- 10 Sep 2020
- 180
- 6
Работата ми е такава, че се налага да общувам. Няма нищо лошо, понякога дори е приятно. Често обаче се чуствам досущ като синеоко дете в плевня и отвън някой с безлично лице държи запалена клечка кибрит. Често пъти хората тук се държат странно. Особено, когато трябва да се видиш с тях по работа. Ако са учтиви, ще ти закъснеят само с петнайсет минути. Иначе, могат да дойдат и много по-късно. Това, както и всичко останало, е добре. Лошото е, че аз винаги, идвайки точно навреме, вечно съм в ролята на глупака. От друга страна, повтарям – това също е добре. Повечето хора, с които се срещам по работа, знаят че предпочитам да общувам извън офисите и обикновенно ги чакам, докато закъсняват, в кафенета, барове, или ресторанти. И така – аз пристигам – тях, разбира се, още ги няма. Започвам да нервнича. Аз съм подготвил нещата, зная точно какво и кога да кажа, а те още не са дошли. С какво да си запълня времето? По дяволите... Тогава започвам да подслушвам.
Хората наоколо си приказват. Рядко казват интересни неща. Най-жалки са онези, които говорят за зодии, или за дзен, оставям настрана онези които политиканстват, те изобщо не заслужават отбелязване. Понякога обаче – защото всичко е наред и е добре – ме връхлита нещо наистина интересно. Това са любовните двойки, които се карат. Странно, какви неща могат да си кажат хора, които се обичат или са се обичали, когато се карат! Да, винаги съм знаел, че всеки от нас е глупав като останалите. Вчера, докато чаках хората от един моден сайт и те вече закаъсняваха десетина или двайсет минути, чух как едно вбесено момче на съседната маса каза на едно разярено момиче: ТОВА, ЧЕ НЕ СЪМ С ТЕБ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ МОГА ДА СЪМ САМ!!! Ха-ха, помислих си – защо ми са дзен, зодии и политически прогнози на непрофесионалисти? Не ги ща! Искам това. Ха-ха. После моите хора дойдоха, уговорихме се, аз им казах изречението. След като го чуха, всички нещо се умълчахме...<br /><br />
