Как да ви убедя да отидете да гледате „ШиЗи Про“?
Това е театрална трупа, която също както зрителите, няма представа какво ще се случи на сцената.
Няма сценарий, няма билети, няма декори, костюми, нито завеса. Публиката не мълчи притихнала в мрака, а се обажда, предлага, понякога вика. Ентусиазмът и смехът заразяват, залата е малка, обикновено няма място, на всички ни е малко тесничко, но пък се чувстваме сплотени. Още преди представлението новодошлите вече се усещат… Tук ще става нещо необикновено.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_uT0hYdpfmgpfisrh4OXonYtE1tJay0.jpg" style="height:351px; width:530px" /></p>
<p><em>Ружа Райчева</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Направо ти се струва, че там може всичко. И то наистина може! Ние сме в театър на импровизацията. Това което преживяват всички в залата няма да се повтори – понякога става по-добре, понякога по-зле, затова и „ШиЗи Про“ има постоянна млада публика, която ги следи редовно за да види какво ще се случи.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Когато публиката напуска залата е по-шумна отколкото на влизане, на изхода я изпращат актьорите с кутии, в които можеш да оставиш толкова пари, колкото са ти харесали тези изминали час и половина смях и свобода. Реално се взима изход, не вход. И то по желание. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_MrBQX2O2Wk2vRqEIg6Vuf8fFlrNMUw.jpg" style="height:353px; width:530px" /></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Златин Цветков на шега се представя като духовния водач на „ШиЗи Про“. Любовта му към импровизацията започва на шега, с игри в парка. После заедно с приятели основава „ХаХаХа ИмПро Театър“, а през 2013 самостоятелно изправя на крака проекта „ШиЗи Про“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px"> В трупата професионални шизофреници влизат: Ева Васева, Милко Йовчев, Катя Бръмбарова, Димитър Живков, Владимир Зомбори, Илиан Илков, Деян Михайлов, Яна Огнянова, Мирослав Симеонов и когато поиска или се налага, самият Златин. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_RXpbnA7JAarzr47jRK1v8vYcZJQMNV.jpg" style="height:353px; width:530px" /></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Представлението започва със „загрявка“, за да се събуди и раздвижи публиката. Златин я разделя на отбори и задава движения или звуци: например щракане на пръсти за единия отбор и тропане с крака за другия. Резултатът е звук от дъжд и гръмотевици произведени от човешки ръце и крака. Игрите също никога не се повтарят, все пак нали всичко е импровизация?</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_C6YFv0debqx021VwE5wx83XnRnEvyF.jpg" style="height:353px; width:530px" /></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Докато се усетим, и вече сме насред „дългата версия“ в импровизацията. От 6 до 12 души заедно на сцената, импровизират върху дадена от публиката дума.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Смайваща е способността на актьорите да създават сюжети от нищото. Не просто сюжети, а <em>смешни</em> сюжети. Въпреки, че всичко, което се случва не е планирано, ситуациите се развиват, имат завръзка, кулминация, понякога и развръзка, докъдето стигнат. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Принципът „Да, и…“ разбира се, е закон, но главното е, че можеш да грешиш колкото си поискаш. Даже грешките се оказват толкова ценни, колкото са и добрите моменти. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Всеки избира кога да се включи, избира и с кого да си партнира. Между актьорите цари почти телепатия, защото импровизацията зависи основно от добрата партньорска подкрепа. Заедно с публиката се забавляват и те, то това се вижда и усеща. Получава се едно задружно преживяване, а не някакъв малокръвен, добре отрепетиран спектакъл. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_i3tP3uLb562TRUjtao5rDY7XvSCQMS.jpg" style="height:353px; width:530px" /></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Накрая ни награждават с музикална част. Изкарват на сцената пиано и започват импровизирани песни отново по дума зададена от публиката. Тук понякога се получават комедийни апотеози, такива, че публиката започва да приглася на припева. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Шегите в „ШиЗи Про“ нито са пошли, нито са политически (а ние напоследък сякаш свикнахме, че шегите биват само плоски и политически). Основният фокус са човешките взаимоотношения и абсурда. Да отидеш на тяхно представление е като да си посветен в някаква тайна, някакъв скрит вид театър. Те почти венозно преливат на зрителите си оптимизъм, енергия и радост от живота. </span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/MMqtTzwZzZo?wmode=transparent&jqoemcache=Esb0X" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p><em><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:helvetica neue,segoe ui,helvetica,arial,lucida grande,sans-serif">"ШиЗи Про'' ви очакват със заразен ентусиазъм на 28 май, на сцена "Славянска беседа", 20 часа.</span></span></em></p>
<p> </p>
<p><em><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:helvetica neue,segoe ui,helvetica,arial,lucida grande,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_Us3kY3RYs0U6tKG0wRX0Fksowcyrch.jpg" style="height:353px; width:530px" /></span></span></em></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51921_BsxigTH3ghjcaG7WakhktCG0JlRsLJ.jpg" style="height:424px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>