За приватизацията се говори неточно и се създават неизпълними очаквания за справедливост

За приватизацията се говори неточно и се създават неизпълними очаквания за справедливост
Прави впечатление, че днешните искания за наказване на приватизацията се насочват основно към работническо-мениджърската форма и правителството на Иван Костов, като се забравя, че царските икономисти продадоха много по-големи обекти от 2001 до 2004 г. Посоченото е малка част от икономическите особености на прехода. Тези особености са забравени, а много често различно оценявани и представяни. Това позволява за приватизацията да се говори неточно и да се създават неизпълними очаквания за настъпване на някаква нова ера на справедливост и възмездие. По този повод е полезно за всички нас да си припомним казаното от Милтън Фридман през 2001 г. Той заявява, че десет години по-рано е съветвал държавите, извършващи преход към пазарна икономика с три думи – приватизирайте, приватизирайте, приватизирайте. Десет години по-късно признава, че това е грешка. ”Оказа се, че върховенството на закона е вероятно е по-фундаментално, отколкото приватизацията.” Добре е да се вслушаме в този съвет и да се опитаме да осмисляме бъдещето си, а не миналото, като спазваме върховенството на закона, а управленските решения на всички равнища се вземат прозрачно и с познание на съдържанието им.

 

 

„Приватизацията е грабеж, криминално действие и източник на богатство за шепа хора”. Това е утвърдената представа днес на повечето хора за процеса, който преди 28 години се определяше и от външни и от вътрешни специалисти у нас като основен и много важен за утвърждаването на пазарната икономика.

 

През последните дни управляващите заявяват, че ще предложат да се промени конституцията, за да отпадне давността за извършени престъпления по време на приватизацията на държавни предприятия. Главният прокурор заяви, че имало множество сделки, чиито договори са поправяни чрез допълнителни анекси, изменящи първоначалните условия.

 

Министърът на икономиката, който дълго време ръководеше Агенцията за приватизация, обяви, че много от продажбите чрез т.н. работническо-мениджърска приватизация ощетили българските граждани. Опозицията от своя страна поиска всичко от прехода и неговите икономически досиета да се прегледа отново. Не стана ясно какво точно се оспорва от управляващи и от опозиция.

 

Дали методите и законите са били лоши и в ущърб на повечето хора, или прилагането на законите е било неправилно и това е позволило да се обогатят някои, а други да са ощетени. Всичко това изисква да се припомнят събитията и разпоредбите, свързани с началото на нашето преминаване от централизирано планиране и диктатура към свободно пазарно стопанство и демократично устройство.

 

Това е важно, защото все по-често се чуват не само неточни и неясни твърдения, но и чиста проба измислици за случилото се преди повече от двадесет години. Нека започнем с изброяване на погрешните по наша оценка икономически решения от началото на прехода и през следващите години.

 

Първо, не трябваше да се разрушава окрупняването на земеделските земи, въпреки че беше постигнато с терор в годините на комунистическата диктатура.

 

Второ, вместо през 1994 г. изчистването на портфейлите на банките трябваше да се осъществи от началото на 1991 г.

 

Трето, основната лихва, която през февруари 1991 г. от 2 % беше вдигната на 45 % трябваше да бъде най-много до 15 %.

 

Четвърто, валутният курс не трябваше да бъде плаващ, а фиксиран още от 1991 г.

 

Пето, Указ 56, приет през 1986 от живковистките реформатори, трябваше да бъде отменен изцяло веднага, а не частично.

 

Шесто, парите по сметките на регистрираните в чужбина предприятия, работещи под опеката на специалните служби, трябваше незабавно още през 1990-1991 г. да се преместят на страната, като се използват способите, които са прилагани за тях дотогава.

 

Седмо, вместо т.н. малък закон за преобразуване от 1991 г. трябваше от началото на 1991 г. да има добре обмислен закон за приватизация.

 

Уточнявам, че принадлежа към тези, които възприемаха приватизацията като необходимост, но не одобряваха управленските действия и организацията на процеса. И днес нямам отговор дали незнанието, или корист и алчност бяха в основата на многото недостатъци. За съжаление отсъстваше знание как да се осъществи приватизацията, каква да е формата й, откъде да се започне. Процесът на приватизация у нас се бавеше.

 

През първите години след промените незнанието на управляващите какво точно искат да направят беше видимо. Външните съветници вероятно знаеха как се е справяла Франция в периодите на често редуващите се приватизации и национализации през шестдесетте и осемдесетте години. Знаели са и как Великобритания се справя с приватизацията през седемдесетте години, но те нямаха никакво знание за спецификата на нашите икономически условия, особено за състоянието на предприятията ни.

 

Тези обстоятелства обясняват част от причините за недоброто законодателство по приватизацията, особено на различните наредби, свързани с нея. Създаваха се условия, които бяха използвани от определени кръгове от обществото за решаване на проблемите на тези кръгове, а не за реализиране на обществения интерес. Още от самото начало се разгърнаха процеси, които продължиха успешно през следващите години и които най-общо хората възприеха като кражби от общото.

 

Тук е мястото да признаем, че поради нашата изолация и ограниченията за пътуване, общуване и придобиване на знания, обществото ни лесно се манипулираше. Най-подготвени за ставащото се указаха тези, които имаха достъпа до западните предприятия, до западните страни.

 

Това бяха ограничен брой хора, добре проучени от предишната власт и допуснати до външнотърговски дружества у нас и навън. Те имаха знанието, връзките и контактите със западния свят. След промените те използваха това ноу-хау без шум и без да им трябва закон. Много от тях успяха и натрупаха пари от тази си дейност.

 

Те не са крадци. Те само осребриха своевременно обстоятелството, че в битността си на деца на активни борци по времето на реалния социализъм бяха допуснати до запада - знаеха западни езици, работеха със западняци и имаха представа за капитализма като изкушение за консуматорите.

 

Останалата маса можеше да посещава великия Съветски Съюз, да говори на руски език, изучаван задължително от трети до 12-ия клас. Проучените и доверени на предишната власт хора първи се хвърлиха в частния бизнес и много от тях успяха да натрупат пари съвсем законно. Не може да се каже същото за другата привилегирована група. Това бяха хората от специалните служби, които са управлявали парите на дружествата, регистрирани в западни страни.

 

Те прибраха тези пари веднага щом изчезна контрола на диктатурата. Беше невъзможно това да се предотврати. Дори и някои да беше проявил усет и да беше внесъл специален закон за незабавно прекратяване на дейността на тези дружества и прибирането на парите им, нямаше да има успех. Те са били регистрирани като частни правни субекти и законодателството на демократичния запад нямаше да позволи незабавното прекратяване на дейността им.

 

По своята същност приватизацията е инвестиционен процес. За него трябва да се влагат пари. В същото време страната от началото на 1990 г. по много причини – основно геополитически – изпадна в криза, която изключваше инвестиционни намерения. Свободни пари по това време нямаше. Кредитът в нормален вид не съществуваше.

 

В началото на 1991 г. нито една от характеристиките на пазарното стопанство не съществува. Много бързо се разбра колко е лесно да се краде, след като я няма партийната диктатура и контролът на тоталитарната държава. И кражбите от държавните предприятия „на входа и изхода” започнаха веднага.

 

Този процес беше благоприятстван от удобната „инфраструктура” създадена от модернистите на БКП чрез Указ 56 от 1986 г. Правноорганизационни формирования, наричани най-общо фирми, изникнаха като гъби след дъжд още преди 1989 г. Дори построените във всеки окръжен град огромни сгради на окръжните комитети на БКП бяха вкарани в държавни фирми още през 1990 г. Малки частни фирми, създадени по това време от активни и адаптивни членове на БКП, станаха опора на борците срещу комунизма от СДС.

 

Най-активните деятели на СДС от това време /много късно научихме, че са били сътрудници на службите/ започнаха като народни представители от синята партия да предлагат промени в Указ 56. Странното е, че този указ беше запазен от сините и червените в частта уреждаща данъците и други важни въпроси, до края на 1996 г.

 

Да се краде от държавните предприятия не беше укоримо. Също както след 9 септември 1944 г. не беше престъпление да се влиза в къщите на „бившите хора” да се „конфискува” каквото си харесаш. Представителите на СДС в Народното събрание непрекъснато предлагаха поправки на Указ 56 – въпросното творение на късните живковисти – които веднага се приемаха и от червените им колеги.

 

До началото на 1997 г. у нас няма Закон за облагане на печалбата, Закон за устройство на държавния бюджет и редица други правни ограничения, необходими за нормалните пазарни отношения. В същото време малкото оцелели и работещи държавни фирми, ръководени от честни и професионални експерти, а не от тарикати, които източваха предприятията, бяха подложени на истински терор. Те плащаха по-високи данъци от частните предприятия, начисляваха по-високи амортизации, защото се въведе преоценка на всички активи на държавните предприятия.

 

Това удобно се забравя сега от някои от дежурните анализатори, които смело измислят числа и оценяват приходи и разходи. В същото време банковите лихви бяха вдигнати още през 1991 г. до 45 %. Това уби стопанската дейност, защото държавните предприятия по времето на тоталитарната държава работеха със заеми дори за поддържане на текущата им дейност и отделно имаха значителни други дългосрочни задължения. Сега изведнъж се искаше от тях да връщат тези заеми и да плащат 45 % лихви, вместо досегашните 2 или 5 %. Това увеличи непосилно загубите на държавните фирми в периода т 1991 до 1996 г.

 

Дали тази глупост беше от неразбиране, или целенасочена – не е възможно да се уточни. През 1991 г. започва процесът на т.н. демонополизиране и автономизиране на стопанските субекти. Тази дейност се извършва от тогавашното министерство на индустрията, търговията и услугите и се изразява в закриването на стопанските обединения и образуване на самостоятелни държавни предприятия. Това се правеше от хора, които нямаха представа за съдържанието и смисъла на подобен процес. Неговата правна основа беше т.н. малък закон за преобразуване, а след юли 1991 г. - приетият Търговски закон.

 

В банковия сектор промените се изчерпваха със създаването на банкова консолидационна компания, която също има много любопитна история на създаване и развитие. Всички нововъведения в управлението на икономиката се правят без координация между монетарните и фискалните мерки. По най-високите позиции на управлението стояха хора, които нямат представа за същността на измененията в нивото на лихвата, в отношенията с банките, измененията в амортизациите и данъците.

 

За съжаление и чуждите специалисти, които ни помагаха, въпреки че бяха от големи световни организации като МВФ и СБ, нямаше как да познават съдържанието на наследената отпреди 1989 г. икономическа инфраструктура. Законът за приватизация е приет в началото на 1992 г., но след неговото приемане нищо реално не се случва, защото се бавят изискващите се многобройни наредби и правилници. С основание възникват подозрения, че и леви, и десни политици не желаят приватизацията да започне. Това се отнася за 1992 и за 1993 г. Към 30.11.1993 г. Агенцията за приватизация е взела 43 решения за приватизация, Министерството на промишлеността – 41 броя, Министерството на транспорта – 79.

 

Реалните осъществени сделки са 3 от Агенцията за приватизация, 4 от Министерство на земеделието и 20 от Министерство на транспорта. Трите предприятия продадени от Агенцията са „Царевични продукти”-Разград,“Стоманени профили“-Попово и „Домостроене”-Силистра. За всички е избрана формата преговори с потенциални купувачи. Още тогава е ясно, че това невинаги е най-добрият начин. По същото време продължава процесът на „източване“ на държавните фирми.

 

Този процес е по-близък до определението криминален, но той няма как да се проследи и накаже, каквито и промени да се правят в законите със задна дата. Правителството на червени, сини и ДПС, през 1993 г. завършва с достигната инфлация от 63.9 % и бюджетен дефицит от 11 % към Брутния вътрешен продукт. Много интересно е, че народните представители единодушно гласуват през същата година да се дадат от държавния бюджет на Българска външнотърговска банка два милиарда лева неясно за какво. Във всички сфери на управлението цари хаос. За предприятията, все още преобладаващо държавни, грижата е единствено кой с коя частна фирма да се свърже на входа и изхода.

 

През тези години нито управляващи, нито експерти и анализатори /наши и чужди/ осъзнават огромното противоречие на случващото се. От една страна се настоява за структурни реформи – приватизация и връщане на земята на нейните някогашни собственици, а от друга – провежданата монетарна политика на високи лихви, плаващи валутни курсове води до парична рестрикция, която превръща приватизацията в нещо изключително трудно. Търсят се решения и форми, които да смекчат тези разминавания. Така се стигна до чешкия опит за т.н. масова приватизация, а по-късно и до другата идея прилагана в други бивши източни страни-мениджърска приватизация. Но да се върнем на приватизацията от края на 1993 г.

 

Правителството на Любен Беров се опитва да разработи всички необходими документи за т.н. масова приватизация. По-точно това са усилия на самия проф. Беров и няколко експерти от администрацията на МС, защото много от самите членове на неговото правителство не приемат идеята за приватизация. Съпротива има и от синдикатите. През 1993 и 1994 г. директори и управители на държавни предприятия-новоназначени от новите властници от всички цветове – имат поведение, което никой собственик не би търпял. Обикалят света като се командироват сами, сключват странни сделки и правят още по-странни сдружения.

 

Това важи най-вече за едноличните дружества с ограничена отговорност, където назначеният управител се разпорежда еднолично. През 1994 г. се разрастват спекулациите с валута и се укрепват връзките между търговските банки, частните обменни бюра и централната банка. Резултатът е източване на валутните резерви на страната и значително обогатяване на играчите. Населението се включва масово като незабавно превръща всеки лев, с който разполага, в доларови спестявания. Спестяванията в левове намаляват драстично.

 

Първото служебно правителство от края на 1994 г. успява да ограничи /за съжаление за кратко/ познатата схема за валутни спекулации. Тя е следната: в края на седмицата се прави пробив на кешовия пазар, постига се договореност между няколко банки и курсът на лева спрямо долара се променя в посока на обезценка на лева, така че да гарантира сигурна печалба на играчите. След това се явява БНБ, която купува скъпите долари, продавани от частните обменни бюра и частните банки. И така до следващия удар. Това продължава с успех до края на 1996 г. и особено първите два месеца на 1997 г., когато валутният резерв на БНБ е сведен до нищожните 400 млн. долара.

 

След това се стига до големия стрес от края на 1996 г. и първия месец от 1997 г., когато обезценката на лева и породената от нея инфлация обогатява „умните и практичните”, а на всички останали им остана да мразят приватизацията и демокрацията. През 1995 г. приватизацията се протака и отлага. Много от предприятията са докарани до пълен провал. Държавните банки също. През 1995 г. въпреки че нормативните разпоредби за масовата приватизация са готови, тя не започва. Едва в края на 1996 г. подготвените 1050 държавни предприятия се включват в този процес. Първата вълна завършва по времето на новото правителство на ОДС, започнало своята дейност от месец май 1997 г.

 

Чрез първата вълна на масовата приватизация се променя формата на собственост на около 13 % от капитала на държавните предприятия. По-късно става ясно, че надеждите, които се възлагат на масовата приватизация са наивни. Очакванията на „наивниците“ бяха, че в процеса на масовата приватизация хората ще придобият грамотност по отношение на това какво са акциите, акционерната собственост, както и че ще проявят интерес към управлението на предприятията като акционерни дружества.

 

Нищо подобно не стана. Започва процес на бързо разпродаване на активи, без да се проявява грижа за някакво технологично обновяване или целенасочено преструктуриране с оглед на пазарни потребности. Тези процеси се стимулират и от набързо приетия закон от тогавашния парламент, в който мнозинството е на партията на ОДС, за преобразуване на приватизационните фондове в холдинги. Много малка част от приватизираните предприятия намериха подходящи собственици. Там, където това се случи, някогашните приватизационни фондове станаха успешни стопански формирования. Някои са такива и до днес, защото попаднаха в ръцете на професионално грамотни и отговорни хора.

 

Правителството на ОДС осъществи на практика и масовата приватизация, и т.н. мениджърска приватизация. Разчиташе се, че там, където управлението на предприятия е успешно и се подкрепя от работещите, ще се формират т.нар. работническо-мениджърски дружества и те ще са приватизаторите. Много скоро и тази идея беше провалена на практика.

 

Погрешна стъпка беше създаването на значителна маса от платежни инструменти, раздавани като компенсации за каквото се сетите. Това развихри друг вид изми. Трябваше само да се докаже, че си притежавал нещо, за което сега те компенсират – отнети имущества, земеделски земи и много други. Така получените „компенсаторки“ станаха обект на търговия. Тази стихия да се компенсират отделни хора с общите пари и общата собственост беше една от причините за създаване на нагласи за фалшификации. Някои продължават и до днес.

 

Пример за това са постоянните разправии с многобройните собственици на паркове и градинки в София, както и несвършващите се кандидати за компенсиране на притежавани лихвоточки по влогове за строеж на жилища отпреди 1989 г. Заслужава да поясним, че компенсацията е за това че оная държава не им плащала лихви, а определяла точки, за да се подредят в чакането за жилища. Тези квази пари набъбнаха в периодите от 1991 г. до 2004 г. в огромни размери. Те широко се използваха като законно платежно средство при приватизация. Използвани бяха и от царското правителство при сделката за продажба на БТК.

 

Прави впечатление, че днешните искания за наказване на приватизацията се насочват основно към работническо-мениджърската форма и правителството на Иван Костов, като се забравя, че царските икономисти продадоха много по-големи обекти от 2001 до 2004 г. Посоченото е малка част от икономическите особености на прехода. Тези особености са забравени, а много често различно оценявани и представяни.

 

Това позволява за приватизацията да се говори неточно и да се създават неизпълними очаквания за настъпване на някаква нова ера на справедливост и възмездие. По този повод е полезно за всички нас да си припомним казаното от Милтън Фридман през 2001 г. Той заявява, че десет години по-рано е съветвал държавите, извършващи преход към пазарна икономика с три думи – приватизирайте, приватизирайте, приватизирайте. Десет години по-късно признава, че това е грешка. ”Оказа се, че върховенството на закона е вероятно е по-фундаментално, отколкото приватизацията.” Добре е да се вслушаме в този съвет и да се опитаме да осмисляме бъдещето си, а не миналото, като спазваме върховенството на закона, а управленските решения на всички равнища се вземат прозрачно и с познание на съдържанието им.

 

Проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • браво

    08 Дек 2017 10:10ч.

    Харесвам тази жена. Да е жива и здрава още дълги години и да има кой да я чуе и разбере (изключвам днешните управляващи, за тях това е непостижимо).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    08 Дек 2017 10:51ч.

    "Революцията е акт на насилие при който една класа сменя друга класа." - Мао Дзедун. За приватизацията може да се каже почти същото. Още повече че за всекиго беше ясно че приватизация е равно на катастрофа, особено в селското стопанство. Безумната позиция на нищожеството Жельо Желев връщане на земята в реалните и граници беше атакувана още тогава като крайно некомпетентна и разрушителна. Вместо да бъде извършена комасация на земеделските площи, седерастията не просто унищожи едно цъфтящо селско стопанство, лиши го от възможността да се се възроди. За развитие хич да не говорим! Целта беше да се отворят пазари за чужди стоки като едновременно с това изчезне един голям и качествен конкурент. Същото беше и с другите области на икономиката ни. В един български град се приватизираше местният ДАП/държавно автомобилно предприятие/, един от кандидатите предложи 800 000 долара а другият 400 000 долара. Спечели по-евтината оферта. Парадокс? Не. Първият кандидат виждаше възможности в развитието и съответно печалба, вторият отговаряше на курса на Костов, след нас потоп. Около 100 камиона, леки автомобили, автобуси и др. МПС бяха продадени. Предприятието притежаваше голям поземлен и сграден фонд, почивни бази, огромно материално-техническо обезпечение. Почти всичко това беше разпродадено от новият собственик и така в уреченият срок той можа да внесе сумата за покупката. Но с тези пари се покриха дълговете в които предприятието умишлено беше вкарано. Така се провеждаше приватизацията. "Приватизатори" без един лев в джоба "купуваха" заводи и какво ли не, така давахме път на чужди стоки и "инвеститори" разрушавайки страната си. Такава беше повелята на запада иначе ЕС щяхме да го гледаме през крив макарон! Списъците и сроковете за унищожение на българските предприятия ни се спускаха от ЕС. Това не е тайна и всичко това се знае. Глупост е бомбата на Тиквата че ще разследва приватизацията. Това би означавало да разследва самият себе си и близки до него хора. Просто отклонява вниманието от злободневни проблеми които могат да го свалят от власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    08 Дек 2017 12:34ч.

    Интересен поглед на явлението " ограбване и унищожаване " на активите на държавата България. Споделям оценката и за селското стопанство / общо шестте първи точки / посочена от проф. Христова. Също и значимостта от "стореното на всички ни тук" от вторият ешелон грабители- тези на хората появили се заедно екс величеството . Там още няма давност , а бяха ЕРП, телекомуникациите, морско и речно плаване и прочие. Всичките доведени от "кръга Лондон". Трябва да се търси начин да има възмездие за некоректните експерти, нанесли за всички щети , а за себе си ползи, днес и сега. Да не чакаме това от видяното от окото божие, някога. Но не по начинът / профански и неясно формулиран, за да го използват за свои цели / предложен от днес управляващите. С благодарност за споделеното от проф. Христова и с уважение !.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 333

    08 Дек 2017 13:03ч.

    "Комунистическата диктатура създаде, демократичната ограби!" Това е истината!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тодоров

    08 Дек 2017 13:22ч.

    Страхотен анализ , за т.н. български преход . За разбиране на написаното /както казва колегата по-горе/ днешните управляващи нямат необходимия умствен капацитет , за професионален и дума не може да става. Поздравления, г-жо Вучева , желая Ви здраве.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    08 Дек 2017 15:01ч.

    Хайде без обиди (до горния коментар). Г. Вутева е права, приватизацията нанесе големи щети на държавата поради некомпетентност на всички управници тогава и алчността на човешкия фактор. Това е така, но трябва да има справедливост. Тя явно не може да се постигне чрез обратното действие - отнемане на присвоеното поради приложените обяснения от авторката. Затова мисля, че не трябва повече да се отлага премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивен. Това ще даде възможност за известно намаляване на полученото огромно различие в благосъстоянието на народа - малък брой много..! богати и голям брой бедни и едвам свързващи двата края. Нахално е големите приватизатори, използвали резултатите от труда на цял народ, да протестират против този справедлив закон! Както и партиите и правителствата, които преди имаха немалък принос за получаване на тези вредни за държавата и народа огромни различия между забогатели и бедни. А за премахване на нарушаващите закона приватизациони договори да се използват наличните законови норми, които съществуват (има такива публикации в пресата). Иначе държавата съвсем ще мине и дъното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    08 Дек 2017 15:07ч.

    Извинете, г-жо Вучева, от бързане Ви сбърках фамилията в коментара си

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    08 Дек 2017 16:39ч.

    До "Айде, айде! на 08.12.2017 в 10:51" Във връзка с част от коментара за селското стопанство : "седерастията не просто унищожи едно цъфтящо селско стопанство, лиши го от възможността да се се възроди " бих само споменал едно нещо - през 1990 и 1991г. често по новините на телевизията се излъчваха кадри на разпродажби на селскостопанска техника, например трактор за 15 лв и пр. други . А сега помислете кой през този период имаше власт в селата, съответно в сторанствата, да разпродава техника - седесарите още не съществуваха, или най-малко още не бяха пристъпили към тази дейност. Не бяха ли там в селата все още на власт председателите на АПК, партийните секретари и кметове? Отговорът е, че още преди 1990 г. селското стопанство на България вървеше към упадък, както впрочем и индустрията и цялата икономика!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • н. вълчев

    08 Дек 2017 17:13ч.

    Демек който крал, крал, вече да спазваме закона??? Да, ама не, "реституираха" и "върнаха" имоти 45-70 години след Национализацията!!! Винаги могат да бъдат Национализирани отново, и със Съд и със Закон, само Разум и Воля са нужни!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    08 Дек 2017 19:14ч.

    RE : Наблюдател на 08.12.2017 в 16:39 Тези дни / 6 декември / големият режисьор, Никита Михалков е направил едно предване по неговата besogon .tv / Краят му е впечатляващ и за неговата класа. / Та предаването му е убийствено точно и с пълна сила важи за всички народи на Планетата, какво им се случва / не че няма и пропаганда/ от подобни . И героите там ги виждаме и сред нас. http://www.besogon.tv/mikhalkov/127-razrush-pamyat-i-beri-bez-boya.html Темата му е : " Разрушь память и бери без боя" / Унищожи паметта и спечели без бой /. Та въпросът е дали номерът ще мине, отново. Разкрити са поне някои такива и тук . - : )) В това число и по темата , която коментираме и начинът. А Колегата с НИК- 333, го е казал най-точно и кратко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Карло Ангелов

    08 Дек 2017 20:33ч.

    И моите уважения, госпожо Вучева. Макар и да звучат малко разочароващо за мен поднесените от Вас квалификации, явяващи се чисти (и прости) идеологеми. Но ми е интересно друго. Виден западен експерт казвал „приватизирайте“. И то три пъти. После, след 10 години, му дошъл обратният акъл. Да му имам акъла. Професор Вучева посочва, че не сме имали компетентни хора, освен някои от ДС, (ех тази ДС, тази ДС… Излиза, че всички умни хора са били там, и всички лоши разбира се). И даващите ни акъл откъм запада – и те от същата - некомпетентна - партида. Добре. Само че след 1946 се извършва не по-прост икономически преход. При много по-лоши начални условия - току-що приключила война, в която ние сме победени и принудени да плащаме репарации, значително по-ниско образователно ниво на населението, в сравнение с 1989, никаква съществена индустриална база, разпокъсано земеделие, въпреки усилията за комасация на земята, предприети след 1935. И въпреки това, 30 години след неговото започване – ще рече средата на 70-те – резултатите са коренно различни от сегашните 30 годишни резултати от обратния преход. Защо? Мигар в 1946 сме имали по-подготвени люде, знаещи кое как да направят? Откъде са се взели? Или външните експерти – разбира се съветски – са били по-експерти от сегашните западни помощници? Въпроси, въпроси…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде! до 08.12.2017 в 16:39

    08 Дек 2017 20:35ч.

    Паметта те подвежда. Разпродажбите се осъществяваха от ликвидационни комитети създадени по инициатива точно на СДС. Представителите на СДС оглавяваха тези комитети, самото им название ликвидационни говори само за себе си. Икономиката и селското стопанство наистина бяха в упадък но причините бяха в нарушените икономически връзки в СИВ. По-точно те вече не съществуваха. Друг е въпросът че съществуващата огромна материална база беше унищожена съвсем умишлено. Само мелиоративната система струваше над 8 милиарда долара! Къде е тя сега? Къде са военновременните запаси от минерали, благородни и цветни метали на Асарел и Златица-Пирдоп които се оценяваха на 15 милиарда долара? Приватизацията на тези рудодобивни предприятия се проведе точно по времето на Костов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чугун

    09 Дек 2017 8:46ч.

    Блестящ анализ, браво ! Но...да не забравяме и факта, че законовия хаос, криминалния характер на приватизацията и икономическата й абсурдност произтичат главно от съшността й на политически, а не толкова на икономически процес. Приватизацията е политически процес на създаване на капиталисти и капитализъм на всяка цена. В Русия Чубайс го каза в прав текст, когато западни (!) икономисти му направиха забележка, че продал огромнно и печелившо предприятие за 1 долар. "Не само за един долар, пари шр им даваме ( на новите капиталисти) да ги взимат , всяко приватизирано предприятие е пирон в ковчега на комунизма" Каква икономическа логика и законност да се търси в един революционен, или по-скоро контрареволюционен, акт?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    09 Дек 2017 15:22ч.

    Много малка част от над 6000 държавни и общински предприятия, които бяха приватизирани работят, развиват се, генерират печалба и плащат прилични заплати. Е оти ручахме жабетата тогава ? Едно от най-сканадалните обяснения е изявлението на Ив. Костов че не може директор на държавно предприятие да получава повече от него. И какво направихме ? Едно голямо лайно направихме. Цитат от "Храбрия войник Швейк". А интересното е, че и биби Комунисто от Банкя, който бе назначен за премиер от олигархията и мафията непрекъснато мрънка подобни простотии. Имаме примери на големи държавни предприятия в Зап. Европа, които функционират на пазарен принцип и се справят добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Още едно мнение

    10 Дек 2017 1:59ч.

    https://bultimes.com/savetnikat-na-todor-zhivkov-kostadin-chakarov-nashite-polititsi-sa-zhertva-na-aborta/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    10 Дек 2017 8:09ч.

    Няма никакво съмнение, госпожо Вучева. Категорично корист и алчност, а не незнание, бяха в основата на грабителската приватизация. Нямаше друг начин за мълниеносно забогатяване, освен присвояването на държавните активи. Ако имаше добра воля за запазването и надграждането на икономиката, знаещи щяха да се намерят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Змейо Пейо

    10 Дек 2017 9:57ч.

    Интересно четиво! Поздравления, но с условия! Според мен интересно е с какви количествени параметри ще се оценят - користта и престъплението на участниците в приватизационния процес; незнанието и некомпетентността на законотворците и приватизиращите; решимостта на водещите икономики в ЕС да елеминират един макар и малък потенциален конкурент в селското стопанство, енергетиката, индустрията, и да не му помогнат да проведе реструктуризация и технологично обновяване на българската икономика. Когато знаем отговорите на тези примерни основни въпроси ще бъдем в състояние да раздадем поне мислена справедливост за историческото време и процеса. Законът е общовалидни правила, които носят справедливост, просперитет и напредък за хората. Върховенството на закона е непрекъсната величина.и изисква установяване на справедливост чрез поощрения и наказания, в случая (за приватизацията) трябва да преобладават наказанията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    10 Дек 2017 10:56ч.

    никои не очаква нищо това е балон за отклонявае на вниманието от бедността и болестите

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Военен съюз

    10 Дек 2017 14:31ч.

    ГОСПОЖА ВУЧЕВА, НАШИТЕ УВАЖЕНИЯ КЪМ ВАС, НО НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ ВАС. УБЕДЕТЕ ОГРАБЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИ СПРАВЕДЛИВОСТТА.ВИЕ НИ СЪВЕТВАТЕ ДА БЪДЕМ БЕЗПАМЕТНИ И ДА МИСЛИМЕ ЗА БЪДЕЩЕТО. ИСКАНИ СЕ ДА ВИ ПОПИТАМЕ, ЗА КОЕ БЪДЕЩЕ ДА МИСЛИМЕ? ЖИВОТЪТ НИ ПРЕМИНА САМО В БЛЯНОВЕ ЗА РАЗНИ БЪДЕЩЕТА, ВИЕ , СИГУРНО СТЕ ОБЛАГОДЕТЕСТВАНА ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА? КАКВО ДА КАЖАТ ИЗЛЪГАНИТЕ ХОРА, КОИТО СИ КУПИХА БОНОВИ КНИЖКИ И НЕ ПОЛУЧИХА В ЗАМЯНА НИЩО, АМА НИЩИЧКО, САМО ГОЛИЦЫНА НАДЕЖДИ ЗА СВЕТЛОТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ? ДА, ТО НАСТЪПИ , НО ЗА ТАКИВА КАТО ИВАН КОСТОВ, ЦАРСКИТЕ СУПЕР ИКОНОМИСТИ, МАФИОТИТЕ И ДРУГИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ НА ПРЕХОДА. НЕ ОТИВА ТОЧНО ВИЕ ДА ДАВАТЕ ПОДОБНИ РЕЦЕПТИ. БЪДЕТЕ ЖИВА И ЗДРАВА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Иванов

    10 Дек 2017 16:18ч.

    ДРУГАРКО ВУЧЕВА, ВИЕ , ЛИЧНО ВИЕ , КЪДЕ БЯХТЕ И КАКВА ПОЗИЦИЯ ЗАЕМАХТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА НИ? ВИЕ СЕГА, ДАНЕ БИ ДА СЕ ИЗЖИВЯВАТЕ КАТО МИЛТЪН ФРИДМАН? ИЛИ СЕ ОПИТВАТЕ ДА ИЗКУПИТЕ НЕЧИЯ ВИНА(А МОЖЕ БИ И ВАША?) . ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА,ПРОСТЕТЕ, ВИЕ СЕГА ЛИ ОТКРИХТЕ, ЧЕ СТОИ НАД ВСИЧКО? А ПРЕДИ 28-емГОДИНИ ИСКАТЕ ДА НИ ВНУШИТЕ, ЧЕ ЗАКОНИТЕ НЕ БЯХА ЗАКОНИ, А ФИКЦИЯ? БРАВО! КАК СПОРЕД ВАС ТРЯБВА ДА ОСМИСЛИМ БЪДЕЩЕТО СИ? ОСТАНА ЛИ ОЩЕ НЕЩО ЗА ПРИВАТИЗИРАНЕ? ДА, ОСТАНА И ТОВА Е ВСЕ ОЩЕ НАШИЯТ(НЕ ВАШИЯ) ЖИВОТ. СКОРО И ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ДОПРИВАТИЗИРАН ОТ НОВИТЕ НИ ГОСПОДАРИ, КОИТО (НЕ НИЕ) ВИЕ СЛУШАТЕ И БЕЗПРЕКОСЛОВНО ИЗПЪЛНЯВАТЕ МЪДРИТЕ ИМ УКАЗАНИЯ ЗА ДОУНИЩОЖАВАНЕ НА НАРОДА НИ. ЗАЩО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИХТЕ НА БЕЗУМНИЯ ПЛАН НА МЪДРЕЦИТЕ РАН И ЪТ? ЗА ЧИЕ БЪДЕЩЕ ГОВОРИТЕ, ГОСПОЖА ВУЧЕВА? ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА НИ, НАПУСНАЛИ СТРАНАТА НИ ПРЕЗ ТЕРМИНАЛ-2,А МОЖЕ БИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ТЕЗИ, КОИТО "В ДРУГИЙ ПОЛК МИНАХА"? ЗАЩО ВИЕ НЕ НАПРАВИХТЕ НИЩО ЗА ДА ИМА ПОНЕ МАЛКО СПРАВЕДЛИВОСТ? СПОРЕД ВАС, ЗА ВСИЧКИ БЕДИ,СВЪРЗАНИ С ПРИВАТИЗАЦИЯТА СА ВИНОВНИ ПРОКЛЕТИТЕ КОМУНИСТИ(НИМА ИМАШЕ ТАКИВА ИЛИ ТЕ УМРЯХА ПРЕДИ ДЕВЕТИ ЗА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ) .А ИВАН КОСТОВ, БРАТЯТА ВЕЛЧЕВИ,НИКИ ВАСИЛЕВ И КОМПАНИЯ?. ВАШИЯТ АНАЛИЗ, МАКАР ДА ОСВЕТЛЯВА ОНЕЗИ СВЕТЛИ ДНИ И ГОДИНИ, НЕ ГРЕЕ ПОРУГАНАТА ДУША НА ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПОВЯРВАЛИ В НОВОТО СВЕТЛО БЪДЕЩЕ! А ,ВИЕ ГОСПОЖА ВУЧЕВА, КАКВО БЪДЕЩЕ НИ ОБЕЩАВАТЕ? СЪВЕТВАТЕ НИ ДА ЗАБРАВИМ ГОЛЯМОТО ОГРАБВАНЕ И ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ЧУТОВНА СПРАВЕДЛИВОСТ. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВАШАТА ХУМАННОСТ И ЧОВЕКОЛЮБИЕ. СЪВЕТВАТЕ НИ ДА СЕ ВКЛЮЧИМЕ В 80%.?! ИЛИ ДА НЕ ЧАКАМЕ ОТ У...Л ПИСМО, ДА СЕ ОПЛАЧЕМЕ НА АРМЕНСКИЯ ПОП ИЛИ КАКВО?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи