“Очите виждаха по-добре, когато имаше поети. Мълчанието беше по-добро преди да го прогонят отвсякъде. Земята беше по-добре, когато бяхме по-малко. Носталгията беше по-добре, преди да искат да я изтръгнат на всяка цена от сърцата на хората”.

 

“Преди беше по-добре” е израз, който дразни оптимистите. Според тях е очевидно, че днес се живее по-добре от вчера. Философът и писател Ален Финкелкрот, член на Френската академия, не е на това мнение и им отговаря във “Фигаро”.

 

Трябва да си неблагодарно чудовище, за да не признаеш предимствата на настоящето: 

ние, европейците, престанахме да воюваме; 

лекуваме болести, които преди бяха нелечими; 

средната продължителност на живота непрекъснато расте; 

библейското проклятие е вдигнато; 

жените вече не раждат в болка;

ние сме по-малко ограничени,

нравите са по-свободни;

новооткрити компании ни предлагат услуги, за които не бихме и помислили,

придвижваме се лесно, 

с едно кликване имаме достъп до цялата памет на света…

 

Но:

 

Училището трябва да е било по-добре преди, защото има все по-малко кандидати за учителската професия.

Кафенетата, ресторантите, клубовете за почивка бяха по-добре преди бума на музиката за атмосфера.

Улицата беше по-добре преди нашествието на мобилните телефони.

Слоновете, биволите, лъвовете, леопардите, носорозите бяха по-добре преди да бъдат застрашени от изчезване.

Кравите, пилетата, кокошките живееха по-добре преди  промишленото им отглеждане. 

Културата беше по-добре преди всичко да стане култура.

Операта беше по-добре, преди творбите да бъдат ревизирани от режисьори, опиянени от власт и станали роби на духа на времето. 

Миналото беше по-добре, преди да бъде систематично променяно според днешния вкус. 

Реалното беше по-добре преди тоталното затъмнение. 

Матурата беше по-добра преди, когато не беше шега.

Синтаксисът беше по-добър преди политиците и експертите да започнат да се питат “като как” да запълнят дефицита или да обърнат кривата на безработицата. 

Елитизмът за всички беше по-добър от антиелитизма.

Кичът беше по-добър, преди да се превърне в съвременно изкуство.

Съвместното съжителство беше по-добро, когато този израз не съществуваше. 

Класовата борба беше по-добра от френското разцепление.

Републиката беше по-добра преди изгубените територии.

Стените на сградите бяха по-добри преди графитите.

Секуларизмът беше по-добър преди, когато забравяхме за него, защото се подразбираше.

Дебатът беше по-добър преди черните списъци, изготвяни редовно от бдителни органи.

Хуморът беше по-добър преди постоянното хилене на артистите.

Поредицата “Великолепната петорка” беше по-добра с простото минало време.

Антирасизмът беше по-добър преди вещерските процеси.

Личният живот беше по-добър преди Фейсбук и Инстаграм.

Неделята беше по-добра, когато беше неделя.

Равенството беше по-добро преди приобщаващото писане.

Пейзажите бяха по-добри преди размножаването на търговските зони и безкрайното разширяване на крайградското пространство.

Очите виждаха по-добре, когато имаше поети.

Мълчанието беше по-добро преди да го прогонят отвсякъде.

Земята беше по-добре, когато бяхме по-малко.

Носталгията беше по-добре, преди да искат да я изтръгнат на всяка цена от сърцата на хората.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Наблюдател на 11.10.2018 в 14:29
Списъка след "Но:" е доста по-дълъг, от което човек може да си направи извод: Наистина ли “Преди беше по-добре”.

Напиши коментар