Томас Клайн-Брокхоф: Америка няма да бъде задълго детегледачка на Европа

Томас Клайн-Брокхоф: Америка няма да бъде задълго детегледачка на Европа
"Няма да има връщане към предишното състояние. Мимолетният момент на американската хегемония е зад нас и Америка няма да бъде задълго детегледачка на Европа. Опасявам се, че без американските гаранции вътрешноевропейските пукнатини ще се задълбочат". Това казва в интервю за "Фигаро" Томас Клайн-Брокхоф, вицепрезидент на германския фонд “Маршал” в Берлин, организация, посветена на отбраната и засилването на трансатлантическите връзки. В книгата си, която току-що излезе в Германия и която скоро ще бъде на разположение на английски, “Светът има нужда от Запада” (Le Monde a besoin de l’Occident), Томас Клайн-Брокхоф описва рисковете от появата на “цифрови диктатури” в Китай и Русия, както и пукнатините между Източна и Западна Европа. Той отхвърля обаче идеите за неизбежното поражение на Запада.

 

 

- 30 години след падането на Берлинската стена, преминахме от еуфорията към разочарование. Какво се случи?

 

- 30 години след 1989-а ние сме изправени пред “руините на нашите надежди”, както отбелязва историкът Андреас Рьодер. Мирните революции от 1989 г. и рухването на комунистическите режими не доведоха до очакваната епоха на демократичен мир. Изглежда, че много наши надежди просто са били “пожелателно мислене” (wishful thinking), а оптимизмът ни - форма на триумфализъм. 

 

В нашата западна интерпретация историята през 1989 г. се е случила в Берлин, когато падна Стената, а не в Пекин, където танковете излязоха срещу демонстрантите. Бруталната репресия на площад “Тянанмън” бе възприета като отклонение. Смятахме, че китайското ръководство един ден ще признае кървавата си грешка и ще приеме неизбежния ход на историята, която ще продължи своята политика на либерализация. Ние просто не можехме да си представим, че китайските лидери могат да вземат решение, което ангажира цяло поколение (и което неотдавна бе потвърдено от Си Дзинпин): да не отстъпват властта, независимо от обстоятелствата. 

 

От дистанцията на времето, това решение на ръководството на Комунистическата партия в Пекин може би е бил най-точният знак какво ни готви бъдещето. То известяваше възраждане на авторитаризма. Всъщност тази опасност не беше изчезнала и 1989 г. ни предупреди, че няма да изчезне. Но ние не искахме да слушаме. 30 години по-късно гледаме на най-новата си история като на екран, разрязан наполовина. Едната половина от екрана ни говора за епохата “след Берлинската стена”, а другата половина - за епохата “след площад “Тянанмън”.

 

- Преоткриваме ли, че няма линейна история, а различни светове с различен метаболизъм?

 

- След 1989 г. надеждата за по-добро бъдеще се превърна в увереност в хода на историята, а оптимизмът премина в детерминизъм. Тази телеология породи епоха на прекомерен либерализъм: ние имахме мисия. Светът непременно щеше да стане “като нас”. Вече нямаше враг. Вчерашните врагове непременно щяха да станат  партньори днес и приятели утре. Ние трябваше да потърпим, да приемем отклоненията. Затова се отнасяхме към Русия и Китай с “търпението на светци”. В епохата на либералната хегемония, защитена от американската военна мощ и правилата на либералния международен ред, беше лесно да се прикрие факта, че някои партньори просто “играят” своята роля. Всъщност техният метаболизъм беше различен от нашия, ако използвам вашия израз. 

 

- Казвате, че в Централна Европа главната причина за революцията е било желанието за възстановяване на националната независимост, а не присъединяването към демократичните ценности. Не бяха ли и двете?

 

- По онова време всички бяха убедени, че регионът е пълен с хора, като Вацлав Хавел, които се стремят към либерална демокрация. Но това беше само част от историята. Източноевропейците бяха чакали дълго, за да се освободят от веригите на съветската окупация и да възстановят националните си държави, етнически доста хомогенни. В този смисъл, 1989 г. беше революция, стремяща се към национална еманципация, а не просто триумф на западните ценности. 

 

Коалицията от 1989 г. включваше либерали и националисти, но на Запад надценихме броя на либералите във всички страни, с изключение на Полша. По онова време дори най-твърдите националисти говореха езика на демокрацията. Изглеждаше, че се борят за велики идеали, а не за тесни национални и етнически интереси. Днес говорим за метаморфозата на Виктор Орбан и Ярослав Качински, бивши борци за свобода, превърнали се в антилиберални националисти. Но може би ние сме ги разбрали зле още в началото.

 

- Какво породи дисонанса между Източна и Западна Европа? Наистина ли това е антагонизъм между национални и демократични ценности? Или разногласие между тези, които защитават прогресистките ценности, и онези на Изток, които защитават консервативните ценности?

 

- Кризата с бежанците през 2015 г. беше решаващ момент. След 1989 г. гражданите, живеещи на изток от старата демаркационна линия, смятаха, че “са се подписали” под пазарната икономика и демокрацията. Но мнозина не приемаха идеята за етническата хетерогенност като неизбежен елемент на либералната демокрация. Независимо от това, което казваха западноевропейците, които изтъкваха факта, че етническата хетерогенност е естествена последица от свободата на движение и отвореното общество, много източноевропейци смятаха, че трябва да защитават ценностите на своите общности от западните месиански прогресисти, особено от дошлите от Германия, които проповядваха идеалистичен универсализъм и в който те самите никога не са клели във вярност. Те смятат, че бежанската криза не само разкрива едно старо философско различие, но и представлява нарушение на договора между Изтока и Запада.

 

- Изтокът ли не се придържа към нашата концепция за либерална демокрация? Или по-скоро ние сме се променили? Орбан и Качински по-добре ли щяха да се чувстват с Европа на отечествата на Дьо Гол или Аденауер?

 

- Разбира се, че те биха се чувствали много по-комфортно през 50-те години и разбира се, че ние сме променили своите норми и ценности. Но ние сме преставали да го правим от Кодекса на правата от Вирджиния през 1775 г. Историята на универсализма е история на разширяването на областта на тези права. Помислете за еманципацията на чернокожите, евреите, циганите… Помислете за жените, а в последно време за гей брака. Прогресистите и консерваторите продължават да се сблъскват по справедливия въпрос за обхвата и скоростта на тези социални и законови промени. Но Орбан и Качински не са консервативният полюс в този разговор. Те злоупотребяват с думата “консерватизъм”, за да  развият своята етнонационалистическа кауза и да оправдаят недемократичната концентрация на власт в ръцете си.

 

- Казвате, че Варшава и Будапеща злоупотребяват с думата “консерватизъм”. Но не сме ли свидетели и на злоупотреба с думата “либерал”, с появата на един либерализъм, парадоксално квалифициран от някои като “нелиберален”, тъй като проповядва крайно “прогресистка” програма?

 

- “Нелибералният либерализъм” е термин, използван от британския интелектуалец Тимъти Гартън Аш, за да опише либералите максималисти, които искат да канонизират последната версия на крайно прогресистката програма. Те определят като расист, сексист или фашист всеки, който не е съгласен с нея. Ясно е, че това е нетолерантност, която ограничава рамката на дебата по неприемлив начин. Левицата използва инструментите на политическата коректност и сплашването. Но това е различно от онова, което прави популистката десница, която, веднъж дошла на власт, злоупотребява с нея, ограничавайки и нападайки контра-властите. 

 

- След като Ангела Меркел признава, че мултикултурализмът се е провалил, трябва ли да се учудваме, че Източна Европа не бърза да поеме по нашия път по мигрантските въпроси?

 

- По-малко ме притеснява пропастта между Изтока и Запада от поляризацията ляво-дясно по този въпрос. За крайната левица всеки мигрант е бежанец, а за крайната десница всеки бежанец е мигрант. Левицата вижда жертви навсякъде - жертви на потисничество, жертви на капитализма, жертви на климатичните промени. Следователно, всички трябва да са бежанци. Но за популистката десница, дори един бежанец от войната в Сирия е само мигрант, на когото не е предопределено да живее тук, поради неговата етническа принадлежност и религия. 

 

Партиите в центъра трябва да се опитат да запазят разграничението между бежанци и мигранти. Мигрантите са тези, които ние избираме, докато бежанците избират нас. В последния случай, който е регламентиран от правата на човека и Женевската конвенция, националните държави трябва да имат правото да ограничават броя на бежанците според възможностите си. Макс Вебер би нарекъл това етика на отговорността. 

 

- Според Сергей Лавров се е появил постзападен свят. Но вие казвате, че Западът не е мъртъв. Как гледате на кризата на демокрациите и популизма?

 

- Като социални движения, популистите бият тревога. Те често идентифицират реалните проблеми, които традиционните политици не са успели да решат. Те изразяват културна и икономическа критика на глобализацията, която трябва да бъде чута. За съжаление, лицата, които бият тревога, никога не са добри в поправянето. Те предпочитат антилиберални средства, за да отговорят на основателните оплаквания. Така че “мейнстрийм” политиците трябва да бъдат коректив и да помогнат за преодоляване на кризата на доверие, която разяжда нашите западни общества. За щастие, либералната демокрация неведнъж показа, че е най-приспособимата форма на управление. 

 

- Започна ли нова Студена война с Русия и Китай? Могат ли да дискредитират идеята за Запада и демокрацията с помощта на интернет?

 

- Десетилетия наред смятахме, че руснаците и китайците искат да са като нас. Сега осъзнаваме, че е било обратното и те искат ние да сме като тях! Информационните технологии са техният лост. А цифровата диктатура е опасността, която се задава. В Европа и САЩ трябва да заемем твърда и трезва либерална позиция, за да осуетим тази атака. Трябва да сме неотстъпчиви по отношение на ценностите си, но умерени и предпазливи, когато трябва да ги разпространяваме. И трябва да защитаваме твърдо тези ценности, когато други се опитват да ги компрометират. 

 

- В опасност ли е трансатлантическата връзка? Ще се отдръпне ли Америка? 

 

- Ако смятате, че Западът, това са следвоенните институции, тогава, да, ние сме в опасност. Но ако смятате, както смятам аз, че Западът е нормативен проект, роден от Просвещението и неговите политически ценности, тогава ще запазите увереността си в нашата способност да преодолеем продължаващата либерална контрареволюция. Въпреки това няма да има връщане към предишното състояние. Мимолетният момент на американската хегемония е зад нас и Америка няма да бъде задълго детегледачка на Европа. Опасявам се, че без американските гаранции вътрешноевропейските пукнатини ще се задълбочат. 

 

- В този момент на разклащане на Европа, Германия изглежда затънала в особено объркване, въпреки икономическата си сила. 

 

- Конюнктурата в Германия произтича от германската Конституция, която придава стойност на стабилността повече от всичко друго и следователно може да породи стагнация. За да се избегнат бързите промени в управлението, няма ограничение за мандатите на канцлерите. Това води до изключително дълги управления (Аденауер, Кол, Меркел…) и на купища нерешени проблеми. Нещата ще се влошат, преди да се подобрят. 

 

- Казвате, че светът има нужда от Запада. Може ли все още да бъде компас, докато авторитарните режими твърдят, че няма истина, а само битка за власт?

 

- Не виждам никаква причина да бъдем фаталисти. Идеите на трансатлантическите революции от 1776 г. и 1789 г. остават привлекателни. Протестиращите в Хонконг пеят “Клетниците”, а бежанците не искат да се връщат в Саудитска Арабия или Русия. Те знаят какво е Западът и защо искат да отидат там. Ние трябваме да научим отново това, което те знаят. Просто трябва да поправим някои малки неща. По-точно, повече от няколко…

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Киек

    20 Ное 2019 9:51ч.

    Общи лафове за една "будна кома" на ЗАПАДА ! БРИКС произвежда повече от Г-7 -10 ! Който произвежда, той печели съревнованието.Тчк.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    20 Ное 2019 10:04ч.

    Едно са напудрените думи, а други са реалните последствия от обърканите силогизми на либералните следовници. Същевременно изпъква стремежът чрез обвиненията към "другите", да се неглижират управленческите престъпления извършени от крайната либерастия завладяла особено силно Германия идеологически, а и останалите западни държави, с последствията от нея. Там, в тази страна склонността за правоверно упорито следване на догми и преиграване в следването им, води винаги и закономерно до периодични катастрофи. Следва да се запитаме защо, след като фантомното чедо на съвремието - демокрацията победи, как така Европа отново се изправя пред нова и то свързана с нейното истинско оцеляване, катастрофа? Нали доблестните съюзници донесоха демокрацията на щиковете си и наложиха преформатирането на цели народи и превръщането им мулти-култи бантустани?! Оказва се обаче, в думите на Клайн-Брокхоф - и най-сетне, че упоритото квалифицираните мигранти, само и единствено, като БЕЖАНЦИ, т.е. всички пристигнали "гости" на Танте били бежанци, е поредната лъжа и измама в угода на леви фантазьори и зелени талибани. Довличането им под всякакви предлози, се използва като прикритие и цели разбиване на националните държави и превръщането им в сборища на напълно чужди и не компатибелни едни с други хора, култури и религии. С което се постига главната цел на упражнението: - Ликвидация на бяла Европа, нейната идентичност, фундамет, устои и дори - изличаване на биологичните дадености на Съзиданието в нейното население... - Какво по голямо доказателство за зловредната същност на извършеното съзнателно преформатиране на Европа от САЩ и шайката на Банкеро-сатанинският интернационал след ВСВ? Съществуванието на Запада, най-общо казано, е било и е обвързано с непрекъснат приток на ресурси отвън - било с колониален грабеж, било от завоевателните войни, а сега чрез ликвидация на средно- и по-малките държави и изсмукването им, подкрепено от създадени брожения, преврати и цветни "революции". Продължението на това властване им се отдаде през 90-те след краха на СССР и капитулацията на некадърно управляваните Източни страни. Последна голяма плячка отложила фалита с още няколко десетилетия. Да, но сега този пак е изплувал на преден план и паниката напълно е обзела управляващите клики... - Накъде по-нататък?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Затова се отнасяхме към Русия и Китай с “търпението на светци”.

    20 Ное 2019 10:13ч.

    Лъжа, продиктувана от откровена самозаблуда! Така е, защото липсва саморазкаяние. А липсва саморазкаяние, защото този човек говори като типичен западняк, т.е. така, както винаги е говорило световно известното Министерство на Истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Америка няма да бъде задълго детегледачка на Европа. Опасявам се, че без американските гаранции вътрешноевропейските пукнатини ще се задълбочат

    20 Ное 2019 10:24ч.

    Ако Европа се тревожи, че е тъй слаба без Америка, колко ли ще е слаба неистина, щом е заложила на един дотолкова предизвестено слаб играч като САЩ? Казвам предизвестено, защото винаги ме е учудвало (даже у западните интелектуалци) това самозаблуждаващо вторачване в нещо толкова мнимо, каквото е американската военна мощ, т.е. военната мощ на страната, която, за разлика от Европа, не знае от първа ръка почти нищо за ужасите на войната в разновидността й на Първа и Втора световна война! Още по-учуден съм как представители на страни, които са люлката на културата и изтънченото знание (Европа), нямат сили да проумеят доколко Северна Америка е безсилна в автентичната култура и голямата теория... и поради тая своя изпълненост с комплекси от тях - хвърля лудите си пари да ги унижава и унищожава, бълвайки зашеметяващите и тровещи световната културна атмосфера свои масово-културни "шедьоври", провокиращи глупостта, лицемерието, разврата, и всякакви други форми на морални и естетически уродливости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • tester1

    20 Ное 2019 10:46ч.

    Ако наистина вярва в това което говори ( в което се съмнявам) е доста наивен за годините си. Хората от Източна Европа просто са запазили инстинктите за самосъхранение, докато тези на Запад са "приспани" отдавна и превърнати в консуматори от едрия капитал и банките. Пикът на преселниците леко ги събуди, но са още в сънна фаза. Да се молим да няма сериозна финансова криза, защото тогава лицемерието ще изчезне и ще види истинското лице на Запада, което никак не е красиво.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наглост

    20 Ное 2019 11:15ч.

    От публикацията не само лъха, но крещи: "Всичко е правилно, което е в интерес на САЩ!" Как те, америкосите пишат и нарушават международните договори, ни дума! Каква заплаха са участниците в заседанията на ООН в Ню Йорк, та те, американците решават на кой да дадат виза и на кой не? И това било "либерална ценност"? Речено по-достъпно, този пуяк ни говори: "Мижи да те лажем!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Gen Gurko

    20 Ное 2019 11:35ч.

    И на този етнически хомогенните държави му бъркат в з@дника.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    20 Ное 2019 12:00ч.

    БРИКС произвежда повече от Г-7 -10 ! Къде я прочете тази тъпня, бе идиот! Хващала ли си икономическа база данни, да видиш каква идиоти си написал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лъжливите овчарчета

    20 Ное 2019 12:31ч.

    Хора, лъжат ва! То не бяха ценности, то не бяха идеи, то не беше фабриката за илюзии! Само и само те да са на власт, и те да казват кое как да бъде! Ами с отдръпването на САЩ и обръщането им срещу Европа, доста държави ще кажат - ние не сме кандидатствали за васали на франко-германската империя с център Ватикана! И кво праим тогаз?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    20 Ное 2019 13:31ч.

    Всичко опира до пари ! Тези хора са готови да лъжат , да убиват , да извършат всякакви престъпления , за да отмъкнат парите ни ! ФАЩ са построени върху костите на коренните жители на Америка и като вампири се хранят от кръвта на милионите жертви , на войните , които разпалват по света !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дамиен

    20 Ное 2019 15:58ч.

    Свободното движение на хора в ЕС съвсем не предполага заселването на негри и араби,където им скимне. Левите капути ни убеждават,че с присъединяването към ЕС сме приели всички изгъзици и сега трябва да слушаме само Кончита Вурст. Цял свят се смее на наложените ни изродщини. Никога не сме подписвали да приемаме фалшиви бежанци и тумби афганистанци и пакистанци,защото им е омръзнало да пасат козите и искат да са на социал в Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Информационните технологии са техният лост (б.м. на руснаците и китайците). А цифровата диктатура е опасността, която се задава."

    20 Ное 2019 16:20ч.

    Видяхте ли как се обърна палачинката? Русия и Китай вече изпреварват Запада по темпове на цифровизация на икономиката, военщината и социалната сфера. Затова господинът никак не е доволен и го обръща на хленч уж за отстояване на ценности. До оня момент, в който Западът все още лидираше в технологите и микроелементната база за тях, нямаше никакъв проблем, а Русия и Китай бяха "трети свят". Тогава се говореше, че двете страни изостават в цивилизационното си развитие. Днес вече цивилизационното развитие изведнъж започва да се измерва не с широко внедряване на изкуствен интелект, а с "ценностния проект, заченат в Просвещението". Можем да си обясним защо двата гиганта Китай и Русия искат широкото внедряване на цифровизацията - и двете страни имат проблеми с удържането на своите гигантски размери: Русия, заради огромната си територия, и Китай, заради огромното си население. Ала Западът, който постави авангарда на цифровизацията, и особено с въвеждането на кредитното електронно робство в САЩ и манипулациите на индексите по борсите, той защо изведнъж тъй лицемерно пое ролята на спасител от "новия цифров тоталитаризъм"? А някой вярва ли, че Западът дотолкова поумня спрямо глобалните проблеми на човечеството, или май истината е съвсем прозаична: Западът произвежа технологии с висока себестойност при достойна конкуренция от Изтока, ето защо никой повече не ще да им ги купува?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Vassil Zdravkov

    21 Ное 2019 16:07ч.

    В последните години си купих 4 чадъра от бангладешци в Западна Европа когато завалеше. Защо техните младежи не искат да продават чадъри ? Или да стават сервитьори ? Както всяка идея хуманността трябва да си има граници. Ако се забранят туристите, Париж, Берлин, Рим и пр. въобще няма да са европейски градове, а негро-арабски. И в този либерален разгул Русия и Китай нямат нищо общо. Да преебеш най-малкия континент в името на някакви "ценности" е престъпление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • софиянец

    21 Ное 2019 17:38ч.

    хамериканската проститутка иска пари за сюзерена, аре обратно на село...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Този е заинтересован

    23 Ное 2019 13:17ч.

    Каква обективност очаквате точно от този човек? Той ще си брани хранилката, както и докато може!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи