"Озовах се в пищно и слънчево тяло, пълно с обещания и живот”.

 

 

Актрисата е родена на 20 септември 1934 г., по време на възхода на Мусолини. Майка й Ромилда Вилани, - “ексцентрична красавица, твърде висока, прекалено руса, твърде жива и най-вече неомъжена” - я отглежда сама, след като баща й избягал. Тя прекарва детството си в Поцуоли, в предградието на Неапол. “Бяхме бедни. Като млада страдах от глад, рана, която никога няма да зарасне”, разказва тя. В училище й лепват прякора stuzzicadenti - клечка за зъби, заради хилавата й външност.

“Юношеството ми пламна късно. 

 

На 15 г. се озовах в пищно и слънчево тяло, пълно с обещания и живот”.

 

Тя печели конкурси за красота, докато един ден, през 1951 г., майка й я води в киностудиото “Чинечита”, където Мървин Лерой снима един исторически филм, “Кво вадис”. Тогава тя дебютира като статистка, под името София Ладзаро, а след това разцъфтява във фотороманите на Чино Дел Лука. Алберто Латиуада, Марио Солдати, Луиджи Коменчини забелязват тази зараждаща се звезда и й дават шанс. 

 

 

 

 

През 1952 г. Гофредо Ломбардо й дава артистичното има София Лорен. 

 

Срещата с Карло Понти ще разтърси живота й. Вече известен продуцент, женен и баща на две деца, по-възрастен от нея с 20 г., той забелязва високата 17-годишна девойка, която се мъчи с неблагодарни роли. Съветва я “винаги да носи тайори”, за да подчерте по-добре щедрите си форми. Тя е уплашена и съблазнена. Страстта им пламва през 1954 г., на снимачната площадка на “Жената от реката”. Следва таен брак в Мексико, който е отменен пет години по-късно, поради “бигамия”. И заминаване за Париж, където разводът е разрешен и където, след като и двамата стават натурализирани френски граждани, сключват граждански брак в кметството в Севър. 

От брака им се раждат двама сина, “двата ми най-големи шедьоври”, Карло, който ще стане диригент, и Едоардо, който преди три години представи на фестивала в Кан първия си филм - “Човешкият глас”. 

 

 

Със синовете си Карло и Едоардо  

 

 

“Карло Понти беше идеалният мъж в моя живот”,

 

казва тя и добавя: “Не съм жена, податлива на изкушения”. Тя ще остане до него до смъртта му в Женева през януари 2007-а на 95-годишна възраст. Приписват й мимолетна връзка с Кари Грант, партньорът й в два филма, “актьор, изпълнен със срамежливост”.

 

София Лорен със съпруга си Карло Понти

 

На екрана обаче партньорите й са легион: Антъни Пъркинс, Алек Гинес - “най-цялостният актьор, когото съм срещала” - Питър Селърс, Кларк Гайбъл, Джон Уейн - “истински каубой, висок, здрав и уверен” -, Ричард Бъртън, Жан-Пол Белмондо, Марлон Брандо, когото бързо намразила. И, разбира се,

 

Марчело Мастрояни, любимият й партньор,

 

с когото е заснела 13 филма, сред които един от най-красивите моменти в италианското кино, филмът на Еторе Скола “Един специален ден”. “Нашето разбирателство беше секси, игриво, закачливо, чувствително, дълбоко човешко, но, уточнява тя, никога не е имало флирт помежду ни”.

През 1962 г. Алек Гинес й съобщава по телефона, в 6,40 часа сутринта, че 

 

“Чочарка” на Виторио Де Сика й носи “Оскар” за главна женска роля. 

 

От страх да не се провали на сцената, тя е предпочела да остане в Италия. 

17-те й дни в затвора в Казерта, близо до Неапол, през 1982 г. за укриване на данъци, са я белязали. Но “най-лошото преживяване” в живота й е през ноември 1992 г., по време на хуманитарна мисия в бежански лагер в Сомалия. Измършавели тела, деца, които приличат на скелети. Шокът е брутален: “Видях ада. Ще го помня през целия си живот”. 

София Лорен получава втори “Оскар”, този път за цялостната си кариера, през 1991 г., като той й е връчен от Грегъри Пек, докато звездата й все още грее високо в небосклона. “Успехът на София Лорен се дължи на факта, че тя е била много добре подготвена, първо от майка си, после от Карло Понти. Каквато и да е ситуацията, тя винаги е съвършена, никога не пропуска реплика и е интелигентна, забавна, съблазнителна и състрадателна”, казва за актрисата Марко Спаноли, който направи документален филм за нея.

 

В "Един специален ден" с Марчело Мастрояни

 

Два шедьовъра ще я направят една от най-великите актриси на ХХ век. През 1964 г. Виторио Де Сика, нейният Пигмалион, решава да събере отново на екрана дуото Лорен-Мастрояни в “Брак по италиански”. През 1977 г. тя снима “Един специален ден”, на Еторе Скола, който мнозина смятат за една от най-вълнуващите й роли. 

София Лорен разказа за живота, страстите, семейството си, което означава за нея “повече от всичко на света”, и стотината филма, които е снимала с най-големите режисьори в автобиографията си “Вчера, днес и утре. Моят живот”. 

 

София Лорен 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Свят без хоризонт

Свят без хоризонт

Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички...
Déjà vu

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти,...
Краят на Ататюрк

Краят на Ататюрк

През Х век посетителите били заслепени от гледката на централния купол...

2 коментар/a

Вася Н. Илиева на 06.05.2020 в 13:26
Талант и почтеност при красива жена правят устойчива и красотата й. Красотата се променя, но красивото в красотата от почтеност и талант я преобразяват във всяка възраст. Има такава одухотворена красота като тази на уникалната София Лорен, на дамата София Лорен - чест за Италия, за християнството и за всяка прекрасна с добродетели жена, която извиква поклон у тези, които имат ръст. Поздрав за избора на метериала и основанията за него на Галя Дачкова: https://www.youtube.com/watch?v=fMV8GCGTcVg
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 06.05.2020 в 14:54
подпомогнал ја в кариерата, оженили се...така било едно време. Имало морал. Сега са други времена-само секс срешту подпомагане в кариерата, и след 30 години се оплакват, че и неја ја е изнасилил. Непочтена работа.

Напиши коментар