Натали Портман: Имаш право да следваш своя път

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47723_cL7un2juJWu4QVG5QzNsbvFNHRphIx.jpg" style="height:223px; width:530px" /></p> <p><em>Натали Портман позира за Диор Снимка: Мадам Фигаро</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В последния клип от рекламната кампания на парфюма Miss Dior младата жена, която играете, отказва учтивото обръщение &ldquo;госпожо&rdquo; и предпочита &ldquo;госпожица&rdquo;. Това ли е същността на жената Dior?</strong></p> <p>- Тази кампания прославя независимостта и свободата, желанието да тръгнеш срещу етикетите и принудите. Да останеш себе си, да не се оставяш да ти налагат нова дефиниция или да те опитомяват, независимо от това кого обичаш. Мисля, че посоката, която героинята е избрала, наистина е съблазнителна.</p> <p><strong>- Дебютирахте във филма &ldquo;Леон&rdquo; на Люк Бесон преди&hellip; 21 г. вече. На 33 г. как се чувствате - по-скоро &ldquo;госпожица&rdquo; или &ldquo;госпожа&rdquo;?</strong></p> <p>- Предпочитам междинното американско <em>Ms</em>., което е по-неутрално и се дава на една жена независимо от семейното й положение. Не мисля, че фактът, че си се омъжила за някого, имаш семейство или си достигнала определена възраст, наистина те променя за един ден. Незрялостта не изчезва изведнъж! При мен това се случи с течение на новите роли, новите отговорности, новите интереси. Имам чувството, че непрекъснато съм в центъра на някакъв цикъл. Развитие почти във всяка минута, всеки ден, всяко настроение! Но често осъзнаваш промяната единствено чрез начина, по който другите те възприемат.</p> <p><strong>- Израелка по рождение, американка от 3-годишна възраст, вие живеехте в Лос Анджелис до тази есен. Какво почувствахте в момента, в който се преместихте в Париж?</strong></p> <p>- Неизбежно много ентусиазъм! Кой не е мечтал един ден да живее в Париж? Смятам, че съм късметлийка, че се чувствам у дома си в тези два много допълващи се града. Обожавам Лос Анджелис заради неговата младост, малко юношеската му страна, непрекъснатото движение. Светлината, пространството там са уникални в света. Това е идеално място за творчество за артистите от всички области, защото няма истински институции. Обратното, Париж е исторически град, вкоренен в своя класицизъм и институции. Неговата красота е всекидневно вдъхновение. Изкуството и културата са на всеки ъгъл. Простият факт например, че можеш да отвориш вратата на малка книжарница във всеки квартал, противно на Ню Йорк, където едва намирам такава, не спира да ме удивява.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47723_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" style="height:795px; width:530px" /></p> <p><em>Натали Портман със съпруга си Бенжамен Милпие</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Живяла сте три месеца в Париж заради снимките на &ldquo;Леон&rdquo;. Можехте ли да си представите, че един ден ще се установите във Франция?</strong></p> <p>- Може би е имало някаква форма на предопределение още с раждането им. В чест на песента на Жилбер Беко баща ми ме е нарекъл Натали. Почитател на френската култура, той съвсем естествено ме е напоил с нея. Родителите ми разрешиха да снимам първия си филм с френски режисьор. Започнах да уча езика, с годините често се връщах в Париж, за да го практикувам. След пристигането си тук започнах курсове. Имам изключителна мотивация да подобря френския си днес!</p> <p><strong>- Какво мислите за наръчника на Каролин дьо Мегре <em>How to Be Parisian Wherever You Are (Как да бъдеш парижанка където и да си)?</em></strong></p> <p>- Приятелка съм със Софи Мас, една от авторките му. Наръчникът наистина е много смешен и аз научих от него някои хитрости! Това е доста точна рентгенова снимка на духа на парижанките. Те са отделни създания. Наблюдавам ги през цялото време, имам много да уча от тях. Все още не съм видяла парижанка да се разхожда навън по шорти или анцуг. Тук дори децата са шик! През целия си живот във всекидневието си съм избирала по-скоро удобството пред стила или модата. Сега вече полагам повече усилия, когато се обличам, както когато работя, така и докато се грижа за сина си, семейството си или съм с приятели. Достатъчна е една дреболия, няма нужда да се гримираш с часове, но аз открих в себе си истински вкус към тази безгрижна, типично френска елегантност.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47723_FcWhm6FJQpSmiHWLkw47Nxv6xBSiGd.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Шест години след като заснехте една част от &ldquo;Ню Йорк, обичам те&rdquo;, завършихте първия си филм като режисьор, адаптация на книгата &ldquo;История за любов и мрак&rdquo; на израелския интелектуалец Амос Оз, заснет в Ерусалим. Избор на активист?</strong></p> <p>- Както всички израелци, и аз не съм избирала да се родя в тази или онази нация, а това има фатално отражение върху живота на всеки един от нас. Тези мемоари ме трогнаха още когато ги прочетох. Те разказват за детството на Оз в разгара на израело-палестинския конфликт. На 75-годишна възраст той е ревностен привърженик на решението за създаване на две държави. Но моят филм не е политически. Аз акцентирам върху семейното измерение на разказа, с което всички могат да се идентифицират. Книгата е преведена и на арабски, сред 28-те езика, на които е публикувана. Мисля, че всички човешки същества са любопитни да узнаят какъв е животът на съседите им. Надеждата ми е, че изкуството допринася за началото на това отваряне и диалог с другия, отвъд етническите, религиозни или национални идентичности.</p> <p><strong>- Във филма играете майката на Оз, която се самоубива, когато той е 12-годишен. За първи път във вашата кариера играете на еврейски език. Това резултат от особени емоции ли е?</strong></p> <p>- Това е езикът на моето детство. Но тъй като не го владея напълно, импровизацията е ограничена. Положителната страна? Това ми даде увереност в себе си, която нямах, а именно да играя на други езици, които не владея свободно. Готова съм да опитам на френски с режисьора, който ми вдъхне достатъчно увереност!</p> <p><strong>- Вие сте част от екипа на дългоочаквания филм <em>Knight of Cups</em> на Терънс Малик, който ще бъде в конкурсната програма на предстоящия фестивал в Берлин. Крисчън Бейл играе плейбой в разгара на екзистенциална криза&hellip; Какъв е вашият опит от прословутия метод &ldquo;Малик&rdquo;?</strong></p> <p>- Да снимам с него точно преди да заснема моя филм, беше истински подарък. Той винаги е в етап на търсене и експериментиране, на импровизация. Не следва нито един от ритуалите, които имат някои режисьори, и ми припомни, че имаш правото да следваш собствения си път и инстинкт. И главното, никога да не спираш да се забавляваш на снимачната площадка.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47723_ODvKOZvHeoReiBy03ihcgFiRTapta0.jpg" style="height:813px; width:530px" /></p> <p><em>Натали Портман, 2004 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>