От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Това пише през 1977г. от Лондон писателят Георги Марков до своя приятел Димитър Бочев.

 

 

 

Лондон, 02.1977 г.

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”).

 

Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.

 

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.

 

Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например.

 

Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

 

Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

 

Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.

 

Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш, посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията.

 

Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.

 

Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!”. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене.

 

Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

 

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички, и англичани, и германци, смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина.

 

Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

 

За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

 

Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

 

Най-глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш, целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата, и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

 

Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.

 

Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

 

Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

 

И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

 

Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

 

Драги Митко,

Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си, съдържа надежда.

 

След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

 

Най-сърдечно твой

Жоро

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

35 коментар/a

Поморийски на 29.08.2014 в 04:07
Да, фундаментално е писмото на ГМ. Показва психологическата драма на човек, чиито идеали са се сринали. След 9 септември е бил запленен от СССР, от Червената армия, от комунистичесдките идеи и е сътрудничил на съветското разузнаване на идейна основа, разбира се, срещу капитализма, фашизма и прочие. Сътрудничил е и докато е бил в ловната дружинка на Живков, където и започва драмата в душата и ума му. Защото вижда отблизо как на практика изглежда комунизмът, какви люде го претворяват в дела и какви всъщност са тези дела. Колкото по идеен е един човек, толкова по-болезнено изживява сблъсъка на идеите си с реалността. Отива на Запад, в една от столиците на капитализма и империализма, вижда същата бездуховност, безидейност същите нрави в ВВС, каквито са и в \"Работническо дело\" и \"Правда\". Това не прави ГМ голям писател или славен дисидент, не е и лош човек, некадърник или предател. Шарен е животът му, шарен е и профилът му. Добро перо има, опитвал се е да бъде добър българин дори като агент на чуждо разузнаване. Висшият Разум да го съди, както и да се нарича Той! На мен ми е интересен с драматичната си съдба, която знам в подробности, но не е тук мястото.
Валентина на 29.08.2014 в 06:41
Статията от Тодор Абазов е много интересна. Чел съм и други негови статии, те също са пример за добра публицистика. Жалко, че сме принудени да търпим лумпените-драскачи, а качествените текстове са малко.
Въпрос на 29.08.2014 в 15:13
Защо плюещите по Г. Марков, като са толкова компетентни, не написаха подобно писмо, при това, можеше да не е от 1977 г., а да кажем от 1990-1991 г., когато всички бяхме убедени, че пазарната икономика като магическа пръчица ще оправи недъзите на комунистическия режим? Плюенето срещу Г. Марков е опит на плюещите чрез плюене да се покатерят на пиедестала до него.
Спиноза на 30.08.2014 в 05:56
Да, абсолютно прав е Г. Марков, така стоят нещата, колкото по бездарен е, по-увреден, толкоз по се стреми към богатство и власт над другите, толкова е и по-лош човек. Трагедията на един вярващ човек в една илюзия, той е същия като комуниста идеалист, разочарован от измамата на Маркс. Единство и борба на противоположностите! Диалектика! ха ха ха Слава богу избягнах тази уловка, без да съм бил комунист, никога не се прехласнах по запада, да не говорим за Америка. Абе, на едни хора много им се иска да бъдат лъгани!
до Спиноза на 30.08.2014 в 16:20
За диалектиката грешиш! Тя възниква като учение още в Древна Гърция. Помисли само - ако едно нещо няма противоположности, означава, че то е абсолютно еднородно и за да се появи някакво движение в него, трябва да има външен тласък. В момента в който се осъществява този тласък, нещото и осъществяващото тласъка са в една система, т.е. те са \"единство и борба на противоположностите\". Освен това, ако в едно нещо няма абсолютно никакво движение, ние никога не бихме могли да въздействаме върху него или да изпитаме въздействие от него, т.е. никога не бихме могли да установим, че то съществува. Нека не смесваме марксизма и комунизма с диалектиката, защото това е все едно да не правим разлика между шофьора и автомобила.
На Гошко на 30.08.2014 в 19:05
Му е умряла циганката и сам се величае!
Лили на 30.08.2014 в 20:25
Смешни са критикарите на писателя, дали са чели нещо от него. \"Задочните репортажи\" са най-точната картина на обществото ни след 9-и, не може по-ясно да се обрисува глупостта и трагедията на соца, също и БГ манталитета, поставил ни в оковите, които влачим досега. Защо не е жив да опише и днешното време, дали ужасът не е по-голям! Няма кой. Някой горе е надраскал, че Г.Марков бил шпионин - едва ли, ако е вярно, голям праз! И други чудесни писатели са били шпиони - Г. Грийн напр., ама кой да чете!
Михаил Иванов на 08.09.2018 в 14:53
Погледнете написаното от Г.Марков, като социолог,който описва социални и обществени процеси.И тогава цвета на очилата,които сте си поставили се надявам бавно да изсветлят. Даже бих го сравнил с Хаджийски,но от времето на соца. Но,кой съм аз....
кривата краставица на 08.09.2018 в 19:37
Георги Марков е предател. Неговите "Задочни репортажи" са изсмукани от пръстите. Греъм Грийн е работил за родината си, а Марков - срещу нея. От шпионин до шпионин има голяма разлика.
Българин от Б на 08.09.2018 в 21:23
според мен, много наивно от Г.Марков...все едно, излизаш от една много корумпирана страна(където например според 90% от хората има корупция), влизаш в друга страна, в която корупцията е незначителна( пак за примера-там само 10% от хората смятат, че има корупция)...И ПРАВИШ ИЗВОДА, ЧЕ И В ДВЕТЕ СТРАНИ ИМА КОРУПЦИЯ, ВСИЧКИ СА МАСКАРИ И Т.Н. Хем е вярно, хем е много наивно да го твърдиш. Сега си представям друг пример: да кажем, че Г.Марков, със своите принципи на журналист, печели уважението на хората, съзадава си вестник, вестникът се харчи добре, Г.Марков печели и пари, наема си служител...и изведнъж наетият служител започва да си пише както той сам преценява, че стоят нещата, и това е някакси различно от мнението на Г. Марков, за когото остава отговорността от издаването на вестника...В този случай какво трябва да се направи-да се остави неговия служител да промени идеята на вестника без значение от последиците и без значение от възгледите на чорбаджията си, и това да е законното???В такъв случай щеше да има друга статия, с оплакване, че някакъв натрапник нарушава принципите и правдата във вестника на собственика Г.Марков, и къде е тогава свободата на словото (за Г.Марков) и къде е неприкосновеноста на собствеността (за Г.Марков). По същата причина в тази газета тази статия ще я четем всяка година, а има толкова много други хубави статиите от същия автор Г. Марков, но с по-така изводи(които пък така противоречат на чорбаджията на тази газета, затова трябва да се задоволим само с това наивно изявление, че всички сме маскари:-)
Бай Иван на 08.09.2018 в 23:05
Това писмо и още няколко, като него му костваха главата! Логиката е проста-само заради кефа на Тодор Живков едва ли би се провела подготовка и реализация на такова сложно убийство.Много по логично е да се предположи, че западните разузнавания са го следели да не е внедрен български агент. В момента, когато са разбрали, че е разочарован и от западната "демокрация" те естествено са се изплашили, че той може да се върне обратно и за това са решили да ударят с един куршум два заека, а именно да го убият и да обвинят за това България и СССР! Този номер ни го направиха и с опита за убийство на Папата от Али Акджа, който бе член на крайно дясната турска националистическа организация "Сивите вълци", която е изключително антибългарска и антъисъветска!
кривата краставица на 09.09.2018 в 12:54
Напълно подкрепям мнението на Бай Иван на 08.09.2018 в 23:05. Освен това държа да отбележа любопитния факт, че Валентин Фъртунов, който първи изказа тази теза за убийството на Георги Марков, умря внезапно.
Проф. Бончо Асенов - ловецът на шпиони на 11.09.2018 в 21:27
"Българската Държавна сигурност и конкретно неговата разузнавателна служба нямат нищо общо със смъртта на Марков. Това го казвам не аз, а тримата следователи, които работят и приключват досъдебното дело в България", каза пред ПИК проф. Бончо Асенов, дълггодишен щатенслужиел на Шесто управление на ДС. Вчера се навършиха 40 г. от убийството на Марков. "Ще цитирам само заключението на "Писменото мнение" на последните двама следователи, с което предлагат да се приключи делото, тъй като "установените факти и обстоятелства по делото изключват от обективна и субективна страна извършено престъпление по чл. 115 и сл. от НК, както и пряко или косвено участие на българските служби в подобно деяние“. А англичаните имат мотиви за неговото неутрализиране, защото са доловили промяната в идеите, възгледите и настроенията на Марков, защото са доловили връзката му с българските специални служби и най-вече защото е предстояло неговото прехвърляне в радио "Свободна Европа" и евентуално завръщане в България, което не са искали да допуснат", поясни Бончо Асенов, когото мнозина наричан Ловец на шпиони. "Не аз, а най-компетентните по разследването на случая – следователите по делото казват в "Писменото си мнение", че "по време на разследването са положени изключителни усилия, обективност и старание и по безспорен начин е установено, че липсва мотив за убийство от страна на българското разузнаване. Липсват и каквито и да било доказателства в тази насока". Написаха се книги, направиха се филми, в които се твърди, че физическият убиец на Марков е Франческо Гулино, който е бил агент на българското разузнавателно управление с псевдоним "Пикадили". Той е разпитван осем часа през 1993 г. в Дания от английски, датски и български следователи, за да установят, че по това време не е бил в Англия и да го пуснат. Но продължават някои да твърдят налудничаво, че "Пикадили" е убиецът. А той доскоро си живееше необезпокояван в Австрия", твърди категорично проф. Асенов. Според Ловеца на шпиони Асенов, така наречените демократи в България продължили "делото на английските специални служби, за които този случай е архивиран още през май 1979 г. и които единствено се интересуват да не излезе истината за тяхното участие в смъртта на Марков."
Почитател на 12.09.2018 в 10:08
Отнасям се с голяма доза съмнение към автентичността на разпространеното писмо от Г. Марков. Писателят не е толкова елементарен, че да нарича БиБиСи "независима", след като е правителствена станция, на държавен бюджет. "Таймс" е собственост на милиардер, тъй че политиката му е напълно определена, засивисима, съответно. Не знам защо, но ми се струва, че битовизмите, цинизмите и дребнавичкото хленчене не са с авторство на Г. Марков.
Бай Иван на 12.09.2018 в 11:08
До Почитател на 12.09.2018 в 10:08. Приятелю, Това писмо не е единственото в което Георги Марков е поставил под съмнение така широко рекламираната Западната демокрация. Поинтересувай се и прочети и други подобни от същия автор и ще разбереш, че неговата свободолюбива душа не е намерила покой и на Запад. Ето ти един линк ( https://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/ekskluzivno-v-blits-kevork-kevorkyan-za-georgi-markov-i-radio-svobodna-evropa_news615720.html ) в който можеш да прочетеш и да видиш на снимка цинизмите на които е способен, като почти всеки човек и Георги Марков!

Напиши коментар