Като човеци, ние имаме избор да излезем на улицата, когато някой вика за помощ, или да увеличим звука на радиото, за да не чуваме виковете му. Аз излизам на улицата.

 

Роден преди 70 г., на 3 февруари 1948-а, майсторът на шведския криминален роман почина на 5 октомври 2015 г. в Гьотеборг от рак.  

 

Един мартенски ден на 2013 г., на една улица в стария Антиб, брулена от вятъра и дъжда. Там световноизвестният писател имаше квартира, по средата на пътя между Швеция и Мозамбик, две скъпи на сърцето му земи. “Единият крак в снега, другият в пясъка”, обичаше да казва той. Хенинг Манкел не беше лесен човек. Можеше да бъде дори неприятен. В онзи ден той се задоволи обаче да бъде любезен и да говори открито за живота си, започнал през февруари 1948 г. в Стокхолм и продължил в Харедален, където, след като майка му напуснала семейния дом почти след раждането му, бил отгледан от баща си, съдия меломан и почитател на литературата.

 

Четенето логично било едно от убежищата в детството му: За мен най-добрият роман, написан някога, е “Робинзон Крузо”. Идеята е гениална: героят е сам, но читателят е с него на острова, за да му помогне. Редовно го препрочитам. Така както и “Старецът и морето”, който е прекрасен спомен. Там също сме сами с героя, седнали редом до него в лодката. Бях на девет години, когато го прочетох. Бях прекалено малък, за да разбера всичко, но никога не го забравих и несъмнено в този момент реших, че един ден ще пиша истории.

 

Пристига в Париж 15-годишен. Когато искаш да станеш творец, това е задължителен етап. В продължение на шест месеца работех в малко магазинче, където почиствахме музикални инструменти. Беше в Белвил и аз живеех до Порт дьо Версай. Беше изтощително, но това беше моят университет. Не написах нито ред през тези месеци, опитвах се най-вече да оцелея! Там се връща през май 1968 г. заради събитията. Беше важно и романтично. Повече от подлия удар с полицейска палка по главата, който оставил хубав белег на черепа му. 

 

След това Манкел се записва в търговския флот. Посоката е Африка, част от света, за която е мечтаел като дете. Когато пристигнах в Гвинея-Бисау, удариха португалски печат в паспорта ми, което ме шокира. Манкел отива в Замбия и Мозамбик, в който се влюбва. Благодарение на Африка, успях да разбера по-добре Европа. В Мапуто той ще напише прочутите си полицейски романи с комисар Курт Валандер. Там, през 1986 г., той ще създаде трупата “Театро Авенида”. За тази страна той дава, без никога да се хвали, значителни суми за изграждането на училища и инвестира в борбата срещу СПИН, като стартира операцията Memory Book (паметна книга - бел.ред.), която дава възможност на възрастни болни да запишат разказа за своя живот, за да оставят следа за децата си.

 

В края на 80-те г. Манкел се връща в Швеция и открива ново явление, ксенофобията. Дотогава нашето общество беше по-скоро хомогенно, живеехме встрани от Европа, без да познаваме проблемите й. Заради повишаването на безработицата, имигрантите се превърнаха в изкупителна жертва и мишена на неонацистки групи. За мен расизмът е престъпление, така че е работа на полицията. Който каже “полиция”, казва “разследване”, който каже “разследване”, казва “полицейски служител”. Нека нещата да са ясни: спешното според мен е сюжетът, не героят. Никога не съм писал книга на базата на герой

 

Курт Валандер се ражда на 20 май 1989 година. Манкел намира името му в телефонния указател. Това е обикновен човек в обикновен свят. Човек, който греши, но никога не се отказва. Той има недостатъци, но реших никога да не бъде циничен, което е най-лошото според мен. Актьорът Кенет Брана ще бъде изключителен Валандер в сериала, заснет по негова инициатива от Би Би Си. Успехът на романите е толкова голям, че Юстад, в Скания, разследващият център на комисаря, се превръща в поклонническо място. Туристите идват тук, както ходят на “Бейкър Стрийт” 221В*. 

 

През 2009 г. Менкел решава “да убие гъската със златните яйца”. Той решава да спре серията за Валандер, но никога не го убива. Алцхаймер отнася неговия намусен полицай алкохолик в мъглата. Много читатели никога няма да му го простят. На мен той не ми липсва, отговаря писателят. Друг автор би излязъл от обращение, но не и Манкел, след чиято полицейска серия следват не-полицейски романи. 

 

В този ден, гледайки през прозореца, той добавя: Като човеци, ние имаме избор да излезем на улицата, когато някой вика за помощ, или да увеличим звука на радиото, за да не чуваме виковете му. Аз излизам на улицата. Или се качва на кораб. На 31 май 2010 г. се качва на борда на флотилия, наета за да помогне на палестинците в Газа. Израелски командоси я атакуват и убиват няколко души. В суматохата се съобщава, че писателят може би е сред жертвите. Без да са проверили, шведски журналисти се обаждат на жена му Ева, дъщеря на Ингмар Бергман, за да я попитат каква е реакцията й на смъртта му. Никога не простих на тези хора, казва изведнъж разгневеният Манкел.

 

Поканен на Икономическия форум в Давос, той изобличава онези, който обмислят решенията, докато самите те са в основата на проблема. Пред нас той заклеймява тревожното присъствие на китайски предприемачи в Африка. Противно на всякакво очакване, приветства френската военна операция в Мали, защото ислямистите взеха жителите в северната част за заложници и разрушиха ръкописи. Трябваше да ги спрят

 

През януари 2014 г. Манкел съобщи, че е болен от рак. Вместо да скръсти ръце, той реши да се бори и да пише по този въпрос, който засяга все повече хора. Подвижни пясъци. “Фрагменти от моя живот” е книга, изпълнена с мъдрост, и завещанието на един завършен човек. Разтърсващо вътрешно пътуване.

 

* Лондонският адрес на Шерлок Холмс, героят на Артър Конан Дойл - бел.ред.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Пасхалната радост

Пасхалната радост

Още веднъж ни беше съдено да доживеем този празник на празниците и тър...

Напиши коментар