Преждевременна смърт едва на 43 г., нито учител, нито ученици, трийсетина познати картини, като само три от тях са подписани, успех, споходил Йоханес Вермеер след повече от 200-годишно забвение. Може ли днес да бъде разгадана загадката “Вермеер”?

 

"Момичето с перлената обица"

 

Най-далечният хоризонт, който някога е рисувал Вермеер, е този на родния му град и всичко навежда на мисълта, че той не е познавал друг. Винаги тази дълга процесия от стени, кули, островръхи покриви и тайни врати, които се открояват между сребърното небе и огледалото на водата, съзерцавани вероятно от дома му. По същия начин, от прозорците в задната част на къщата, той е наблюдавал “Малката улица”: за да я нарисува, не е било нужно да излиза от дома си. За Вермеер Делфт бил нещо като лабиринт.

Оттам странните постановки в картините му, в които хората са разположени така, сякаш за да подчертае тяхното уединение. 

Така е във всичките 36 картини, които познаваме от него. 12 от тях са изложени в Лувъра за три месеца от 22 февруари. Подобна експозиция сме виждали само веднъж в Париж - през 1966 г., и несъмнено няма да видим скоро, тъй като музеите, които имат шанса да притежават творби на Вермеер, не обичат да ги заемат, защото застраховките за пътуването им са прекалено големи. Изложбата в Париж е плод на няколкогодишна подготовка и дипломация от страна на Лувъра с музеите във Вашингтон и Ню Йорк, Берлин и Дъблин, Амстердам и Лондон.

Гледани поотделно, тези картини хипнотизират със странната светлина, проникнала в тяхното пространство. Събрани заедно, което се е случвало само веднъж преди, те ни пренасят в мълчаливия и загадъчен свят на Вермеер. Експозицията в Лувъра отива по-далеч. За този дълго време изолиран художник, “завинаги непознат, едва идентифициран под името Вермеер”, както отбелязва Пруст, днес се знае повече: ретроспективната изложба в Лувъра изследва отношенията, които той е поддържал с другите големи художници от Нидерландския златен век; определя откъде идва особеното сияние и дълбочина в неговите картини; подчертава усещането за величественост и тайнственост, което се излъчва от тях.

 

 "Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си"

 

Това, което знаем за него, е името на един град и две дати: роден в Делфт през 1632 г., починал в Делфт през 1675 г. Търсено и ценено приживе, творчеството на Вермеер изпада в забвение в началото на ХVIII век. Картините му, чието име дори вече не се споменава, са приписвани на съвременниците му Герард Терборх, Ян Стен или Франс ван Мирис. Едва през 1842 г. един френски изкуствовед, Теофил Тор-Бюргер, възкресява Вермеер: след повече от 20-годишни проучвания той прави каталог на творбите му. Любопитна съдба все пак за един художник, роден по времето на Рембранд, забравен, а след това преоткрит по времето на Ван Гог. 

Във време, в което художниците обичат да рисуват самите себе си, Вермеер внимава да не разкрие лицето си: в “Ателието на художника” той показва художник по време на работа, но той е в гръб, безразличен към погледа на другите. Любопитен автопортрет. 

Делфт по времето на Вермеер е спокоен и проспериращ град, леко позападнал в сравнение с Хага. Тази страна, доминирана от буржоазните ценности, е отворена за писателите - Декарт - както и философите - Спиноза, който развива там своята метафизика. 

 

Чий ученик е Вермеер? Кои са неговите последователи?

 

Това не е известно, както не е известно дали е пътувал в младостта си до Италия и дали е познавал творчеството на Караваджо, оказало влияние върху Утрехтската школа. До нас не е достигнал нито един от онези анекдоти, които ни казват много за кръга от ученици, социалната среда, семейния живот на един творец. 

Смята се, че през 1653 г. Йоханес Вермеер се жени за Катерина Болнес, която трябва да е била физически здрава жена, защото му родила 15 деца. Редките документи, които засягат Вермеер, споменават за финансовите му проблеми. Тъй като не можел да издържа семейството си единствено с рисуване, той бил също търговец на картини, дейност, която трябвало да прекрати към 1672 г., по време на икономическата криза, последвала войната с Франция. 

На 15 декември 1675 г. Вермеер умира разорен, отчаян, едва на 43-годишна възраст. Погребан е в Старата църква в Делфт и оставя 11 деца, осем от които непълнолетни. Попечителството над тях е поверено на приятел на семейството, нидерландския учен Антони ван Льовенхук. Хлебарят, на когото Вермеер дължал 617 флорина, бил обезщетен с две картини на художника.

Дълго време, а и днес все още цари объркване около творчеството на художника, повечето от чиито картини не са нито датирани, нито подписани. Вермеер, както по-късно Сезан, се чувства удобно единствено пред неосезаемото спокойствие на света в картината. Всичко изглежда като кралство на геометрията: линиите и формите преливат, за да се подредят в кубичния обем на стаята, успоредни греди на тавана, черни и бели плочки на пода. Стени, врати, прозорци се преплитат като в детски конструктор. Вермеер тласка това равновесие почти до главозамайване, за което ще си спомни по-късно Мондриан.  

 

"Млекарката"

 

Дори и някои от картините му да са изчезнали, очевидно Вермеер не принадлежи към категорията творци, които работят бързо, давайки свобода на перото, длетото или четката. Нито една рисунка или гравюра не се свързва с името му. Бавното сътворяване характеризира неговото творчество: за 22 г., от 1653-та до 1675-а, той създава между 45 и 60 картини. Така че той е рисувал по две или три картини годишно. В сравнение с колегите му, неговата производителност е учудващо ограничена. Това би могло да се обясни с липсата на разпространение, но истинската причина вероятно е другаде: това ограничено творчество било пазено ревниво от редки аматьори. Практически през цялата кариера на Вермеер само един колекционер, Питер Клас ван Рюивен, редовно купувал неговите картини, така че те били видени само от ограничена публика. Но дори да знаем малко факти за Вермеер, неговата “Млекарка” или “Момичето с перлената обица” са се превърнали в икони.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

 Годината на Магрит

Годината на Магрит

“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”....

5 коментар/a

Името ми е Червен на 18.03.2017 в 07:27
Кога ли ще видим Вермеер в Квадрат 500?
Името ми е Червен на 18.03.2017 в 07:27 на 18.03.2017 в 10:50
Когато видим цялостна изложба на Веждичката в Лувъра.
Елена Стоянова на 20.03.2017 в 07:31
Добре е любителите на истината за Вермеер да гледат филма Tim's Vermeer.Много усилия се полагат да се скрие истината, а именно, че Вермеер не е бил гений,а обикновен tech -head.Изгледайте филма и сами преценете:)
Тотефф на 21.03.2017 в 15:33
Може би е по-добре да изгледате изложбата преди да изгледате филма
Елена Стоянова на 22.03.2017 в 23:10
Може би това е по-добрия вариант,защото,ако изгледате филма първо,може да се откажете от изложбата.Има възможност сам да нарисувате картините и да си ги окачите у дома:)

Напиши коментар