В “Досиетата на Пентагона” (Pentagon Papers) на режисьора Стивън Спилърг, Мерил Стрийп играе Катрин Греъм, жената, поела огромни рискове, публикувайки класифицирани документи, касаещи националната отбрана, във в. “Вашингтон пост” през 70-те години. Роля по мярка за голямата американска актриса.

 

 

Мерил Стрийп на церемонията на Оскарите през 2014 година

 

Лос Анджелис, Жан-Пол Шайе

 

Мерил Стрийп никога досега не е снимала със Стивън Спилбърг. Чакането си струвало. В “Досиетата на Пентагона” тя играе Катрин Греъм, голямата дама на американската преса и легендарна собственичка на в. “Вашингтон пост”. На почти 69 г. Мерил Стрийп продължава да впечатлява, след близо 40-годишна необичайна кариера, три Оскара и двайсетина номинации, включително за главна женска роля тази година.

 

- Трудно е да се повярва, че все още не сте снимали нито с Том Ханкс, нито със Стивън Спилбърг.

 

- Така е, но Том Ханкс ми беше шеф в “Мама Мия”, тъй като беше продуцент… И за да бъда съвсем честна, истинската причина вероятно се дължи на разликата във възрастта ни, защото аз съм с осем години по-възрастна от него, което в Холивуд често е пречка.

Що се отнася до Стивън, ние се познаваме от доста време, разбира се, но неговата филмография рядко има значими женски роли. Не бих могла да се появя в “Спасяването на редник Райън”, “Амистад” или “Линкълн” и в толкова други! Така че се радвам, че можах да участвам в тази история, която разказва по толкова оригинален начин за един ключов период от историята на Съединените щати, в разгара на политически, културни и социологически сътресения, поставяйки акцента върху значението на свободата на пресата. Въпрос, който засяга всички нас във времето на “фалшивите новини”. Преминаваме през период, в който е все по-трудно да получаваме информация от достоверни източници, което според мен е доста ужасяващо.

 

- Как гледате на Катрин Греъм?

 

- Тя е била рядко срещана личност, изключителна  и блестяща жена, пионер в един свят, който е толкова различен от света, който ние познаваме днес. И въпреки това дълго време се е съмнявала в себе си, което красноречиво описва в мемоарите си. Смятала е, че не заслужава мястото си. Била е жертва на синдрома на самозванеца, бич за толкова много ценни жени. В един решаващ момент тя взема рисковано решение. Можем само да й се възхищаваме.

 

Стивъв Спилбърг, Мерил Стрийп и Том Ханкс

 

 

- Какъв тип режисьор е Стивън Спилбърг?

 

- Никога не бях работила с режисьор, който притежава такава интуиция, толкова изострена чувствителност при изграждането на повествователен визуален стил. Той няма равен в тази област и е несравним разказвач на истории. Изненадваше ме всеки ден, което беше доста вълнуващо. Той не повтаря, което напълно ме ужаси и дестабилизира. Том Ханкс, който е снимал пет филма с него, го знаеше и беше напълно готов (смях). Така че трябваше още повече да бъда на висота. Но това беше незабравимо преживяване на абсолютно щастие. 

 

- Тази роля се прибавя към списъка с изключителни жени, които сте изиграли…

 

- И въпреки това нямам чувството, че принадлежа към тяхната лига. Мнозина са онези, които са имали смелостта да отидат до края на своите убеждения, като Карън Силкууд (в “Силкууд” на Майк Никълс Мерил Стрийп играе Карън Силкууд, починала при съмнителни обстоятелства, докато разследва престъпни деяния в завода за плутоний, където работи - б.а.). Тези жени са били изправени пред избор, страхове, с които са се сблъскали и са ги преодолели. Всички те са идвали от различни хоризонти. Очарована съм от онова, което е могло да ги накара да действат по този начин, въпреки всички препятствия.

 

- Подобно на всички онези, които се осмелиха да говорят публично за сексуалния тормоз, на който са били жертви, от началото на разкритията за Харви Уайнстийн…

 

- Едно нещо е сигурно - това няма да спре дотук и вече нищо няма да е същото като преди в тази област. Надявам се, че това означава края на едно статукво, което върлуваше от доста дълго време и то не само в Холивуд, разбира се.

 

- На този етап от вашата кариера какво ви мотивира все още?

 

- Все още обичам толкова силно онова, което правя, и удоволствието, което ми доставя. Всеки път имам същите страхове, дори и да съм свикнала с времето. Имах шанса да изиграя няколко изключителни героини. За всяка нова роля, дори и конфигурацията да е различна, държа да надмина самата себе си, за да я направя подобаващо. Въпреки това често ми се случва да се съмнявам дали съм способна, до такава степен, че ми се иска да се откажа в последния момент. 

 

- Преди 40 г. излезе “Ловецът на елени”, на режисьора Майкъл Чимино. Какви спомени пазите за първия си голям филм?

 

- Чимино ми даде голяма свобода да изградя ролята и да напиша диалозите си. Така че е негова вината, че си помислих, че винаги ще бъде така с другите режисьори! Боб Де Ниро и той самият бяха като два пръста на ръката, като двамата капитани на кораб, а аз бях на втори план. Снимките бяха много тежки, външни, при големи горещини. Нямаше климатик в украинската църква, където се развива дългата сцена със сватбата… Бирата се лееше в изобилие и ни оставиха на самотек. И ние танцувахме, танцувахме. Кристофър Уокън беше страхотен танцьор.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

тая е типичен джендър на 24.01.2018 в 23:03
Няма никакво женско излъчване, даже Цецка Цачева е повече женствена от нея.
Несъгласен на 25.01.2018 в 12:25
Нищо подобно! Жена с излъчване на стил и класа! Ако очакваш сексуално излъчване, като на певачките на Пайнера - ще си разочарован.
Васил Здравков на 27.01.2018 в 18:50
Великолепната, без ирония, Мерил Стрийп срамежливо пропуска да каже, че в Холивуд има стотици старлетки, които са готови да направят чудеса в леглата на режисьорите и продуцентите за да получат роля. Някои от тях сега се сетиха да ни разказват плачливи истории отпреди 30-40 г. Катрин Деньов и Бриджит Бардо го казаха по-добре от мен.
observer на 28.01.2018 в 09:44
И първият писач е прав, и Васил Здравков. По мое скромно мнение. Големият талант успява при всякакви условия и не изчезва с годините, старлетките проблясват и се сменят една след друга. Между другото, на младини Мерил Стрийп изобщо не беше грозна, просто първото впечатление беше от играта и, тя затъмняваше всичко останало. Други си останаха с едното сексуално излъчване и спомените за него, като Бардо. Деньов показа и талант. Но дали щеше да го реализира, ако беше грозна или дори по-обикновена?
до обзървър на 08.02.2018 в 23:01
Джулиета Мазина не е красавица,но беше страхотна актриса!

Напиши коментар