- 10 Sep 2020
- 155
- 4
След триумфа на „Гадни копилета”, режисьорът се завръща с уестърн за робството – „Джанго без окови”. Куентин Тарантино разказва за своето вдъхновение, клишетата, актьорите, „Златната палма”... Интервю на Фабрис Льоклерк в „Експрес”.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Откъде дойде идеята за „Джанго без окови”? По-скоро от уестърна на Серджо Корбучи* или е вдъхновен от „Невада Смит”**?</strong></p>
<p>- Радвам се, че споменавате втория филм, защото той действително е източникът на вдъхновение за „Джанго без окови”. Наистина „Невада Смит”, но също така и други филми, като „Денят на гнева” с Лий Ван Клиф, или „Човек без звезда” на Кинг Видор. В тези филми има постоянно обучение, предаване, което откриваме дори между Скайуокър и Йода в „Империята отвръща на удара”. Тази връзка много ме вдъхнови, особено в първата част на „Джанго без окови”, когато героите на Кристоф Уолц и Джейми Фокс трябва да се разберат преди да се впуснат в едно дълго пътуване.</p>
<p><strong>- Все пак Корбучи също ви е вдъхновил.</strong></p>
<p>- Ако говорим за уестърни, мисля, че всеки голям режисьор е съумял да възвеличае свой собствен Запад. Съществува този на Антъни Ман, който не прилича на никой друг, този на Джон Форд също. Но за мен върховният уестърн си остава този на Серджо Корбучи. Защото никога дотогава не е виждано толкова насилие, бруталност, понякога дори нереалност. Към това исках да се приближа с „Джанго без окови”. Един див и безмилостен Запад. Именно като режисирам един чернокож в разгара на робството.</p>
<p><img src="/uploads/editor/DJANGO-1.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Джейми Фокс и Кери Уошингтън в кадър от "Джанго без окови"</em><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Актрисата Кери Уошингтън ми каза, че „Джанго без окови”, определено е любовна история. Но любовна история, режисирана от Тарантино!</strong></p>
<p>- Това е вярно! Но не е за първи път. „Истински романс”, моят първи сценарий, има романтична основа. „Криминале” е филм за двойката. Дори „Родени убийци” е любовна история! Не говоря за „Убий Бил”! Въпреки това продължават да ме питат кога най-сетне ще реша да направя <em>love story</em>...</p>
<p><strong>- Открихте ли в лицето на Кристоф Уолтц единствения актьор, способен да пресъздаде напълно един герой а ла Тарантино?</strong></p>
<p>- Това е хубаво описание наистина! Обожавам го, изпитвам безкрайно удоволствие да работя с него. Това е най-добрият спътник в нашите арстистични пътешествия. Но, най-вече, той е изключително сериозен актьор, не оставя нищо недовършено. Изпълнява задълженията си, знае перфектно диалозите, когато снимаме. А когато си актьор, не винаги е лесно да работиш с моите диалози! Започвам да свиквам и мисля, че в бъдеще ще ми бъде трудно да напиша сценарий, без да мисля в един или друг момент за Кристоф.</p>
<p><strong>- Когато говорите за любимите си филми, често цитирате „Рио Браво”, „Изстрелът” и „Шофьор на такси”. До каква степен сте повлиян в работата във вашите филми от Хоукс, Де Палма и Скорсезе?</strong></p>
<p>- Не обичам много почестите. В замяна на това, използвам някои режисьорски техники, които те са направили известни. Мисля, че приносът на всеки режисьор в историята на киното незабавно се превръща в нещо като книжарница, в която можеш да отидеш и да си вземеш. Има един епизод в „Убий Бил”, в който Дарил Хана е в болницата, където използвам много техники от Де Палма, <em>split screen</em> (разделен екран) като начин на монтаж. Това беше не толкова пряка почит към Де Палма, колкото начин да използвам неговото умение в трилъра. Но моето кино е като готварска рецепта - има много съставки, които слагам според желанието или нуждата. По-скоро се виждам като студент по кино, които преминава над жанровете. Обичам колкото да прославям клишетата, толкова и да им извивам врата!</p>
<p><img src="/uploads/editor/DJANGO-2.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Кристоф Уолтц и Джейми Фокс, единият ловец на престъпници, другият - освободен роб</em></p>
<p><strong>- След „Гадни копилета” вашето кино се зареди с нови политически и исторически теми. „Джанго без окови” припомня робството. Чувствате ли се по-зрял днес, за да говорите за това?</strong></p>
<p>- Вярно е, че сюжетите, които използвам, във всеки филм стават малко по-големи. Вероятно имате право, впрочем отговорът на този въпрос се съдържа в самия въпрос. Всичко е въпрос на мащаб. В много уестърни интригата се свежда до няколко сцени с диалог и големи пространства. Много харесвам това, но днес предпочитам по-широк мащаб. В „Глутница кучета” акцентирах върху интимността, икономията на изразните средства и декора. Това не отнема нищо от драматургията, но, от моя гледна точка, историята в „Джанго без окови” изискваше точно обратното. Героите във филма прекосяват Америка от край до край, от северните планини до южните плантации, от Тексас до Уайоминг, до Мисисипи. Тези промени на декора, на тоновете, на атмосферата са ключът към изграждането на образа на Джанго. Той трябва да премине през всичко това, за да стигне възможно най-кален до сблъсъка.</p>
<p><strong>- Въпреки това вие си оставате жанров режисьор.</strong></p>
<p>- Защото това е в основата на всичко, което правя. Вземам един познат жанр, независимо дали това е спагети-уестърн, или военен филм, и му извивам врата! За „Гадни копилета”, както и за „Джанго бе окови”, прочетох много документи за нацизма и за робството. Това е храна, която не спира да извира вътре в историята. Но сигурно имате право, трудно ми е да се придържам към един сюжет, една поука, една задача...</p>
<p><strong>- Харви Уейнстейн е продуцирал почти всичките ви филми, той се смята донякъде за ваш кръстник. А вие?</strong></p>
<p>- Никога не бих станал това, което съм днес, без неговата помощ и доверие. Но той винаги е харесвал това, което правя. Той прие да продуцира „Криминале”, без дори да бях завършил сценария. Той ме разбира с върха на пръстите си. Днес филмите ми са по-лесни за финансиране. Харви и аз дори изградихме партньорство с международни киностудии. Нямах проблем с финансирането на „Джанго без окови”, въпреки че се питах как ли ще приемат тази история, която все пак е доста мрачна и брутална. Но те харесаха сценария.</p>
<p><img src="/uploads/editor/DJANGO-3.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Джейми Фокс в кадър от "Джанго без окови"</em></p>
<p><strong>- Получихте „Златна палма” за най-добър сценарий за „Криминале” едва на 31 г. Нямате ли впечатлението, че сте бил признат прекалено млад, за да го оцените наистина?</strong></p>
<p>- Не, човек никога не е прекалено млад, за да бъде награден! От деня, в който се впуснах в киното, върховната ми мечта е била да имам „Златна палма”. И мисля, че я заслужих за „Криминале”. Сигурно знаете шегата ми: често казвам, че единственият по-престижен списък от този на лауреатите на „Златната палма”, е този на хората, които никога не са я получавали!</p>
<p><strong>- Чаплин, Уелс, Спилбърг...Вие не сте в добрия списък!</strong></p>
<p>- Да, моят клуб е по-ограничен <em>(смее се)</em>... По-сериозно, мисля, че съм едва по средата на пътя, имам още много филми да направя. И мисля, че най-добрият предстои.</p>
<p><strong>- Какво не сте направили още и днес ви изкушава?</strong></p>
<p>- Не знам. Предлагаха ми да снимам реклами и клипове, Мадона и Джей Зи искаха да режисирам техни видеозаписи, но аз отказах. Това не ми е интересно, както рекламата впрочем. Нямам желание да идвам на снимачната площадка, освен ако не е за да правя кино. Изпитах удоволствие от работата в телевизията, защото бях фен на сериалите, като „От местопрестъплението” и „Спешно отделение”, за които ме поканиха да заснема по един епизод.</p>
<p><strong>- Какво мислите за трагедията в Аурора миналия юли и вечната полемика за насилието в киното?</strong></p>
<p>- Вече стават 20 г., откакто ме поставят в центъра на този въпрос. Не съм си променил мнението и, честно казано, нямам желание да отговаря.</p>
<p><strong>- Как виждате развитието на Холивуд сега, като индустрия и като творчество?</strong></p>
<p>- Няма да подхващам темата за изчезването на кинолентата като такава. Нямам никаво желание да гледам филм на цифров носител, пълен със специални ефекти. За мен да гледаш цифрова прожекция, е като да гледаш DVD в стая с непознати. Не си струва усилието да ходиш дотам. Що се отнася до творчеството в Холивуд, мнозина критикуват качеството на филмите, но аз мисля точно обратното, всяка година има много добри филми, независимо дали са касови, независими или чуждестранни филми. Вземете „Възходът на планетата на маймуните”. Ето една голяма продукция, голям филм, хубав сценарий и интелигентно направен... Всички киномани мърморят, но когато трябва да направят топ 10 на филмите на годината, те ще поискат да могат да сложат там 15!</p>
<p><img src="/uploads/editor/DJANGO-4.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Леонардо ди Каприо в кадър от "Джанго без окови"</em></p>
<p><strong>- Вие сте почти болезнен киноман, закърмен сте с поп културата. Какво ви превърна в икона на същата тази поп култура?</strong></p>
<p>- Хм...Харесва ми много това, което казвате <em>(смее се)</em>! Когато бях млад, не спирах да се питам какво всъщност означава поп култура и дори просто култура. Мислех, че терминът „поп” е пренебрежителен. След това остарях и вече разбирам за какво става дума. Мисля, че тази култура доста е остаряла, като хубаво вино. И, най-вече, тя позволява постоянно пренаписване, постоянно обновяване.</p>
<p><strong>- Същите ли са вашите източници на вдъхновение? Световното кино, телевизията...</strong></p>
<p>- Малко изоставих телевизията, защото ми пречеше да отида на кино. Малко ми омръзна да си стоя у дома, за да гледам сериали. Всъщност, когато съм в процес на творчество, по проект за филм или по време снимки, винаги имам втора мания, втора прищявка, напълно без никаква връзка с това, което правя в момента. Това ми позволява да си поема въздух, но се случва да намеря нещо в нея за моята работа. Когато подготвях „Джанго без окови”, започнах да гледам всички филми на Джак Лий Томсън, режисьорът на „Оръжията на Наварон”. Не бях негов голям фен, но с един приятел намерихме всичките му филми, дори най-неизвестните, и там открих някои добри неща. Знам го, аз съм обсебен, компулсивен. В мига, в който започна, трябва да изгледам всичко! След това пиша кратки бележки, подреждам...</p>
<p><strong>- Всъщност можехте да сте журналист.</strong></p>
<p>- Ще ви кажа: смятам се за вечен студент по кино. И денят на дипломната ми работа ще бъде денят на смъртта ми! <em>(смях)</em></p>
<p><em>* Уестърнът “Джанго” (1966) на Серджо Корбучи</em></p>
<p><em>** Уестърнът „Невада смит” (1966)</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
