Пиърс Броснан: Мечтаех да бъда Кари Грант

<p><strong>- Много харесвам ирландския Ви акцент в &ldquo;Мисия: Ноември&rdquo;, но не е ли малко странен за един таен агент на ЦРУ?</strong></p> <p>- Точно това казах на Роналд Доналдсън в края на подготовката. Работихме повече от пет години върху този филм, имаше няколко версии на сценария с дълги репетиционни периоди и си спомням, че казах на Роджър: &ldquo;Би трябвало да се отърся от ирландския си акцент, нали?&rdquo;, преди да разберем и двамата, че това не е проблем. Това, което е важно, съм аз. Принципът на &ldquo;Мисия: Ноември&rdquo; е Пиърс Броснан най-накрая да се завърне в шпионски филм. Да довърши това, което е оставил.</p> <p><strong>- Често сте казвали по повод на Бонд, че тази работа не е приключена. Какво имате предвид?</strong></p> <p>- Начинът, по който завесата падна над моето приключение с Бонд, беше&hellip; неочакван. Бях подписал договор за четири филма и в края на &ldquo;Не умирай днес&rdquo; (2002 г.) Барбара (Броколи) и Майкъл (Дж. Уилсън) ми предложиха пети филм. Преговорите бяха започнали, почти беше подписано&hellip; Бях на Бахамите за снимките на &ldquo;След залеза&rdquo; (2005 г.) и щях да снимам сцена със Салма Хайек, когато телефонът ми звънна. Агентът ми съобщи: &ldquo;Пиърс, сделката е развалена&rdquo;. Попитах го какво означава това и той ми отговори: &ldquo;Броколи не знаят какво точно искат. Ще ти се обадят другия четвъртък&rdquo;. Бях с моя асистент, който ме следваше от години по време на снимките за Бонд и му казах, че хубавият живот може би е приключил. Бях разтревожен, но трябваше да чакам една седмица това обаждане, четвъртък в 17.30 часа. На телефона: Барбара и Майкъл. Най-вече Майкъл говореше и ми обясни: &ldquo;Решихме да преосмислим образа. Ще го подмладим, не знаем точно как. Свършено е, Пиърс. Благодаря&rdquo;. &ldquo;Благодаря&rdquo;. Просто така. &ldquo;Благодаря&rdquo;. Затворих. Наистина бе свършено. Това е удар в слънчевия сплит, нещо, което ти спира въздуха. Това е нечувана болка, травма, която оставя огромна празнота.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43528_LhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDwu.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Не се ли страхувахте да направите ваш &ldquo;Изглед към долината на смъртта&rdquo; (Джон Глен, 1985 г., с Роджър Мур)?&nbsp;</strong></p> <p>- Прочутият Бонд да е в повече? Честно казано, имах още какво да дам и да кажа. Исках да изследвам още малко жанра, в който вложих толкова енергия и страст.</p> <p><strong>- Сърдите ли се на Броколи? Почти не Ви видяхме на 50-та годишнина на сагата.</strong></p> <p>- Намирам, че сте суров. Аз свърших моята част от работата. За мен сега тя е уредена. Отново сме в добри отношения, това е стара история. <span style="background-color:#fdfdfd; color:#252525"><em>Business is business</em> (Бизнесът си е бизнес - б.ред.).</span></p> <p><strong>- Изразът &ldquo;неуредена работа&rdquo; ме кара също да мисля за някои ваши филми, които са конструирани като алтернативни на Бонд. Всички тези филми, в които се опитвате да задълбочите образа или да го играете извън сагата.</strong></p> <p>- Това е интересно. Какво имате предвид?</p> <p><strong>- В известен смисъл &ldquo;Аферата Томас Краун&rdquo; (1999 г.) , &ldquo;Матадорът&rdquo; (2005 г.), но най-вече &ldquo;Шивачът от Панама&rdquo; (2001 г.), една от най-добрите Ви роли.</strong></p> <p>- Има нещо такова. Винаги съм мислел, че съм заклещен в работата си върху Бонд, имаше много принуди и продуцентите, както и сценаристите, не искаха да променят особено нещата. Понякога играех дадена сцена и имах чувството, че хората ме гледат и се питат: &ldquo;Как би го изиграл Роджър?&rdquo; или: &ldquo;Шон нямаше такъв жест&rdquo;. Чувствах се малко глупаво от историите от времето на голямата епоха.</p> <p><strong>- Това ли имахте предвид, когато казахте, че сте имали чувството, че играете във филм за отминала епоха?</strong></p> <p>- Дотам ли съм стигнал? <em>(Смях). </em>Има нещо такова. Това беше въпрос на писане: сценаристите пишат автоматично, на отминал език и логика. Понякога имах чувството, че играя Роджър Мур, който имитираше Джорд Лейзънби, който имитираше Шон Конъри&hellip; Призраците на Роджър и Шон бяха там, аз ги виждах.</p> <p><strong>- Откъдето и &ldquo;Матадорът&rdquo; и &ldquo;Шивачът&quot;, които се преплетоха между две приключения на агент 007?</strong></p> <p>- Когато ми предложиха &ldquo;Шивачът от Панама&rdquo;, си казах, че това може би е добра възможност да направя онова, което не успявах с Бонд. Да играя в същата ниша, да използвам същия език, предлагайки едновременно нещо различно, по-човешко. Съпоставено с Бонд, това имаше смисъл.</p> <p><strong>- Беше преднамерено?</strong></p> <p>- Да. В крайна сметка, не. Най-сетне, бих искал да вярвам. (<em>Смях</em>). Разказвам Ви го, сякаш това е бил избор в кариерата ми, но срещата ми с Джон Бурман не се случи така. Когато той ми каза, че иска да играя в &ldquo;Шивачът&hellip;&rdquo;, веднага си помислих, че би било супер да се дегизирам, да имам фалшив нос, но той ме спря: &ldquo;Не сте ме разбрал. Нямам предвид Вас за ролята на шивача, бих искал Вие да сте шпионина&rdquo;. Направо ми спря дъхът. Тук наистина поемах риск. Това ме водеше на минно поле&hellip; Същевременно ме въодушевяваше поради всички причини, които споменах.</p> <p><strong>- Това стана точно след първия Ви Бонд, &ldquo;Златното око&rdquo; (Мартин Кембъл, 1995 г.), който беше преосмисляне на митологията&hellip;</strong></p> <p>- Имам дълга история с Бонд (<em>Броснан е бил женен за бивше момиче на Бонд и се е провалил на кастинга за ролята през 1986 г.). </em>Може би този пасив ме е формирал. Може би&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43528_TH3ghjcaG7WakhktCG0JlRsLJLncjF.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Говорите много двусмислено. Никога не сте се опитвали да избягате от него, както го доказва &ldquo;Мисия: Ноември&rdquo;.</strong></p> <p>- Но, това е така, защото този герой бе благословия за мен. Тази роля ме отведе в центъра на сцената, позволи ми да бъда рентабилен актьор, изстреля ме на международната сцена, даде ми други роли и ми позволи да стана част от една индустрия, която обожавам. Това ме формира. Обожавах да играя, обожавах да бъда актьор, но Бонд ме превърна в <em>movie star </em>(филмова звезда - б.ред.), най-лудата ми мечта. Ако днес Вие сте тук, имам чувството, че то е по-малко заради &ldquo;Мисия: Ноември&rdquo;, отколкото защото искате да говорим за 007, защото сте негов фен. Когато играете тази роля, ставате посланик на една съвсем малка страна. До живот. Аз също бях почитател на Джеймс Бонд, знам за какво говоря.</p> <p><strong>- Наистина?</strong></p> <p>- Това е първият ми спомен от киното. Бях на 11 г., семейството ми напусна ирландската провинция, за да отиде в Лондон, и първия пълнометражен филм, който гледах в Англия, бе &ldquo;Голдфингър&rdquo; (Гай Хамилтън, 1965 г.). <em>Technicolor</em>, музиката на Монти Норман, този китаец, който хвърля шапката си, колите, голите жени - добре, те не бяха напълно голи, но за онова дете, което бях аз, това беше невероятно&hellip; Това е решителен момент в моя живот, момент, който определя отношението ми към киното. Прекарах детството си в киносалоните. Уорън Бийти, Фей Дънауей, Клинт Истууд, Стив Маккуин&hellip; това исках да правя. Бях обсебен от филмите, звездите и Бонд&hellip; Единственият въпрос, който си задавах по онова време, беше: как се става <em>movie star</em>?</p> <p><strong>- Тази натрапчива идея е интересна, защото винаги съм имал впечатлението, че Вашият образ на чаровния и самоуверен съблазнител устоява на всичко. Че можете да изиграете Робинзон Крузо, ненормален учен или дори индиец, без да навредите на статута си.</strong></p> <p>- Приемам го като комплимент, защото това винаги съм искал да правя. Да играя. Всичко. Навсякъде. Но да остана верен на това, което съм.&nbsp;</p> <p><strong>- Това ме подсеща за Кари Грант&hellip;</strong></p> <p><span style="background-color:#fdfdfd">- Това ме ласкае, защото той беше моят модел. Когато влязох в сериала &quot;</span><span style="color:#545454">Ремингтън Стийл&quot;, </span><span style="background-color:#fdfdfd">нямах никаква представа за героя, не знаех как да го изиграя. Но си помислих за Кари Грант. Като момче обожавах неговата класа, лекота, темпо, начина, по който носеше костюма си. Той имаше една от най-добрите техники в Холивуд, но правеше всичко със смайваща лекота&hellip; Исках да бъда също толкова добър, толкова плавен като него. Да изрека точната фраза в точния момент, да напусна сцената, без да се спъвам в мебелите. Това беше моята мечта - да бъда Кари Грант.</span></p> <p><strong>- Разликата е, че той е направил няколко шедьовъра.</strong></p> <p>- Има филми в моята филмография, които много харесвам: &ldquo;Серафим Фолс&rdquo; (2006 г.), &ldquo;Аферата Томас Краун&rdquo;&hellip;</p> <p><strong>- Извинете, че Ви прекъсвам, но видяхте ли Джон Мактиърнън? Той е в Довил.</strong></p> <p>- Не. Джон е тук? Еха&hellip;Той е сложна личност. Човек, когото много харесвам, но той е мълчалив, меланхоличен и много мрачен човек, който лесно се отнася. Към което се прибавя истински гений. Обожавам &ldquo;Номади&rdquo; (1986 г.). Когато играх в този филм, бях убеден, че това ще бъде билетът ми за влизане в славата. Бях сигурен, че след него ще стана звезда.</p> <p><strong>- Не успяхте.</strong></p> <p>- Да. (<em>Смях</em>). Но сценарият беше необикновен. Често се казва, че Джон е изключителен режисьор, но доста по-рядко, че той е също изключително надарен сценарист. Наистина мислех, че този филм ще бележи киното. Това не стана и пътищата ни се разделиха.</p> <p><strong>- Докато Вие, вече като продуцент, му предложихте &ldquo;Аферата Томас Краун&rdquo;. Защо на него?</strong></p> <p>- Защото обожавах неговите филми. Той има много добра техника и аз му имах абсолютно доверие. Познавахме се добре. Знаех, че той знае какво имам предвид и повече от всичко исках Джон да направи един романс, защото зад тази негова страна на суров мачо, той е романтик.</p> <p><strong>- Визуално филмът е необичаен, но да Ви гледаме в ролята на Стив Маккуин беше странно.</strong></p> <p>- Той беше моят герой. <em>The King of Cool.</em></p> <p><strong>- Да, но в дънки и тениска! Не харесвам филма на Джуисън, защото Маккуин не умее да носи костюм от три части, докато Вие нямате равен в това.</strong></p> <p>- Вярно е, че моята специалност е &ldquo;актьорската игра с костюм&rdquo;. И съм съгласен с Вас относно Маккуин. Това винаги ме е смущавало в този филм. Връщам се на Кари Грант. Той носеше костюма съвършено. Дейвид Нивън също. Но Стив, вярно е, че&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43528_HPr2MTodl5CSjTmBRMOgn6Jv4yi1Xb.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И отношение на Маккуин към жените, неговото съблазняване, нямат нищо общо с вашето. Може би това е моментът да поговорим за сексуалността на Вашите герои.</strong></p> <p>- Хахаха! Какво значи това?</p> <p><strong>- Досадно ли Ви е?</strong></p> <p>- Хм. Не, съвсем не.&nbsp;</p> <p><strong>- Маккуин е брутален, див, жесток, докато аз винаги съм смятал, че Вие имате по-пасивно отношение към жените. Често те водеха танца.</strong></p> <p>- Никога не съм го виждал по този начин.</p> <p><strong>- Във филмите жените често доминират над Вас, особено в Бонд.</strong></p> <p>- <em>(Дълга пауза)</em>. Не мога да го обясня&hellip; Хм. Хмммм.</p> <p><strong>- Аз&hellip;</strong></p> <p>- Мисля над това, което току-що ми казахте. Да речем, че моят Бонд бе по-романтичен. Да&hellip; Нещо друго?</p> <p><strong>- Извините, имам чувството, че казах нещо, което не биваше да казвам.</strong></p> <p>- Аз съм много наранен от това, което ми казахте.</p> <p><strong>- Не беше това целта ми, честно. Беше просто мнение за вашето олицетворение на Джеймс Бонд, за Вашата мъжественост&hellip; Исках да кажа, че Вие по-скоро нямахте агресивната мъжественост на Шон Конъри, например.</strong></p> <p>- Хмм&hellip; Това ме&hellip;</p> <p><strong>- Не исках да Ви обидя.</strong></p> <p>- Въпреки това е оскърбително. Можеш да бъдеш мачо, или да речем мъжествен, без да си арогантен, без да си карикатура на закоравял тип. Това е въпрос на проницателност. С 007 не исках&hellip; (<em>много дълга пауза</em>). Така е добре. Мисля, че имате всичко за интервюто си.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <div>&nbsp;</div> <p>&nbsp;</p>