оттам нататък той се доверява на нашата преценка, на професионалното равнище на екипа. А екипът се състои от хора, които години наред са работили симфонична музика – с много оркестри, опитни хора, хора с вкус и с високи изисквания към това, което правят.</p>
<p><strong>Впрочем, виолончелистът Олаф Манингер може лесно да се открие в интернет. Той от известно време ни кани да проследим официалния безплатен YouTube канал на Берлинските филхармоници. По качество няма равен на себе си в това пространство на ентусиазирани любители. И “те зарибява” допълнително за дигиталната зала, за всичко онова, което музикантите искат да споделят с теб чрез изкуството си. Хората не си губят времето. Работят дяволски да си запазят и да си отглеждат публиката. Да се развива класическото изкуство. Никой там не пита “Защо е необходимо?”. Знаят защо. В Германия държавата и банките проявяват задружна интелигентност по отношение на културата. Това са инвестиции, които се възвръщат десетократно във висока култура за хората. И в престиж и самочувствие на нацията.</strong></p>
<p><strong>Екатерина Дочева</strong><br /><strong>Берлин–София</strong></p>
<p><em>Текстът е публикуван в последния брой на вестник "Култура".</em></p>
