На български излиза книгата на Еманюел Макрон "Революция. Битката ни за Франция“

На български излиза книгата на Еманюел Макрон "Революция. Битката ни за Франция“
В навечерието на първото посещение на френския президент Еманюел Макрон в България, издателство „Слънце“ пуска на книжния пазар книгата му „Революция. Битката за Франция“. В нея той излага визията си за Франция и Европа като баланс между двата основни лозунга на дясното и лявото – икономически либерализъм и социална защита. „Не ляво-дясно, а реформи“, е кредото на френския държавен глава. Макрон и съпругата му Брижит пристигат у нас на 24 август по покана на президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов.

 

Именно тази книга, в която излага политическите си възгледи и проекта си за глобални реформи във всички области на обществено-политическия живот във Франция, изстреля Еманюел Макрон на върха въпреки младостта му, въпреки че не беше член на никоя от водещите партии, въпреки че току-що бе създал движението си „Напред!“.

 

Макрон, който е завършил философия в Сорбоната и е сред първенците на елитното Висше училище по администрация, демонстрира в книгата си верен усет и светкавична способност да усвоява новото, сякаш има зад гърба си десетилетен политически опит. Той е едно различно лице на Франция и изобщо на политиката в наши дни: с външния си вид, с романтичната любовна история с някогашната му учителка по литература и сегашна негова съпруга Брижит Троньо, с прецизния си политически проект и най-вече с програмната си книга с дръзкото заглавие „Революция“. Негови са думите, че не може да се примири да гледа една уморена и уплашена Франция, взряна единствено в спомените си. Той иска да види Франция свободна и горда със себе си, готова да възстанови водещите си позиции на световната сцена. 

 

„Не ляво – дясно, а реформа!“ – категоричен е Макрон, който заложи на баланс между двата основни лозунга на дясното и лявото – икономически либерализъм и социална защита. И излезе прозорлив: за първи път, откакто съществува Петата република, до втория тур на президентските избори във Франция не стигна представител на нито една от двете основни политически сили – консерваторите и социалистите, което бе голям удар за тях.

 

Приоритетите за бъдещата му работа, които Макрон излага с типичен френски финес, цитирайки често герои от историята и литературата, звучат амбициозно и обещаващо. На първо място е връщането на морала в политиката. И още: мечтата му да вдъхне нов живот на „склерозиралите“ френски структури, да реформира правосъдието, образованието, данъчната система и кодекса на труда, да оптимизира администрацията и да я обърне към гражданите, да опрости системата на пенсионното осигуряване, да изземе от работодателите и синдикатите управлението на осигуровките срещу безработица и да го прехвърли към държавата, да опрости нормативната основа на икономическата активност и да даде повече свобода на компаниите.

 

Като непресекваща нишка в книгата преминава вярата на Еманюел Макрон, че французите са в състояние да превъзмогнат всякакви кризи и да тръгнат към по-добро бъдеще.

 

„В тази битка отговорността на президента на републиката е огромна. Напълно го осъзнавам. От президента не се очакват само действия. Той е въплъщение също, макар и не така видимо, на трансцендентното в държавата, което е извън политиката. На ценностната система на нашата страна, на непрекъснатостта на нейната история и съвсем дискретно – на силата и достойнството на обществения живот.“

 

Книгата на Макрон „Революция. Битката ни за Франция“ може да се намери в книжарниците от 18 август, съобщиха от издателството.

 

Публикуваме няколко откъса от нея:

 

„Когато гледам огромния свят, сигурен съм в две неща: това, което ни обединява в Европа, е по-силно от онова, което ни разделя и ако не го разберем, шансовете гласът ни да натежи в разговорите с Китай или Съединените щати, са минимални.“

 

„С течение на десетилетията проектът на бащите основатели затъна в процедури. Загуби се сред договорите. Обърка се поради липса на визия.“

 

Проектът се основаваше на едно тройно обещание: обещание за мир, за просперитет и за свобода. Проект, дълбоко френски по дух.

 

Европейската конструкция е рожба на мира, тя го стабилизира. В продължение на десетилетия тя превърна мечтата за мир в реалност за милиони европейци. И то до такава степен, че някои от нас повярваха, че е дошъл краят на конфликтите, забравяйки каква е била истинската история на континента. Защото европейската мечта винаги е била мечта за империя и за военен съюз. От времето на Цезар, Карл Велики, Наполеон, та чак до драмата с хитлеризма. Никога не трябва да забравяме, че на европейския континент войната е нашето минало и може да стане и наше бъдеще, ако не изградим една свободна Европа. За пръв път успяхме да създадем съюз на континента по мирен и демократичен път. Нашата европейска мечта придоби непозната дотогава форма на нехегемонна конструкция, създадена, за да може близки народи най-накрая да живеят в мир след трагедиите на две войни или поне дотолкова, доколкото е възможно след моралната травма, която нанесоха: геноцида над евреите, масовите убийства, дори предателството по отношение на западноевропейския идеал.

 

След това Европа на просперитета – това е другото първоначално обещание. Съсипаната от войната Европа не можеше да си представи общ проект, който да няма за цел нейното икономическо възстановяване. Въпреки кризата тя съумя да изгради икономически и социален модел, който няма равен на себе си в света.

 

И накрая и Европа на свободата и на първо място на свободата на придвижване както на хора, така и на блага... Шенген, програмата "Еразмус", еврото, премахването на преградите – от банковите такси до цените на роуминга при телефонните разговори – са конкретен израз на Европа на мобилността.

 

 

На европейците днес им се струва, че тези три основополагащи обещания сега са предадени.

 

Обещанието за мир е неустойчиво. Сирийската, либийската или украинската криза, големите миграционни потоци – нещо невиждано от шейсет години насам, и най-вече повтарящите се терористични атаки на наша земя ни отвориха очите: нишката на историята не е прекъсната. Не сме загърбили войната и конфликтите.

 

Изменихме и на обещанието за просперитет. Европа си остава потънала в лепкав несигурен растеж. Самият аз, откакто съм осъзнал света ставащото в него, слушам да се говори за криза. А и днес в еврозоната всеки пети младеж е безработен. При това положение какво желание за приобщаване може да предизвика Европа сред младите поколения? Европа съумя спешно да се справи, когато еврото беше застрашено. Но трябва да отбележим, че призивът за строги икономии не може да бъде проект за бъдещето, както и ограничаването на дефицитите не може да е политическа цел.

 

И накрая: обещанието за свобода загуби силата си. Свободата на придвижване по-специално всеки ден се поставя под въпрос. Това става поради икономически и интеграционни причини, породени от миграционните потоци. Също и заради основания за сигурност поради заплахата от тероризъм. Или погледнато в по-широк план, защото упоритата безработица и задълбочаването на неравенствата водят до отхвърляне на отварянето към света и до изкушението да се затворим в собствените си граници.

 

Тези три обещания не бива да се поставят под съмнение. Те все така представляват един прекрасен проект. Но той не би могъл да се осъществи, ако се затворим в себе си.“

 

 

 

 

 

Коментари

  • yan

    27 Авг 2017 14:34ч.

    Горката Франция!Ако това и е революционерът?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи