Мартин Скорсезе: Аз съм историите, които режисирам

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46118_LyuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7QEvrV.jpg" /></p> <p><em>С Робърт Де Ниро в &quot;Шофьор на такси&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Може да си искал да следваш правилата, а след това да правиш всичко наопаки. Животът на Мартин Скорсезе е най-напред това. Той винаги е бил вътрешна битка между това, което е &ldquo;правилно&rdquo;, и онова, което не е точно такова, между католическото възпитание и контакта с нюйоркската измет, когато той няма още и десет години. Режисьорът на &ldquo;Шофьор на такси&rdquo;, на &ldquo;Вълкът от Уолстрийт&rdquo; и още толкова шедьоври, е изработил своя стил и идентичност в болка и с цената на ожесточен труд.</p> <p><strong>Неговите филми са неговият живот. А целият му живот е във филмите му.</strong></p> <p><em>&ldquo;Аз съм историите, които режисирам. Ако не е лично, сутрин не мога да се събудя&rdquo;</em>, разказва Скорсезе с този типично нюйоркски изговор, който прелива от думи. Койте е и много италиански. Сицилианските му баба и дядо са американски жители от 1910 г. <em>&ldquo;Те никога не пожелаха да получат американска националност. Помежду си и чак до края те говореха само на италианско наречие</em>, разказва режисьорът, който обаче винаги се е чувствал &ldquo;блокиран&rdquo;, когато трябва да си служи с езика на Данте.&nbsp;</p> <p>Родителите му са чист продукт на интеграцията по американски. Скромни хора, които не спирали да работят. Чарли е крояч, а Катрин шивачка. Те редовно получавали малки роли в първите късометражни филми на Скорсезе, както и по-късно - в &ldquo;Добри момчета&rdquo; и &ldquo;Казино&rdquo;, научаваме от албума.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46118_KkR6pkbAWOxaELmCNsv6GxIj0uWGRx.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46118_GuzIZ2WRucCfMvuZidNganAtpEAP3R.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Мартин Скорсезе се ражда на 17 ноември 1942 г. във Флашинг, Лонг Айлънд. Той си спомня с неизменна болка за първите си години, изживени &ldquo;<em>с непрекъснато чувство за вина&rdquo;</em>. По-големият му брат ревнувал Марти заради нежността, която предизвиквал като по-малкото дете, тормозел го и го биел. <em>&ldquo;И освен това се местехме през цялото време. Най-често, за да делим микроскопични апартаменти с други семейства, в които се крещеше заради едно &ldquo;да&rdquo; или &ldquo;не&rdquo;.</em></p> <p><em>&ldquo;Родителите ми не бяха много образовани, но имаха ценности. Когато тръгнахме, за да се установим в Малката Италия </em>(италианския квартал в Манхатън - б.а.) <em>не можех да вървя по улицата с другите.</em><strong> </strong><em>За моя баща достойнството беше да не се превърнеш в един от онези нехранимайковци, които срещах всяка сутрин на път за училище&rdquo;, </em>спомня си Скорсезе.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46118_hcmn3QKIBVt7olsb4wgDGh2q0U7gxX.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46118_9xragIzmKwnUnH5iFtWEJxL4gIEYow.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Допълнително утежняващо живота на малкия Марти обстоятелство е крехкото му здраве. От тригодишна възраст той страда от астма. <em>&ldquo;Не можех да спортувам, или да играя, или да вървя по улицата заедно с другите. Така че първите пет години от живота ми ме намираха главно в киносалоните. Това стана място, където мечтаех, фантазирах. Чувствах се у дома си</em>&rdquo;, разказва режисьорът.</p> <p>Засега обаче кинематографичното му призвание ще почака. Този, който по-късно ще заснеме &ldquo;Последното изкушение на Христос&rdquo;, първо искал да стане свещеник. На 15 г. той влиза в Семинарията и иска да се присъедини към йезуитите. Оценките му обаче са много слаби. Освен това вече е на възраст, на която момичетата отключват у него друга наклонност. Изгонват го. Тогава започва да се чертае неговата съдба. Скорсезе започва да посещава курсове по история на киното. Разочарован от религиозната институция, той повече не стъпва в църква и не говори със свещеник.&nbsp;</p> <p><em>&ldquo;Не в църквата трябва да получиш прошка за греховете си. А на улицата. В живота&rdquo;</em>, смята Мартин. Всичките му филми препращат към този морален дебат, който при него се е превърнал в натраплива идея. Сцените на разпъване на кръста се повтарят в неговата филмография и никога не пропускат да шокират. Така както шокира и насилието, което причиняват героите му бандити (вж. &ldquo;Добри момчета&rdquo;), но Скорсезе знае за какво говори.</p> <p>На 72 г. той подготвя новия си филм &ldquo;Мълчание&rdquo;: през ХVII век двама португалски мисионери предприемат пътуване до Япония, за да се опитат да спасят християни, обвинени в престъпление&hellip; Явно човек не се променя.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46118_GbzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEX.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/GEbCY_hZYX0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=85hmq" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>