“Бил съм учител, работил съм в офис, копал съм канавки, бил съм безработен, имах живот на гражданин. Когато станах рок звезда, имах база за сравнение. Не е същото, както ако бях станал популярен веднага след завършването на училище. Имах шанса да позная успеха на 27-годишна възраст, когато вече бях станал баща”.

 

 

С новия си албум 57th&9th, който се очаква да излезе през ноември, английският певец се връща към попа, припомняйки и репертоара на The Police.

 

- Новият ви диск, който е много поп и много директен, изненадва…

 

- Точно това исках! Да изненада. Изненадата е най-важният елемент във всеки тип музика. Независимо дали слушам поп или класика, аз имам желание да бъда изненадан преди 16-ия такт на парчето. Не искам да се приспивам. Когато композирам, се опитвам да направя същото, така както когато избирам музикален стил. През последните десет години издадох албуми, които могат да се смятат за езотерични: лютня от ХVI век, фолклор в The Last Ship, Зимните песни на Шуман и Шуберт. Ето защо този твърде директен албум обърква. В него има елементи от миналото ми с The Police, но също така и балади.

 

- Защо е тази внезапна спонтанност?

 

- Това е албум, който записахме много бързо, за по-малко от два месеца. Свързах се с музикантите с идеята да се забавляваме. Исках песните да са не по-дълги от четири минути и ги измислихме като десет малки новели. За I Can’t Stop Thinking About You, тръгнах от идеята за бяла страница, която прилича на сняг. Песента разказва за това търсене на вдъхновение. Всеки път се питам какво изисква музиката. Всяка история е различна.

 

- Загубихте ли интерес към поп музиката?

 

- Не бих казал, че това не ме интересува повече, но имах желание да изследвам други възможности, да се потопя в некомерсиални музикални жанрове. Това подхрани моята креативност и ме научи на много. Понякога простотата се постига най-трудно. Следващия път мога да се впусна в друго изследване, кой знае…?

 

- Казвате, че сте бил вдъхновен от смъртта на Дейвид Бауи и на Принс. Как остарявате на 65 г.?

 

- Най-интересната тема във всяка форма на изкуство е как да подхванеш въпроса за смъртта. Тази година беше много черна: загубихме Леми от “Моторхед”, Глен Фрей от “Ийгълс”, Дейвид и Принс. Всички сме шокирани, когато една културна икона си отиде, защото й придаваме форма на безсмъртие. Аз, от своя страна, се подготвям за фаталния изход чрез музиката и медитацията. В това няма нищо болезнено: съзерцанието на смъртта прави живота ни по-интензивен.

 

- Винаги сте съумявал да запазите истинска дистанция спрямо шоубизнеса…

 

- Защото познавах истинския живот преди да се заема с това: бил съм учител, работил съм в офис, копал съм канавки, бил съм безработен, имах живот на гражданин. Когато станах рок звезда, имах база за сравнение. Не е същото, както ако бях станал популярен веднага след завършването на училище. Имах шанса да позная успеха на 27-годишна възраст, когато вече бях станал баща. 

 

 

- Гласувахте ли на референдума за Брекзит?

 

- Да, бях за оставането ни в Европейския съюз. Има важни въпроси, които трябва да решим заедно: кризата с бежанците, въпросите на околната среда. Тези проблеми се решават колективно според мен. Много съм разочарован от резултата от вота, политиците излъгаха избирателите. Не трябваше да има референдум: подобно нещо не се решава под влияние на емоцията. Хитлер е управлявал чрез референдуми. Дейвид Камерън направи огромна грешка; не знам какво ще се случи… Хаос, без съмнение.

 

- Отдавна се чувствате засегнат от въпросите за опазването на околната среда…

 

- Както в песента One Fine Day, аз се надявам, че скептиците, които се съмняват в глобалното затопляне, имат право. Това е иронично, въпреки че научните доказателства твърдят обратното. Надявам се, че ще действаме подобаващо, без да се бавим.

 

- Оставате ли оптимист въпреки всичко?

 

- Това остава най-добрата стратегия, за да се изправим пред проблемите, но е трудно да се прибягва до нея. Трябва да бъдем оптимсти, за да имаме енергия за действие. Хората се страхуват от промяната. Въпросът за бежанците няма да се реши за една година: те бягат от оръжията, които са били произведени у нас, във Франция, във Великобритания, в Германия, в Русия и в САЩ. В бъдеще хората ще трябва да мигрират заради климатичните промени. Това би могло да се случи и на нас. Важното е да можем да си представим семейството си на кораб, в търсене на сигурност. Нямам политически отговор на този въпрос, но знам, че съпричастността е началото на отговора. Изграждането на стени, избирането на десни правителства не помага. 

 

- След вълната от атентати имате ли чувството, че публиката в залите е по-тревожна?

 

- Не, съвсем не. Публиката е щастлива, когато отива на концерт. Но това, което се случи в “Батаклан” миналата година, ни накара да осъзнаем, че никъде не сме в безопасност. Страхът на улицата нарасна, което се изразява  при избори. Светът се промени, но все пак не можем да променим коренно живота си. Аз ще продължа да изпълнявам музика. Ако ме поканят да пея в “Батаклан”, ще пея. Имаме право да се забавляваме, да пеем и да танцуваме. Нямам отговор, но той не е нито в репресията, нито в насилието.

 

- В албума 57th&9th има типично нюйоркска енергия…

 

- Това е градът, в който живея. Всеки ден вървя в Ню Йорк, за да отида на работа. Този път използвах три студия в квартал “Хелс китчън”, старото ирландско гето, което беше доста опасно, но стана много оживено. Всеки ден вървях по един и същ път. Вдъхновиха ме лицата на Ню Йорк, които виждах, както и шумът, архитектурата и градската глъч.

 

- До такава степен, че да се почувствате като един англичанин в Ню Йорк?

 

- Тази песен беше за моя прятел Куентин Крисп. Накрая аз самият се превърнах в този герой. Той е бил едновременно ексцентричен и смел англичанин, откровен хомосексуалист във време, в която беше опасно да го изречеш. Той беше много пламенен: имах шанса да снимам филм с него, да обядвам в неговата много забавна компания. Има няколко англичани в Ню Йорк, но ние живеем скрито. Мога да вървя и да се придвижвам с колело без да ми досаждат.  Нюйоркчани пет пари не дават за знаменитостите.

 

- Защо преиздадохте соловата си дискография на 33 оборота?

 

- Идеята не дойде от мен, но колекцията е великолепна. Обожавам този удивителен, почти религиозен ритуал да извадиш внимателно плочата от обложката, за да я пуснеш. Ще извадя стария си грамофон от мазето и ще започна отново да слушам винилови плочи. Това са красиви артефакти, които придават стойност на музиката.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Напиши коментар