На 48 г. стопанинът на Елисейския дворец има космати гърди и плосък корем. Кой би си представил генерал Дьо Гол по бански? Но идеята е да се покаже, че има полъх на младост в президентството на републиката. С двойно послание: отпускане и спортна сила. След един президент, отслабен, а след това победен от болестта, ето един човек с непоклатимо здраве. Ваканцията или изкуството да се прави политика с други средства.

 

От Шарл дьо Гол до Франсоа Оланд, “Фигаро” съживява първото лято на седмина френски президенти, този особен период, в който всеки иска да остави своя отпечатък, да предприеме политически действия или да си вземе няколко дни почивка. Първите стъпки във властта по време на ваканция.

 

Шарл дьо Гол, един сезон, за да промени републиката

 

 

Шарл дьо Гол посреща Аденауер в имението си “Ла Боасри” в Коломбе-ле-дьоз-Еглиз на  14 септември 1958 г.

 

На 1 юни 1958 г. лидерът на свободна Франция е избран за министър-председател от парламента, за да установи нова конституция. Той ще бъде избран за президент на 1 декември, след шест месеца, богати на събития и без много свободно време.

Малко е да се каже, че след встъпването си в длъжност Шарл дьо Гол няма време за почивка. На 29 май 1958 г. той напуска имението си “Ла Боасри” и заминава за Париж, за да се срещне с президента Коти: държавният глава е решил да извика “най-видния французин”, за да се справи не само с правителствената безизходица от последните седмици, но и с институционалната криза.

Вече 20 г., откакто Дьо Гол се е установил в Коломбе-ле-дьоз-Еглиз. “Ла Боасри” е огромна къща, покрита с лоза, обградена от дървета, които излъчват спокойствие и усамотение. 

Комплексът е остарял: няма течаща вода, нито телефон. Въпреки това той го купува и прекарва там всяко лято до войната, когато команда 507-ми танков полк. Той и жена му веднага обикват духа на това място: Шампан е земя, пълна с история… Освен това в “Ла Боасри” дъщеря им Ан, която има синдрома на Даун и е с крехко здраве, изглежда щастлива.

Лято е. Франция се радва на онова, което все още не наричат епохата на “славните 30 г.”, време на благоденствие и ваканции. През юли и август французите бързат с колите си към Льо Трепор, Вьол-ле-Роз, Антиб. Едно малко пристанище във Вар е на мода: Сен Тропе, където може да срещнеш небрежно облечената Брижит Бардо и кралицата на Холандия Юлияна. 

Навиците на генерала са пълна противоположност на тези почивки пред погледа на медиите: ваканциите на Дьо Гол неизменно преминават със семейството му в “Ла Боасри”. Ритуалите не бива да се изоставят, само защото си в отпуск: вечеря и обяд по едно и също време, без разговори за здраве, религия или пари. След обяда обиколка на градината, неизменно по един и същ маршрут. В неделя всички отиват на църква.

Лидерът на свободна Франция прекарва дълги часове в кабинета си: стая, пълна с книги и спомени. Там, на една маса, подарена от дърводелците от предградието Сент-Антоан, той пише мемоарите си. Те ще имат голям успех, но и ще му костват някои хапливи подигравки заради характерния стил, който предизвиква иронията на Жан-Франсоа Ревел с фрази като: “Тук, гледайки земния хоризонт или необятността на небето, си връщам спокойствието”.

 

Жорж Помпиду, който искаше да въведе Франция в модерността

 

 

Моторна лодка, Средиземно море, бронзов тен: стилът на новия държавен глава скъсва с този на генерал Дьо Гол.

“Приятна ваканция на всички”: така президентът завършва на 10 юли първата си пресконференция. Стилът му нарочно е по-гъвкав от този на предшественика му, игра на въпроси и отговори, която скъсва с тържествеността на генерала. Жорж Помпиду, родом от Монбудиф (Кантал), син на учители, внук на селяни, съвсем не прекалява, когато твърди: “Аз съм французин като всички останали”. Скоро той също ще може да играе карти, с предпочитание към джин-руми, сантасе или крокет… Но засега умът му е зает с едно важно решение и назначение. “Добре ли направих, слагайки Шабан в Матиньон”, трябва да се е чудил тихо той. Налага се да “пожертва голизма”, както повтаря пред гостите си, но вече проявява желание за независимост и тества в цял Париж мечтите си за едно “ново общество”… Що се отнася до необходимостта от девалвация на франка, тя се налага в средата на юли. Но намалението с 11,1 процента на френската валута е запазено в тайна и обявено официално едва на 8 август 1969 г., в разгара на лятното вцепенение. С надеждата, че тази драстична мярка ще позволи да се ограничи спекулата в полза на долара и марката. 

За първото си президентско лято семейство Помпиду няма да отиде в Сен Тропе, както вече няколко пъти са го правели. Сен Тропе, слънцето, дългите разговори между приятели за модерно изкуство или висша мода… Тази година средновековното укрепление Брегансон, официалната лятна резиденция на президента на републиката и неговите 41 стъпала до неудобния плаж очакват семейство Помпиду.

Двойката се настанява на 9 август, ден след девалвацията. Жискар, министърът на икономиката и финансите, заминава на сафари в Мозамбик… Общата атмосфера все още е спокойна. “Не си губехме времето, просто имаше по-малко шум, отколкото днес, когато дреболиите изглеждат като събития”, ще отбележи Мишел Жобер, по онова време главен секретар на Елисейския дворец.

 

Валери Жискар д’Естен, полъх на младост

 

 

Тази събота, 10 август 1974 г., Валери Жискар д’Естен най-сетне заминава на почивка. Този елегантен 48-годишен президент започва седемгодишния си мандат с реформи. Времето за почивка идва и държавният глава се готви да се присъедини към съпругата си, Ан-Емон, и четирите им деца във вила в Сен-Жан-Кап-Фера. 

Погледът му е обърнат към зелените води на Средиземно море. Не към Брегансон, към който се привързват неговият предшественик Жорж Помпиду и съпругата му Клод. Там Валери Жискар д’Естен ще отиде по-късно. Там ще посрещне през юли 1976 г. министър-председателя си Жак Ширак, който ще си тръгне вбесен и унижен от един обяд, който бил принуден да сподели с учителя по тенис на президента, пишейки впоследствие оставката си. 

Засега новият президент държи твърде много на свободата си, за да се затвори в една официална резиденция, крепост при това. Жискар иска да избяга. Така че отива на запад, в Сен-Жак-Кап-Фера, във вила “Примавера”, която една ирландска приятелка, Хелийн Главин, е заела на президентското семейство.

Разположена на малката ивица зема между плажа на Фос и този на Фосет, тази красива къща е построена през 80-те г. на ХIХ век от Ърнест Кунард, създател на компанията Cunard Line, специализирана в морските връзки с Австралия, Нова Зеландия и Индия. “Примавера” е наредена сред други вили, построени също на границата между ХIХ и ХХ век върху земя, придобита от белгийския крал Леополд II. Между двете войни тя става собственост на Харинг Филипс, член на семейството, основало прочутата холандска компания. Днес вилата принадлежи на руски олигарх.

 

Президентът на републиката Валери Жискар д’Естен прави слънчеви бани по време на ваканцията си в Сен-Жак-Кап-Фера през август 1974 г.

 

Слязъл от самолета, Валери Жискар д’Естен отива във вилата с колата си, навик, с който никога не се разделя.

“Няма да приема нито един министър”, предупреждава Жискар. Нито един министър, но трима фотографи са добре дошли. За да обезсмъртят един млад и атлетичен президент, който плува. Те ще го изненадат също тъкмо навреме, идвайки от плажа с оборудване за водни ски. На 48 г. стопанинът на Елисейския дворец има космати гърди и плосък корем. Кой би си представил генерал Дьо Гол по бански? Но идеята е да се покаже, че има полъх на младост в президентството на републиката. С двойно послание: отпускане и спортна сила. След един президент, отслабен, а след това победен от болестта, ето един човек с непоклатимо здраве. Ваканцията или изкуството да се прави политика с други средства.

 

Франсоа Митеран, властта и земята

 

 

Избран на 10 май 1981 г., новият президент използва лятото, за да наложи многобройните си реформи, без да се отказва напълно от спокойния си живот в Ланд.

Една друга епоха… Социалистите плуват в еуфория. След президентските избори, спечелени от Франсоа Митеран срещу Валери Жискар д’Естен, техните кандидати помитат десницата на парламентарните избори, спечелвайки 285 места. Милиони французи от всички социални класи дават доверието си на човека със “110 предложения”, за да доведе до край своите реформи. В началото на лятото на 1981 г. безработицата е на път да достигне 2 млн. души. Еманюел Макрон е едва на три години.

Митеран назначава министър на “свободното време”, в лицето на Андре Анри и възнамерява да върви бързо. Увеличаване на минималната работна заплата, пенсиониране на 60 г., 39 часа, платени за 40, пета седмица платен отпуск, национализации, подготовка на закона за премахване на смъртното наказание: програмата се очертава натоварена. Той работи в Елисейския дворец, но и в дома си в Ланд, който е купил през 1965 г. и където толкова обича да се оттегля с жена си Даниел и синовете си Жан-Кристоф и Жилбер. Той обича, дори само за няколко часа, да се наслади на мястото. Това е неговият “терен”.

Посещават го чуждестранни особи, сред които бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър. Отношенията между двете страни са на дневен ред, така както и европейския проект, на който Митеран иска да вдъхне нов живот. Придобил нови сили в гората, той се пита дали да не се организира в района следваща среща на върха на Г-7, която трябва да се проведе във Франция на другата година…

 

Жак Ширак, предизборните обещания траят само едно лято

 

 

Още през август 1995 г. шампионът на борбата срещу социалното разделение разбира, че ще трябва да обърне гръб на предизборните си обещания.

Ширак по къси панталони, с изпънати чорапи и мокасини в Брегансон. Тази снимка, направена през лятото на 1995 г., след избирането на бившия кмет на Париж за президент, ще бъде запомнена. Облеклото като прелюдия към един бароков мандат.

Това лято Жак Ширак, който не обича нищо друго толкова много, колкото далечните и слънчеви плажове, е решил да прекара ваканцията си в президентската резиденция, на която Франсоа Митеран се е мръщел, и която е видял за малко при краткия си престой като министър-председател на Валери Жискар д’Естен. Посланието, което смятат да изпратят пиарите на държавния глава, е ясно: президентът има кратка и прилежна почивка. В умовете трябва да се изгради образът на един президент, който не е “развратник на власт”, както казва тогава Доминик дьо Вилпен, главен секретар на Елисейския дворец.

 

Крепостта Брегансон, официалната лятна резиденция на президента на Франция

 

В Брегансон, тази сурова крепост от Средновековието, издигаща се над морето, президентът по-скоро скучае и вероятно се чувства донякъде затворен и шпиониран от папараците, които се крият наоколо. Единственото излизане, което си позволяват Жак Ширак и съпругата му, е за неделната служба в “Сен Трофим”, църквата в Борм-ле-Мимоза.

Накратко, лятото не е спокойно. Съвсем не. То е помрачено от атентата на гара “Сен Мишел” в Париж на 25 юли 1995 г., деня на Свети Жак. Жак Ширак отива на място и ще остане белязан, както описва в мемоарите си, от “отвратителния спектакъл на обезобразените тела, неописуема купчина от мъртви и ранени”. Новият президент вече живее с фикс идеята, че този атентат ще бъде последван от други. Което наистина се случва на 17 август, с експлозията  на колет-бомба в една кофа за боклук на бул. “Фридланд” в Париж, на 26 август е осуетен атентат във влак от Париж за Лион, на 7 септември е експлозията на кола-бомба близо до еврейско училище във Вильорбан. По онова време серията от терористични ислямистки атаки е приписана на Ислямската въоръжена група, базирана в Алжир… Обещанията от кампанията са забравени, неконкролируемият дефицит, борбата срещу безработицата, ислямисткият тероризъм, 22 г. по-късно нищо не се е променило…

 

Никола Саркози, лятната треска на хиперпрезидента

 

Избран след блестяща кампания, новият президент има легитимност и дързост. През юни 2007 г. той може да се похвали, че е успял с предоговарянето на нов европейски договор, който вади Европейския съюз от кризата, започнала с френското “не” на референдума от 2005-а. 

Всичко върви добре в зората на един обещаващ петгодишен мандат. Медиите вече са въвели израза “хиперпрезидент”. Идващото лято няма да опровергае това впечатление: Никола Саркози едновременно е навсякъде и винаги е на противоположната страна.

Новият президент обаче е измъчван от личен проблем. Семейна криза. Той наистина иска да направи всичко, за да спаси агонизиращия си брак. Сесилия Саркози се връща през май 2006-а, след като вече го е напуснала веднъж. Но след президентските избори тя дава все по-явни признаци за тревогата си. “Всички жени мечтаят да са на мое място, а аз мечтая за друг живот”, твърди тя още с влизането си в Елисейския дворец. “Аз съм Ахилесовата му пета”, изпуска се тя пред близките си. Сесилия Саркози мечтае само за едно: да избяга от златния елисейски дворец.

Но президентът съвсем не се е предал. В тези напрегнати дни той опитва блестящ хазартен ход, който, ако успее, ще покаже качествата на жена му и, надява се той, ще й вдъхне желание да поеме отговорността на първа дама. 

 

Той решава да я въведе в преговорите с Кадафи за освобождаването на петте български медицински сестри, 

 

задържани от осем години в Либия.

Либийската операция е успешна, въпреки критиките, които вече започват да се появяват: прекалено много отстъпки са направени на Кадафи, който си остава диктатор от най-лош вид. Но Никола Саркози вече се е концентрирал върху следващия си удар: африканската политика на Франция. Заминава за Дакар, където трябва да държи важна реч по този въпрос.

След натоварения юли Никола Саркози е твърдо решен да уважи желанието на съпругата си: да заминат възможно най-далеч от френската врява. Това ще бъде в Улфбъро, на брега на езерото Уинипесоки, малко градче с 6000 жители, на 160 км южно от Бостън. Този твърде шикозен курорт се хвали, че е най-старият в страната. Никола Саркози е поканен във вила с площ от 1200 кв.м., чиято цена журналистите скоро научават: близо 60 хил. долара за две седмици. Всички описват подробно петзвездния комфорт, джакузито, киносалона, 11-те стаи, понтона и малката моторна лодка с външен двигател, 12-те хектара, които обграждат летовниците, сред които новият министър на правосъдието, Рашида Дати. Никола Саркози отива “семейно, с редовен полет”, уточнява съобщение на Елисейския дворец в началото на август. Впоследствие той ще каже на импровизирана пресконференция на място, че е бил “поканен от приятелите си” - сред които бизнесменът Роберто Агостинели, чиято съпруга Матилда е станала близка приятелка на семейство Саркози.

 

 

Въпрос на пари, Никола Саркози бързо попада и в полемиката за евентуалните отстъпки, които Франция е приела да направи за освобождаването на българските медицински сестри. “Френската държава не е дала и стотинка”, твърди Саркози на импровизираната пресконференция на моравата в курорта. 

По време на тази почивка новият президент разбира, че отсега нататък ще живее пред погледа на медиите. Разстоянието нищо няма да промени. А ролята, изиграна от съпругата му за освобождаването на българските медицински сестри, с което той толкова се гордее, само ще засили медийната треска около тази толкова различна президентска двойка. Така че кротката почивка бързо се превръща в панаир за папараците. 

След първото пътуване на 12 юли, Сесилия Саркози заминава отново на 23 юли за Триполи, придружена от главния секретар на Елисейския дворец, Клод Геан, и от Борис Боалон. Този път съпругата на президента се изправя срещу либийския лидер. Тогава започва един от най-нелепите епизоди в началото на мандата на Саркози. И това не е роман на “Арлекин”. “Със своето ледено държание тя успя да задържи Кадафи на дистанция, той не беше свикнал и това му хареса. Дълго време след това тя получаваше съобщения от него на телефона си: Cecilia, I love you”, ни разказа близък до операцията. Първата дама сподели подробно тази история в книгата “Желание за истина” през 2013 г. “Тя отиде много далеч, особено с приемането на среща в неговия бункер, място, където той беше изнасилил много жени, включително съпруги на държавни глави на приятелски страни”, доверява този близък до операцията източник. “Сесилия и Клод Геан бяха в самолета. Тя изпрати двамата си телохранители в затвора с разрешение, подписано от лидера, и те изведоха медицинските сестри. Когато вече бяха в самолета, всички плачеха”, спомня си свидетел. При кацането в България, първата дама признава: “Това е най-трудното нещо, което съм правила в живота си”.

 

Франсоа Оланд, непоносимата нормалност на президента

 

 

Липсва му само билет за влака в ръка и куфар на колела. Но Франсоа Оланд не е стигнал чак дотам в детайлите. Образът е достатъчен сам по себе си. Един президент на републиката на перона на гарата, готов да се качи във влака, за да замине на ваканция, това е нещо невиждано. И е направено именно, за да бъде видяно.

Избран два месеца по-рано срещу Никола Саркози, благодарение на силното отхвърляне на предишния президент, Франсоа Оланд прави всичко възможно, за да се отличи от предшественика си. Крепостта Брегансон срещу вилата в Кабо Негро. Пътуване с влака вместо държавния “Фалкон”. “Нормалният” срещу “помпозният”. Вечерта преди отпътуването си той дори бил забелязан в една книжарница на Монпарнас да си купува DVD с филма “Черният лебед”. Франсоа Оланд, обикновения французин, с обикновени занимания.

Ето го значи на перона на гарата в Лион в четвъртък, 2 август, 2012 г., ръка за ръка с приятелката си Валери Трирвильор. Една нормална двойка, която заминава на ваканция с един нормален влак. Единственото нещо, което не е нормално в този декор, е роякът от камери около президентската двойка.

В началото французите се радват, че го срещат докато се разхожда с приятелката си в Борм-ле-Мимоза. Бежови панталони, бяла риза, без сако, нито вратовръзка, той се скита сред туристите, очаровани да срещнат този обикновен президент. Също като тях, той спира, за да си купи вестници и туристически справочници. Също като тях, той се шляе около продавачите на сладолед. Също като тях, той е щастлив, че е във ваканция. Или по-скоро изглежда такъв.

С Франсоа Оланд, е време за четене, за разходки и шезлонги. Но пробуждането ще бъде брутално. Още повече, че в Южна Франция, във Воклюз, е на почивка и Манюел Валс и това се вижда много по-малко. По онова време той е министър на вътрешните работи. Появяванията му зачестяват. Един ден е с пожарникарите, които се борят с горските пожари, на другия с жандармеристите, на следващия - в сърцето на полемика за ромите, после е в Амиен, в резултат на градското насилие, за да покаже своята подкрепа за силите на реда… Манюел Валс е навсякъде, виждаме само него. Франсоа Оланд е във ваканция, с бермуди или по бански, което започва да дразни.

Едва завърнал се от Брегансон, проучване на общественото мнение показва тежък спад на популярността му под 50 процента. За първи път, откакто е избран, недоволните от Франсоа Оланд са повече от доволните. Той все още не знае това, но в края на лятото на 2012 г. започва дълго спускане, което пет години по-късно ще го отведе в дълбините на непопулярността. Разбира се, не всичко се обяснява с тази ваканция, но корените на злото вече са там. На този перон на гарата в Лион, където две седмици по-рано всичко изглеждаше толкова нормално. Прекалено нормално.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Време и всичко

Време и всичко

"Появява се фигурата, която образува сърцевината на днешния свят. От п...

Напиши коментар