Тони Морисън, паметта в кожата

Мулатката Суитнес е отхвърлила дъщеря си Лула Ан заради тъмночерната й кожа. Пораснала, младата жена, преименувана на Брайд, постига голям професионален успех, именно благодарение на този цвят на кожата, който й придава необичайна красота. Успехът обаче е само фасада, зад която се крие тайна, която тя не е казвала на никого, дори на Букър, нейния любовник, който изчезва и тя желае да открие с всички сили, започвайки едно едновременно географско и посветителско пътуване…

- Повечето ви романи разказват за миналото, бил той “Милосърдие”, който се интересува от произхода на робството през ХVII век, или “Дом”, който проследява чернокож войник при завръщането му от войната в Корея през 50-те г. Защо избрахте съвременната епоха в “Бог да бди над детето”?

- Аз съм на 84 г. и успях да наблюдавам дълбоки, систематични промени в отношенията между поколенията и, в частност, в начина, по който възпитават децата. Преминахме от строгото и сурово, дори жестоко, родителство към толерантно и позволяващо; от подчинението към революцията.

С “Бог да бди над детето” исках да изследвам начина, по който се става възрастен в началото на ХХI век и какво точно означава днес понятието “зряла възраст”. Съвременният свят в много отношения ме озадачава. Защо хората до такава степен са обърнати към самите себе си? Как селфитата и другите изображения заместиха нашата памет? Как да се обясни мястото на Фейсбук, който няма много общо с памет, достойна за това име? Какво стана с нашата морална сила?

- Мислехте ли за мита за Нарцис, работейки върху характера на Брайд?

- Историята на Брайд, отхвърлена, след това прославила се със своята външност, винаги облечена в бяло, за да подчертае цвета на лицето си, и носеща всички външни знаци на успеха, наистина ни говори за огледалото, което е погледът на другите и своя собствен. Романът изследва илюзиите на външността в едно общество, обсебено от физическия образ и себеоценката. 

На пръв поглед социалните мрежи изглеждат развлекателни, но те могат да се окажат крайно опасни. Аз съм напълно наясно с броя на младите хора, които се самоубиват в САЩ, защото са били изключени, тормозени онлайн или на живо, смятани, че не могат да бъдат част от никакъв кръг. Това е толкова крехка възраст в свят, в който всеки трябва да бъде - почти агресивно - перфектен…

- Защо се върнахте към темата за детската травма, чийто въплъщения са героите ви Брайд, Букър или малката Рейн?

- Аз не работя, тръгвайки от дадена идея или тема; те приемат форма, докато се поставям на мястото на героите си, развивам вътрешния им глас и гледна точка и строя интригата. 

Започнах този роман, питайки се по доста смътен начин, какво означава да си травмиран от нещо, което изобщо не е свързано с теб самия, за което не си отговорен по никакъв начин. Нито си убил, нито си наранил някого, ти си абсолютно невинен и въпреки това търпиш нещастие, което ще окаже влияние върху живота, личността ти, възгледа ти за света, начина да реагираш спрямо другите. 

“Бог да бди над детето” говори за източниците на травма, която е оформила героите, за да се види дали и как те могат да се отърсят от нея, за да станат възрастни, вместо да останат деца, неспособни да пораснат, наранени завинаги от това, което им се е случило. Проследяваме пътя им, докато те станат по-малко егоцентрични и по-щедри към другите.

- Много критици описват вашата работа като изследване на афроамериканската история, предпоставките за съвременния расизъм. Съгласна ли сте и какво място заема тогава “Бог да бди над детето” в това начинание?

- Гамата на расовия предразсъдък е толкова голяма и разнообразна, че нито един автор не би съумял да й отдаде дължимото. Впрочем тя ме интересува по-малко, отколкото хората, обхванати в мрежата на тези предразсъдъци, очертани от триъгълника на кръвта, потисничеството и алчността. Тук става дума за универсални теми, които стават разбираеми, които могат да се възприемат чрез вътрешните и външни конфликти на хората, които са засегнали и които им придават плът. “Бог да бди над детето” има малко общи неща с расата, в точния смисъл на думата - белите герои също играят важна роля. Тук централното е цветът на кожата, не расата. 

Някога привилегиите, свързани с един “добър” цвят на кожата, превъзхождаха всичко и днес все още е така. Бялата или светла кожа продължава да се смята за знак на превъзходство в почти всички страни -  включително в някои африкански страни, където най-популярни са изсветляващите кремове. Може би това има по-малко значение или стойност в света на модата…

При все това цветът на кожата не отговаря на расата: тази идея е социално конструирана и културно наложена и аз държах да разделя едното от другото в този текст.

- Един от героите ви изразява идея, която откриваме вече в “Милосърдие”, а именно, че расизмът има икономически корени. Споделяте ли тази гледна точка?

- Подобно на Букър, аз смятам, че повечето верни отговори за линча, принудителния труд, расизма, периода след войната между Севера и Юга, сегрегацията, затворническия труд, миграциите, гражданските права и революционните движения на чернокожите са свързани с парите. Парите са ключът към системата, това е очевидно. Ако ги нямате или имате малко, можете да ги заместите с властта, основаваща се на племенното превъзходство - всичко онова, което може да ви даде чувството, че сте над другия и струвате повече от него. Робството, която и да е страната, в която вилнее, винаги е свързано с парите.

Наемниците в южноамериканските хасиенди, крепостните селяни, индианците, работещи в плантациите, всички тези, подчинени на принудата като цяло, произвеждаха доходите на онези, които ги притежаваха и ги контролираха. Безплатният труд беше също необходим за индустриализацията, така както днес евтиният труд е необходим на търговията. Армиите на всички континенти бяха съставени от мъже без работа, воюващи, за да спечелят земи и печалби. И робството позволи на САЩ да догонят Европа, която, в противен случай, би запазила за доста по-дълго време икономическата си преднина.

- Президентството на Барак Обама е към края си. Какво мислите за него?

- Аз съм пламенен привърженик на президента Обама. Най-напред, заради неговата интелигентност, упоритост и морална чувствителност. Не съм виждал американски президент от такъв калибър от времето на Франклин Делано Рузвелт. Други са имали някои от неговите добродетели - а някои не са имали нито една, впрочем -, но президентът Обама изглежда, че ги притежава в изобилие. Това е още по-зрелищно, като се има предвид, че той срещна и продължава да среща колкото ожесточена, толкова и неотстъпчива опозиция от страна на републиканците. 

Да си припомним, че лидерът на републиканците в Сената (Мич МакКонъл - бел.ред.) още при избирането на Обама през 2008 г. съобщи публично, че първото нещо на дневен ред за опозицията е “да направи така, че Обама да бъде президент само един мандат”. Те работиха неуморно за това, бидейки готови да парализират правителството и страната - което направиха с бюджетната криза през 2013 г.

- Според вас това президентство допринесе ли за успокояване на расовите напрежения, които винаги са присъствали в историята на американската нация? 

- Както показа отвратителната стрелба в Чарлстън (при която загинаха девет души на 17 юни), комбинацията от малодушие, невежество и нашата култура на огнестрелните оръжия може да даде ужасяващи резултати. Представете си нивото на “храброст”, което е било нужно, за да избиеш беззащитни жени вътре в църква, чийто членове са те приели…

Това е просто отвратително. Не, расизмът в САЩ не е намалял и той процъфтява въпреки идването на власт на президент афроамериканец. Това, което е интересно да се отбележи, е назначаването на властови постове на други хора, произлезли от малцинствата: главният прокурор и секретарят по вътрешна сигурност, и двамата афроамериканци, или присъствието на две жени във Върховния съд, например.

- Сега подкрепяте кандидатурата на Хилари Клинтън. Бихти ли ни казали защо?

- Достатъчно е да разгледаш внимателно алтернативите. Дори Бърни Сандърс, който получи огромна подкрепа - заслужена - от страна на прогресистите, не направи нито един коментар за расизма, който трови страната, или за извънмерните права, дадени на тези, които носят огнестрелно оръжие. Що се отнася до републиканците, те са безнадеждни опортюнисти и са готови да се огънат пред всичко, когато не са направо корумпирани.

Превод от френски: Галя Дачкова