Рей Лиота: Не разчитайте на никого, за да играете добре!

Рей Лиота: Не разчитайте на никого, за да играете добре!
"Не можете да си представите колко са режисьорите, които не умеят да ръководят актьорите. Така че вие трябва да свършите работата и това е нормално, за това ви плащат. В замяна на това, когато попаднете на някой, който умее да ви режисира, това е истинско щастие". Това казва американският актьор Рей Лиота, незабравимият Хенри Хил от "Добри момчета" (1990 г.) на Скорсезе , който днес е на големия екран в "Град на греха 2". Актьорът участва в кинофестивала на американското кино във френския град Довил. В интервю за lesinrocks.com той разказва за кариерата си, за своите върхове и спадове, съжаления и надежди.
<p><strong>- В &quot;Град на греха 2&quot; играете едва 10 минути, но това са най-силните моменти във филма. Как се разбрахте с режисьора Робърт Родригес, за да постигнете този резултат?</strong></p> <p>- Все още не съм гледал филма (като цяло не обичам много да гледам филмите си) и наистина се питам как изглежда. Снимахме на зелен фон, така че е трудно да си го представиш. Той ми даде много свобода. Впрочем най-вече Франк Милър режисираше. Бях в леглото с едно момиче и той ми каза: &quot;Давай по същество&quot;. Трябваше сам да си изясня това и се справих без много мъка. Така мисля <em>(смях)</em>.</p> <p><strong>- Харесвате ли режисьорите, които ви оставят на мира на снимачната площадка?</strong></p> <p>- Да, стига режисьорът да е опитен и аз наистина да имам доверие в него, предпочитам да се осланям на себе си. Преди да стана актьор, учих много в университета и един от главните съвети на моите преподаватели по драматично изкуство бе да си бъда самодостатъчен. Не разчитайте на никого, за да играете добре. Не можете да си представите колко са режисьорите, които не умеят да ръководят актьорите. Така че вие трябва да свършите работата и това е нормално, за това ви плащат. В замяна на това, когато попаднете на някой, който умее да ви режисира, това е истинско щастие.</p> <p><strong>- С кого например?</strong></p> <p>- О, Марти <em>(Скорсезе - б.а.)</em>, разбира се&hellip; С Ридли Скот. С Джонатан Дем&hellip; Току-що приключих тримесечни снимки в Мексико с Ролан Жофе, беше супер.</p> <p><strong>- Освен това сте се снимали в първия или втория филм на млади режисьори, които често не са имали тази вещина&hellip;</strong></p> <p>- Невинаги съм имал избор. Освен от режисьора аз се заразявам лесно от сценария и от героя, който трябва да изиграя. Впрочем често се оказва, че най-интересни са нискобюджетните филми, направени от млади хора. Ако чаках да ми предложат главните роли във филми за 100 млн. долара, нямаше да снимам често.</p> <p><strong>- Осъзнавате ли, че сте култов актьор, някой, когото избират заради миналите му роли?</strong></p> <p>- Това е част от играта. Когато срещна млад тип, който ще прави първия си филм и иска да ми предложи роля, той задължително ми говори за &quot;Добри момчета&quot;, или &quot;Поле на мечтите&quot;, понякога за &quot;Копланд&quot;. Но това е хубаво, радвам се, че съм оставил следа.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42414_iK85LzajKzH9G2wvtBeGxQbgFgr38S.jpg" /></p> <p><em>С Робърт Де Ниро в &quot;Добри момчета&quot; (1990 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Не ви ли омръзва 24 г. по-късно непрекъснато да ви говорят за &quot;Добри момчета&quot;?</strong></p> <p>- Не, съвсем не. Ако това бе единственият филм, който някога съм правил, щеше да ми е досадно, но това не е така, значи всичко е окей. Правиш филми, за да ги гледат хората, а този очевидно всички са го гледали. Кой съм аз, че да се оплаквам?</p> <p><strong>- Притеснява ли ви това, че студиата днес правят главно блокбастъри и се отказват от филми с малък и среден бюджет, които се обръщат към една зряла публика и в които вие се чувствате на мястото си?</strong></p> <p>- Киното е бизнес. И то бизнес, който се развива. Трябва да умееш да се развиваш заедно с него, това е нормално. Очевидно, когато гледате филм за 200 млн. долара и той е негледаем, това е фрустриращо. Питате се защо с тези пари не са направили четири филма, два от които статистически имат шанса да бъдат добри. Но не заради това ще ги гледат. Така стоят нещата.&nbsp;</p> <p><strong>- Защо ви трябваха 22 г., за да играете отново мафиот в &quot;Леденият&quot; (2012 г.)? Товарът на &quot;Добри момчета&quot; ли бе прекалено голям?</strong></p> <p>- Не бих казал, но е вярно, че &quot;Добри момчета&quot; постави летвата толкова високо, че бе трудно да намериш подобна роля, която да е интересна. Може би жанрът &quot;мафиотски филми&quot; се развиваше по-бавно, не знам. А освен това аз нямам желание да се затварям. Така че тръгнах към роли на ченгета. Добри, лоши. И се затворих <em>(смях)</em>! Не, шегувам се, винаги съм се опитвал да внеса нещо различно във всяка моя роля.</p> <p><strong>- Защо ви харесва толкова много да играете ченгета?</strong></p> <p>- Те са обаятелни хора. Това, което виждат, определя какви ще станат като човешки същества. И повярвайте ми, те виждат толкова мръсотии. Нагърбват се с цялата гадост на света.&nbsp;</p> <p><strong>- Съжалявате ли за някой избор в кариерата си?</strong></p> <p>- Не. Понякога, когато гледам филм, който съм отказал и намирам за добър, си казвам, че е жалко, че не съм приел, но това е само за момента, имал съм основателна причина да го откажа. Същото нещо е и с филмите, които съм приел и които са неуспешни.</p> <p><strong>- Важни ли са за вас наградите?</strong></p> <p>- Разбира се! Те могат да променят кариерата ви. След един &quot;Оскар&quot; получавате повече сценарии, с по-добро качество, с по-добри режисьори&hellip; Същото нещо е с боксофиса: един успех може да промени кариерата ви. Киното е бизнес, не бива да го забравяме.&nbsp;</p> <p><strong>- Преди няколко години играхте в комедии, в които разчупвате имиджа си на корав тип (&quot;Следи и докладвай&quot; (2009 г.), &quot;Луда нощ&quot; (2010 г.). Защо ви трябваше толкова време, за да се покажете в друг образ?</strong></p> <p>- Не на мен ми трябваше много време, а на режисьорите! Не знам защо. Наистина беше нужно време за някои, за да успеят да си ме представят в комедия. Това е също доказателство, че съм оставил нещо, което може да забавлява.&nbsp;</p> <p><strong>- Режисьор, с когото мечтаете да снимате?</strong></p> <p>- Уди Алън. Обожавам неговата чувствителност и факта, че работи непрекъснато и никога не спира. Той умее да покаже достойнствата на актьорите.</p> <p><strong>- Често сте играли депресирани типове. Бъркат ли понякога хората образа ви в киното с човека, който сте в живота? Случва ли ви се да плашите непознатите?</strong></p> <p>- <em>(Смях).</em> Не, не, макар че ми се е случвало. Но не много често. Чакам дъщеря ми да доведе приятеля си вкъщи, за да се уверя.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42414_aiy2G2zXxQOxEhc6cdbvEXeRXu0Dve.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи