Род Дреер: Абортите са последната неизгубена битка на консервативните американци

Род Дреер: Абортите са последната неизгубена битка на консервативните американци
Съединените щати станаха по-либерални от всякога. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по сексуалните въпроси бяха загубени от десницата, с изключение на аборта... Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка. Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война.

 

Род Дреер 

 

Доналд Тръмп участва в петък в “Поход за живота” във Вашингтон, а във Върховния съд на САЩ преобладават консервативно настроените съдии. Означава ли това политическа промяна? “Фигаро” потърси отговора от американския есеист Род Дреер, един от основните автори в американското списание The American Conservative. Дреер е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), която постигна голям успех в САЩ.

 

- Доналд Тръмп присъства в петък на Похода за живота във Вашингтон. За първи път американски президент участва в него. Преди няколко години обаче той се обяви за правото на избор…

 

- Участието на Доналд Тръмп е напълно опортюнистично. Не мисля, че той има солидни морални убеждения. Тръмп откри, че консервативните християни протестанти го подкрепят, те самите са за правото на живот, така че той им дава това, което искат. Може би е лицемер за правото на аборт, но това, което трябва да запомним, е, че назначи във Върховния съд съдии, които са за избора на живот. А аз предпочитам да имам президент лицемер, който остава последователен в политиката си за аборта, отколкото президент, който искрено е за правото на живот, но не е достатъчно ангажиран с тази кауза…

 

- Наистина ли той е “най-силно подкрепящият живота президент в историята”, както обясни Ръсел Т. Воут пред “Дейли Уайър”?

 

- На знам отговора на този въпрос. Може и така да е, но Джордж У. Буш също беше твърдо ангажиран за правото на живот. Не бива да забравяме, че съюзниците на Тръмп, както и враговете му, обожават преувеличенията, когато говорят за него… И още веднъж, главното е какво прави, а не искреността на действията му.

 

- Нова разделителна линия ли в американската политика ли е правото на аборт?

 

- Не, абортът не е ново разцепление, това е разделителна линия от 80-те г., от времето на първата предизборна кампания на Роналд Рейгън. Особено интересен е фактът, че абортът остава разделителна линия през всичките тези години: страната много се промени, дори по отношение на сексуалната освободеност.

 

Един доклад от 2003 г., публикуван в The Atlantic от Томас Б. Едсал, озаглавен Blue Movie, красноречиво показва как въпросите на сексуалността, включително аборта, позволяват да се прогнозира с точност партията, за която ще гласуват анкетираните. Оттогава Съединените щати станаха по-либерални по тези въпроси. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по въпросите на сексуалността бяха загубени от десницата, с изключение на аборта. Странно, общественото мнение по въпроса за аборта наистина не се е променило от 1973 г. досега. Повечето американци са благосклонни към аборта, който е легализиран, но с ограничения. Докато през 1973 г. решението по делото “Роу срещу Уейд” предвиждаше аборт без ограничения.

 

Това, което е особено интересно, е, че дори “милениалите”* да са доста по-свободни по сексуалните въпроси, отколкото предишните поколения, и въпреки факта, че те са най-светското поколение в историята на САЩ, сред тях остава силна съпротивата срещу неограничения аборт. Не съм сигурен, че имам обяснение за това явление, но мисля, че технологията е елемент от разбирането му. Напредъкът на ехографията позволи на хората наистина да видят за първи път какво се случва в утробата и да осъзнаят, че виждат не просто парче плът, а развиващо се човешко същество. Чудесата на днешната медицина, която спасява живота на много недоносени бебета, са по-красноречиви за това поколение от проповедите на свещениците. 

 

- Ще се опита ли Доналд Тръмп по време кампанията за преизбирането си да обедини дълбоко консервативния електорат?

 

- Очевидно да, вече няма много хора, които да бъдат убеждавани. Вероятността за преизбиране на Доналд Тръмп зависи от способността му да сплоти своята електорална база и да убеди консерваторите, които отказват да гласуват за демократите, но не са гласували за него през 2016 г. заради дълбоките съмнения към личността му.

 

Тръмп не беше толкова зле, колкото се опасявах. Не мисля обаче, че беше добър президент. Въпреки това със сигурност ще гласувам за него през 2020 г. и то поради една основателна причина: Демократическата партия е изключително враждебна към религиозните и обществени консерватори, но и към нашите основни свободи. Тяхната битка за теорията за джендъра и максималното разширяване на правата на ЛГБТ общността са основните стълбове на програмата на демократите. Активистите прогресисти посочиха като свой основен враг консервативните християни. По тези въпроси и за защитата на свободата на изразяване не можем да им имаме доверие. Те станаха врагове на свободата.

 

Ясно е, че намалява броят на американците, които са съгласни с традиционалистите по тези въпроси. Вярвам, че в следващите месеци и десетилетия консервативните федерални съдии, които Тръмп назначи, ще бъдат единствените, които ще предложат истинска защита на религиозната свобода в САЩ. Републиканците в Конгреса и Белия дом не реагираха истински за засилване на религиозната свобода срещу претенциите за ЛГБТ права. Те са ужасени от идеята да ги сметнат за прекалено набожни. За съжаление, много американски християни имаха напразни надежди в Голямата стара партия, смятайки, че е достатъчно да гласуват за републиканците, за да спечелят по тези въпроси. В действителност във всички области, академични, медицински, юридически, корпоративни, възтържествуваха ЛГБТ правата и джендър идеологията. Гласуването за републиканците е единственият начин да забавят този прогресистки “блицкриг” и може би по юридически пътища да го прекратят в бъдеще. Не е много, но това е всичко, което можем да направим за момента на политическия фронт.

 

- Според френските вестници САЩ живеят в момента в упадъка на прогресизма. Такова ли е и вашето усещане?

 

- Това не е вярно, но мога да разбера, че нещата изглеждат по този начин за някой, който се интересува само от политическата власт. Вярно е, че Тръмп има президентството, републиканците държат мнозинството в Конгреса и поради тези две причини републиканците назначават определен брой федерални съдии. Това е важен елемент, но не е достатъчен пред огромната културна власт, която имат прогресистите. Те контролират най-големите информационни и развлекателни медии, контролират училищата и университетите, медицината и правото, а също, по доста невероятен начин, големите компании. Появата на woke capitalism (буден капитализъм), прогресистки капитализъм, е един от най-многозначителните факти на десетилетието. Мнозинството от консерватори не са наясно с тяхната сила, нито с начина, по който ясно се позиционираха срещу социалния консерватизъм. Те все още са привързани към епохата на Рейгън и илюзията, че светът на бизнеса е консервативен.

 

Когато Роналд Рейгън беше избран за президент през 1980 г., той отвори нова ера в американската политика, доминирана от десницата, по-точно от неолибералите на десницата. Тази ера приключи с Обама и Тръмп, но бъдещето не е предначертано. Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка. 

 

Ако ние сме консервативна страна, защо нямаме движение като “Демонстрация за всички” (Manif pour tous), което във Франция, в страната на секуларизма, изведе стотици хиляди хора по улиците на Париж, за да протестират? Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война. Трябва да се подготвим за дълъг период на окупация и съпротива. Това наричам избор на бенедиктинската опция. Въпреки че книгата ми се продава добре в САЩ, пропорционално тя имаше по-голям успех в Европа. Във Франция, Италия, Испания и в други европейски страни читателите ми са  католици под 40 години. Когато сте толкова млади и все още ходите на богослужение, не е нужно да сте убедени в истинността на моята диагноза за днешната културна болест. Също така няма нужда да сте убедени в безсилието на Църквата след 68-а в тази криза. В Америка християните все още не са осъзнали напълно тази истина. Това ни чака през новото десетилетие. Това ще бъде болезнен шок, но докато не приемем тази реалност, няма да можем да организираме истинска съпротива. След Тръмп и потоп.

 

* Поколението Y, наричано още милениали, е демографска група, за която няма точен период кога започва и завършва. Обикновено се използва за ориентир началото на 80-те г., като отправна точка (година на раждане), и завършва средата на 90-те г. до началото на 2000-те години - бел. ред.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Доста

    26 Яну 2020 9:11ч.

    мрачна перспектива за западния свят. В световен мащаб обаче нито исляма, нито китайците и руснаците са предали четата. Интервюто е много добро и интересно особено за юристи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консерватизмът фарисейският квас

    26 Яну 2020 10:02ч.

    Всички консерватори и попове са в Адът, ако са без сърце. Богатият е без сърце. Не на абортите, да на геноцидът и пари за кръв - петрол и кръв..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Богатият е без сърце. Учили сме го това.

    26 Яну 2020 10:11ч.

    Като братята Евлоги и Христо Георгиеви например, като Кудоглу в Пловдив, дето му събориха сградата на площада и подпалиха тютюневия склад, все за благотворителност построени, като всичкие ония давали пари на българчета да се изучат, да се строят училища и църкви, знаем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сащианският прогресизъм

    26 Яну 2020 10:53ч.

    Извоюваните позиции от прогресистите в САЩ по същество са елементи на комунизма имплантирани в тъй наречения буден капитализъм в САЩ. Това Ленин го е провидял още преди повече от 100 години,че обективно точно в САЩ има най-много предпоставки за отиване към социализъм и после към комунизъм. Караха-вараха и пак стигнаха до най-промишлено и технологично развитите страни. Който е чел системно и внимателно утопистите-социалисти и марксистите отлично знае,че в комунистическото общество няма религии,няма никакъв брак като институция,било християнски,мюсюлмански,будистки ,индуистки или граждански. Точно затова в Норвегия нямат никакъв проблем да отнемат деца от семействата - в комунизма семейството е като при ирокезите,т.е. колективно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Богатият е без сърце. Учили сме го това. на 26.01.2020 в 10:11

    26 Яну 2020 10:53ч.

    Днешните богати такива ли са? Благотворители? Днешните даже не виждат, макар принципно да боде очите, че думата "богат" произхожда от Бог.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Едно

    26 Яну 2020 12:30ч.

    тролче се изказва, всички богати познава:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консерватизмът фарисейският квас

    26 Яну 2020 14:46ч.

    Богатият ще влезе в Рая, когато камила влезе през иглено ухо. Вие консерватоорите всички сте безз сърце.. Хиттлер е възродениятт консерватизъм. Националсоциализмът е консерватизмът.. Лука 21 Библия, ревизирано издание (BPB) Лептата на бедната вдовица 21 Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. 3 И каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тези пуснаха в съкровищницата[a] за Бога от излишъка си; а тази от немотията си пусна целия имот, който имаше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    26 Яну 2020 15:06ч.

    Лука 21 Библия, ревизирано издание (BPB) Лептата на бедната вдовица 21 Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. 3 И каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тези пуснаха в съкровищницата[a] за Бога от излишъка си; а тази от немотията си пусна целия имот, който имаше. ... Даването ее пропаганда, когато се знае. Богаатият дава, ккакто Сорос, Кох и Рокфелер. За да получат измиване на мръсни ръце и пропаганда. ИНДУЛГЕНЦИЯ. Хищникът Рокфелер Той държи на всяко пени, трупа пари и ги инвестира, за да увеличи състоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, далновидност и безцеремонност превръща Джон Рокфелер в най-богатия американец на всички времена.Той е смятан е за олицетворение на безскрупулния капиталист. И методите му наистина са били груби, но ролята му все пак не е била чак толкова негативна, твърдят някои. През последните години от живота си даже давал част от парите си за благотворителни цели. "Ангел на милосърдието" Предоставяйки на превозвачите преференциални цени, Рокфелер буквално елиминира конкурентите. И предизвиква гневни протести, които обаче нямат никакъв ефект. През 1871 само за няколко месеца компанията му слага ръка на 22 от общо 26-те независими рафинерии в Кливланд - случаят влиза в историята под името "кливландската касапница".. Самият Рокфелер ни най-малко не се съмнява, че дейността му е полезна и за обществото, дори нарича своята нефтена компания "ангел на милосърдието" - защото поемала по-слабите фирми и така укрепвала бранша. Освен това се има за обществен благодетел: "Да не забравяме, че с нашия нефт се произвеждат продукти и за по-бедните, които могат да купуват тези продукти на по-ниска цена", пише Рокфелер през 1885. Става дума най-вече за газовите лампи, които дотогава са недостъпен лукс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Яну 2020 16:42ч.

    Проблемът на американците е, че не са християни, а юдеохристияни. А това е съвсем друга религия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не знам,

    26 Яну 2020 17:28ч.

    за какво плюят капитализма и милионерите. Освен черна завист не виждам защо. Наемният работник работи 8 часа. Два - 2 - часа за заплатата си , шест - 6 - часа за обществото. Капиталистът също работи, но на пазара 8 часа от които два - 2 - часа за себе си и шест - 6 - часа за обществото. Но наемният работник присвоява двата - 2 - си часа като заплата, а капиталиста присвоява шестте - 6 - обществени часа на наемните работници, своите шест - 6 - обществени часа и своите два - 2 - лични часа, като частна собственост. Това се прави за да е заинтересован капиталиста от своята частна собственост и за да се накарат наемните работници да работят чрез икономическа принуда. Като си гладен - плюеш си на ръцете и работиш. Юридически капиталистът е частен собственик, но фактически и морално капиталистът е общественик, защото присвоява обществен капитал и е общественик именно за това. Никой не може и не трябва да се меси по никой начин на капиталиста за това колко да са двата му лични часа, които консумира за лични нужди. Капиталиста може да изяде целия си капитал може и последни си лев да даде за фирмата си. При социализма с държавна собственост директорът, който заменяше капиталиста имаше строго определена заплата, макар и по голяма от заплатата на наемните работници, но имаше ограничение, да получава само заплата. И затова не беше заинтересован. А и собствеността беше държавна и директорът трябваше да се бори за властта си. Социализмът предизвиква феномена "борба за власт", която срути социализма. Докато при капитализма има свободна инициатива и свободно творчество. Частната собственост е противоречива, хем частна, хем обществена. И правителството при капитализма, трябва да стимулира капиталистите, да работят за обществото, да стават по богати. Капиталистите, като общественици трябва да работят за обществото и работят за обществото. Не трябва да се завижда за богатството им, защото то е обществено богатство. Вярно е, че живеят по добре от наемните работници, но понякога дават целия си капитал за фирмата си. Ако се вземат данъци от капиталистите, то трябва да се взема една десета от двата - 2 - та им лични часа, като плосък данък, но не и от обществения им капитал. Защото тогава се изяжда общественият им капитал - 6 те часа ма капиталистите и 6 те часа на наемните работници. Трябва да се облага само двата им часа личен капитал, който те декларират на края на годината. Изобщо частната собственост е противоречива - хем частна, хем обществена - дори и заплатата на наемните работници е противоречива. Марксовата теория обаче е друга. Тя е само за производството където капиталистът не работел и бил експлоататор, а наемният работник само работел и то пак осем - 8 - часа, като - 2 - два часа работел за заплатата си, а - 6 - шест часа работел за капиталиста, които шест - 6 - часа били принадена стойност, като незаплатен труд, от които идвало богатството на капиталиста. Няма теория за пазара, където ролите на работник и капиталист се разменят от производството на пазара, а "средството за обръщение" било същото като производството. Не се говори нищо за частен и обществен характер на капитала и труда, които Маркс в началото на трудовете си признава, а фактически по късно отрича. Мисля, че е хубаво хората в сайта да прочетат този постинг, преди да пишат глупостите за експлоатацията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никой не може и не трябва да се меси по никой начин на капиталиста за това колко да са двата му лични часа, които консумира за лични нужди.

    26 Яну 2020 17:57ч.

    Тая либерална директива, дето си я изтипосал, защо си въобразяваш, че ще ти я хвалим и едва ли не ще ти се възхитим, че пак си "раждал идеи"?! Всякакви директиви за личностна неприкосновеност са напълно условни спрямо истината идеологически изобретения на модерното общество, обсебено от концепцията за човешки права, почиваща на определен тип антропология, който е оспорим и критикуем. Една такава антропология на неприкосновеното частно, което може да се самосъзерцава извън обобществяването, сме я критикували тука под доста теми, и не само с методологията на Маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо

    26 Яну 2020 18:21ч.

    не си разбрал, но пишеш като професор по политическа икономия, който не вижда явленията, но знае понятия и мисли, че като пише понятия , ще се изкара прав, и хората ще го изкарат че знае много. А сигурно като пишеш дълги постове, ги постваш копи - пейст, за да се изкараш, че много разбираш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо на 26.01.2020 в 18:21

    26 Яну 2020 18:43ч.

    Какво трябва да разбера, а? Каквото забелязвам като директивно свободно съчинение в поста ти - веднага съм му реагирал. Политическата икономия е обозрима откъм философия на икономиката. Повечето грешки на обясняващия не са свързани със съдържанието, а с логиката и методологията. Така че фалшивото (като опорна точка на цялата ти драсканица) само с един поглед го мярвам и веднага ти го посочвам. "От връо се види доло, ала от доло връо не се види." (Елин Пелин)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не се говори нищо за частен и обществен характер на капитала и труда, които Маркс в началото на трудовете си признава, а фактически по късно отрича.

    26 Яну 2020 18:52ч.

    Каква е тая колосална глупост, дето си я изтипосал? Обясни си го това изречение, защото нищо не е ясно от казаното - и дай точна страница и произведение, където го отрича. Частното (автономното) е фикция откъм хетерономното (общественото). Кой с акъла си, освен затъпен и деменсиран от охолен живот либерал, би отрекъл казаното, продължавайки да ни убеждава че т.нар. личностна автономия е напълно затворена в себе си и неприкосновена само защото с буржоазния морал и абстрактното модерно право сме постановили, че е така?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ти се

    26 Яну 2020 19:13ч.

    обявяваш за защитник на комунистически идеи, а в същност не познаваш теорията на Маркс. Ако нещо разбираш от това, което пиша и имаше поне малко полит икономическо мислене, щеше да разбереш това, което пиша и да се извините всички вие комунистите на българския народ или на българските граждани. Но вие комунистите мислите, че само вие сте прави, че нямате никаква вина за това, което направихте на българските граждани. Но имаше един ваш депутат, който каза, че вината я поемате само с мезета, като имаше в предвид напитката вино, а се искаше да си признаят вината, отговорността, за избитите хора при социализма. Тази вина се базираше на грешната теория на Маркс и Ленин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аз съм перде, натренирам се веднага да улавям манипулациите на манипулатора в цялата система от негови изречения

    26 Яну 2020 19:33ч.

    Аз не афиширам нищо за себе си, най-малкото пък, че защитавам комунистически идеи. Аз съм свободен критик - мога да си позволя свободно да експериментирам с всякакви концепции, за да си изпробвам възможностите в критичния анализ. Не дължа извинения на никого, особено пък на хора, които не притежават теоретичното ниво да ме накарат сериозно да ги слушам и чета. Принципно никой не е длъжен на никого, освен родителите на непълнолетните си деца. Това означава, че двете страни на всяко обществено отношение, след като са пълнолетни, би трябвало да поемат отговорност за своите граждански избори, решения и действия. В този смисъл, ако социализмът по някое време го е закъсал и идеологически, и структурно, и инфраструктурно, и функционално (както днес го закъса неолибералният западен капитализъм), процесът на разпределение на вините и отговорностите е двустранен (на изначалното политикономическо отношение `труд - капитал`) и двуфакторен (диалектически), а не само на комунистите или на капиталистите, каквото залитане се опитваш за демонстрираш. Но, разбора се, нещата, ако ще ги анализираме критично, са много по-сложни, отколкото ни ги представят пропагандните заклеймяващи мантри от митингите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...а в същност не познаваш теорията на Маркс

    26 Яну 2020 19:51ч.

    За непредубедения е очевидно, че познавам логиката и методологията на Маркс професионално, за разлика от теб. И в този форум го показвах неведнъж с постовете си. Маркс е преди всичко философ, и той прави `Капиталът` по философска методология (Хегеловата диалектика), а не изцяло в традициите на общата икономическа теория. Нямам нищо против да чета политикономически критичен анализ на марксовите произведения от специалисти в тази област, но твоето ниво е много далеч от академичното, то даже не съответства и на популяризаторската безупречност. Що се отнася до голямата критическа теория: тя се прави с понятия и изобщо с абстрактно-логически интерпретативни единици, а не с редукционизъм до емпирични данни ("знаене на явленията"), затова и по тоя пункт няма как да приема критиката ти, защото е израз по-скоро на безсилие. Не може с тактика да побеждаваш стратегия, както и мръсната вода да дава мнението си за чистата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Яну 2020 20:42ч.

    Не знам защо намесвате капитализъм и комунизъм, въпросът тук е как и защо една "християнска" нация е изпаднала дотам, че да не реагира на извращенията. Това няма как да се случи, ако християнството е автентично, но ако се възприема като етническа религия на един народ и ако този народ (издигнат в култ) провежда отдавна друга религия, противоположна на християнството, но омотана в понятия за хуманизъм, тогава се вижда откъде е дошла белята. Християнството няма никаква връзка с демократичното ляво в САЩ и неговата представа за човешки права, поругаващи всякакви свещени йерархии, чрез които идва благодат отгоре и всякаква организация, която защитава и подпомага практикуването на християнските ценности, отхвърля и самите ценности. Преливането не е ставало от посока църквата към политиката, а от посока политиката към църквата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • авеста-заратустра

    27 Яну 2020 9:26ч.

    Ами очевидно има народи (за разлика от арийските, както правилно забелязва един форумец в друга тема тъдява), каквито са англосаксонците и немците - а те са псевдоарийци, при които Бог и Светият Дух се нуждаят от по-настоятелно и по-упорито снизхождане, за да могат скотовете от скотобойната им гарантирано да разберат какво Небето иска от тях и как трябва да живеят. И тъй като никой не е длъжен да жертва времето и живота си да им го обяснява, а те да му дуднат, че говорел неразбрано и било нужно да бъде като тях, въпросният трансцендентен фактор му писнало да го обвиняват, при условие, че е априорно невинен, и ги оставял да се въргалят в собствените си полит-икономически отпадъци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • White Caesar

    28 Яну 2020 15:37ч.

    "...при капитализма има свободна инициатива и свободно творчество . . " и също : " но фактически и морално капиталистът е общественик" пардон? добре ли чух - "свободна инициатива?" Oh, really ? целта на капиталиста е постигане на МОНОПОЛ. Не съществуват законни и морални задръжки, които да не могат да се заобиколят от капиталиста - вкл. и чрез войни и репресии. Всъщност войните се водят точно с цел установяване на нечий монопол. Монополи съществуват днес на запад и в Бг, макар и виртулани и не във вида им в който са били през 19-век. Повтарям, МОНОПОЛЪТ е съкровенната мечта на истинския капиталист. Вижте Микрософт, вижте картела Боинг/Айробусс, каква свободна инициатива говорите за ? "Създаването на работни места" е страничен процес (byproduct). "Създаването на работни места" е било винаги средство към печалбата и никога цел. Капиталиста назначава, само защото няма как без работници да направи печалба. Иначе казано, той е притиснат да назначава, защото няма технология (като роботи например), която да му позволи да не назначава хора. Но понеже и роботите се правят и поддържат от (кадърни) хора, а той е тъпанар в тази област, то той е принуден да назначава все пак някого, но не кавайте, че капиталиста назначава хора от добрината на сърцето си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    28 Яну 2020 16:56ч.

    Капиталистът не е нито добър, нито лош, всеки от нас има капитал, който му е даден да управлява, защото да си човек, означава да управляваш. Ако няма какво да управляваш, няма да се развиеш като човек. Затова ни е дадено толкова много, което да зависи от нас, ние управляваме времето си, талантите си и уменията си, домовете си, намеренията си. Съвсем логично е да управляваме и собствеността си и да я развиваме. Знам, че капитализмът е движение, възникнало доста късно като икономическа теория, но в някаква степен той винаги е съществувал. Единствено в моменти на големи репреси и терор, разни развилнели се управници са отнемали на хората възможностите за управление на тяхната собственост. Това, което идва като нравствена страна, не зависи от това, че имаш неща да управляваш, а от моментните ценности на обществото, как е възпитаван. Двете неща не са свързани, капитализмът сам по себе си не е култура, той не може да бъде възприеман като тип нравственост. Ако по същото време хората провеждат друга култура, като например християнската, капитализмът ще бъде облагороден от нея и съвсем приемлив. Комунистите (като имам предвид, че това понятие може да изразява и прекрасни неща, нямащи нищо общо с Маркс, но го употребявам в най-популярния смисъл), които не искат християнството да учи хората на нравственост и проповядват чист материализъм и следване на нагоните (със страх само от силната държава), им отнемат възможността да бъдат поучавани на добротворство. По този начин, без такова духовно възпитание, вече изглежда, че капиталът е основния проблем. Но като вземат капитала, те отнемат на човека и управлението, а като отнемат управлението и създадат хора, от които нищо не зависи, те им отнемат и човешкото развитие. Ние идваме на този свят с капитал, самото си тяло и елементи, способности, след това получаваме култура и духовно наследство, семейство и общност и най-накрая човек получава собственост, тя идва последно (при пълнолетието). За тези 18 години, ако човек се научи да управлява добре изначалния капитал, за 18 години може да се стане човек, при това велик човек, той може да управлява после добре и човеколюбиво и финансовия. Но грешките във възпитанието не могат да се коренят в притежанието, което човек получава вече в зряла възраст. Така че не капиталът е виновен, а културата. Христос за няколко години е превърнал рибари в светии, ние за 18 превръщаме децата си в безпощадни същества.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Клишетата

    29 Яну 2020 8:40ч.

    които пише този Цезар, че капиталиста иска монопол, без Цезар да уточнява дали иска частен монопол или да има конкуренция, чрез държавата , че не се чувстват морални задръжки и другите му глупости, то това трябва да се опровергае. Във всеки човек има добро и зло. Когато системата е такава, че да се прави зло, и това да е норма, то наистина Цезар е прав. Но когато системата се обърне, и стане такава, че да се прави добро - то Цезар не е прав. Но той изхожда от комунизма и социализма, където на думи всичко се правеше за добро, и това беше лъжата на социалистите, които се водеха по идеите на Маркс и Ленин, но на практика, чрез държавата и държавната собственост и съответната борба за власт - се правеше зло. Склонен съм да вярвам, че социалистите искрено са вярвали, че ще направят всичко да е за добро, но на практика, поради неправилната теория на Марксизма ленинизма се правеше зло. Защото според Маркс има производство и средство за обръщение, предизвикващо монопол и Маркс говори за монопол и диктатура. А според Ленин се прави още една крачка напред от държавно монополистичния капитализъм - империализма, до ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, с държавен монопол, който е социализма. Винаги църквата и Бог са били затова, да има добро. Сега се води кръстоносен поход на Любовта от християнството , от Бог , от Святия Дух по целия свят. Самите капиталисти трябва да искат да правят нещо полезно за хората и за такива полезни неща да проявяват инициатива, а хората да творят полезни неща. Не както Маркс и Ленин които говорят, че капиталиста искал само печалба, чрез експлоатация. Капиталиста трябва да иска да прави нещо полезно за хората, като наградата да е печалбата, а наемният труд да живее достойно, като твори. Ще кажете, че да се прави лошо е вродено в хората. Но пак ще пиша : в човека има и добро и зло. Нека да се направи системата да е за добро. И Бог - Святия Дух прави Божие царство в което всичко да е за добро. Това е жива реалност. Виждате как хората се стремят да правят добро. Има и хора, които са комунисти, които казват, че чрез частната собственост не може да се прави добро. Но при капитализма - Божието царство на Святия Дух - действа Бог - Святия Дух, който прави добро, като има частна собственост, свободни пазари с конкуренция. А при социализма и комунизма се говори за добро, но на практика се прави зло, заради невярната теория на Марксизма - ленинизма. и държавната собственост и държавния монопол и борбата за власт. Светът вържи към глобален пазарен конкурентен капитализъм, а не към социализъм и комунизъм с държавен монопол

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АБВ

    29 Яну 2020 8:57ч.

    Искам да поздравя Хеллеборус, за много верния му постинг. Той е написал истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • праезикът и прасловото

    29 Яну 2020 9:00ч.

    Самата дума "капитал", етимологично и окултно погледнато, си е доста страшничка, за познаващия древния смисъл на сричките в изгубения след Вавилонската кула праезик. Хелеборус в един от постовете си под друга тема претендираше да улавяме автентичния смисъл на думите. А тука пак я е подкарал на модерни интерпретации. И аз не съм склонен да защитавам схващането, че първопричината за бедите е в капитала, но нека не се забравя, че голямата теория разглежда капитала като форма на човешко самоотчуждение или грешни според посоката и недалновидни според резултатите си инвестиции на едно поле (социалното), което с епохата на капитализма се превърна в арена на нескончаемия анализ без синтез, което отне на човека енергията за знание и творчески сили да не се превръща самият той в средство на инвестиранията в материята си, да умее да се завръща диалектически към формата си, да се изчиства от опредмеяванията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АБВ на 29.01.2020 в 08:57

    29 Яну 2020 9:02ч.

    Трамвай, много лесно се предаваш бе. Не вдигай толкоз лесно бялото знаме. :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • White Caesar

    29 Яну 2020 15:17ч.

    Не, аз не изхождам " от комунизма и социализма . . ." - социализмът, какъвто го познавах в Бг беше уродлив държавен монопол, за който говорих. Социализма и на запад мирише по подобен начин. За такъв държавен монопол в еднородното общество, говориха и вашите класици на маркс-ленинизма. Личността на капиталиста (добра или лоша) е без значение, аз говоря за институцията на капиталиста, чийто представител или трябва да успее или да затваря вратите на бизнес си, за да могат други да се наложат. И повтарям, никога не е имало, и няма да има "морален кодекс" за капиталиста, той или ще наложи (псевдо-)морал какъвто му трябва, или ще го заобиколи, и ако не го направи, ще затвори вратите си, за да ги отвори онзи който може да го направи. Аз изхождам от собствен опит. Аптернатива има, но за това трябва да излезем от тесните рамки на европейския ренесанс и утопии, които са приети като непоклатими основи във вече идейно банкрутиралата Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • White Caesar - за "глобалния пазарен конкурентен капитализъм"

    29 Яну 2020 16:37ч.

    "глобален пазарен конкурентен капитализъм" - е па нема такова животно ! Ще ти препоръчам да отидеш в Китай или Индия, да работиш за една паница ориз на ден, и да станеш конкурентно-способен. Забравете за конкуренцията и пазара, Бил Гейтс, Сорос и подобни се подсмихват подигравателно, а вие натискайте педала на газта, те държат кормилото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    03 Фев 2020 15:35ч.

    Много готин текст! Браво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тая проказа

    03 Фев 2020 18:56ч.

    Комунизмът е грешен социалинженеринг за устройството на обществото,но евреинът Маркс успя да заблуди много наивни хора. На всичкото отгоре евреинът Маркс беше и расист и най-ненавиждаше славяните. Интересното е,че в Русия се отърсват от тая проказа,но за сметка на това проказата е плъзнала в северозападна Европа и САЩ. Тръмпецот засега даво успешни отпорни къчове,но така или иначе пъстрокожата Америка со всичките евреи натискат за неокомунделизъм,известен в САЩ като културен марксизъм,а либерастията по същество си е неотроцкизъм. Европейските пидалчета пък се натискат за ЕССР - британците затова избягаха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи