Френската музиковедка Мишел Лопито и д-р Франсоа Черути смятат, че смъртта на гениалния композитор на 35-годишна възраст във фаталния 5 декември 1791 г. се дължи на лекарство на професора по медицина Герхард ван Свитен.
Моцарт бил отровен с ликьор

Смъртта на Моцарт е енигма, подклаждана от особената сила на „Реквием”. Композиторът умира, докато го пише. Неговата меса, посветена на мъртвите, таи в себе си болка и същевременно излъчва умиротворена светлина, загатваща за надеждата, пише Ариан Бавьолие във „Фигаро”.

 

От какво се умира на 35 г.?: този въпрос си задала музиковедката Мишел Лопито. Базирайки се на кореспонденцията на Моцарт, на спомените, оставени от негови приятели и от жена му Констанс, както и от заключението за „смърт от милиарна треска” на д-р Клосе, тя работила в сътрудничество със съдебния лекар Франсоа Черути, за да открие какво се крие за симптомите, за които съобщават тези свидетелства.

 

През 2010 г. Кархаузен, германски изследовател и психиатър, идентифицирал 140 различни диагнози за смъртта на Моцарт, уточнява Франсоа Черути: Грип, стрептокок, мозъчен кръвоизлив, затлъстяване, отравяне от завистливия Салиери или франкмасоните, които били бесни от това, че е разкрил ритуалите им във „Вълшебната флейта”, маниакално-депресивен синдром...

 

Невъзможно е да се изредят всички хипотези, поради липсата на анатомична проверка: ако тялото на Моцарт не е било хвърлено в общ гроб, а след това покрито с вар, както е пресъздадено във филма „Амадеус” на Милош Форман, то никога не е било намерено със сигурност.

 

Това не пречи: от 1994 г. официалната теза е тази на виенския лекар Антон Ноймейр, който заключава, че става дума за остра ревматична треска. Първо, този род заболяване не е смъртоносно. Второ, в писмо от 8 октомври 1791 г., два месеца преди смъртта си, Моцарт пише на Констанс, че е изсвирил партията на металофона във „Вълшебната флейта”. Как да изсвириш тази страховита част на клавишите, ако страдаш от ставен ревматизъм?, питат Мишел Лопито и Франсоа Черути.

 

Но да се върнем към последното тримесечие от живота на Моцарт. През 1791-ва композиторът имал натоварена година. През юли един непознат му поръчва „Реквием”, докато той все още работи върху „Вълшебната флейта”, завършена на 30 септември. В началото на август Моцарт получава поръчка за „Милосърдието на Тит”, която трябвало да напише за три седмици за коронацията на Леополд II. За да поддържа подобен ритъм на работа, композиторът трябвало да взема „много лекарства”, чиито флакони са разпръснати в стаята му. Констанс, която току-що е родила син и си е починала в Баден, се връща във Виена на 16 октомври. Моцарт се оплаква.

 

Моменти на голяма умора, световъртежи, остра болка в бъбреците, обща отпадналост, която лека-полека го завладява и създава впечатлението, че той е бил отровен, отоци навсякъде, чести повръщания. Всичко това обединява бързо влошаващите се и смъртоносни симптоми на остро отравяне, обобщава д-р Черути, който ще подкрепи тази теза на 14 януари пред Френското дружество по съдебна медицина.

 

В списъка с модните лекарства по онова време двамата изследователи откриват „ликьора на Ван Свитен”, течно лекарство с антисептични, антипаразитни, антисифилистични и очистителни свойства. Щедро разпространяван по онова време в цяла Европа, ликьорът бил произвеждан от барон Герхард ван Свитен, близък приятел на Моцарт. През 1863 г. Франсоа Распай го изобличава като отрова, докато през 1880 г. Огюст Жилбер го изтегля от френския лекарствен списък.

 

Смъртта на колко хора е предизвикала тази напитка чрез отравяне с живак, което причинява остро заболяване на бъбреците, на което точно съответстват симптомите на Моцарт?, питат се двамата изследователи.

 

Тяхното откритие наистина разтърсва някои от австрийските легенди: освен авторитета на д-р Ноймайер, то дискредитира Ван Свитен, чиято статуя царства във Виена, близо до Хофбург, и чийто профил бе възпроизведен през 2007 г. върху банкнотите от 50 евро. Разкритието им хвърля също светлина върху мистерията около смъртта на Моцарт с риск да си навлече гнева на „Моцартеума” в Залцбург, който не обича някой да докосва неговите богове.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

МУЗИКАНТ на 01.01.2013 в 02:07
ЛИКЬОР-КОЛКО СИМПАТИЧНО.
Andreas на 07.01.2014 в 00:29
Your cranium must be prtcnotieg some very valuable brains.

Напиши коментар